twitter, fb, блогосфера – основна тема в последните дни – изборите и агитация на хората да гласуват.

дано е имало смисъл. дано преобладаващите цветове из тези пространства са и в реалния вот. ще видим утре. дано няма големи разочарования.

човек за малко да отскочи нанякъде и изпуска цял куп важни събития покрай своите приятели
и за да изкажа съпричастност бързам виртуално да наваксам

– Гори и Тони имат бебе – Зорница! прекрасно! /поздравленията – предадени лично/

– Деси издаде първата си книга – честито! да има голям успех и още много нататък!

– Райна отпразнува първия рожден ден на своя блог – от сърце поздрави, знам колко емоции отдава на блога си!

на снимката е тортата, символичен поздрав-подарък за всяка от тези мили мои приятелки, измайсторена тези дни от Томи и Али на едно райско място

сред книгите, които започнах отдавна и не успявах да дочета бе и Самота в мрежата на полския писател Януш Вишневски

тези дни я дочетох, заля ме с цял куп истории в историите, информация от всякакво естество, чувственост, емоции. признавам си, че плаках на няколко места.

разочарова ме малко – много е женска или женствена, а очаквах по-мъжка книга от мъж автор (тук донякъде Вишневски ми напомни Мартин Ралчевски). не липсват разсъждения, но емоциите винаги взимат връх

запознах се с автора когато бе в България за представянето на книгата си през март и бях истински очарована от него, което донякъде подсили горното разочарование

главният герой е много противоречив, въпреки че много се говори за Бог (отново прилика с Ралчевски), достатъчно много се говори и за наркотици и секс (в което само по себе си няма лошо, но на моменти идва в повече), виртуалната връзка надмогва над реалната (в което също няма лошо, но отново е леко пресилено)

все пак за лятно четиво не е лош избор

Поли ме покани в тази блог-игра и се включвам, без да знам ще ги докарам ли именно 6 нещата, които ми носят малки радости или ще пропусна някои важни. няма да каня нататък, любопитно ми да узная за всеки по още нещо, който желае да сподели е поканен да се включи

• времето с децата, когато ги гледам как се смеят, как играят, как заспиват;
• първото кафе сутрин и всяко следващо кафе винаги и по всяко време на деня;
• времето с поредната безкрайно интересна книга, сладостта от всеки ред, напрежението в последните страници, преди да я завърша, минутите веднага след като я затворя прочетена;
• шофирането, най-вече когато карам сама и без да бързам, без значение от посока, задръствания и каквото и да е друго на пътя;
• да редя камъчета едно върху друго на плажа; да варя сладко от ягоди или вишни; миризмата на току-що опечения сладкиш или козунак, който съм загърнала в кърпа; времето във всяка уютна книжарница, с разгръщането на книга след книга; леката разходка навън след пролетен дъжд, сред падащите шарени есенни листа в парка или по първия сняг

защо ще гласувам за сините в неделя?

Никола Пенев изказва и моето мнение

дори и да не е за сините – гласувайте в неделя.