време за почивка. с книга на плажа или в планината – чудно!

за седмица помъквам три книги. всеки от семейството по 2-3 също. това си е цяла чанта книги. носим задължително и четци. защото от миналото лято знаем колко са полезни

оказва се, че изчиташ трите книги за три дена и оставаш без четиво …
оказва се, че едната е много тежка, другата не ти допада, пак оставаш без четиво …

и тук на помощ идва четецът – на него има заредени много, много заглавия, от които можеш да избираш
даже да не ти се чете това, намираш друго, или сваляш нова книга
цялата класика е свободно достъпна
има вече доста книжарници, от които да си купиш електронни книги
и така решаваш всички проблеми – един четец и четенето през отпуската е уредено в голямо разнообразие!

четец може да се намери нов за от 200 лева, много електронни книги са безплатни, други са с по-ниска цена от хартиените, все по-достъпни са електронните книги ми се струва

да живеят електронните книги и четци!

дишащия хълм е една приказка за приятелството, нежността и любовта, за докосването като тайнство, за разговорите без думи, за случването на живота с разперени ръце, в много цвят и с детска лекота. такъв, какъвто си го направим сами, с неочаквани извивки, изпъстрен с дребни детайли и неспестени усмивки.

дишащия хълм е идеалната книга за твоето лято, за твоя уикенд, за твоята нощ. книга, която няма да те натовари, а само ще те направи щастлив.

„Преди ти се струваше, че името ти мирише на мляко с каймак, топъл хляб и ягодово сладко. Сега е поле от прегорели слънчогледи.“

„Този хълм ми прилича на неговата буза, на малката трапчинка на едната буза, а разстоянието до хълма е колкото да протегна ръка и да вляза в неговата ръка като в хралупа, в която ръката ми не знае дали усеща ръката му или просто въздуха, толкова е нежен допирът… цяло едно хълмисто тяло, като че неговото,… излегнало се, за да го разгледам.“

„Тя разбира се ми каза “знаете ли колко ви обичам”, аз казах, че “това са измислици, Мари и … изобщо не трябва да ми казваш нещо, което аз знам.” Тя каза че всичко трябва да се казва, щом е измислица, и … така както си вървяхме, и … изведнъж ме попита дали може да ме целуне.“

Дишащия хълм, Бети Файон

тази книга дойде и ме отвлече в спомените, любовите, морето, липсата, носталгията, болката

оказа се идеална за безвремието на плажа и топлите юлски нощи

„… или си мисля, че е любов, иска ми се да е любов, Боже, как ми се иска да е любов, а не поредната победа, защото след победите оставам сам и срутен, побъркан от белезите на отсъствието на истина в живота ми, чужд на самия себе си …“

„понякога сме страшно неподготвени за местата, към които се връщаме… “

Боян, Тея Денолюбова

„- Кой е истинският път, отче? – попита най-после той. – Как да различа този път от другите пътища?

– Ако вървиш в посоката, в която твоят страх расте, знай че си на прав път.“

Милорад Павич, Последна любов в Цариград

„За какво е цялото безпокойство – да очертаваш граници, да сплиташ въображаеми нишки, при положение че в действителност нещата не са нито хармонични, нито противоречиви, това не принадлежи на онова, едно плюс едно не прави две, началото има вкус на края и смъртта всъщност не е никакъв проблем. Смъртта не променя нищо. Трябва да съм казал нещо в този дух, защото помня, жената, която ме бе довела при доктора, се опита да ме утеши – и това беше някак нелепо, понеже аз се смеех“

Крака на костенурка на Николай Грозни – една книга за Индия, не каквато я виждат туристите от лъскавата й страна, книга с много мъдрост и смях, една книга за пътя към хората, през който минава и пътя към себе си

премиерата е утре,  20 юни от 18.00 часа в Америкън Корнър, площад Славейков 4А, София

„Пусто гръколудие, като зараза ходи по българите! Все им дай на някой друг да ся правят! …“

„Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …“

„Тъй като гледаш, умни да са втасали? Умът не процветява в света. Хитрост да, но ум не. Не знам за какво е той направен, но не е за живот. А което не е за живот направено, нали знайш …

Но ей на, как съм се възмечтал така, зел съм аз, че съм заспал. Тъй е тя. Природата е много досетлива – на сичко му намира лесното.“

„Той светът и без това е толкоз пропаднал, че ся нуждай от грамадное едно объртане!“

„Невежеството е корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия край на реката на другия. Другия не го касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?“

„Българе, българе … Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки. Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадослки османлии.“

„Глава человеку е боклукчарник, какъвто втори няма. Но някой ще рече – там сред свинете и бисери се намират. Да, и аз в туй вярвам. Трудно е само да ся разбере кое кое е.“

„Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.“

„Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!“

Милен Русков. Възвишение.

задължителен.

този пост чака дълго. мисля, че днес е точният му момент. като поздрав за всички на #orlovmost

Вонегът – един от колосите, формирал вероятно много от мен, от нас, в онези студентски безгрижни години, в които си предавахме апокрифни и не толкова книги и четяхме по много много и обсъждахме всяка със страст

а за докато простосмъртните спят са достатъчни заглавието, авторът и толкова. 16 разказа. класика.

е, вече знаете какво да правите, докато простосмъртните спят 🙂

книгите са за всички. книгите са крайно нужни на всеки.

на децата, за да открият света и хората, разнообразието и красотата

за младежите и студентите, за да намерят по-лесно себе си

за зрелите хора, за да се сдобиват с нови и нови доказателства и истини и сили

за възрастните хора, за да пътешестват надалеч, надалеч, без да напускат дома си

книгите са за тези, които искат да постигнат нещо в живота си

и за тези, които смятат, че животът е несправедлив към тях

книгите са за хората с динамично ежедневие, за да имат момент, в който спрат и се вглъбят

и за хората с монотонно ежедневие, за да имат приключения и нови приятели

книгите са за хората с по-скромни възможности, защото по-обучените и подготвени имат по-големи шансове в днешния ден

и за по-заможните, защото знанията са истинското богатство, което не може да се загуби лесно

книгите са за теб и мен. а след като ги прочетем, можем да си поговорим за тях.

е, какво четеш в момента?

писах още: отворено писмо относно детското четене, как децата ни да четат повече, колко четат децата ни

снимката е от Детски отдел на библиотеката в Габрово, по време на гостуването на Забавното лятно четене през септември 2011

съвсем Великденски пост.

наскоро имах изпълнена с мъдрост среща с Калин Терзийски – Кайо, по повод новата му книга Ной дава последни указания на животните. ще пиша скоро за сборника разкази, ще има скоро и готино интервю с него в Kafene.bg, но малко само в аванс по повод днешния ден.

„Човек трябва да е напълно безпринципен в добротата си и във всички неща, които прави. Принципните хора са фашисти. Когато живееш, когато правиш добро или каквото правиш – надявай се, че Господ те води. Той знае принципите, а не ти.

Така реших, че трябва да помогна. Но как да помогна? Всяка помощ е нищо и половина, вятър и мъгла. С нея ние правим, аз специално за себе си правя няколко неща. Първо – да се дисциплинирам в даването и в анти-алчността, да се дисциплинирам в пилеенето, да дицсиплинирам у себе си нежелание за притежаване. От друга страна аз се отчитам пред Върховния инспектор. Правя го не заради този и онзи, защото това ще свърши някаква работа. На един човек колкото и пари да му дадеш нищо хубаво няма да стане. Но ти така увеличаваш доброто по принцип. Ако тръгнеш да мислиш много-много – вече е лоша работата. Поне така си мисля аз.

Пламен има съвсем конкретни нужди – той пътува веднъж седмично за кръвопреливане до Троян на собствени разноски. Баща му е пенсионер. Какво мога да направя? Не съм бизнесмен, но всъщност съм своеобразен бизнесмен. Аз произвеждам книги и то като луд, така че за да има постоянно някаква малка помощ – една от книгите ми да бъде дарена за това момче. Цялата печалба. Помолих и издателството и Сиела веднага откликнаха. И техните пари са дарени. Надявам се, че по този начин той ще има пари за пътуване, да речем.SMS с текст DMS Plamen на дарителски номер 17777.

Човек не трябва никога да се замисля, това е основна тема в моето писане, никога да се замисля защо прави добро, на кого прави добро и как го прави. То не е нито за когото го прави, нито за него си. То е за пред Висшата инстанция.“

–

още за има ли кой да ви обича

чаках новия превод на Мураками с любопитство и жажда за него.

този път героинята е на 19. нежна и дребна. и много различни самотни хора около нея. в текста има още и котки, и много джаз. разбира се – самотата е навсякъде в големия град. хората се преплитат, както и случките. а всичко се случва между 11:56 вечерта и 6:52 сутринта. все пак сунтринта настъпва и е ясно, че започва нов ден.  „Новото слънце излива нова светлина върху градските улици“ и „Ще мине време, преди да се спусне следващият мрак“.

още за книгата – тук в Kafene.bg

писах още за Мураками, неговата Хроника, Страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на овцата