10 ноември 2013 – един ГОЛЯМ ден, който не видяхте по телевизията

justine-10noemvri

10-ти ноември бе ГОЛЯМ ден. не, не говоря за 1989-та. говоря за 2013-та. и да, не го даваха по телевизията, по никоя телевизия. ако не беше там, с нас, на площада, не можеш да добиеш и бегла представа за мащаба на случващото се.

ден 150 от протестите. ден 18 от окупацията на Ректората от студентите. всеки би предположил, че енергията ни е свършила. че сме се сдухали, уморили, предали. е, да, ама не, както навремето казваше Петко Бочаров. тук сме. много сме. силни сме.

всеки ден, в който нямаме ОСТАВКА ни прави по-силни, по-решени, по-безкомпромисни. защото битката е за МОРАЛ и за нищо друго.

междувременно депутатът, който размахваще среден пръст от колата си пред парламента нарече студентите „малки изродчета“. ректор ги насърчи да емигрират. друг ректор ги заключва като затворници. ще използвам думите на Макс Либерман: не мога да изям толкова, колкото искам да повърна

за всеки, който не е бил на площада, а се вълнува, ето кратка хроника на събитията: около 10.30 започнаха да се събират хора около Ректората. в 11, въпреки наличието на доста полицаи, кръстовището бе блокирано. събираха се още и още хора и в пика достигнаха между 15 и 20 000 души. в 11.30 преподавателите се събрахме пред стълбите на Ректората и прочетохме реч. около 12 излязоха студентите и последователно говориха представители на различни университети от София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград. след това шествието пое към МС. символично пред МС студентите приеха оставката на г-н Орешарски и освободиха България от оковите. шествието продължи по Дондуков, Раковски и достигна Парламента. Йоло Денев прескочи загражденията, напрежението се повиши. полицатите го отведоха. разноцветни балони захвърчаха към полицаите. мнозина се хвърлиха върху огражденията. хората викаха „пазите престъпници“, „оставка“, а студентите пееха „кой, кой кой?“. шествието продължи към Ректората. студенти от Музикалната академия изсвириха Одата на радостта, а след това студентите изпяха химна на България. присъстващите телевизионни камери на националната телевизия решиха, че това не е важен момент и не го заснеха дори. шествието продължи към Орлов мост, Плиска, парк-хотел Москва, като изчака г-н Станишев, който по това време бе на гости в студиото на Кеворкян. дългият ден завърши с голям концерт. да, телевизиите не отразиха всичко това. защото в България свободни медии няма.

#occupysu #оставка #дансwithme

occupysu: ние пък имаме морал

IMG_1913

10 ноември. неделя. 11 ч. Ректората. всички.

students in Bulgaria want …

independent: students in Bulgaria …

честта и позора

моралният характер на тези протести

декларация на преподавателите, подкрепящи студентите

повече така не може: декларация на преподавателите в подкрепа на студентите

Уважаеми колеги,

Свидетели сме на използването на различни форми на натиск върху студентите, които изразяват своя протест срещу лъжата и мафиотизирането на българската политическа и обществена среда. Всички тоталитарни форми на манипулация на общественото съзнание са в ход. Политиката на „извиване на ръце” е прикривана зад привидната загриженост за „демократичното право на свободен достъп” до окупираното университетско пространство. Така се прикрива действителният адресат на студентското недоволство – правителството и Народното събрание на Република България. Управляващите продължават да твърдят, че този протест не ги интересува, „защото студентите нямат право на политически искания”. Съгласно Хартата за правата на студентите от Европейския съюз: „всички студенти имат правото на свободно изразяване и това не бива да бъде ограничавано единствено до проблемите на тяхното образование” (чл.14).

Обявената от министър Клисарова „среща с протестиращите студенти” (както и с представители на университетските студентски съвети) беше използвана, за да се реализира основната цел: отхвърляне на окупацията на университетите и сплашване на нейните привърженици. Употребата на подобни тоталитарни практики за контрол и натиск върху инакомислещите е това, което в действителност нарушава автономията на висшите училища. Със своята декларация НПСС демонстрира отказ от изпълнението на мисията си да представлява, защитава и подкрепя правата на всички студенти.

Ние заявяваме, че подобна политическа намеса в автономията на университетите е заплаха срещу устоите на демокрацията в Република България. Привикването на недоволните на подобни „срещи” е опит за директен партиен контрол върху студентите и преподавателите, които ги подкрепят, и това още веднъж делегитимира настоящото правителство. Тези практики нямат място в едно демократично общество.

списък на преподавателите, подкрепили декларацията тук

окупирана съм

IMG_1634

окупирана съм.

окупирана съм. от десетилетия. вече дори едва дишам. окупира ме грубостта. окупира ме жестокостта. окупира ме жълтата медийна помия. окупира ме чалгата. окупира ме цигарения дим. окупира ме безразличието. окупира ме задкулисието. окупира ме комформизма. окупира ме човекът с купена диплома. окупира ме успехът на успелия. окупира ме неграмотността. окупира ме духовната мизерия. окупира ме страхът. окупира ме инерцията. окупира ме натегачеството. окупира ме безличието. окупира ме шуробаджанащината. окупира ме подлизурковщината. окупира ме мазното позьорство. окупира ме хамелеонщината. окупира ме погромът. окупира ме безхаберието. окупира ме злобата. окупира ме нетолерантността. окупира ме липсата на желание за промяна. окупира ме нагненената омраза. окупира ме робската психика. окупира ме средният пръст от депутатска кола. окупира ме въпросът „кой?“ но повече въпросът „защо?“ и най-вече „до кога?“. окупира ме мълчанието. окупира ме отказът от мечти. окупира ме отказът от бъдеще. окупира ме отказът от себе си.

окупирана съм. от десетилетия. вече дори едва дишам.

вдишай. издишай. вдишай. издишай. вдишай …

#оставка #occupysu #дансwithme

ранобудни студенти, ние сме с вас!

1394044_1398499947053974_243994597_n

хей, ранобудни, вълнението е голямо. вълнението да възстанеш. да отстояваш свободата си. да получиш подкрепата на хиляди. да чуваш „ние сме с вас“ и да знаеш, че наистина силата е с теб

.

тези,, които гледате само от телевизора случващото се – дори не можете да си представите мащаба, красотата и силата на този процес, който тече в България вече повече от четири месеца. дори не можете да си представите какво е хиляди да сме пред Ректората и да викаме „ние сме с вас“ на студентите, които за поредна нощ окупират университета, с убеждението че това е единствения верен път за тях.

хора, даден ни е невероятен шанс. пишем история.

елате утре пред СУ, по което и време да е и изкажете своята подкрепа към младите хора. те го заслужават, вие го заслужавате, България го заслужава

#оставка #occupysu #дансwithme

още за ранобудните студенти и разбуждането: Светла, Нервната акула, Свободата

пробуждане. бавно, устойчиво, пробуждане

И с тез сили малки, и с тез средства смешни,
и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни,
и с тоз възторг луди, и с тоз дребен стан
искаха да бутнат страшний великан!

И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!

добро утро. усмихни се. случва се, промяната се случва. ние сме промяната.

#оставка

човешките права. твоите. моите. човешките.

blog action day е денят, в който всички блогъри пишат по една тема. за 2013 темата е човешките права

често успяваме да направим и най-простото нещо – много сложно. омотали сме се в правила, мащабни дела, а на моменти изпускаме малките, важните детайли.

в същото време: оплакваме се. мрънкаме за какво ли не. а губим радостта от всичко, което имаме. едновременно с това сме склонни да предадем нак-ценното си – свободата.

мое човешко право е да съм. и с това – да искам и да мога да отстоявам всички останали свои човешки права. дори когато това е много трудно.

за начало предлагам едно: незабавна оставка

за #BAD13 писаха също Ками и Мирянка

какво ми донесе протестът. 4 месеца по-късно

IMG_0825

в ден 123 от началото на протеста, 4 месеца по-късно отново се върнах на темата какво ми донесе протестът. няма как да не го споделя.

протестът ми донесе увереност, че хората, искащи промяна и готови да дарят време, усилия за да имаме тази промяна са много.

протестът ми донесе убеденост, че доброто има шанс, стига хората да го искат и да работят за постигането му.

протестът ми донесе много нови приятели. истински.много.

протестът ми донесе голямо количество емоции и усмивки.

протестът ми показа, че не съм сама в желанието си за промяна.

протестът ми помогна да дам важни уроци на децата си за гражданско общество, за ценности, за България.

протестът ми даде сила.

протестът ми донесе любов, по-голяма любов към хората, към България.

123 дена по-късно протестът продължава. и това е неговият най-голям успех. на фона на все по-затъващото правителство.

# оставка

още важни и добри текстове по темата за протеста: какво научих на протеста, Ивайло Захариев за протеста във видео на Протестна мрежа, протестът не предлага алтернатива?, успелият млад човек и да не пропусна – новият брой на в-к Протест

катастрофа! едва 11% от българите вярват в този парламент

gefaelle-11-prozentтова са официалните данни от проучването на Алфа рисърч от края на септември

  • Доверието към парламента ерозира до 11%, а към председателя му Михаил Миков остава в рамките на 20%. За последните пет парламента няма друг случай на толкова нисък начален старт и толкова слабо сцепление между политически елит и граждани.
  • Одобрението за съд, следствие, прокуратура е в минимални стойности между 14% и 16%.
  • Оценките за кадровата политика, борбата с корупцията и монополите са в рамките на критичните 12 на сто подкрепа, здравеопазването и еврофондовете – 15 на сто. Липсата на обществено доверие прави много трудни действията на
    правителството, тъй като поставя под въпрос водените политики, дори и в тях да има разумно стъпки.
  • Едва 23% смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76% – че е нужен предсрочен вот.
  • Три месеца след излъчването на правителството мнозинството от членовете на
    кабинета са неразпознаваеми за хората, а тези, които са способни да дадат мнение ги оценяват критично. Всеки втори жител на страната не е в състояние да посочи нито едно име на министър, който се справя успешно с работата си. В резултат, позитивни асоциации с правителството носят основно двамата силови министри – вътрешният
    В дъното на таблицата са министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов (отрицателен индекс от минус 3.9), финансовият Петър Чобанов (-4.4) и здравният Таня Андреева (-7.2).

всички данни – на сайта на Алфа рисърч

#оставка

напразните усилия на любовта

BIG_PHOTO_BIG_4883

Шекспир. напразните усилия на любовта. един класически текст, един великолепен превод, поставен по възможно най-нетрадиционния и разкрепостен начин на сцената на театър София. режисура, актьори, декори, костюми, музика – изпълнени с невероятна динамика, ритъм, единно звучене, в пресъздаване на пиеса, писана преди столетия. вероятно интерпретацията за някои ще е прекалено скандална. но за мен бе вдъхновяваща.

„Тъй славата, която ние всички
преследваме до сетния си дъх,
записана на бронза ни надгробен,
ще ни спаси от истинската смърт;
дорде живеем, да извършим подвиг,
пред който всепоглъщащото Време
нащърбило косата си, да трябва
да ни даде в наследство вечността!“

извън основния текст имаше няколко любопитни вметки, които допълниха приятно контекста. едната, която бе съвсем в края ми се ще да споделя, за тези, които няма да отидат да изгледат постановката. люлка, ние всички сме на една люлка. и винаги ще има едни, много, които са долу, за да вдигат и държат горе онези, малкото. и дори да се залюлее люлката и нещата да се променят някак за някои, отново многото ще са долу и малцината ще са горе.

поздравления за екипа на постановката и за театър София за свободата, която дават на творците.