Тази книга чака от доста време да пиша за нея. И мисля, че ако има синтезирано в един роман да се прочете доста за всички периоди на соц-а, то това е именно Мавзолей на Ружа Лазарова.

Соц-ът през съдбата на едно семейство от самото начало та до края му – с всички перипетии, мъки, терзания, истински човешки страхове, любов, лъкатушене. И съдбата на Мавзолея, като контраст, като стожер на безсмислието.

Книгата ме държа дълго. И силно я препоръчвам на всички, които се вълнуват от история, от историята на България, от съвсем близкото ни минало.

Вероятно не толкова значим детайл, но след като видя колко бързо я изчетох и как плаках, големият ми син (тогава 14) също я изчете на един дъх и след това дълго говорихме, тъй като не можеше да повярва, че всичко това наистина се е случило и то тук, на всички нас.

Поздравления за Лиляна Дворянова за великолепната корица. И на Сиела за избора (изданието е 2009-та, вероятно е на Светльо Желев).