– да не си учил, ама грам;
– да носиш в ръка книга на преподавателя с цел да го впечатлиш и заблудиш, че си я чел;
– да си облечен с анцунг, естествено марков;
– да дъвчиш дъвка докато те изпитват;
– да се „бориш“ за „слаб – четири“, ама да не ти пука и ако те върнат;
– явяването да е всъщност, за да си побъбриш с останалите;
пропускам ли нещо? моля, допълнете
Follow
Тези модни тенденции са обратими. Въпрос на вътрешен PR по оста преподавател – студенти.
Да, пропуснато е най-важното: да бъдеш изпитван от интелектуално затлачен преподавател, който би получил „F“ (да се чете: ЦАФЕ) на изпит по същия предмет кажи-речи навсякъде западно от Перник.
🙂
Ти на това „модно ли му викаш? Аз го наблюдавам от едно десетина години. Даже преди повече ходеха по анцузи. За останалите симптоми се солидаризирам напълно.
Какво ми разказа мой студент напоследък. Вижда приятел от друга специалност. Провеждат следния разговор:
Другият студент:
– Бързам, че имам тест.
Нашият студент:
– По какво тест?
Другият студент:
– Ами не знам!
Зависи какъв е изпитът – устен, писмен…
При писмения всички са с пищови. И се борят за три.
Всичко ново е добре забравено старо. Според баща ми и по негово време е било така, само дето анцузите са били „Ромика“
Пропусна технологиите. Освен ако е казано друго, а и въпреки че е написано и окачено някъде из аудиторията – като ти позвънят за купон, вдигаш и провеждаш триминутен разговор.
Но същото поведение може да се види в произволно избран, реномиран ресторант. Дебеловрат непукиз, пременен с изработен в турско спортен екип на британски футболен отбор вдига по често дизайнерската си нокия, отколкото вилицата.
„Добре забравеното старо“ не е съобразяването с другите или зачитането на авторитета в стаята. Фокусът е преместен – Защо съм тук, като така и така, не ме е грижа за нищо.
С други думи, не го приемай лично ! Не е отношение към теб, а към света. За да оцелеят в свободната от свободи страна, трябва да се обезличат до стадото.
Защо да ти пука? На някой от преподавателите в МЕИ (ТУ-София) пука ли му колко човека ще скъса? И ще е прав да го направи.
да, всъщност, малко ми пука или дори много, но не мога да променя нещата, за съжаление
И два цитата от мене:
– неее (разперва ръце върху протокола, питайте ме още, толкова съм чел(а), но всичко ми е на каша;
– може ли само за момент да се успокоя (очите се пълнят със сълзи), може ли утрузнам го – но просто блокирам.
може ли утре, знам го – но просто блокирам.
nellyo, да, познато, допълвам и с друго
– добре, дайте ми минутка, ще се сетя … <минава минутката, обите, ръцете драматично> … не, няма да ви мъча повече, не се сещам, знам го, но не се сещам …
ТУ, Математика 2 част, доц. Тодоров (Тошко 3-ката)
– Абе знаеш ама така като те гледам си за 4…
да бяха само студентите криви…