с Гори завършихме текста, Вики мина първа редакция, с Веси говорихме за корицата, с Петя започнахме странирането, със Светлана утвърдихме сроковете, а с Гори и Денис вчера намислихме и готино заглавие (все още тайна)
тези дни минаваме корекциите по първа редакция – ужасно досадна работа, но пък и сладка, защото казва, че целият процес е към края си
скоро ще сме финално готови и ще каним на купон по повода. stay tuned, както се казва 🙂
and so shall we )))
will do 🙂
А най- хубаво е когато петстотинте бройки от книгата се продават в продължение на 10 години…
Мне. най е да има 500 дето искат да я прочетат; издават се доста книги върху убити дървета, дето никой не чете..даже библиотеките, дето у бг са малко нещо умрЕла работа, не искат да ги купуват
Абе вие днвамата май отдавна не сте купували/чели книги. В България се вадят тиражи от по 50 000 и то от рециклирана хартия. Предимно нашумели романи, но и специализираната литература е много търсена.
Вярно си е. Бг рециклирания печат ми е недостъпен.Но това не е единствената причина да не чета нищо на бг