моят 10-ти ноември

/с учудване установявам, че не съм писала за това тук. или поне не го намирам. няма да се лъжем – датата е епохална за моето поколение, вероятно всъщност за много поколения българи/

къде ме завари ли? бяхме студенти първи курс. и бяхме на бригада. дълга бригада, от 20-ти септември още. в КК (консервен комбинат) Витамина, гр. Стамболийски. първи и втори курс от няколко факултета на СУ, вероятно над 200 души. живеехме в общежитието до гарата. то се тресеше при всеки преминаващ влак, вероятно поне няколко пъти на нощ. имаше огромни плъхове из стаите. ставане в 4, на работа от 5 сутрин за първа смяна. поточна линия – мият се домати, буркани, влага и мирис на кисело-мухлясало-застояло, на машинно масло, метал. бурканите се пълнят. после готовите – в кашони се подреждат. редувахме се на различните поточни линии. беше тежко. естествено оскъдна храна. без топла вода. знам, че днешните млади хора са много далеч от това и няма как да си го представят, още по-малко да го разберат. след работа имаше купони, после малко сън и отново. близо два месеца. преди да започнем да учим въобще. не се познавахме дори преди бригадата. но в тази ситуация бързо намираш приятели.

11-ти ноември. не можехме да повярваме на кадрите по телевизията. черно-бял телевизор по един на етаж в столовата на общежитието. Тодор Живков опулен. гледа като попарен, върти глава. наистина не вярвахме. прегръщахме се и се радвахме, след като разбрахме, че все пак е истина. имаше еуфория. много. имаше много еуфория и следващите дни, седмици, месеци.дори години.

както си говорихме днес със Светла Енчева:
аз: Може би защото толкова емоция вложихме, а може би защото бяхме много млади …
Светла:
А може би защото и често забравяме какво щеше да е животът ни без промяната. Все едно на какво се дължи тя.

и още малко днешни цитати:
Светла:
свободата е нещо, което се отстоява непрекъснато и с което е добре да знаеш какво правиш

Ивайло Нойзи Цветков: по-умните сред нас трябва да се самосъчинят наново и да разберат, че аскезата не е отговор и че са длъжни да дават поне кураж на другите – а не да приличаме на оня физик, който чрез самия акт на наблюдение се мъчи да изкриви същността на наблюдаваната частица.

Асен Григоров: Времето е много ниско, ако мога да използвам такава метафора, и никой не може да изправи рамене.

2 thoughts on “моят 10-ти ноември

  1. Ха, а аз тогава бях в девети клас, а бригадата ми приключи броени дни по-рано. Беше 40-дневна бригада в консервния комбинат в Плевен. Обезкостявахме варени пилета за консерви „пилешко със зеленчуци“. Когато пилетата биваха развалени, пак трябваше да ги обезкостяваме. Нормата беше 40 кг. обезкостена продукция на ден (изпълнимо, ако човек не ходи до тоалетната… аз не се престаравах, де). В цеха газехме до глезените в жълтото олио, в което са отлежавали зеленчуците за консервата. По гредите притичваха плъхове с размерите на котки. В стола газехме във вода до коленете…

    Така се изграждаше икономиката на късния социализъм :-).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *