българските детски автори от днешния ден

1

оказва се, че доста родители и доста учители не познават (добре до никак) съвременните български детски автори. и като родители и учители не ги познават – как децата да ги познават … а имаме, имаме макар и не много, но за сметка на количеството – качество – великолепни създатели на вълшебства в думи за деца! и защото имам голямото удоволствие да познавам част от тях, споменавам ги, за да ги има на едно място събрани и който иска да се запознае с тях виртуално, после да намери книжките им и да ги чете на децата си

държа децата ни да познават нашите автори. а познавайки ги и ги заобичват.

Весела Фламбурари и историята на мишката Метличина в „Миличко мое тефтерче“, интервю с нея в Kafene.bg

Вергиния Генова с нейните цветни приказки, интервю тук

Виктор Самуилов и стихчетата, които разсмиват децата и натъжават големите, интервю с Виктор Самуилов в Kafene.bg

Ирина Папанчева с историята на перото от пеликан, интервю с Ирина Папанчева

Маги Благоева с Мими и Макс, интервю с нея тук

Мая Дългичева с прекрасните си стихчета, приказки, пиеси за деца

Петя Кокудева с нейната необикновена Лулу, интервю с Петя Кокудева в Kafene.bg

дядо Трак със забавните съвременни приказки, които усмихват децата, интервю в Kafene.bg

Юлка Юлия Спиридонова – както много пъти съм казвала – родната Роулинг, с приключенията на Джиго, с Тина и половина, Любими Попътечо, Приказки от Долната земя, Графиня Батори, Кралска кръв, Макс и Лабакан, интервю с Юлка в Kafene.bg

хм … вероятно изпускам големи имена, но тези са, които познавам лично и смело препоръчвам.

добре е децата да знаят, че хората, които пишат любимите им истории живеят наоколо, а не са някакви абстрактни, далечни, чужди, отдавна умрели. учители – канете тези автори в училищата си. така и децата ще се запознаят с тях, ще са любопитни, ще хванат книгите им, ще ги питат какво ли не, а после ще започнат да четат повече, обещавам го.

този пост е провокиран от моята приятелка Ани и е посветен на родителите и учителите на нашите деца.

писах още за детската книга, дари книга!, за училищните библиотекари, проблемите на библиотеките, тетрадка за приказки

отворено писмо: български деца, които НЕ получават държавна субсидия за образованието си

„Съгласно Конституцията на Република България всеки български гражданин има право да получи образование. За всяко българско дете има определена от държавата сума, която субсидира неговото образование, и  това е негово право, гарантирано от върховния закон на страната. Обръщаме се към Вас като родители на деца в училищна възраст – деца, които нямат право да получат държавна субсидия за образованието си, тъй като родителите им са избрали за тях частната форма на обучение. Какви демократични основания може да има за едно такова дискриминационно решение? Нима ние, родителите им, работещи в Република България, не даваме своя принос за тази субсидия? Нима нашите деца не са български граждани? Нима частните училища не са утвърдени именно от МОН?

Всъщност не става дума за училищата, а за нашите деца. Нашите конституционни права ни гарантират, че можем в качеството си на родители да изберем формата на обучение на децата си, както и учебното заведение, на което да ги поверим. Държавната субсидия за образование се полага по закон на всяко българско дете. Не става дума за субсидиране на училища, а за субсидиране на образованието на всеки ученик. Защото ние не искаме да противопоставяме децата на такива от държавни училища и от частни училища, а всеки родител да има възможност да избира най-доброто за детето си. Ако е  необходима оценка за качеството, бихте могли да поискате единна справка за всеки град и да сравните резултатите, постигнати от децата, учещи в  държавните и в частните училища. Изключително лесно е да се измери успехът, тъй като учениците и на частните, и на държавните училища държат едни и същи изпити и след 4-и, и след 7-и, и след 12-и клас.“

целият текст на писмото е тук

изцяло заставам зад този текст! и вярвам скоро нещата ще се променят!

отворено писмо: реформите в училищното образование като първостепенен приоритет на 42-то НС

IMG_1114

„Сега действащата законова рамка, уреждаща училищното образование е на повече от 20 години. Морално остаряла и чужда на съвременните обществени потребности, чужда на учителската и родителската общност, и особено неразбрана от най-важните участници в процеса, децата.
Законът за народната просвета от 1991 год. не е възможно да бъде преправен и хармонизиран с Европейските изисквания и ценностна система, с редицата международни документи, по които и България е страна, тъй като за целта е нужна съвършено нова законодателна рамка, стъпваща на качествено нова философия, принципи и ценностна система. Реформите в училищното образование са не просто наложителни, но и отчаяно се очакват от цялата учителска общност, от родителите, децата, от цялото ни общество.
Наложителните и дългоочаквани промени са много:

  • Поставяне на детето като личност, в центъра на процеса. Не ученика съществува заради системата, а системата съществува заради ученика.
  • Приоритет в работата на цялата система следва да са гъвкавите и разнообразни въможности за подкрепа в личностното развитие на всяко дете и ученик, без разлика и дискриминация;
  • Промяна в учебните планове, съдържание и програми;
  • Сериозна промяна в съдържанието на учебниците, болезнена тема за цялото общество;
  • По-голяма автономност на учебните заведения и по-голяма свобода на учителите, даваща им възможност за гъвкавост и творчество в работата си с децата, за да могат да отговорят индивидуално на различните детски потребности;
  • Стимулиране към активно и равноправно участие в училищния живот и овластяване на родителската общност, към която в момента преобладаващото отношение е като към пасивен ползвател на услуга, а не като към равноправен участник в образователния процес;
  • Остра необходимост от децентрализиране на системата от подкрепящи образователни услуги, особено за децата с различни увреждания, децата от малцинствата, в риск, за да е възможен изобщо адекватен и квалифициран педагогически отговор на конкретните им потребности, в съответната община.

Необходима е цялостна преориентация на училищното образование, с нови цели, системата трябва да се подчини на обществените потребности и да развива силните страни във всяко дете, а не да подчинява обществото и приравнява децата по собствените си уравнивиловка и „способности“.
Училищната образователна система трябва да се приобщи към съвремието, спешно да се модернизира, със задна дата, защото в противен случай по-скоро пречи, отколкото да е обществено полезна.“

подписано от над 20 организации, изпратено до Президент, Премиер, Министри, медии …

снимката е направена в библиотеката на 2-ро СОУ, София

не се отчайвайте и не робувайте на чужди мисли

Където и да сте, какво ти и да правите, не се отчайвайте и не робувайте на чужди мисли от типа „ми то тук е много зле положението, няма работа и всичко става с връзки“…

Според мен ни/ви трябва САМО:
1) Добри идеи
2) Готини приятели, които да ни подкрепят със съвети и сътрудничество
3) Интернет платформа (сайт, блог, Fb Page for Bussiness, видео-канал и тн.), чрез който да се популяризира това, което се започва
4) Най-важното – смелост и дързост, да рискуваш да почнеш да правиш, това в което се чувстваш най-добър 🙂

#JustMyThoughts

Петър Кесов, 28 г.

молитва

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
… изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.

Хляб наш насущний дай си го сам.

Радой Ралин (1967)

гласувай в неделя

Cotswold-Sheep-on-a-Farm-in-Virginia-web

за когото решиш. ако толкова нямаш избор – просто хвърли монета или тегли чоп. но, гласувай в неделя.

изборът не е малък. освен големите 2-3 има доста малки, които имат шанс да минат 4-те процента, ако гласуваш и ти. а дори да минат само 1-ния процент пак е добре – ще получат финансиране за следващия път и ще им е по-лесно, така че – подкрепи ги при всички случаи. вотът ти няма да е напразен.

напълно се съгласявам в исканията си с Дзвер. искам по-малки данъци, по-малко чиновници, свободна инициатива. това ще доведе и до повече бизнес, повече работа, повече пари за хората, повече шансове и за по-добро образование и за по-добро здравеопазване. ако щете и за повече магистрали.

искам да вярвам, че тук и сега има мислещи и не равнодушни към света и бъдещето си хора. гласувай в неделя.

две поколения или рецепта за доброто бъдеще на България

dve

една малка и доста симпатична книга излезе наскоро и се вдигна шум около нея. Боян Бенев е авторът й. той е млад, но вече с доста успехи. и въпреки, че е писана на английски и после превеждана на български, книгата е написана с много любов за България. и чертае мисли за бъдещето й, така, че то да е по-добро от настоящето. може да се постигне – в две поколения време.

„Хората обичат да се оплакват. Тези оплаквания обаче рядко притежават потенциала да направят каквото и да е друго освен да деморализират“

„Колкото и да е труден животът ни, винаги трябва да има нещо, с което да можем да се гордеем – та ако ще да е само способността да оцелеем през трудни времена… гордостта е просто двигателят, който ни тласка напред.“

„За да имаме национално чувство за гордост , достигащо всяко семейство, минималното изискване е всяко семейство да може да види успех в непосредственото си обкръжение.“

‘Образованието е горивото за високо квалифицирания бизнес. Няма как да се привлекат или насърчат предприятия, създаващи сериозен приход, ако средата не е богата на талантливи кадри, образовани и мотивирани според най-високите стандарти.“

„Образованието създава самоувереност. Разширява хоризонтите на света ни и ни позволява да открием мястото си в него.“

„Застъпи се сам за себе си, за да те забележат.“

Леко разпилени на моменти, леко наивни, но все пак симпатични, красиви разсъждания за България, процесите от близкото минало и възможностите й за развитие в бъдеще. емиграционната вълна и как се отразява на живота тук. мисли, които са минавали през главите ви със сигурност, говорили сте за тях с приятели. погледи към утрешния ден. ще е любопитно, без значение кой спечели изборите, ИК Жанет да подарят на всеки депутат по една бройка от книгата две поколения. и да не го направят, ясно е, че пътят към по-добро бъдеще на България е в нашите ръце. на никой поотделно, но на всички заедно. от нас зависи. от теб и мен.

гром падина

photo

групата Гром падина е създадена преди година от музиканти любители, но страстни почитатели на българския фолклор. днес чухме бански, пирински песни. прекрасни, акапелни, изумителни, автентични, истински.

тъй като някои от членовете на групата споделят древната българска вяра в змейската сила, тя е наречена по името на един от най-важните елементи на тази старинна вяра и практика. това е едно от имената за стрелите на страшния змей, които той хвърлял по халите, познати с още редица други названия като: “божа стрела”, “змейското око”, “трещен камък”, “гром падина”, “гръмнато камъче”, те се забиват на 40 аршина в земята и излизат на повърхността след 40 дни. те са силно лековити и носят късмет.

състав: Емил Антонов – вокал; Илиян Обретенов – вокал и перкусии; Александър Заралиев – вокал, кавал и перкусии