когато преди повече от 10 години съзнателно спряхме да гледаме у нас телевизия повечето хора ни смятаха за чалнати. днес не сме чак такова изключение (проучванията показват, че поне едно 20% от хората не гледат телевизия).

медиите се загубиха. между политиката, бизнеса и себе си. с изключително малки изключения (у нас, и по света) продължават да правят журналистика. наемат палячовци, за да забавляват народа. а успоредно и го плашат, унижават и мачкат.

мда, ясно е, че медиите (всички медии класически) са пред голяма промяна. възникнали като източник на новини, издържащ се от тираж днес се превръщат в динозаври, имащи нужда от много храна, от всякакъв порядък, ежедневно. от свежа кръв. наричат го „истории“ и не се свенят да стигнат мнооого надълбоко. медиите са основен инструмент за пропаганда, промиване на мозъците на хората и насочване на общественото внимание в друга посока.

изумително е колко хора знаят, че това е така и въпреки това консумират в големи дози. мда, води до пристрастяване. като цигарите, на чиито кутии пише, че от тях се умира, ама какво от това.

хайде, изключи телевизора.

снимката намерих онлайн.

важната статия на Дойче Веле – Българи, изключете телевизора!

точно преди година писах и защо не гледам телевизия

Follow

по времето на свръхпроизводство и свръхконсумация Коледа и всеки повод да се купи боклук, който ще има живот между половин и един час – перфектно. едните правят боклуци, другите дават пари, консумират, изхвърлят и отново.

това време на нерационалност отминава. защото идва времето на трезв поглед към природата, към планетата, към себе си. само че тук сме малко назад, защото в нямането, нямането с години и внушението за това нямане изведнъж магазини за боклуци по 1 лев ни се струват истински пещери със съкровища и купуваме, изхвърляме, купуваме, изхвърляме. изкушението е голямо. окото – ненаситно.

процесът на себеутвърждаване чрез купуване се развихря еднакво силно и при неща за лев и при неща за 50 лева и при неща за 500. често купуваме по инерция. без да се замислим. когато купуваме на децата си голям камион всъщност запълваме своите детски нереализирани коледни желания. избираме големия камион, а детето би се зарадвало и на малкия, с цена 1/3-та от другия.

и все пак мисля, че 2011-та вече е време за практичните подаръци. не тези, които ти подаряват, практични са, но захвърляш в шкафа. подаръците по списък, индивидуално за всеки, нещо което харесва, обича, ще влезе в употреба веднага и ще зарадва човека. в този порядък според мен са и самоделните подаръци, които може да са малко инфантилни, доста сантиментални, но винаги са ценни. днешният ден няма нужда от еднодневки и прахосъбирачки. има нужда от оптимизация. и предполагам с това почти всички ще се съгласят.

ако мога да перефразирам: за Бога, братя, не купувайте боклуци!

–

писах още: какво искат децата ни за Коледа и харесвам коледните празници

Follow

много често чуваме израза „конкуренцията е голяма“ и всякакви оплаквания от конкурекцията. истината е, че конкуренцията е много важна за всеки бизнес. конкуренцията е тази, която ще стимулира развитието на твоя бизнес. защото иначе ще стигне бизнесът връх, ще лежи на стари лаври и няма да има стимул да се развива.

конкуренцията кара всеки бизнес да се хване за косите, като Барон Мюнхаузен, и да се изтегли нагоре.

лошото е когато нямаш конкуренция. тогава и на хората, клиентите им е по-трудно да направят разликата.

така че, да й се радваме на конкуренцията. нека я има.

–

писах още за негово величество Клиентът

Follow