можело значи, иска се само малко мисъл и грам въображение. добре ок, малко повечко мисъл и двойна доза въображение. но става. яко.
забава
Followдецата, компютрите, родителството
много хора крият кабелите на компютъра у дома, за да не сяда детето докато ги няма. други крият мишка или клавиатура. междувременно децата заемат липсващото от приятел и пак са онлайн, ако искат. някои инсталират софтуер, който да ги следи, а междувременно децата отидат у съседчетата и там на воля правят каквото им душа иска онлайн. всичко това звучи страшно. но не е.
как да се справим с тази напаст – децата и компютрите? не е лесно, но не е и трудно. ето няколко съвета:
1. започнете ги от малки – ако детето е свикнало с компютъра като вещ у дома, вещ, която не се издига в култ, а е както хладилника, пералнята или шкафа, няма да му се впечатлява толкова;
2. научете децата си да са онлайн – нали не ги оставяте да карат колело по улицата преди напълно да са готови за това, минават години докато се научат да се справят сами с колелото навън. същото е и с Интернет – бъдете заедно, показвайте им интересни и полезни места, научете ги да се справят с различни ситуации;
3. не се страхувайте или поне не предавайте страховете си на децата – те са различни от нас, те са digital natives, родени са в тази епоха и съвсем, ама съвсем нямат страховете на неродените в това време към дигиталните технологии като цяло;
4. разрешавайте, а не забранявайте – разбира се, че детето може да играе! но след като си направи домашните и след тази яка игра, която можем да играем всички заедно – например да направим заедно сладки, салата или да играем на дама или 3, 5, 8;
5. давайте личен пример – не може самите вие да висите по цял ден пред компютъра и да искате децата ви да не го правят. когато сте всички у дома и децата са будни – не стойте пред компютъра, а бъдете наистина заедно;
6. измисляйте готини забавления далеч от компютрите – например разходка в парка, да си направите къщичка от кашони, да изиграете една партия шах, да решавате логически задачи – за по-големите, да играете на криеница или цял куп добре забравени, но яки детски игри за по-малките;
7. вкарайте бабите в играта, дядовците също – нека децата учат бабите на компютри, вместо да ги оставят с безкрайните сериали. заедно могат да се забавляват перфектно и онлайн; ще е полезно и за двете страни;
8. имайте доверие на децата си, нека и те да имат доверие във вас и ако имат проблем да се чувстват свободни да поговорят с вас, а не с непознаните, особено онлайн;
9. дайте им свобода – нека направят своите грешки, но винаги бъдете наоколо, за да ги подкрепите при нужда;
10. прилагайте правилото на Том Сойер – малки и на пръв поглед досадни домакински задачки могат да са супер забавление за децата, да ги въвлекат за дълго и крайният резултат да им донесе удовлетворение; освен да играят и да рисуват децата могат успешно да боядисат оградата, изперат мръсните си чорапи, обелят печени чушки, почистят орехи, пометат падналите листа и какво ли още не – ситуация win-win 🙂
видеото за децата и компютрите от форум Родителство през септември 2010 е тук. писах за форума и тук.
ние и училището, децата и училището
всеки от нас има различен спомен от училище. моите са предимно позитивни. да, помня и класният, който кашляше лошо и обичаше да говори на висок глас, но някак спомените ми се въртят повече около приятното време със съучениците, разни случки и въобще – повече са положителни.
струва ми се, обаче, че доста хора имат негативни спомени от онова си време. и лошото е, че предават своето неприятно усещане за училище на децата си.
струва ми се едно от големите клишета на нас възрастните, което успешно слагаме масово на децата си „училището е досада“, „да се ходи на училище е гадно“, „да имаш домашни е супер досадно“ и т.н. … налагането на това клише пречи и на детето и на учителите, уважението към тях и нататък покварява изцяло учебния процес, който се превръща в досада, вместо да е забава, в бреме, вместо да е дар.
ако гледаме по-позитивно, махнем глупавите си спомени и оставим децата сами да си изградят свое усещане за училището, мисля, че ще видим място, на което децата не ходят по задължение, а защото им е приятно, защото там имат много приятели, научават цял куп нови неща, има междучасия и си е истинско приключение, което не може да се замени и с цял ден пред телевизора или компютъра (нещо wow! от детска гледна точка, предполагам) (това за децата и компютрите е друга тема, по която ще говоря и на Форум Родителство на Горичка в събота, но за това ще пиша още скоро).
така че, хора, оставете спомените си за себе си, не товарете децата си с тях. какво мислите?
отново спечелих много пари!
ето каква съм късметлийка!
поредният мега як спам на деня ме усмихва до ушите – този път е от Джордж Харисън, искат ми секса и потвърждение, че съм от планетата Земя! 🙂 освен това те ще ми спечелят сумата и са от Големия Лондон на Много Великобритания!
„Уведомление за спечелване.
Ние пот Seni ще ви кажа, че ви спечели сумата (£ 485,000.00) GBP Yahoo! MSN (прозорец Живея) 2010 Награди програма.
Броят на възвръщаемост можете да се свържете с нас клирънс директор г-н Джордж Харисън, че с вас, когато се твърди, си ODM ING на Националната банка на Големия Лондон Много Великобритания.
За контакти: г-н Джордж Харисън
Вземания ИЗИСКВАНИЯ:
Име :……………………………
EARTH :……………………………..
Домашен адрес :…………………………
ТЕЛЕФОН :…………………………
ВЪЗРАСТ :…………………………………
СЕКС :…………………………………
Семейно положение :……………………….
С уважение,
Он-лайн координатор.“
обещавам, когато ми ги приведат – ще си им платя надлежно данъците 🙂
и на третия ден бе сътворена тя – Снежка!
Снежка е нещо като версия 2.0, което го прави безкрайно щастлив (или поне тя си мисли така)
днес Снежко е усмихнат :)
Снежко версия Ей Би Си Дизайн
как да реагира човек на все по-затрупващия ни сняг, заплахи от липса на газ, ток, от финансови кризи, глобални затопляния и всичко останало, което ни грози от тук до края на света – с усмивка
ето как реагирахме ние в офиса днес следобед
ето линк към пълната версия на този снежен човек, чиято единствена слабост е посоката на устните – правилната е краищата нагоре!