време е да разкажа и аз за този наш проект – Блогопедия, стартирал по идея на Пламен и в който се включихме цяла банда блогъри и ги докарахме до удивителните 15 съавтора – Богомил Шопов, Борил Богоев, Борис Луканов, Боян Юруков, Десислава Бошнакова, Димитър Николов, Емил Марков, Ивелина Атанасова, Майк Рам, Марио Пешев, Огнян Младенов, Пламен Петров, Поли Козарова, Събина Панайотова и моя милост. както е видно компанията е приятна! всички сме амбициозни, но и много заети, та писането върви с едни умерено добри темпове.

добрата новина е, че Блогопедия вече е преполовена почти като съдържание, има си дрехи, т.е. Емо бе така добър да направи превъзходни корица и дизайн на вътрешни, а в момента дори се оглеждаме и избираме кой как ще я издаде нашата книга скоро, като й дойде времето.

опасенията ми бяха, че с толкова съавтори книгата ще е разностилна и разнопосочна, но като цяло съм приятно изненадана от резултата за момента. същите опасения имах и относно взимането на решения, но и там се справяме добре, привсе че, или може би именно защото комуникацията ни е основно онлайн, а и използваме удобни улесняващи ни инструменти за групово споделяне.

е, толкова от мен за момента. продължаваме писането. вярваме, че ще има кой да чете, а освен това – ще му е интересно и полезно 🙂

–

Ето постовете по темата: Ивелина Атанасова, Пламен Петров, Димитър Николов, Поли Козарова.

започваме с Борис Минчев работа по 4-та част на книжката с оптимистични мисли – Кандидология – науката за оптимизма, Законите на Мърфи – наопаки

ще се радвам, да се включите в тази блог-игра и да ми подарите оптимизма си – в мисли, сентенции, цитати от любими книги, стих или както ви се намира из прашасалите в ежедневието кътчета на вашия живот, към които се обръщате когато ви е тъпо, тъжно, мрачно, безразлично, блудкаво, никакво, глупаво, едно такова …

каня да се включат първи с оптимизма си моите приятели – оптимисти и блогъри Дачи, Деси, Лидия, Поли, Райна, Силвина, Денис, Тишо и всеки, който още се чувства оптимист, въпреки всичко

личи си, че съм оптимист – на 30 април писах, че сме в края на работата по книгата, а ето че едва днес приключи първа редакция

довършителните работи по книгата са винаги тежки, защото не са толкова творчески като самото писане, рутинни са, но пък и необходими, за доизчистване на текста, когато той е готов в цялата му завършеност

за да стане всичко като хората след дописването и на последния ред техническата работа отнема поне месец, месец и малко

е, краят му се вижда и това дава големи сили да се приключат и последните досадни дейности и да се пристъпи с усмивка към плановете за промоцията на книгата, а тя наистина наближава, дори вече се оформя дата, ще пишем и каним с Гори скоро

п.с. книгата не е художествена, а специализирана, говори се за сайтове онлайн маркетинг и такива неща

нежна и тъжна, с много спомени и теми за размисъл – такава намерих „Никога не ме оставяй“ на Кадзуо Ишигуро. хареса ми.

чисто човешките отношения, творчеството, като нещо уникално за човека, за донорството и живота, за клонирането и всичко, произлизащо от него, антиутопично, немислимо

макар книгата да е издадена към поредицата съвременна европейска проза на Колибри и да е вписана сред 100-те най-добри английски романа за последните 100 години от Time, макар действието да се развива в Англия има нещо много източно и странно различно; любопитно е също, че при автор мъж разказът се води от едно момиче, женската гледна точка е уловена

не мога да се въздържа от коментар по абсолютно несвързаната с текста на книгата анотация на гърба на книгата, както и много не добрата й (и отново далеч от романа) корица