„Пусто гръколудие, като зараза ходи по българите! Все им дай на някой друг да ся правят! …“

„Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …“

„Тъй като гледаш, умни да са втасали? Умът не процветява в света. Хитрост да, но ум не. Не знам за какво е той направен, но не е за живот. А което не е за живот направено, нали знайш …

Но ей на, как съм се възмечтал така, зел съм аз, че съм заспал. Тъй е тя. Природата е много досетлива – на сичко му намира лесното.“

„Той светът и без това е толкоз пропаднал, че ся нуждай от грамадное едно объртане!“

„Невежеството е корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия край на реката на другия. Другия не го касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?“

„Българе, българе … Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки. Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадослки османлии.“

„Глава человеку е боклукчарник, какъвто втори няма. Но някой ще рече – там сред свинете и бисери се намират. Да, и аз в туй вярвам. Трудно е само да ся разбере кое кое е.“

„Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.“

„Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!“

Милен Русков. Възвишение.

задължителен.

този пост чака дълго. мисля, че днес е точният му момент. като поздрав за всички на #orlovmost

„Стига се дотам, че да бъдеш интелектуалец в България е престъпление. “

„дълбоко скъсана вътрешната връзка между индивидуалност и общност. Общността не е в състояние да интерпретира вярно постиженията на индивидуалностите.“

„Всичко дотук говори за следното: различна социогенеза на индивида и общността. Дотук социогенезата е била обща, тук социогенезата е съвършено различна. Индивидуалността възниква във всякакъв отказ на връзка с масата, с общността. Това е, както вулгарно се нарича, индивидуализъм.“

„Накъдето и да се обърнем, ще видим една дефектност, и тази дефектност не е обезателно на личността, това е една дефектност, пренесена отвън в личността. Тук стигаме до една такава тема: създаването в тази ситуация на безхарактерност. Това е преадаптация. Всеки се адаптира. Раждат се безгръбначни, раждат се плазмодии, най-различни типове на асоциално поведение и форми на обществен кретенизъм.“

„обществената бедност се изразява в края на краищата и като една бедност на духа. И това не като метафора, можем да го посочим. Думата ми е тази: че в своята целокупност българският народ завършва като един тотален развратител на всичко и на всички.“

„Оттук нататък вече предателството се превръща в политическа платформа, изповядвана от милиони.“

„Но този манталитет, най-накрая, е тотално нихилистичен, състои се от едно отрицание на самия себе си. Българинът не представлява нищо за себе си. И ако го питате, той ще ви каже: кой съм аз и защо съм – абе, я ги остави тия работи.“

„Трябва да кажа, че в последните години, с всичките благополучия и престъпления, става най-сетне едно преодоляване на този български мир. Той е вече като едно зъбчато колело, на което са счупени част от зъбците и предаването не става – въртиш педалите, но колелата на велосипеда не се задвижват. И върху всички тия неща ние можем да разсъждаваме и заради това – фактът че ги осъзнаваме, говори че те си отиват. Човек може да осъзнае една такава ситуация не в нейния център, а в нейния край, защото осъзнаването представлява форма на резюмиране на едно развитие. Когато това развитие не е станало и тенденциите за неговия край не са посочени от обстоятелствата в живота, осъзнаването му не е възможно. Човек живее вътре в него, идентичен е с него и е негова жертва и негов субект. Това, че ние вече можем да огледаме цялата тази съвкупност, да намираме нейните корени, да намираме нейните типове – това значи, че тази съвкупност е към своя край.“

малко откъснати от контекста изречения, трябва да се изчете цялата лекция – тук

кредит: Милена Фучеджиева