новата книга на Александър Секулов ми хареса. стегната, динамична, в същото време дълбока и мъдра. и днешна. случва се бързо. чете се на един дъх.

двама мъже и една жена, класика. летните бунтове в Гърция. всичко направо, без заврънтулки. теми, размисли, пластове но не те боли главата.

„лукс е да знаеш какво нямаш.
лукс е да знаеш какво да ти липсва“

„консумацията на образи доведе до вакуум в смисъла на живеене“

„твърде дълго живеем в мир и смисълът на съществуването ни се губи, особено на нас европейците“

още за Господ слиза в Атина тук

поредното чудно изкушение, дело на издателство Точица е книгата на Шел Силвърстийн Щедрото дърво. великолепен превод на проф. Александър Шурбанов. изящно издание.

една история на човека, който винаги иска и дървото, което винаги дава. и това го прави щастливо.

една история за живота, в който никога нямаме покой. за доброто. за търпението. и за любовта, разбира се.

една книга за деца и за всички останали. пожелавам ти я.

–

p.s. има надежда за света, в който живеем, за нашата България, щом има хора като Зори и Марин от Точица.

Българчето от Аляска е новият сборник разкази на Деян Енев

разкази за София. по-малко каквато е днес, повече каквато беше преди години. с уютните й улички, с малките дюкянчета, с наивните й жители, понякога семпли, но ведри, мъдри, често уморени, но хора, но човечни. София на тъгата, спомените и любовите. София на младостта, разгледана бавно в къси разкази като черно-бели избелели снимки

„когато си на двадесет и две … веселието обитава непрекъснато сърцето ти, … всичко ти е интересно и във всичко намираш смисъл … светът е твой … момичетата усещат, когато сърцето ти е дом на радостта и бързат да влязат вътре …

това време никога няма да се върне, но на двадесет и две ти не го знаеш. и това е най-хубавото на тази възраст“

още за книгата – тук

скоро и интервю с Деян Енев

земно написани разкази от един 19 годишен бъдещ голям майстор на думите. с любов към живота в голямо количество и ведрост от младостта. лениво-гальовни, влюбчиво-наивни, изпълнени със собствени мисли следобеди, дъждовни дни, нощи

може би не цялата колекция е впечатляваща, а за мен можеше да има още няколко разказа, за да ми е по-завършена темата. но със сигурност когато вали, очите ти са сини и следобедите на ленивия любовник са ми фаворити

чакам още от Димитър Ганев, с любопитство

–

още за Следобедите на ленивия любовник

„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“

„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“

„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“

–

интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре

Мирослав Пенков – един земен, спокоен, много несуетен и силно отдаден на литературата млад човек. очарова ме книгата му на изток от запада, която излезе преди седмица. омая ме с историите си, с откровеността, с напевността – на ситни стъпки на моменти, на протяжна родопска мелодия в други. България разказана в последните й 200 години през погледите и ежедневието на обикновените хора.

корицата е великолепна. от шведското издание на книгата. включва детайли от всички разкази. куполите вкарват лека заблуда и руски привкус, но в текстовете няма такъв. те са тук. тук и сега, дори да ни рвъщат на моменти в миналото.

макар навсякъде да хвалят най-много как купихме Ленин – за внука, който купил тялото на Ленин от eBay и го изпратил подарък на дядо си – заклет комунист (включен от Салман Рушди в сборник с най-добрите разкази на Америка за 2008-ма), моите два безспорни фаворита са на изток от запада и нощният хоризонт. не искам да разказвам за тях. трябва да се прочетат. трябва.

„Така свиреха двамата, часове дълги, дълги дни. В кръг около струга танцуваха, а по лицата им сенки от думи трептяха. Горяха на Кемал гърдите и пръстите й горяха. Навън излизаха двамата преродени. Свеж въздух ги срещаше и залези тъй ярки, че не потърсеше ли Кемал в бащините прегръдки спасение, щеше слънцето сигурно да й ослепи очите.

Ала той спасение не й даваше никакво.“

Ангел Игов – превод, Мариана Мелнишка – редактор, Жанет 45 издава, у-ни-кал-но адекватна корица. това ме накара да си я купя и зачета.

виждаш ли го този смазващ шрифт на корицата? и това смляно месо. за това е тази книга. смазваща. реалистична до сюрреализъм. човешкото изстъргано до корен от човеците. азът в пълната му липса.

„ако животът станеше твърде лесен, уменията, които бе придобила през годините, щяха да се окажат безполезни и нямаше да има какво друго да прави, освен да умре“

„Знае, че неговият живот е почти изцяло посветен на Партията. Но няма представа коя е Партията. Знае, че Партията е била тук и преди да се роди той и че го е направлявала през целия му живот. Всяка частица от него принадлежи на Партията. Партията му е поръчала да пише романи. Би могла да му заръча и да умре, ако поиска – не би имал избор“

за книгата писаха и Зори тук и авторката на корицата – Ина Бъчварова – тук

като говорим за китайски автори – непременно Хиляда години молитви

признавам, че това са първите разкази от съвременен китайски автор, които чета. и съм изумена от лекотата, с която се разказват тежки съдби, от красотата в малкото, което гледано отдалеч е грозно, от стъпилата стабилно на земята история, без притеснение от истината, без грим и помпозност.

искрени, човешки, повече тъжни, с усещане за живец са разказите на Июн Ли от „Хиляда години молитви“. станах приятелка с всички тези хора, в чиито късчета живот надникнах.

задължително четиво.

още за книгата тук, а за прочит и целият едноименен разказ – тук

грабна ме заглавието – Лятото преди мрака. и името на авторката – Дорис Лесинг. но се оказах неподготвена за тази книга.

много женска, много зряла, тежка. въпросителните са цял куп. любовта, бракът, свободата, майчинството, щастието, себе си.

идеално четиво за края на лятото на всички жени над четиресет. препоръчвам.

„Европеецът купува средно 11-12 книги годишно, българинът 0,56. Европейските библиотеки се посещават от 60-70% от населението, българските от 10%. В българските библиотеки няма нови книги и тяхното посещение става безсмислено.

Няколко примера за процента от населението, регистрирано в библиотеките:
Великобритания – 60%
Финландия – 90%
България – 10%“

целият текст за инициативата за възраждане на българските библиотеки  – тук

–

писах още: големият потенциал на позабравените библиотеки и е-книги и учебници vs хартиени