Аревик е красиво арменско женско име и със сигурност не е планина, нито куче, защото, както казва Светла, ако беше може би щеше да има повече защитници …
Аревик е попаднала в капана на бюрокрацията, безразличието и липсата на човечност, капана, поставян от институциите по принцип навсякъде, още по-умело у нас.
защо сме толкова индиферентни днес, като само преди има-няма стотина години Яворов е писал Арменци, например. или и тогава е било така, а поетът е изключение? или внуците на онези топли, гостоприемни и добри хора описани в произведенията на класиците ни са се променили драстично днес?
нетолерантността ни е навлязла толкова дълбоко под кожата, че дори публиката на Камен Донев тази вечер в НДК, именно тази, жертвала поредните епизоди в Листопад в името на Народното творчество, изпада в див смях, когато нехайно артистът изпуска на сцената наред с множество животни и „негрите“ …
патетично жалки сме, в опитите ни да се възприемем като модерни, част от Европа, като недиваци. диваци сме си. и вероятно още дълго ще бъдем.
Follow
Не знаех, че означава „слънчице“, но това много добре пасва на представата за Аревик, която имам от описанието на адвокатката Валерия Иларева. Валерия ми беше казала, че дори и в Бусманци Аревик е била необичайно лъчезарна и позитивна – до момента, когато е почнала да повръща и неврите й също са се сринали.
Жюси, мисля, че ще е добре да се алармира арменската общност в България за този случай.
Слънчице, хубаво… Да се погрижим слънчицето отново да изгрее!
Колко ме насърчихте с тази съпричастност 🙂 Благодаря ви!
Да, Аревик наистина е много слънчева, дано един ден лично да се убедите, да си направим една среща на свобода 🙂
Днес се видях с нея на свиждане, тя има нестихваща вяра и очаква другата седмица да я освободят…
С вдигането на температурите, Европа стана най-желаното място за живеене на планетата. Проблемът е, че не можем да правим по закон за всяка човешка съдба, няма как на евро ниво да предвидим всички изходи от заплетена ситуация. С настъпването на lean economy и масовия протекционализъм на националния трудов пазар, в близките десет години бежанците ще са последната дупка на кавала.
Това не бива и не може да ни отказва от идеята за съпричастност, съпреживяване и човещина, но ще…
Изход има и е имало само на евро ниво. бг отдавна не може да твори национални закони, зашото няма административния капацитет и човешки талант да ги спазва, настрана манталитета се люшка между откровена и директна омраза към всеки, дето е на държавна служба и е вентил за личната агресия.
Какво правим тогава ?
същото дето правихме с либийците
Животът е прекрасен и спасение дебне от характер с интегритет, дето познава проблеми и има волята, политическите контакти и настоятелността да излезе с решение. Обаче пак, това е много конкретен случай, не можем да го ползваме при други обстоятелства.
Надеждата
че след историята, искрено се надявам в успешния и завършек, сме научили нещо.
Обичайно е, че е кофти бг да ти е държавата, но и това е познание
С какво можем да помогнем? Най-вероятно ще трябва да градят съвместния си живот някъде между Армения и ЕС….в страна с по-малко бюрокрация и повече мислещи хора.
Денис, мисля, че Светла беше написала – който иска да изпрати протестно писмо … А когато я пуснат предполагам ще можем да помогнем с подаръци за бебето, с радост! 🙂
http://blogatstvo.com/blogatstvo/charity/sos/
А Аверик няма ли роднини в Армения – майка, баща, братя, сестри, фамилия, хора които също се безпокоят за нея, обичат я и искат да са с нея? Те не се ли нуждаят от съчувствие и помощ?
Питам се и се чудя – какви са проблемите в Армения? Доколкото знам, няма война, няма хуманитарна катастрофа, няма тоталитарен режим, който да преследва хората заради убежденията им Дори и икономическото развитие не е в някаква критична фаза…
Какво налага статут „бежанец“ за човек, чиято страна е съвсем … нормална, да кажем?
Доколкото разбрах също така, момичето е имало издадена виза при влизането си в България, но съвсем съзнателно я е просрочила
Законите трябва да се спазват. Ако има някакъв проблем със закона – трябва да се промени, а не да се „прескача“.
Нищо лично към момичето, съчувствам и като жена и като майка.
Но човек трябва да е малко по-отговорен към самия себе си, а да не разчита на благоволението на институциите. Ако историята се разкаже с обратен знак – за българка, тръгнала към друга страна, и изпаднала в това положение, коментарите със сигурност ще бъдат „Къде е тръгнала без документи, хората си имат закони и си ги спазват, кой я е карал… и т.н.“.
Човешкото съчувствие не трябва да води до анархия, все пак.