Румяна Йохнева е филолог, маркетолог, отдаден родител, доброволец по различни каузи, човек с голяма усмивка и сърце. Непоправим оптимист, пътешественик и мечтател. В ДЕОС Руми модерира темата за реформата в образованието – една изключително важна и също толкова сложна тема.

Какво те върна в България?
Аз май съм краен оптимист – върна ме надеждата за по-добро. Но най-вече – семейството ми и преподредба на приоритети – синът ми измести всичко останало от центъра.

Какво те доведе в ДЕОС и какво би казала на тези, които се колебаят дали да се присъединят?
Само три неща – хората, концепцията и приоритетите!

Защо именно образование избра ДЕОС за приоритет?
Единствено чрез образованието имаме шанс да обърнем посоката на развитие на обществото ни от стремглаво надолу, към оптимистично нагоре. Либерализацията на образователната система – парите да следват ученика и поставянето на детето и учащия се в центъра и са единствените лостове, чрез които може да се въздейства на процесите. За мен образованието е семейна ценност и богатство. Душата ме боли от това, което причиняваме на днешните деца. Убедена съм, че само чрез тях можем да си върнем бъдещето.

От къде трябва да започне промяната?
Колкото и банално да звучи – от всеки един от нас, но най-вече от това, което правим за малките човеци, които вървят след нас. Ако успеем да ги възпитаме в уважение, достойнство, свобода, равенство, права, човешки и социални ценности, и патриотизъм, ще можем да кажем, че сме започнали промяната!
И ти можеш да участваш в тази промяна – ела да учредим ДЕОС на 31.05, в 18:00, до лятната естрада в Борисовата градина в София. Утре е днес!

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Иван, Гари.

Гаврил Димитров е перфекционист във всяко отношение – баща, маркетинг специалист, деец. Гари е отдаден и неуморен. Като всеки от нас иска България да е едно по-добро място за всички ни. И отдава много енергия това да се случи. Говорим си отново за ДЕОС – нашиян либерален политически проект.

Защо се завърна в България?
Причината за да се върна във България е лична, а това което се надявах да видя тук след пет годишно отсъствие, беше една модерна Европейска България правейки малки, но уверени стъпки в правилната посока. Уви, малкото добри стъпки направени между 1997 и 2001 година, бързо бяха заменени с криволичеща безпътица и вместо затвърждаване на доброто начало, ние всички продължаваме да вървим в едно полубудно състояние на някъде.
Там където след 800 дни ще се оправим, там където обръчите от фирми ще оправят България и там където експертните правителства са глухи за гласа на коректива – така наречения НАРОД.

Какво те доведе в ДЕОС?
Това което ме грабна веднага беше, че се познавахме от времето на летния протест. По време дългите вечери заедно, ние коментирахме какво трябва да се промени във България, за да останат децата ни тук, а да не избират изхода на летище София. Когато разбрах, че едно от условията да си член на ДЕОС е никога да не си работил за ДС под каквато и да е форма и да не си членувал в други политически формации, тогава си казах, че всички ще сме от едно тесто, и ще направим нещо ново и успешно, без намесата и генното инженерство на “партията”, дала живот на безброй свои клонинги и погубила живота на родителите ни.

Какви са хората в ДЕОС и смяташ ли, че са способни да променят България наистина?
Вече започнах тази тема и сега ще ми е по-лесно да продължа. За да промениш България, промяната трябва отдавна да е започнала в тебе. Винаги когато говорим за това ми идват думите на Дж.Ф. Кенеди:
“Преди да попиташ какво държавата направи за мен, трябва да се запиташ какво аз направих за моята държава”
И ако всеки от нас като професиналист е успял на работното си място, съм напълно убеден че ще успее и в ДЕОС. Аз виждам във всеки един от нас, личност която иска да промени статуквото, преглъщайки егото си в името на каузата ни. Защото нашата кауза е България и промяната започва от нас, днес и сега.

Какво различава ДЕОС от всички други над 200 партии у нас?
Нищо. Да, това е така но само, ако прочетем устава и програмите им, ако обаче тяхната цел бе това, България отдавна щеше да е преуспяла държава. Това което, ще ни отличи от тях са нашите искренни намерения бавно и устойчиво да превърнем в дела, основните мисии и визии които си поставяме. Аз искам с открито лице след години, да мога да кажа на децата си, че днес сме успели да положим основите на просперираща България.
Защото, както казва Евангелието “По делата им ще ги познаете…”

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Иван.

учредяваме ДЕОС на 31 май, събота, от 18 ч в Борисова градина, Лятната естрада. ела!

Иван Господинов е от тези странни птици, рядко срещани по нашите ширини все още, които се занимават активно с доброволчество и работа по различни каузи. Неговите са най-вече свързани с образованието и най-вече популяризиране и адаптиране на български на проекта Кан Академия. а от есента Иван дори ще е учител в някое малко градче по „Заедно в час“. и сега заедно започваме липсващото в политическия ни живот парче – либералният проект ДЕОС.

След учене в Германия избра да се върнеш в България. Защо?
Още когато заминах за Германия, имах един основен проблем. Живях преди това в малък град в България и бях свикнал да се занимавам с най-различни инициативи. Проблемът ми в Германия беше, че всичко е толкова добре уредено, че нямаше нужда вече да го правя. Дори и да исках да се занимавам с култура и образование там, добавената стойност щеше да е незадоволително малка. В България за сметка на това, колкото и малко да допринасяш за местната общност, си проличава значително повече. С две думи: по-драго ми е тук. 🙂

Занимаваш се с различни каузи, с Кан Академия в България, ще се включиш в „Заедно в час“. Кое те мотивира?
Започнах да се занимавам с Кан Академията, защото това беше начин да върша нещо за българското образование докато съм в Германия. Осъзнавайки, колко голяма всъщност е отговорността, че в България няма как да наваксаме с новите образователни технологии и тенденции сами, но че буквално можем да преведем на български език най-качествените ресурси в интернет и да приложим добрите практики, реших да се върна за една година само доброволчество.

Тъй като скоро трябва сам да си изкарвам хляба, „Заедно в час“ се оказа перфектната програма за мен. Това са за мен две години, които ще ме доближат достатъчно до образованието, за да мога след това да се занимавам с философия на образованието и образователна политика. (В Германия завърших Философия и Социални Науки и искам с това да се реализирам.)

Как се случва промяната? Имаме ли възможност за промяна тук? И ако да – кога?
Промяната се случва чрез съвестта. Тогава, когато всеки наум стигне до извода „нещо трябва да се направи“, но не го запази за себе си, а го осъществи чрез нагласата „аз трябва да направя нещо“. Аз бях все още в Германия, когато започнаха протестите и трябваше да реша, дали да остана там или да се върна в държавата на Пеевски или пък да се върна в държавата, от която феноменът Пеевски следва да бъде изритан.

Избрах да се върна в последната държава, защото да кажа, че няма възможност, е все едно да кажа, че няма нищо. А кога ще се случи промяната… Зависи от разбирането ни за промяна. 🙂 Виждам, че възрастните поколения вече са изморени, но аз не си правя сметка за промяна по-рано от около 30 години.

Какво ти дава ДЕОС? И как да бъдат привлечени повече млади хора в политиката?
ДЕОС ми дава уверението, че с моите усилия няма да бъде злоупотребено. Това е така поради ред причини: всичко свързано с партията е публично, структурата е хоризонтална и т.н.. Самият дизайн на партията отблъсква злонамерени или корумпирани хора просто защото би им било непосилно да постигнат целите си чрез тази партия. В ДЕОС нарочно се лишаваме от привилегиите на обикновената българска партия, за да направим порочните практики невъзможни. Това е трудният път, но ето че има хора, които са готови да го извървят.

Смятам, че именно създавайки една партия на доверието ще бъдат привлечени младите хора. Младите в момента ги е срам от политиците, защото виждат в политиката единствено че е толкова мътно, че нищо на практика не се вижда. ДЕОС е открита партия. Ние се стремим да заявяваме ясно позицията си, не след като усетим на къде духа вятъра, а защото държим на принципите си, макар това понякога да струва много. В ДЕОС дори признаваме публично грешките и провалите си. Ние просто наистина искаме една искрена партия и не виждаме как това ще се случи, ако не си я направим сами.

Може да прозвучи противоречиво, но в ДЕОС няма политици. Има граждани, на които им е додеяло от политици, но които осъзнават, че партията е единственият легитимен инструмент за политическа промяна. Тази партия ще бъде учредена на 31.05 от 18:00 в Борисовата градина, Лятната естрада и всеки е добре дошъл, независимо дали желае да стане член, или е най-обикновен симпатизант, или пък просто е любопитен.

говорихме си за ДЕОС и с Дарин и с Емил.

чакам те да основем заедно ДЕОС на 31-ви май, 18 ч в Борисовата. дори да вали. ела.

изключително добра инициатива, която над 1500 ученика от цялата страна подкрепиха – с тениска на бала. вместо скъпи, лъскави, понякога кичозни, често след това ненужни тоалети – на бала с тениска! яко! браво на който му е хрумнала идеята и браво за всеки присъединил се!

парите, вместо за рокли и костюми отиват дарение за кауза: помощ за пеперудените деца. суетата отстъпва място на добротата. безразличието – на ангажираността и готовността да помогнем.

обществото ни се променя. бавно и сигурно. надявам се необратимо.

браво за учениците, учителите, директорите и родителите от:
Втора АЕГ София
9 ФЕГ София (снимката е от там, благодарност Вера)
7 СОУ София
18 СОУ София
Софийска професионална гимназия по туризъм, София
157 ГИЧЕ „Сесар Вайехо“, София
Mатематическа гимназия „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
ЕГ “Иван Вазов” от гр. Пловдив

голямо браво, момичета и момчета!

да готвим заедно. да, цялата кухня става в храна. да по-бавно е. но е забавно. отделно – децата се въвличат, виждат как се случва храната, ядат след това с голямо желание това, в което сами са вложили усилия. децата чудесно могат да белят и режат зеленчуци, да бъркат смес за кекс, палачинки, да месят хляб, да подреждат масата.

„изяждай всичко до край“. да. но не насила, а колкото си сложи само детето – следва да го изяде. нека храната е на масата и всеки сам си сипва това, което обича, което би изял без да оставя в чинията храна. във времето, в което живеем е повече от цинично да се изхвърля каквато и да е храна.

както го научим. често чувам „ами той не яде черен хляб“ или „готвено не обича“. мда, както сме ги научили – така. ако от малки децата са свикнали с домашна питателна и полезно сготвена храна, черен хляб, много салата, плодове и зеленчуци – няма как да не ги обичат. ако са захранени с бял хляб, junk food и вредности – трудно. трудно, но не и невъзможно може да се промени.

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно 🙂

студенти писаха (вчера в НБУ) на тема свобода и тук си позволявам да публикувам няколко забележителни или не толкова цитата:

„аз определям свободата като едно от най-важните неща в живота“

„казвайки това, което мисля
доказвам, че не човече, а човек съм“

„и на никого не позволява
за троха
и за капка вода
да му сложат по пътя
юзда“

„свободата е да си щастлив артист
и съдбата ти да бъде бял лист

свободата е да не познаваш завист
и към свободните ненавист“

„аз вярвам, че всеки заслужава да изживее своя живот така, както иска и може“