промяна

FutureU Plovdiv и Мадлен Стойчева: Живият пример е най-мощният тласък за да преследваме мечтите си!

by Justine

FutureU_Logo+Logotype )

FutureU – мотивиращо младите хора събитие ще се случи в Пловдив на 04 ноември 2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Мадлен Стойчева е инициатор на събитието и затова си говорим с нея. Радвам й се, че го прави. Знам, че не е лесно, но вярвам ще се случи чудно и ще има смисъл за всички присъстващи!

IMG_1252

За първи път в Пловдив ще се случи FutureU – от млади хора за млади хора. Кое те мотивира да се занимаваш и с този проект?
В началото на тази година бях част от Академия Вдъхновители в гр. Пловдив, която се организира от МладежCo, чиято цел бе да вдъхнови младите хора и да стимулира промяната в обществото. Там научих някои от основните правила и стъпки за организиране на събития, което ме мотивира да продължа да действам за да предам наученото нататък.

Кое е най-важното, за да повярват младите хора в себе си и да предприемат нещо за бъдещето си?
Според мен примерите, които се виждат в обществото са стимул за младите хора. Да вземем за пример лекторите които сме поканили. Повечето от тях са започнали професионалното си развитие още в Гимназията. Такива хора те мотивират да повярваш в себе си!

Кои са най-интересните млади хора, които познаваш и си поканила да участват във FutureU в Пловдив?
Не случайно първото ни събитие от поредицата FutureU e под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ , защото да направиш своя избор е първата крачка към успеха. И младите личности, които ще бъдат лектори са именно такива. Те са направили своя избор още в Гимназията и се развиват в професията която са избрали от ранна възраст.

Имаме удоволствието да запознаем младите в Пловдив с изключителни личности: Емил Тотев, чиято Дизайн конференция се проведе през изминалия уикенд в Севлиево, Стоян Костадинов, който е програмист с над 4 години опит и също организатор на InspiteMe Conf в Петрич. Ясен Георгиев, Елена Стаменова, Радина Банова, Венцислав Радков са изключителни личности, чиито истории си заслужава да бъдат чути.

Разкажи още малко за организацията, кога и къде и кого каниш?
На 04.11.2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив ще се случи първото събитие под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Каним всички млади хора, които са отворени към промяната и търсят професионална ориентация.

Вярвам, че живият пример е най-мощният тласък и стимул за един човек да преследва мечтите си!

Нещо, с което всички тези доброволчески акции обогатяват теб самата?
Това е второто събитие за професионално ориентиране, което организирам. И мисля, че работата с хора е това което ме кара да продължа да действам и да искам промяната. За себе си и за света. Не можем да стоим и просто да чакаме нещо да се случи само. Ние самите сме движещата сила и трябва първи да предприемем действие към промяната и успеха си!

Ето и линк към сайта на събитието
и към фб на FutureU Пловдив.
Браво за Мадлен и екип!

Email, RSS Follow

Insights from Estonian citizen movements 2017

by Justine

first protest dec 16

Liisa Sömersalu is a young scientist from Estonia. She is a PhD student at Södertörn University in Stockholm where she is doing a research on Estonian citizen movements. I am curious to know more about this topic and about the change itself. That’s why I invited Liisa to make this interview. And decided to share it with you. It’s inspiring!

Please give me nice examples of Estonian ecological and human rights / other movements?

This year has been an active year for Estonian citizen movements with several protest and other events happening. Three main movements that got a lot of media attention were a forest movement (Eesti Metsa Abiks – Helping Estonia’s Forests); movement ‘Avalikult Rail Baticust’ (Publicly about Rail Baltic – a huge railway project that should go through the three Baltic states) and movement for animal rights that advocated the banning of fur farms and circuses with wild animals as well as an emerging of a new organization called Nähtamatud Loomad (Invisible animals) that campaigns for humane treatment of farm animals. One extraordinary case was a month-long sit-in protest where people were camping around a willow tree to prevent it to be cut down. The tree was cut down in the end but it became sort of a symbol of poor communication between the state and the citizens.
A feminist blog and Facebook group has also influenced public discussions lately but I am not sure if I could call that a movement.
Above examples are those that are actual now. There are different movements that usually start as a reaction to a specific problem and then cool down to reactivate later if needed. For example, we had a protest movement against the construction of one big road in Tallinn, a movement ‘Friendly Estonia’ to show a humane side of Estonia in the refugee crisis, and an initiative to promote a law about gender neutral civil partnership. The latter has become an issue again with local elections when the conservative party made a proposal to cancel the law.

What tools they use to promote their causes?

It depends on their resources and on the cause. Controversial issues have more difficult time to promote their causes than something we all can agree on (like picking trash).
The biggest challenge for the activists is to get their causes covered by mass media. At the same time, it is crucial to do so since it is still there where the public opinions are formed. With some more difficult issues, there are propaganda wars held in the mainstream media where businessmen and politicians say one thing and civil society actors something else.

Main tool for promoting causes seems to be social media and mostly Facebook. However, getting a coverage on mass media boosts the visibility significantly. Since Estonia is very small, compared to Bulgaria it is probably easier to get in contact with journalists through personal contacts or sometimes are issues even picked up from activists’ social media pages by journalists themselves. The big question for movements and civil society organizations is how to reach the undecided majority since on Facebook you mostly communicate to people who already agree with you. To reach the wider public you need to use all the channels possible and Internet might not be enough.

And where in the mix is the place of Internet?

Internet has a central role in most of the communication in the contemporary society: it incorporates the main functions like for example sending e-mails, calling (+instant messaging), finding and sharing information and communicating with state institutions. And of course we have social media, which works well for both internal and external communication for civil society actors.
These days, it seems that one needs to argue that face-to-face communication is still very important and Internet is not replacing the contact in real life.

According to my interview persons, Facebook is the main social media channel they use for their organizations and causes. It takes quite a lot of effort to keep those pages running and everybody has their own strategies to keep them updated and moderated (if necessary). Regardless, it is an important tool. According to one of the forest activists, their Facebook group keeps their movement alive. She made a Facebook account just for the occasion at the same time disliking the platform strongly.

Very often Estonia is given as an example for digitalisation – do you think this helps the civil society and the movements?

Yes and no. My interviewees found that the most useful function is to sign documents digitally and that online services provided by the state ease the bureaucracy. More complicated systems were not considered very user friendly for NGOs (court systems for example). Most of the services are however directed towards businesses and towards communication with state institutions and not so much for developing e-democracy (except for e-voting and all parliament discussions being available online). There were few tools where people could propose law changes but them being top-down initiatives, they have not lasted. Now we have a new platform developed in co-operation with civil society and time will tell if it will work. More information here: https://rahvaalgatus.ee/about.

As an Estonian, it is also a bit difficult to evaluate how digitalization has affected civil society since using digital services has become something very natural for us. Mapping Digital Media project reports that Estonians are active in using digital services for making their everyday life more convenient but willingness to take part in online public discussions is still low. For such a change, there should be change in the values and that takes a bit longer time. The report states also that using Facebook for single issues is becoming more common. Indeed, there are several causes that have started as an initiative on Facebook and turned into something bigger (the forest movement being one of the latest examples).

I have noticed another positive occurrence which is Internet based social entrepreneurship. One example is CitizenOS, a platform for participatory decisions for teams and communities. Aforementioned Rahvaalgatus petition site is also built on that. I will add few more links below.

What else interesting from your research you would like to share with the Bulgarians, working on our civil society?

One interesting thing that has come up is the question of emotionality. On one side, it is about language use: how one organization or movement should communicate their message to the wider public. Formal organizations have less freedoms in how they talk about issues at the same time needing to find a way to engage public in their campaigns. Informal groups have more freedom to speak their mind and point fingers but only up to a point so that they would still be considered legitimate.
The lastly mentioned is especially true for environmental actors. There is a paradox apparent: environmental issues are deeply emotional and oftentimes some drastic expressions are needed to attract the attention and raise awareness about the problem. At the same time, such emotionality is dismissed by politicians and sometimes by wider public when they ridicule environmentalists as tree-huggers and hippies. There needs to be a good balance: being feisty and demanding change but at the same time base those demands on hard facts, scientific studies and visual proof.
The second thing that attracted my interest was the personal struggles and strategies of using social media and Facebook. On one side, in some cases the function of the Facebook changes: using it as a tool activist work the borderlines between the private and public are becoming blurrier. Some of my interview persons said that they have stopped or reduced posting personal things on their Facebook timeline. Those working in the formal organizations had a better control over separating work and personal use (for example by not posting work related issues on their walls) whereas informal groups and single activists used their personal network more for their causes.
On the other hand, the way Facebook and social media in general is built up creates problems on its own. There is a constant flow of information which is hard to systematize and things happen very fast. Being a responsible for a Facebook group or page can be quite stressful as one feels the responsibility to check it all the time: either not to miss some information or having to write posts and answer messages to preserve the good rating of the page, at the same time keeping discussions civil and troll free. This raises a question if the effort that goes in the up keeping of social media profiles gives a corresponding positive effect for the organization/movement or just takes away resources from other more important matters?
Finally, I would like to suggest Bulgarian activists and civil society actors be mindful about their digital media use and avoid burnout. Social media and Internet are great tools for civil society but only if one uses them wisely.

References:
Loit, U., & Siibak, A. (2013). Mapping digital media: Estonia. A report by the open society foundations. Open Society Founations. Available: www.mappingdigitalmedia.org
(Here you can also find a report about Bulgaria)

Some links that might be of interest:
Let’s Do It! Campaign and how they did it (quite different from Bulgarian campaign)
https://www.youtube.com/watch?v=A5GryIDl0qY
CitizenOS – a participative online decision-making platform (could be useful for Bulgarians too!)
https://citizenos.com/
Helpific – connects people with special needs who need help with everyday activities to people who want to help them. I find it very worthy initiative.
https://helpific.com/en/
Garage 48 – startup hackathon. Often have social themes like circular economy. And the above platform was created there.
http://garage48.org/

Email, RSS Follow

Браво за Ботевград! Първият български уики град! WikiBotevgrad

by Justine

Desi-Alexova

Деси Алексова е голям борец! Работи по редица каузи, най-вече свързани със зелени инициативи и Ботевград. Ето я отново, инициатор на един много силен регионален уики проект – WikiBotevgrad! Защото е неуморна и лъчезарна и наистина връхновяваща, нямаше как да не си поговорим по темата и да споделим, поканим, запалим и вас!

Как Деси се срещна с хората от Уикипедия и как се зароди този проект?
Единственият уикипедианец, когото познавах беше Спасимир Пилев. Преди няколко години доброволствахме заедно във връзка с проект за опазване на костенурки, растения и птици. Нищо общо с Уикипедия. Случайно коментира мой пост във фейсбук и подхвърли идеята Ботевград да стане първият уикиград в България. Допадна ми, макар понятието да не ми говореше абсолютно нищо. Най-малкото, защото предразполагаше за нещо ново и креативно. Събрахме се правилните хора, проучихме добри практики, разработихме концепция, кмета адмирира, формирахме екип и започнахме да действаме. Отлично се оказа, че се допълваме и работим в синхрон доброволци, общински служители, представители на библиотека, читалище и музей.

Какво си поставяте като цели? И кой е поканен да помогне за постигането им?
Целите и ползите, произтичащи от тях бих определила в няколко насоки: сплотяване на местната общност; насърчаване на интерес и любов към родния край и книгите; синергия между гражданите и различните институции; изграждане и утвърждаване на положителен имидж за Ботевград и региона. Добротворчество бих го нарекла, ако трябва да се изразя с една дума.
Добре дошли да създадем WikiBotevgrad са ученици, студенти, млади и стари, които са любознателни и биха се вдъхновили от идеята да пишат статии за родния си край. Покани ще бъдат изпратени до училищата, езиковите центрове, читалищата, библиотеките, кметствата в общината, а също така до литературните клбове, МВБУ, Техническия колеж, младежкия общински съвет и др.

Има ли достатъчен обем обекти и информация, свързани с Ботевград, които все още не са представени в Уикипедия?
Има, и то повече, отколкото си мислехме в началото. В интернет като цяло или липсва информация за Ботевград и региона или преобладава негативна. В Уикипедия статиите свързани с Ботевград са малко и повечето са непълни. Инициативата включва, както допълването на вече съществуващи статии, така и създаването на нови такива, като се предвижда общият им брой да достигне около 150. Публикациите ще бъдат придружени от снимков материал.

На какви езици ще може да се допринася?
Няма ограничения. Надяваме се повечето статии да бъдет преведени и на английски език. В езиковите центрове в града доколкото разбрах се изучават и редки езици. Ще се радваме да привлечем участници, които да разнообразят езиковата палитра.

Още малко подробности за проекта – какво предстои, до кога е …

22141213_1605876186130301_6477165560324043048_n
С цел всички заинтересовани граждани да се запознаят с проекта на 11 октомври от 17:30 ч. в сградата на библиотеката ще бъде проведен семинар, съвместна инициатива на Община Ботевград и Уикипедия. По време на събитието всички желаещи – от ученици, през любители, до учени и изследователи – ще разберат как могат да станат част от проекта „Ботевград – първият уикиград в България”. Паралелно ще се разпространяват и информационни брошури.
За желаещите да участват в проекта и да допринесат за създаването на първият уикиград в България на 18 октомври от 10:00ч. и 14:00ч. в сградата на библиотеката ще бъдат проведени работилници от специалисти на Уикипедия България на тема „Как да допринасяме в Уикипедия?”

Самото писане на статиите ще се извърши на конкурсен принцип на три етапа. Трите конкурса рашихме да бъдат проведени последователно и да бъдат на теми: 1) Културно-исторически обекти в община Ботевград; 2) Изявени личности свързани с Ботевград; 3) Природни, културно-просветни и спортни обекти в община Ботевград.
Любопитното е, че проекта предвижда подготовка на информационни табели с QR кодове, които след сканиране с мобилно устройство препращат към съответната статия в електронната енциклопедия Уикипедия.

Не сме фиксирали крайна дата, но може би третият конкурс ще бъде проведен в края на април 2018 г. и след поставянето на информационни табели на съответните обекти ще можем да обявим първият уикиград в България за реализиран.

Активист си по различни каузи. Какво е за теб самата този проект?
Вдъхновение! Реално всичко свързано с този проект ме вдъхновява: лекотата, с която толкова различни хора работим заедно в името на обща кауза, ентусиазмът на доброволците, блясъкът в очите на кмета и директорката на библиотеката, предизвикателството да осъществем нещо, което е ново и за България и за всеки един от нас. Надявам се съвсем скоро допълнително да ме вдъхнови и удовлетворението на самите участници.
Доброволчеството е заразително.

Email, RSS Follow

Райна Цветкова: Дигиталните номади – да бъдеш или да не бъдеш?

by Justine

Me_Remote

Дигиталните номади – тема, за която от време на време напоследък се чува по нещо. Все повече ги има. А според мен в бъдеще голяма част от хората ще са дигитални номади – ще работят от всяко място по всяко време, както им харесва и им е удобно. С Райна вече говорихме за това в другия ми блог (цък), с Тането също (цък). Но темата не е специализирана само за хората, вълнуващи се от дигитални комуникации и затова я пренасям на по-широк терен тук.

Сподели как от корпоративен човек се трансформира в дигитален номад?
Да си дигиталенномад е състояние на ума, тъй като работното ти място престава да е конкретно физическо пространство, където отиваш, за да работиш. Да работиш и живееш на различни местаима дълга традиция при хората с артистични нагласи. Американският писател Ърнест Хемингуей е работил в Испания и Франция, а френският художник Пол Гоген е рисувал в Полинезия.

С навлизането на технологиите в ежедневието ни и равитието на средствата за комуникации, светът става все по-достъпен и възможността за дистанционна работа все по- атрактивна и предпочитана. Благодарение на надеждните интернет връзки, смартфони, таблети, видеоконференции и т.н. – все повече се приема, че не е нужно да си в конкретен офис, за да свършишработата си.

Много са хората по света, които избират да работят пътувайки, опознавайки нови култури, срещайки нови хора и създавайки контакти по цялото земно кълбо.

След дълга кариера вкорпоративни структури – а аз обичам това, което правя, в един момент имах възможността да работя на пълен работен ден отчасти от офиса, отчасти дистанционно. И работата дистанционно много ми допадна – взаимодействаш с колегите си и вършиш същите неща, които обикновено извършваш от офиса, но без да губиш 2 часа на ден в трафик.

В редица проучвания, на които се натъквам, няколко ключови констатации, правят впечатление:

* „Колко щастливи сте на работа?“ – резултатите на хората, които работят дистанционно са 8.10, в сравнение с 7.42 при останалите.
* „Колко ценени се чувствате на работа?“ – резултатите на служителите от разстояние са 7.75, в сравнение с 6.69 при останалите.
* Според проучването, 91% служителите с отдалечено работно място вярват, че „извършват повече работа, когато работят от разстояние“, в сравнение с едва 9%, които смятат, че това не е така.

Горните данни са на TINYpulse (https://www.tinypulse.com/).

Според друго проучване на Leadership IQ през 2016 г. на3,500 служители – 24% от служителите, работещи в офис харесват работата си, а при хората, които работят дистанционно, този процент е 45%. Работата от разстояние е най-подходяща за високо организирани и самодисциплинирани хора. За тези, които са любопитни да разберат дали тяхната личност е подходяща за работа от разстояние или в офис – могат да хвърлят един поглед натози тест – https://www.leadershipiq.com/blogs/leadershipiq/84146945-quiz-is-your-personality-suited-to-working-remotely-or-in-the-office#

Имаш доста познати дигитални номади – разкажи за тях.

Coworking_BanskoНа снимката: от ляво надясно – Ирина Пандева, Матиас Зайтлер и Уве Алгоер

Да, познавам такива и се запознавам с все повече нови дигитални номади, като за мен е удоволствие да поддържам връзка с тях, защото непрекъснато научавам нови неща. Първите истински дигитални номади, с които се запознах, бяха Матиас Зайтлер и Уве Алгоер по време на един Coworking Camp в Турция през 2016 г. В началото на 2017 г. те създадоха “ Coworking Bansko “ (http://coworkingbansko.com/) – споделено работно място в един от най-предпочитаните ски курорти в България . От тях научавам за всякакви нови приключения като Пътешествие с влак за дигитални номади или Плаване през Атлантическия океан за дигитални номади (в които те участват). Най-интересното нещо при дигиталните номади, които познавам, е тяхното безкрайно любопитство към всичко ново и различно. Например, Уве, който споменах по-горе ходи на работа в Банско с електрически скейтборд – невероятна атракция е, а пък се предвижва и супер бързо – https://youtu.be/_30VZbxjQfw. Третата ключова фигура в “ Coworking Bansko “ е Ирина Пандева, която в свободното си време е посветена на призванието си – живопис, така че ако сте в Банско, посетете и Художествената галерия там – има какво да ви заинтригува.

Други интересни дигитални номади, които познавам, ще спомена някои, са -Асия Линдзи от Toptal, с която се запознах по време на една среща на тема: „Как дистанционната работа помага на жените“; Анти Хала – нинджа по картографиране на ума (майндмепинг) от Финландия, със страст към програмирането и изграждането на софтуерни прототипи за мислене и писането на книги по темата – https://www.amazon.com/Mind-Maps-Navigate-thoughts-methodically/dp/9526857046; Вивиан Еган – специалист по съдържание, журналист и социален предприемач от Сидни. И много други – всички с различен произход и интереси.

Много хора са скептични към това, че е възможно да работиш качествено от всякъде и по всяко време. Какво им отговаряш?

Една статия в списание „Форбс“, на която се натъкнах по-рано тази година, дискутираше въпроса дали дистанционните служители са по-продуктивни от служителите в офиса. Работното място в световен мащаб се променя, тъй като все повече работни процеси са свързани с компютри, поради което работата от разстояниее с възходящатенденция. Съоснователите на един китайския уебсайт за пътуване CTrip в един момент позволили на някои от служителитеси да работят отразстояние и сравнили продуктивността им с техните колеги, работещи от офиса. При равни останали фактори, дистанционните служители приключвали седмицата с 13,5% повече обаждания, отколкото служителите в офиса, което се равнявало на един допълнителен ден повече работа. Аз лично се чувствам по-продуктивна, когато работя от разстояние.

Кои са някои от най-най-любопитните случаи на бизнеси, които вече нямат офиси, а са изцяло в движение, някъде?

Проверявайки уебсайтовете за дигитални номади, оставам с впечатлението, че все повече компании предлагат отдалечени възможности за работа. Сред любимите ми, при които се работи изцяло дистанционно, са:
Automattic – „За нас е важна работата, която вършите, а не времето, което ще ви отнеме.“
Ghost – „Нашият офис е интернет. Ако имате Wi-Fi връзка, имаме офис близо до вас.“
Doist – „Ние сме дизайнери, инженери и комуникатори, обединени от обща цел, а не от общо работно място.“
Rocana – „Нашите служители живеят и работят там, където искат и сами определят съотношението си между професионален и личен живот. В резултат на това някои от най-невероятните и талантливи професионалисти избират да работят при нас.“
Toptal – “ При нас няма офиси, безполезни срещи, нито задължителни часове. Ти си ценен за нас, заради това, което правиш, а не заради времето, което прекарваш на един стол.“

Случва ли се това и в България?

Не познавам много компании в България (с изключение на някои международни и някои български), които са отворени за работа от разстояние. Но се надявам, че всичко това ще се промени.

Какво си пожелаваш?

Пожелавам си повече бизнеси в България да разчупят начина си на мислене и да станат по-отворени към огромните възможности, които работата от разстояние предлага.

Според проучване на Global Workplace Analytics един типичен бизнес спестява около 11 000 долара на човек годишно чрез използване на политики за дистанционна работа. Дано един ден да имаме такива данни и практики и вБългария. Пожелавам на всеки да намери най-удволетворяващия начин на работа за себе си – било от офис, било дистанционно.

–

Райна Цветкова е специалист по маркетингови и дигитални комуникации. Работила е за организации като ING, DDB, Groupama , а като дигитален номад за SDSD, Cargill, Advent Group, Croud и др. От 2008 година списва личен блог на английски, на теми, които я вълнуват – книги, пътешествия и хора – https://tzvetkova.wordpress.com. Обича да работи и да пътува. Вярва, че хората са по-продуктивни когато са щастливи на работното си място където и да е то. Наскоро стартира и рубрика в блога си за иновации на пазара на труда, защото е дълбоко убедена, че гъвкавите подходи ще се утвърждават все по-осезаемо.

Email, RSS Follow

Ура за Явор Янакиев и покана за младите предприемачи в Бургас и Варна

by Justine

yavor_yanakiev

Явор Янакиев – винаги засмян, винаги в действие, без оплакване или мрънкане, един от младите хора на България, които вдъхват голяма доза оптимизъм! Организира, помага, работи за по-добра бизнес среда и насърчаване на предприемачеството тук и сега. Вицепрезидент на JCI за България за 2017-та. И защото е шило, в най-добрия смисъл, месец след сватбата си, работи по две силни събития, които ще се случат в две последователни съботи във Варна и Бургас. Ето и защо го прави и подробности за събитията.

Разкажи за тези инициативи във Варна и Бургас – от къде дойде идеята, кои са лекторите и кой е поканен?

Идеята за „Първи стъпки в бизнеса“ първоначално се роди в Пловдив от тогавашният локален президент на секцията Петър Дяксов, който сега е национален президент на JCI. С това събитие искаме да засилим предприемаческия дух на българите. Целта ни е да има повече хора, които да се престрашат и да поемат смело по пътя на собствения бизнес. Вярваме, че има много хора, които имат добри идеи, но или се страхуват да се опитат да ги реализират, или имат погрешното убежение, че е необходимо да си човек на някого, за да успееш в бизнеса в България. Именно затова каним успешни български предприемачи, които, както обичам да казвам, с кръв, пот и сълзи са развили своя бизнес у нас. За това издание поканените лектори (освен теб Жюстин, разбира се :)) са Мартин Попов – основател и управляващ директор на дигиталната агенция Interactive Share, Туньо Зафер – съосновател и CEO на един от най-успешните български StartUp бизнеси – pCloud и Иван Йотов – CEO на Dinner in the Sky.

А поканени са абсолютно всички хора, които имат желание за развитие – без значение дали става дума за това да си отворят собствена фирма или да се развият като професионалисти, срещите с такива хора като теб и останалите лектори влияят положително на всеки!

Намира ли се лесно подкрепа за подобни инициативи? Има ли още опции някой да ви подкрепи, за да се случат по-добре – да използваме тази висока трибуна да си кажем 🙂

Зависи какво разбираш под подкрепа 🙂 Такива готини, успешни хора като теб и другите лектори, които ще дойдат, се намират сравнително лесно, защото има доста успешни хора у нас, които искат да помогнат на българите да се развиват и да бъдат по-добри. Университетите също се включват, защото такива събития помагат много на студентите.

Медиите… Масовите медии досега много рядко са проявявали интерес към нашите събития, въпреки че сме имали такива с по 450 участници, напълно безплатно за тях. Но има медии, които ни подкрепят – както някои местни в различните градове, така и uspelite.bg, например.

Институциите са малко по-трудни, но в Пловдив успешно си партнираме с общината вече втора година, а тази година в Бургас общината също ни е партньор и то реално ни подкрепиха – осигуриха ни най-хубавите зали в града и разпространение на събитието по техните канали. Също така във Варна събитието е финансирано от „Варна – Европейска младежка столица 2017“. Така че всъщност доста добре работим заедно вече в няколко града с институциите и вярвам, че занапред ще продължим успешно да си партнираме.

Виж, за спонсори, които да подкрепят финансово събитието, е малко по-друга история. Там е трудно, защото рядко виждат ползата за компаниите си от спонсориране на подобни събития. Разбира се, имаме и такива, които ни помагат, но е по-трудно да се намерят в сравнение с всичко останало. Та в този ред на мисли – за Бургас ще ни улесни доста много, ако някоя компания, която иска да подпомогне града и хората в него като междувременно подобри допълнително и имиджа си в очите им, реши да отдели част от своя CSR бюджет за събитието 🙂

Как се развиват и насърчават за развитие към предприемачество младите у нас?

Труден въпрос. Аз лично вярвам, че ако създаваш подходящата среда за хората, в нея ще израстнат тези, които имат желанието и потенциала за това. Да се опитваш пряко да превърнеш някого в предприемач е все едно да се опитваш да дресираш котка – крайно трудно. Но ако създадеш условия и възможности, където този човек да се разгърне и развихри, нещата се получават. Доколкото ми е възможно, правя това чрез JCI с тези и други събития, чиито цели са няколко – очевидната в случая с „Първи стъпки в бизнеса“ е да чуят историите на успели българи и да вдигнат малко вярата в себе си и възможностите си. Но освен това цел е и да се запознаят с други хора като тях, които си мечтаят да започнат собствен бизнес – да изградят обкръжение и мрежа от хора със сходно мислене, с които да си помагат.

Защо се занимаваш, най-често вероятно доброволно, ти самият с това?

Защото обичам да виждам как хората се развиват. Дълги години съм се занимавал с продажби и обучение на хора и няма нещо по прекрасно от това да видиш как един млад човек от просто човек с потенциал става наистина успешен. Всичко в него се променя положително – увереността, действията, отношенията му с хората, желанието за живот дори. Това е едната причина – искам да виждам колкото се може повече уверени и успешни хора в България.

Втората причина е, че с моите приятели преди години решихме, че ще останем тук и ще се развиваме вместо да избягаме в чужбина. И искам да помогна на повече амбициозни млади хора да вземат това решение – ако са още тук, да останат и заедно да намерим начин да повлияем положително на градовете си и впоследствие и на страната. Не е нещо, което само аз ще направя, но много хора, заедно, обединени – ще успеем. Виждам доста организации освен JCI, които работят по този въпрос – ABLE, Тук-там, Move.bg и т.н., така че съм много оптимистично настроен!

Кое те усмихва и помага да продължаваш?

На първо място прекрасната ми съпруга Деси, която ме подкрепя абсолютно винаги. Дори когато знам, че съм сгрешил, тя отново е на моя страна и е страхотно успокояващо да знаеш, че имаш такава опора, на която да разчиташ винаги.

И на второ място – всички останали хора около мен – приятелите ми извън JCI, приятелите ми в JCI, хора като теб – които идват доброволно да споделят знанията и уменията си с другите, случайни добри хора, които виждам на всевъзможни места. Като цяло – добрината на хората, която виждам навсякъде около себе си, винаги ми повдига духа и засилва вярата ми в положителното ни бъдеще.

Каним ви двамата с Явор:

Първи стъпки в бизнеса Бургас – безплатен семинар
Бургас 7 октомври 2017 – повече информация тук

Първи стъпки в бизнеса
Варна 14 октомври 2017 – повече информация тук

Email, RSS Follow

Най-голям шанс за успех / Most Likely to Succeed

by Justine

https---cdn.evbuc.com-images-31056781-215859513-1-original

Най-голям шанс за успех документален филм (2015), който обобщава в 90 минути всичко най-важно за съвременното образование, кога и как се заражда, къде, защо и как се пропуква, но и дава алтернатива, защото такава има. Филмът е за Америка, но важи изцяло и за България и за всяко друго място, на което традиционното образование доминира.

Образованието, такова, каквото е днес, се настанява в обществото ни по време на Индустриалната революция, преди около 150 години, когато в заводите е имало нужда да има еднакво грамотни хора. За първи път знанието се разделя на дисциплини и те се изучават отделно – за по-бързо, ефикасно усвояване и извеждане на хора по калъп, които няма значение дали в Мемфис или Детройт са – ще работят на поточни линии и изискванията към тях са почти еднакви.

Днес това образование, което налива факти в главите на децата никак не ни върши работа. Утре всичко механично ще се върши от роботи и компютри. Подготвяме ли децата си за утрешния ден изцяло залагайки на системата, установена преди 150 години? Не!!!

Във филма са заснети мислите и на Сър Кен Робинсън, както и на Салман Кан и други големи визионери в образованието на промяната от днешния ден. Едно от свободните училища е в центъра на филма – High Tech High.

Сигурна съм, че хората, вълнуващи се от прогресивно, свободно, съвременно образование вече са гледали филма.

Ще ми се повече учители, родители, хора от МОН, политици да го изгледат. За гледане от всеки, които се вълнува от темата Промяна.

Щастлива съм, че първи примери за подобни училища има вече в България. Знам, че в бъдеще, макар и не в близко бъдеще, това ще е единствения вид училища.

Благодаря на организаторите на конференцията iMontessori за срещата с този филм днес и за повдигането на темата така на висок глас и в българското общество.

Още за филма тук на официалния му сайт.

download (1)

 

 

 

 

 

За свободното образование у нас вече съм си говорила с Николета с Френе Център Бургас, с Гая и с Хриси от Серендипити. Куражлийки са! Има и още! Успех на всички първопроходници!

 

Задължително за гледане е и Tomorrow – за промяната, която вече е в ход, не само в образованието.

Email, RSS Follow

50 дни в синьо

by Justine

IMG_5533

Лято 2017 за мен бе синьо. Всъщност изкарах 50 дена със синя коса. Това бе експеримент. Експериментален бунт. Израз на свободна воля. Измерване границите на обществото ни. И личните, разбира се.
Споделям накратко резулатите и наблюденията си.

Лични.
Забавлявах се. Харесах се така. Мисля, че и основна част от семейството и приятелите ме харесаха. Стоеше ми естествено тази синя коса и ме зареждаше.
Прагматично, особено за лятото, когато човек рядко спи у дома, а е често по хотели и други места леко постоянно бях в стрес да не боядисам възглавниците в синьо, но някак го прескочих това леко дискомфортно обстоятелство.
Честно – най-много ме радваха хората, които си общуваха с мен без коментари за косата ми, просто както винаги, като с обикновен човек. Благодарна съм им.

Обществени.
Като цяло хората, особено тези, с които имах повод да поговоря, да им се усмихна и общуваме, ме приемаха добре.
Нооо обрах и не малко подминавания с цъкане на език, враждебни коментари и подмятания. Постарах се да не им обръщам внимание много. Но разбрах, че на различните хора в България никак не им е леко. Че традиционно мислещите хора доминират, но и че (за пореден път се убедих) промяната е възможна и си пробива път, макар и бавно.

Продължението.
За момента, за спокойствие на заинтересованите и случайните минувачи по улицата – отново съм в конвенционалната гама за цвят на коса. Но не за дълго.
Ще има продължение този експеримент.
Едно, защото е забавно в личен план.
Две, защото има ефект върху другите – на едни дава кураж да видят, че може, на други – че е възможно, на трети – да опитат да приемат, на четвърти – да разширят границите си.

Благодарности.
Благодаря на Димитър Цонев (Star Nails Bulgaria) за консултацията за цвета и за боята, както и на смелия ми коафьор Васко, който подкрепи това мое начинание.
Благодаря за вниманието.

Email, RSS Follow

Тонове вдъхновение и мечти в действие „Аз мога – тук и сега“

by Justine

IMG_0052

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

IMG_0055

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Email, RSS Follow

Ура за „Френе“, Николета и свободното образование и в Бургас!

by Justine

_DSC7024

Николета Петрова е от онези прекрасни млади хора, действени вместо мрънкащи, правещи вместо чакащи, смели вместо обвиняващи. Признавам си, свързани сме. Не само с това, че бе от любимите и значими учителки на Томи, но и с това, че имаме важни общи каузи – свободното образование, чистата природа, човешките отношения. Ники е борец и няма как освен да вдъхновява и да не респектира и да намира подкрепа. За нейната мечта, превърната в реалност, да има свободно образование и то да се случва и в Бургас си говорим днес.

Как се срещнаха Ники и Френе – как ти хрумна идеята? Кои бяха най-стръмните моменти в реализацията й?
Висшето ми образование беше времето, когато осъзнах, че на мен, всъщност, ми е било доста скучно в училище. Бях почти двайсет годишна, когато за пръв път видях смисъл в това, което уча и се замислих каква е причината за това. Отговорите са прости: в университета за пръв път бях избрала сама това, което учех, преподавателите бяха хора, с които можех да говоря свободно и нормално, повечето неща бяха по-скоро пожелателни, а не задължителни, което от своя страна ми носеше спокойствие и един нов тип отговорност към това, което правя, с колегите бяхме екип, не просто състуденти. Вярвам, че основата на доброто образование е именно това – спокойната и дружелюбна среда, в която учиш и се развиваш без натиск, подкрепящи хора, с които си в екип и най-важното – смисъл и цел, които да следваш и в които да вярваш. Първото място, на което имах щастието да преподавам, ми показа, че всичко това е напълно възможно, и освен че е възможно, се случва по най-естесвения начин. Работейки там, идеята за Училище -такова, каквото вярвам, че трябва да бъде, започна все повече да ме тегли към Бургас – там, където усещах, че има нужда да пренеса всичко, което бях научила и където да продължа да уча. Най-трудно за мен беше началото. „Откъде да започна?“ – това беше въпросът, който си задавах всеки ден. Благодарение на хората около мен, които припознаха Френе и като своя кауза, Френе заживя в Бургас и започна да се развива. Френе го има благодарение на вярата в доброто образование за децата в Бургас. Стръмни моменти има, но благодарение на това, че сме все повече, тези моменти минават все по-бързо и по-лесно.

А най-симпатичнитре и мили моменти?
Моментът, в който Макс осъзнава, че чете.
Моментът, в който Борко довършва проект по Архитектура.
Адриан преодолява страха си и се пуска по въжен тролей.
Ежедневните прегръдки между децата.
Радостта от нови книжки.
Сълзите от щастие в очите на родител.
Нетърпеливите детски погледи в началото на деня.
Изписаната от децата стена в края на годината:
„Обичам да пиша“, „Обичам да чета“ , „Обичам английския“, „Обичм Цвети“, „Обичам Френе“….

Как мина лятото с децата?
Летата са най-чудесното време за учене, колкото и парадоксално да звучи. Докато децата са във ваканция, са отворени за всичко ново около себе си. Няма ги стресът и напрежението, дните са пълни с нови преживявания и нови приятели.
Тази година темата на Лятна Академия Френе беше „Назад във времето“, с акцент към Странджа. Потопихме се в история, фолклор, архитектура, бит, култура, флора, фауна… Знанието е безкрайно! Това, което показваме на децата чрез мултидисциплинарните програми, е колко интересно може да бъде всичко, докато едновременно учиш, играеш и преживяваш. А най-голямото потвърждение за резултата от това, е радостта, с която идват всяка сутрин и ентусиазмът към всяко занятие.

И какво ново предстои от септември за теб и екипът ти?
Тази есен Френе ще обживее сградата на едно прекрасно училище в центъра на Бургас. Сградата е на ул. Лермонтов 11 в Бургас. Това, което предстои през тази учебна година, е да въведем първата в Бургас целодневна форма на обучение от алтернативен характер, която да е съобразена с Държавните образователни изисквания, но и да надгражда уменията и развитието на децата в начален курс. На мен и на екипа на Френе ни предстоят много нови емоции около новото училище, заредили сме си раниците с куп нови идеи и чакаме предизвикателствата на новото начинание с отворени сърца.

За какво мечтаеш? И какво си пожелаваш за тази учебна година?
Мечтите ми са от доста шарен характер … От въжени люлки, висящи от таваните в училището, до промяна в мисленето на хората. Като се замисля, ако имаме въжени люлки, на които да сядат повече възрастни с книжка в ръка, промяната в мисленето ще стане доста по-бързо.
Пожелавам си нестихващо вдъхновение и снежна бургаска зима.

14171950_10210636629502370_825320668_n

За Френе: Френе е първият център в Бургас, който предлага алтернатива на държавната образователна система. Нашата дейност е допълващо звено към стандартното образование, което развива и възпитава личността в децата всички онези качества, които поради една или друга причина, не са приоритетни за училището в момента. През учебната година ни посещават групи от подготвителен и първи клас, които от тази година ще могат да се обучават при нас и целодневно, а това от своя страна, е нещо напълно ново за града ни. Водим се най-вече от желанието си да създаваме цялостност и връзки в процеса на обучение, любов и желание към знанието и среда, която да подкрепя посоката на развитие на всяко дете. Програмите ни са мултидисциплинарни, разработваме ги най-вече ние във Френе, като подбираме подходящи теми и материали специално за децата, с които сме през годината. Във Френе дисциплините, в които децата се обучават и ценностната система, която възпитаваме, са комплексно свързани и създават един цялостен поглед за света.

Дайте по един лайк във фб, споделете инфото и сайта им с хора от Бургас, които търсят и очакват свободни форми на образование.

Промяната е в действие! И никой не може да я спре.  

Email, RSS Follow

Ура за Байчо и 9 Academy! И покана за включване в Сезон 5

by Justine

baycho

Байчо Георгиев е от тези хора, които скромно, с усмивка, но и проактивно и без отказване намират и работят за промяната. Без мрънкане. С действие, увереност и професионализъм. Той и група прекрасни млади хора като него стартираха преди 5 години 9 Academy – Бизнес академия, в която в рамките на 9 модула по около месец всеки. Имам честта да срещам всяка година тези чудни хора и да водя обучение по онлайн комуникации, с което искрено се забавлявам и радостта е голяма. Намирам 9 Academy за много смислен, зареждащ и на практика работещ проект и затова го подкрепям.

В момента тече регистрацията за 5-тия сезон на Академията. Поканих Байчо да поговорим за това. Заповядайте!

Разкажи ни за 9 Academy – как дойде идеята, която стартирахте?
Идеята се роди на база на реалната нужда, която беше назряла преди няколко години и това беше голямото количество неструктурирани обучения и лекции на различни теми и без конкретни резултати след тях. Заедно с другите основатели на Академията имахме богат опит в образователната система и организирането на обучения, което беше естествена причина да се опитаме да решим наболелия проблем пред младите професионалисти. С изключителен ентусиазъм работихме по първи сезон – първият вариант на методологията, чрез лични контакти и приятели намерихме подходящи лектори и събрахме екип от 15 доброволци, които обезпечиха Академията. И така вече предстои 5 сезон, 200 участници завършили академията, над 200 организирани събития, над 50 обучители и общество с общи ценности като взаимопомощ, споделяне един с друг на възможности, отношението “предай нататък”.

Какви хора идват обикновено и има ли промяна в годините?
Участниците в Академията са пъстри и разнообразни, което е една от най-големите добавени стойности. В Академията се срещат на едно място ученици от 11 и 12 клас, студенти, млади професионалисти, маркетолози, търговци, счетоводители, юристи, младши мениджъри, хора със собствен бизнес, служители в големи международни компании, майки с деца и др. Магията да се срещнеш с толкова различни хора и да се чувстваш защитен и да имаш възможността да учиш от всички тях според нас е безценна.

Имате ли обратна връзка за успеха на личните начинания на курсистите в годините?
Успяхме да изградим силен алумни клуб и се опитваме да следим развитието на всеки един от участниците, независимо дали разработват собствен проект или се развиват кариерно. Неведнъж вече станахме свиделите на участници, които след Академията решиха да се преквалифицират и да сменят работа, участници, които наеха други участници на работа, лектори, които наеха участници на работа или участници да започнат работа във фирми партньори на Академията.

Кого каните да се включи в новия сезон?
За 5 сезон каним да се запишат всички, които искат да придобият нови знания и умения в някой от деветте модула, всички, които имат желание да получат знания и са готови да допринесат и споделят своите знания и умения с останалите участници. Академията дава достъп до общество от проактивни млади професионалисти, които постоянно търсят нови предизвикателства, учат нови неща и се развиват.

9Academy_season2 (10 of 147)
Кога и как е регистрацията, какви са тънкостите в подготовката на кандидатите за участие?

Регистрацията за сезон 5 вече е отворена и всеки участник може да попълни формуляра за кандидатстване тук. Регистрацията ще бъде отворена до 30 септември. Важно нещо, което трябва да се има предвид при попълване на регистрацията, е, че повечето въпроси са отворени и участниците е добре да отделят време и подготовка за попълването им. След подбора по документи, отличилите се ще бъдат поканени на лична среща. След провеждане на интервютата, ще бъдат избрани и новите 50 в сезон 5 на 9 Academy.

Къде да се намери още инфо по темата?
Информация за сезон 5 на 9 Academy може да бъде открита на сайта на Академията, в официалната страница във Facebook цяло лято ще публикуваме интервюта и впечатления на участниците от сезон 4, а там може да се намерят снимки и видеа от всички предни сезони на Академията. Всички заинтересовани могат да се свържат с нас или през социалните мрежи или да ни пишат на електронната поща: [email protected]

Какво е новото в новия 5-ти сезон?
Сезон 5 няма да бъде изключение с изненадите и новите неща в програмата – лектори, нови специални събития и инструменти, които ще използваме за създаване на обучителната среда. През новия сезон ще продължим развитието на специалния допълнителен модул за личностно развитие.
Друга новост още на етап кандидатстване е, че 10-ма от желаещите да се включат в новия сезон ще имат възможността да спечелят стипендия в размер на 50% от таксата за участие. Допълнителните критерии ще бъдат обявени на по-късен етап.

Какво пожелаваш на екипа на 9 Academy и какво на хората, които ще прочетат това интервю и ще проявят интерес?
На екипа на 9 Academy пожелавам една изпълнена с емоции кампания за набиране на нови участници и безброй незабравими мигове през новия сезон, който ние истински съпреживяваме с участниците. На всички, които проявят интерес да кандидатстват, им пожелавам да бъдат дръзки и смели, и да се възползват от всяка възможност, която се отвори пред тях.

Email, RSS Follow