отново за Могилино

току що получих такъв мейл, цитирам само част: „Понеже към момента нито една телевизия не го излъчи, се надявам, че чрез нас самите и медиите, които представляваме ще успеем да накараме повече хора да го гледат и да помогнат с каквото могат.“ това странно съвпадна с прочетения само преди минути пост на Наблюдател по темат, завършващ с „Пожелавам им успех и повече „директен екшън“. Когато мога ще им помагам.“
както вече стана ясно Министър Масларова не й пука от филма, от ситуацията на децата, заснети в него; но пък медиите разхудаха, че били констатирани множество нарушения в дома и ще бъде затворен до 6 месеца (?!); затварянетона дома е решение, според нашите управници; няма дом – няма проблеми; а децата, тези деца?! какво се случва с тях?! къде отиват?! а тези, които сега се раждат, днес и които утре майките им ще захвърлят в дом?!

чудя се, ако повече хора видят филма, както се казва в цитирания по-горе мейл, дали на Министър Масларова ще й пука повече?

знаете вече, че над 8600 деца у нас са в подобни институции и макар малко българи да се замислят за това и още по-малко – да предприемат нещо – Европа ни гледа с погнуса и презрение

какво могат да направят хората, обикновените българи, как „с каквото могат да помогнат“, за да се промени ситуацията на децата в Могилино и на останалите 8600 из цялата страна? не си ли говорим и в този случай повече, отколкото реално нещо да правим (да, направихме – домът ще бъде затворен, so what?!) …
аз имам няколко идеи, а ти?!

Котлър и операционните системи на лаптопите

не, няма нищо общо между двете неща, просто по някакъв начин достигнаха до мен в един нюанс днес

едно – Котлър идва
Стела (мерси!) ме пита знам ли за посещението на Котлър, а аз не знаех (явно съм пропуснала поста на Ники – аха, сега виждам че е с дата рождения ми ден, ясно защо не съм го видяла) и който от колегите да попитах – все не знаят – странно, мисля си, идва не кой да е, а Филип Котлър у нас и никой или малцина знаят за това … ?!
Регистрирах се на сайта, който изглежда прилично и веднага получих мейл, че регистрацията ми е приета. Когато писах кога ще получа проформа ми върнаха мейл – моля, изпратете отново данните си, защото заявката ви не е получена. Всичко това ми звучи мнооого сранно. И въпреки че не съм най-ревностният фен на великият маркетолог мисля си да отида, защото хора от подобен мащаб рядко можеш да видиш и чуеш на живо, а и цялата общност предполагам ще е там, интересно, или ако използвам думите на Ники – Струва си!

две – операционните системи на лаптопите
изводът от последните няколко дена търсене на Джамбо е, че свестен и добра марка лаптоп без операционна система или с не Windows операционна система не се продава текущо у нас … това наистина е странно и неприемливо, според ме, но явно е факт

Girl from Ipanema или браво на jazz fm

напоследък ако слушам радио е основно jazz fm и отдавна се канех да им тествам услугата, която не знам друго радио у нас да предлага – пускаш sms за 25 стотинки и разбираш кое е парчето, което слушаш в момента

днес имах удобен случай с невероятно нежната Garota de Ipanema – бях на светофара и докато смогна да пусна sms-а светна зелено, смени се и песента и въпреки това бях супер очарована – обратното съобщение дойде веднага и освен текущата песен ми бе изпратено и името и изпълнителя на предната! – прекрасно, много съм доволна 🙂 беше в изпълнение на Eliane Elias, което не намерих като видео, но пускам друго доста добро

Girl from Ipanema Tom Jobim and Joao Gilberto Reunited

ето я тук във варианта й от март 1965-та, в изпълнение на автора си и добилата популярност полу-английска версия Andy Williams & Antonio Carlos Jobim – Girl From Ipanema

през 65-та тази песен печели Грами за запис на годината; има привкус на „Лолита“ и портокалов сок; поздрав за всички влюбени

wow!

мързелив пост, so what

за пореден път се убеждавам, че ако искам да поствам не трябва да чета блогосферата преди да пиша

няколко неща чакат, но ще почакат
днес е ред на този мързелив пост

един сладък „еко-нет“ линк, който разказва колко по-добре би било Гугъл да е черен (кредит – Мишо)

една сладка версия на тема кафе за всички големи любители на тази напитка, сред които съм и аз – Odelaf – le cafe (кредит – Христо)

и обобщението на деня в звук – Miles Davis & John Coltrane- SO WHAT

чалга дискотека

мислехте, че няма да го напиша, но както ви казах още тогава – няма да скрия факта, че бях в чалга дискотека

дългият уикенд в Банско и (предполагам) шишето водка, което изпихме ни заведе в събота срещу неделя в 3 часа сутринта в единственото работещо по това време заведение там – дискотеката; естествено за мястото се оказва чалга дискотека и така за първи път аз се отзовах именно в чалга клуб

беше ми любопитно да съм на това място и макар всички да казват, че е неблагоразумно да се отзовем там именно в нашия състав – Албена, Елиза, Петър, Андрей и моя милост, опитахме да извлечем максимума от краткия си престой на това екзотично за нас място

чалга дискотеката:
– пълна с хора, предимно мъже, предимно яки (тук ние биехме на очи);
– бяха облечени няколко в бяло и почти всички – в черно (тук ние очевидно бяхме различни), с много сходни, типични дрехи; прическите на жените също бяха еднотипни – руси или черни коси, дълги, развяни – женки;
– повечето жени бяха излезли на лов, предполагам и повечето мъже; стояха пред чаши, клатеха се (няма дансинг, всеки си танцува където е кацнал) и след малко се събираха по двама и напускаха нанякъде;
– гледаха ни странно и не бяхме много желани (но не го показаха явно, макар да имат боеви традиции);
– имаше много охрана – едни още по-яки младежи, които гледаха на никъдето, но изпълнени с достолепие и спокойствие;
– входът – „за дамите – безплатно, за пазачите – по 3 лева“;
– имам много малко контакти с цялата тази „култура“ и в частност музиката й и не мога да кажа, че ме впечатлява по какъвто и да е начин (освен със секси жените в клиповете); интересното беше, че чух аналогична на нашата, но гръцка чалга;

лични изводи:
– минало ми е времето за дискотеки (и не ми липсва)
– никога не ми е било време за чалга (и слава богу)

уверих се в едно:
имат право тези, които споменават, че цялата ни държава е една чалга дискотека – лесно смилаеми популистки послания, които яко влизат в мозъците на еднакви хора, излети по калъп, хора без желанние за мисъл, хора без критерии, хора клатещи се в еднообразен до пукване ритъм, хора доволни да имат пиене (хляб) и голи секси мацки на екрана (зрелища) и до там

Андрей и Елиза направиха клипчета с телефоните си в дискотеката, но после едното се затри, а другото предполагам няма да види бял свят; оказа се спорно чия беше идеята да посетим това култово за Банско днес място, но при всички случаи ще си говорим дълго за него в компанията и ако чуем случайно фолк парче по улиците – ще звъним развълнувано на някой от бандата и ще се хвалим на шега 🙂

/е, чак до там да сложа линк към фолк парче за музикален фон няма да стигна/