мисля, че малко им вярваме на мъжете. като цяло. което не е добре.
откривам мненията на 20-25 годишни момичета, които считат, че мъжете никога не са готови да станат бащи
ами, така мислим, така ги възпитаваме, така си теглим след това патилата да си гледаме сами децата
ето от тук тръгна този пост – „Кога сме готови да станем татковци“
Follow
Мда, и както можеше да се очаква – грешат;-)
Но си права, че малко вярвате на мъжете (не че някой вярва на жените,де;-)
Ее, Жустин.
Това не е въпрос за мъжко списание 😉
Иначе доверието между половете винаги е смешна тема. Защото се дъвче от около 4000 години. (сигурно и преди това, ама архивът се е загубил)
Коце, от цели 4000, наистина, а защо никой не ми е казал до сега?
Хъбав въпрос! Но незнам защо е само към мъжете? Или може би жените са по-смели да рискуват да станат родители.. Ако прочетохте сайта от където е тръгнал въпроса, всички имат някакви оправания да поемат отговорността, работа, пари, малко живот по заведения.. Въпреки, че и аз съм на мнение, че е най-добре да си поживееш, копуняаваш за да можеш после да не мислиш толкова за неизживияните младежки моменти.. Но да се върнем на въпроса.. Всички имаме оправдание да не рискуваме да станем родители.. а като се замислим то няма да има пододящ момент, винаги ще има по нещо неуредено и не идеално, просто решаваш и го правиш, но и не само това, а и си гледаш децата. Защото както жените така и мъжете могат да гледат деца, няма женска или мъжка работа в гледането има само възпитанието ни и отношението ни как да гледаме на родителството! Всичко друго е от страх, да не порастнем, да не ни наранят, да не се провалим…
Как да им вяраваш ? Една от дискусиите в Давос бе ако жена управляваше Уолстрийт, щяхме ли днес да седим в ситуацията по няколко хиляди души да бъдат изоставяни на улицата без работа всеки ден ?
Моделът им за света не работи. Последното пристанище е да си останат вкъщи и отглеждат следващото поколение. Отхвърлят порочните навици, насадени от майките им че приготвянето на храна, грижата за прането, пазаруването и планирането в рамките на семейния бюджет не им е задача.
Но готови ли сме да поемем този освободен от тестерон и излишна петльовщина свят от днес ? Имаме ли добри идеи как се комуникира с хората, как се стига до компромис, как се постига гъвкавост в рамките 24 часа ?! За късмет, това е Европа. Най вероятно майка ни е постфеминистка, добре образована и не е стояла един ден вкъщи докато сме били паркирани в някаква институция за отглеждане и възпитаване. Ето моделът който не бива да следваме !
Иначе
майката подготвя сина си да стане баща.
Баща му се включва в моментите, когато трябва да се обясни нещо за хигиената. Двайсетгодишните да оглеждат внимателно майката, щото се омъжваш първо за нея – и после за остатъка от семейството му, където ще расте челядта ти. Ако там не виждаш качествен материал (боже колко политически звучи това след чикаго), бегай презглава.
Ако майка му не е готова, той също не е.
Забавно е да се наблюдава как феминистите насаждат нови предразсъдъци (нямам пред вид теб, Жустин)
Някои са готови и то на 13, дори да не знаят колко струват памперсите – http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1273807
Не го разбирам този проблем.
Този коментар го писах и трих сто пъти 🙂 Сигурно е защото нямам представа за точното състояние на нещата. Т.е. не осъзнавах устойчивостта на наслоените предразсъдъци. Да си призная, мислех, че тези предразсъдъци са преодоляни. Поне личният ми опит успя да ме убеди, че готовността за родителство не зависи от пола. При всичките ми познати е така – не зависи от пола.
Но е възможно да нямам точна представа. Не знам.
Не мисля, че мъжете a priori не са готови да станат бащи, още по-малко – че са лоши бащи само защото са мъже. Не мога да си представя, че някой може да мисли по такъв сексистки начин. Обаче, явно – може.
Illa, личното ми убеждение е, че колкото и когато мъжете стават за бащи и жените стават за майки, мъжете могат да са прекрасни бащи
просто, предразсъдъците натежават
Темата тръгна от спас интервютата. Възможно е извадката да не е представителна. Обаче за бг е част от по-голям проблем: анадолската зависимост от пъпната връв до гроб. Къщите се строят на два ката, апартаментите се делят – семействата се отглеждат в ортодоксални чифтове.
А света навън – станал модерен.
Ако си родител, най-вероятно имаш проблема с балансирането на работа и семейство…това, за протокола, е сред първите предизвикателства на шеф ти на работното място. SAP приложението ни за управление на работното време е далеч по сложно от системата която ползвам за определяне на цени за 10 000 клиента в 46 държави по продуктов каталог от 900 страници.
Днес е различно да си семеен.
Но ако живееш близо до Истанбул, възможно е да не си го разбрал.
Или да са пропуснали да ти го кажат.
Нямам колега който да не е бил в отпуск по бащинство, регулиран и платен от фирмата. Вземане от градина, хранене, обличане, пране – всичко е в репертоара им. Обаче са излезли от къщи на 17.
Точно преди четири всеки ден, мобилните почват да дрънчат с въпроса „какво ще приготвяме за вечеря“ – отговора идва естествено, ако си го правил последните хх години от живота си и не ти се е случвало майка ти да ти принася, отнася, мие и чисти след теб.
Къф родител, по ангелите, ако си зависим от родител дето взема решения като храна и бюджет вместо теб ?!
Весел празник днес !
Дори Анадола не е вечна. Споко.
Жюстин, мислех си, че всички мислят като нас. Изненада ме това, че съм се лъгала 🙂
in2h20, не съм много съгласна. Т.е. възможно е в повечето случаи да е правило това, което казваш, но има достатъчно изключения, за да отсичаме от раз – щом живееш с родителите си, значи си мухльо или ставаш мачист. Ами не е така. Живеенето с родителите има и добри страни. Аз за себе си не го препоръчвам 🙂 Но съм виждала и много примери за това, че практиката на живеене „в голяма фамилия“ има много добри страни. Въпросът е доколко един модел насърчава личностното и социалното развитие, и доколко ги спъва.
Да повторя, че аз съм човек, който предпочита по-индивидуалистичния начин на живот. Но това не ме кара да правя генерални обобщения за „добър“ и „лош“ модел.
Този модел е лесен, Илла. Нищо повече.
На върха в блога днес – тема за бакшишите: друга анадолска традиция.
Чувството е като пътуване във времето – една след друга, пътечките от думи ме водят назад, в една забравена епоха, с вкаменели здраво в индивида навици. Не се вписвам, не се виждам ))