безчинствата на комунизма

едно от най-големите безчинства на комунизма е т.нар. „народен съд“. на 1 февруари 1945 г. в аулата на Университета осъждат на смърт политическия елит на страната. вероятно една от основните причини днес да сме на този хал.

На тази дата през 1945 г. първи състав на тъй нареченият народен съд обявява смъртните присъди на 67 депутати от 24-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите акад. Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов на правителствата от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар.

да, ако Германия днес се срамува, че е „родила“ Хитлер, ние би следвало да имаме не по-малки основания за срам с нашия „народен съд“ – масова кланица, масово убийство на целия ни елит. след този акт безчинствата продължават – семейство след семейство – интелектуалци, предприемачи …

От всички държави от Оста – съюзници на нацистка Германия, смъртните присъди в България са най-много, броят им смайва чуждестранните наблюдатели и става тема на европейски вестници…

според баща ми – свидетел и жертва на всички тези събития – днес е по-добре да забравим за целия този черен период от историята на България. мисля, че въпреки болката, историята не бива да се забравя. трудно ще е на днешните хора да разберат онова време, но има поуки, които още не сме взели. и грешки, които има опасност да повторим.

народният съд – най-масовото убийство

погубените 1945-та

линчът наречен „народен съд“ – в дневник

България преди 9-ти е била рай

Българската гилотина

5 thoughts on “безчинствата на комунизма

  1. Благодаря, че ни напомняш! Нещо, което непрекъснато се опитват да заобиколят или да ни убедят, че не се случило. Никой не е забравен, нищо не бива да се забравя…

  2. Здравейте, от известно време следя блога ви, но за пръв път ще изразя мнение, защото това е много избягвана тема, а не трябва да е така.Искам да започна с това, че власт, която взема дори една жертва е много далеч от здравия разум, свободата на обеството и демокрацията.Тук жертвата не е една, а реално целия „каймак“ на българското общество.Болно ми става, когато видя някой национален герой, преминал през няколко войни за обединението на страната и завършва живота си през 19945-45…Болно ми е и когато чета разкази от първо лице на хората живели през периода 1878-1945, духът, честта, уважението които са притежавали дядовците ни е изчезнало някъде по пътя (всеки знае къде).Болно ми е за това, че партията, която с ГОРДОСТ наследява историята на БКП е втора политическа сила и много млади хора дават гласа си за тях без да отчитат горните факти.
    От икономическа гледна точка също смятам, че България е пострадала много през 50те години комунизъм.Първо искам да отчета плана „Маршал“ http://bg.wikipedia.org/wiki/План_Маршал … с две думи това е план, при който всички държави от Европа се възстановяват, а държавите под „крилото“ на СССР не са допуснати поради страха на Сталин, че това е заговор.След това следват 50 години в пазарна икономика на западните държави и 50 години в изолация на България.Тук ще спра, защото акцентът ми е върху периода на комунизма и не искам да засягам темата с прехода.
    В обобщение ще кажа, че лично аз не намирам нито едно достойнство в комунизма и според мен той е повлиял на България и като манталитет на хората, и в икономически план!
    Поздрави на авторката на Маркетинг буркан.Скоро попаднах на книгата и с Жюстин Томс и искам да я препоръчам на всеки, който смята да се занимава с предприамачество.

  3. Да да… объркал съм блоговете :X Поздравявам и Жюстин за книгата, наистина сте свършили страхотна работа :))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *