Изворът. Айн Ранд

120932z отдавна не ми се беше случвало да чета нещо с подобен обем – над 800 страници, но ме увлече много, прознавам си и не успях да я оставя в последните дни, докато не я допрочетох

Изворът на Айн Ранд, макар и писана преди повече от 60 години звучи много увлекателно, заплита любовни елементи сред множество философски разсъждения за алтруизма, егоизма, себеотрицанието, посредствеността и таланта, смисъла на живота и важността на това, да бъдеш себе си. в центъра на всичко е човекът.

ето на посоки няколко кратки цитата

„интересно е да поразсъждаваме защо хората толкова много държат да бъдат незначителни“

„знаеш, че хората копнеят да бъдат вечни. Но умират с всеки изминал ден. Като ги срещнеш, те са различни от предишния път. Всеки час убиват частица от себе си. Променят се, отричат се, противоречат си – и наричат това растеж. “

„замислих се за хората, които твърдят, че на земята няма щастие. Всички те отчаяно се опитват да намерят някаква радост в живота. Борят се за нея. … Вайкат се, че не разбират смисъла на живота … Има един особен вид хора, които презирам. Онези, които се стремят към някакъв идеал или „универсална цел“, които не знаят защо живеят, които стенат, че „трябва да открият себе си“. Можеш да чуеш тези думи навсякъде около нас. Това сякаш е официалното клише на нашия век. … Но според мен то е най-срамното.“

книгата си заслужава. благодаря на човекът с малката книжарничка на Оборище, който ми я препоръча. при възможност ще намина да си поговорим за книгата и да си набавя нови четива.

няколко думи за семинара на Дрейтън Бърд

p9100122

отмина и този семинар – денят на Дрейтън Бърд в България. настрана от бързите записки, които споделих в twitter.com/justinetoms
ето още няколко коментара:

– очаквах семинар по директен маркетинг, но този бе по-скоро твърде общ, т.е. малко бях разочарована;
– примерите бяха до около 2000-та година, а както на Котлър преди време – презентацията въобще не беше правена за тази аудитория, а беше някаква обща, която човекът сигурно си представя навсякъде, нямаше нищо конкретно за бг – разочароващо; честочко се появяваше черно-бяла снимка на велик мислител и Бърд цитираше нещо от него, за да защити тезата си, но бе малко разхвърляно и не всяко бе на мястото си, според мен;
– поговорих с Дрейтън Бърд в обедната почивка – като цяло много благ, хрисим, мъдър и леко уморен от живота човек; това е второто му посещение в България, предния път е било преди години по политическа линия; у нас го впечатляват хубавите ресторанти; хареса ми, че споменаваше не рядко и за онлайн решения, както и че през почивките си проверяваше мейла и цъкаше на компютърчето си, а после не избяга, а беше в залата, сред хората;
– аудиторията беше шарена и като цяло прие добре дена на Бърд, поне така ми се стори;
– организацията беше много добра (Интерконтакт, браво на Давидков), залата беше ок (Интер Експо Център), храната стигна и беше вкусна (Мотто кетеринг, класика), напитките също не свършиха, т.е. бяха достатъчно;

впечатленията на Денис от семинара – тук

или, както каза in2h2o в коментара към предния пост „подобни срещи са адски важни„, а фактът, че серията тази пролет бе дълга и силна (MIF3, Медийния фестивал, Онлайн маркетинг семинара) си е факт.