преди 100 години в юлския мор всички са били на полето на жътва. днес надуваме климатиците и обявяваме код червено. и пак мрънкаме.
преди 100 години хората са били благодарни на всяка капка дъжд, защото той е означавал добра реколта. днес се крием под чадърите си, заведения, офиси. и пак мрънкаме.
преди 100 години хората са се къпали най-много един път в месеца, често в реката или един голям леген за всички от семейството. днес си взимаме поне един душ на ден. и пак мрънкаме.
преди 100 години дори най-заможните са яли месо един път седмично. днес то присъства поне един път на ден на масата ни. и пак мрънкаме.
преди 100 години книгите са били лукс, достъпен за малцина, а развлечението е било хорото. днес книги, кино, телевизия, интернет, клубове и барове са достъпни за всички. и пак мрънкаме.
преди 100 години – това е времето на твоята баба, не е толкова далеч. но, нека си помрънкаме …
Follow
Вчера бях на среща до Пловдив, в модерен климатизиран офис в полето. Слязохме от климатизирана кола. 20 метра жега! И си помислих същото – преди 100 години тук хората са работили на открито в същото това поле… 20 метра жега = 100 години машина на времето 🙂
Всъщност има лесен начин да се спасим от жегата – да застанем на сянка на открито. Приложението на този подход за една сграда (офисна или жилищна) се нарича озеленяване (с дървета). Затова е важно да пазим гората.
Хах много ми хареса идеята, често се случва да мрънкаме за неща, без да се замисляме над цялостната картинка 🙂
Много добре се е получило 🙂
Мрънкането не зависи от времето в което живееш а от отношението към света в който живееш. Винаги ще има хора които мрънкат и които не мрънкат – въпрос на гледна точка – а тя е различна.
Обаче е имало и някои други фундаментални разлики преди сто години. Не са могли да ти спрат тока или водата. Не са имали хората заеми, глобални финансови кризи, били са относително независими, знаели са, че каквото си изкарат си е за тях, с изключение на данъка за султана или царя, не са разчитали на илюзорна медицинска помощ като сега, не са яли нещо, което не знаят какво е… та сме заменили значи едни неща срещу други и никой не ни е виновен. Климатик за дърво, под чиято сянка е хубаво, водопровод и канализация срещу река, свобода срещу илюзорна сигурност. И няма да се усетим, даже и да трябва с противогази да дишаме. То прочее Азимов тия неща отдавна ги е описал например в „Голото слънце“ или „Стоманените пещери“.
Мрънкането не е в твой стил, Жуси! Изредила си поводи за усмивки, не за мрънкане! Особено посления параграф! Smile!
Да… колко вярно – мрън, мрън.