защото се възхищавам на Лидия и защото не съм писала отдавна – поемам хвърлената ръкавица и разказвам за успеха – моите разхвърляни мисли за него в този ден и час

не мисля, че за успеха има мерило, както и за щастието (точно днес взимах интервюта на моите студенти за нашия документален филм за щастливото детство) – какво е да си успял – задавали са ми няколко пъти въпроса в интервюта, мислила съм – не знам, мисля, че съм успяла, когато видя усмивка на лицата на децата си, макар че не това е, което искаш да чуеш

за един приятел да си успял беше да има снимката ти на корицата на Егоист, за друг успехът е да има хубава кола, още по-хубава жена (или в обратен ред) и достатъчно пари да се напива със скъпо питие всяка вечер

не мисля, че успех е да имаш пари, нито пък да си много популярен
като че за мен успех е когато моите родители имат повод да се гордеят с мен
за да успееш със сигурност трябва да искаш да успееш

Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?
Класически отговор: 99% труд + 1% късмет; много бачкане, денонощно, винаги, навсякъде, по всяко време; няма почивка, няма работно време, последователност и време и работа, работа – това е 99%; и късмета да срещна готини и точни хора, които да харесат мен, идеите ми или да ми повярват, да ме подкрепят – това е също важният 1%.

Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.
Много са. На първо място аз съм си пречка, моите страхове (всеки го е страх, няма човек да не го е страх – от неуспеха, от несигурното утре – ще се справя ли, ще се справя ли и този път, не ми стигнат ли силите. Много хора по пътя, всеки ден, постоянно се опитват да ми кажат – не, това не става така, това няма да стане, това не е възможно, защо го правиш, не го прави.
не мисля, че успелите хора са мошенници, далавераджии – познавам много успели хора, които са честни, бачкат до дупка, испяват да напипат пулса на времето, ниша, късмет или както и да го кажем

познавам и много неуспели хора, но това като че ли идва от тяхната житейска философия; тръгваш с идеята, че няма да успееш и естествено – не успяваш

трябва да знаеш на къде вървиш, за да стигнеш до там – трябва да знаеш, че ще успееш, да правиш всичко, за да успееш и ще успееш

толкова за сега, че си купих на Пелевин Шлемът на ужаса и ме чака

вчера внесохме Петицията в парламента – имаше и други „детски“ инициативи в и около него, маратон детски и много подобни неща (целия свят се бе юрнал да вади ползи от деня на детето), въпреки всичко нашето мина добре, макар че очаквахме повече от 3 телевизии, нямаше нито една от големите – защо им е да снимат за децата в домове … но имахме много хора, съпричастни хора, а гладинката изглеждаше симпатино с 3000 развяни от вятъра рисунки на детски ръчички, които махаха 🙂

оказа се че г-на, който прие Петицията – Спасов, председател на комисията по младежта и спорта (как звучи само – младеж и спорт, както бате Енчо казва, що спорт, аз спорт не обичам, защо не е младежта и изкуствата, например, но както и да е) НЕ беше прочел исканията ни предварително, но държеше да се снима с деца от дом и медиите именно така да го представят; за жалост не си беше направил труда и да вземе някакви справки, та каза, че защото те са приели закона за приемните семейства преди няколко месеца сигурно затова сега имало към 2000 деца по-малко деца в домове – смешки!

* * *

днес, на втори юни бе детския ни празник за 5 години Az-deteto.com зад Сити Център София и мина много добре – Борето Карадимчев написа песен Аз детето, всечки я запяха с Пим Пам, забавляваха се децата (към 150-160 дойдоха), торти, балони – супер!

в 12 без няколко клоунът Дечко предупреди децата да отидат до родителите си и в като завиха сирените всички стояхме две минути прави, в мълчание
едно дете зад мен тихо пита майка си „защо трябва да стоим така“, а майката „защото ако се движим ще изразим неуважение“

* * *

ако мога да обединя първи и втори – накрая едно голямо нищо – след целия объркан май с работни и почивни и всякакви сряда за петък и т.н. днешният ден трябваше да е празник, а не 1-ви май; а то, вместо това – оставки, кумиха се, правиха, та до днес; ясно беше, че ще има тези оставки, може би ако ги бяха направили преди изборите щеше да е по-лесно, а?! излагация

получихме едно писмо, странно

един човек твърди, че ако има по-малко домове за деца ще има повече бебета, захвърлени на боклука …

позволявам си цитат от отговора на Мишо:

„Отговорността за своето дете носиш ти! Не държавата, не системата, не световните неправителствени организации, не и съдбата – ти! Ако не можеш да я носиш – не правиш деца! Защото отговорността за твоето захвърлено в кофа дете също е само твоя! Всичко друго са оправдания на хора, които бягат от отговорност.“

подробности – тук

междувременно вече имаме над 2600 подписа в нашата ПЕТИЦИЯ – за по-малко деца в домове и по-малко бебета на боклука – подпиши се!

идвам си от Аскеерите в Армията

благодаря Кате за поканите!

браво на Диана Добрева – радвам ти се Диана!

Татяна Лолова взе награда за цялостно творчество; седеше със съпруга си до нас, беше и с двете си внучета; вълнуваше се, към края леко й досади, защото церемонията продължи към 2 часа и половина; но накрая, когато дойде нейния ред да излиза бе невероятна – развълнувана, свали 10 години от себе си, полетя, на сцената се чувстваше видимо по-комфортно, лъчезарна, устата, както винаги – с четири листа подготвена реч, обичаща, сияеща, зареждаща – Татяна Лолова!

Морфов е пич – застана на сцената и директно към Стефан Данаилов, понастоящем Министър, който седеше на почетно място на първи балкон, каза, че е срамота актьорите да взимат 300 лева заплата, като дори шофьорите са на 800!

каза още, че един филм български се гледал от около 6000-7000 зрители, а една средна постановка в столичен театър – от около 15 000, добрите – от около 30 000!

тук ще вмъкна реплика от Молиер, на героя на Георги Гапулин „Отвратително е, когато благородният човек е говедо“

и за финал въпрос отново от Сашо Морфов „Има ли смисъл да бъдеш българин?“, той смята че да, а ти?

вчера, както си карам по Витошка на светофара явно нещо съм си пипнала ухото и правя левия завой и бам г-н Полицая, достолепен ме спира – „Вие знаете ли, че по време на шофиране е забранено да се говори по мобилен телефон?“ и аз „Ама аз не съм говорила“, и той „Хм“ – един нечленоразделен звук и с палката дава знак, че ме пуска, но вътрешно го е яд – ей брей, човек да не може ухото си да почеше (не че не го правя де, това да говоря докато карам, ама гледам да е в по-безопасни участъци :))

* * *

защо концертите класическа музика вече са неактуални, дори за любителите на този вид музика:
– в залата всяко движение на някого се чува – скърцат под и столове – резултат – хммм не на концерта в зала;
– в залата все някой ще е забравил да спре мобилния си или пък ще е с хрема и ще кашля – резултатът е аналогичен на горния;
– в залата основната публика е на средна възраст около 65, като бройка – малко повече от пръстите на двете ми ръце – резултатът е подтиснатост и не добро усещане;
– има още много … ама като за начало – толкова …
* * *

от Виктор: „Ограбството пиратва“

* * *

имаме близо 1000 подписа в ПЕТИЦИЯТА ЗА по-малко деца в домове (хайде още малко помощ, моля); имаме и 2181 рисунки на детски ръчички, с които ще опаковаме Парламента (градинката до него последно) на 1 юни от 10.30; снимането на документалния филм АЗ СЪМ – Щастливото детство върви много добре и ми е много интересно да се занимавам и с него; нещо в последните дни покрай това и всички останали неща, които върша се сдухах, ама сори ако не отговарям на време 🙂 айде весели празници!

не обичам негативните постове, но днес ми дойде в повече

реката, Владайската река, която минава и пред нашата къща е силно придошла – към Владая е преляла и наводнила къщи, малко след нас също е преляла, бучи ужасно страшно и тече с пълна сила кафява и мътна, отнасяйки всичко наоколо със себе си
моля се да не прелее и при нас – остава около 1/2 метър или да не свлече земна маса …

въпреки това днес гласувах – единствена от всички около мен

гледам ги сега и г-н вътрешният министър и г-жа Емел Етем в НДК – хилят се самодоволно, на сухо, спокойни, победители, а София е плувнала с надвиснали опасности на няколко места, висне тревога и недоволство
не знам как спят тези хора

(с риск да стана досадна)

Да заспиш БЕЗ ЦЕЛУВКА за лека нощ или въобще без „Лека нощ“ и да си дете, да си във възрастта, когато се формираш и формираш отношението си към света, когато се определя бъдещето ти

да растеш без да има кой да те прегърне и да ти каже, че те обича … без ласка, без топлина …
„ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ 652 ДЕЦА В СТАРА ЗАГОРА ТАЗИ ВЕЧЕР ЩЕ ЗАСПЯТ БЕЗ ЦЕЛУВКА ЗА ЛЕКА НОЩ…?“

и знаете ли, че у нас има над 8600 деца в институции, които си лягат без целувка за лека нощ?!

това значи, че има около 8000 МАЙКИ (или по-скоро само жени, защото едва ли са точно майки), които са оставили СВОЕТО дете в дом, лишили са го от обич, от себе си, обрекли са го да е БЕЗ БЪДЕЩЕ

и НИЕ, всички ние сме допуснали това да се случи, допускаме го и сега

от нас и само от нас зависи това да се промени

ако не си, а си истински човек – направи го сега! както вече писах – подели сме се срещу оставянето на деца в домове
подпиши ПЕТИЦИЯТА, което ще внесем в Народното събрание на 1-ви юни!

(сайтът за български петиции снощи сдаде багажа и сега написахме наново нещата за подписване онлайн при нас – моля за извинение на всички, които вчера гласуваха, гласовете ни заминаха … моля, отделете още 30 секунди и подпишете пак … БЛАГОДАРЯ!)

още нещо, което си изрових, писано през май 2000-та … а бяхме млади

Трилогия за лудостта през май

Безсмислен текст с повече от една птички (за звуков фон)

Female

Днес е първият топъл ден – предусетих го още със събуждането.

Сънищата ми – изпълнени с романтика, полуголи и голи мъже, стегнати мускули, безкрайни целувки и други, доста по-натуралистични сцени свършиха тъкмо навреме, за да се събудя наспана и да не закъснея за работа. От открехнатия прозорец дочувах безумния радостен крясък на хиляди птички, закопнели за любов през зимата. Миришеше на топъл и сладострастен ден.

След освежаващия душ и кафето по хавлия отворих с трясък стария скрин, с прибраните за зимен сън летни дрехи. Поогледах се – не съм наддала повече от половин кило, значи страхотната ми мини пола ще ми стои все още супер! Извадих нов чифт копринени чорапи с дантелено-силиконов завършек – толкова е секси усещането при прилепването им в горната част на бедрото! Намерих и онази – прозрачната ризка, нищо, че най-горното й копче е паднало и нямам сега време да го зашия (може би въобще няма да намеря време да го зашия). Черният сутиен ще е най-подходящ. Мммм, ярко червило, лек грим, свеж парфюм. Разресвам косата си дълго – бухва. Високите токчета са най-адекватни, кожата им лъщи примамливо. Готова съм – мъже – дръжте се!

Още с излизането на входа всички погледи са вперени в мен. Вървя умело. Походката ми е бавна. Краката ми са обтегнати, дълги и красиви. Усещането на завихрянето на въздуха между тях действа възбуждащо – въображението играе. Гърдите ми се поклащат равномерно нагоре-надолу, в такт. Стегнати са и набъбнали, като пъпките на дърветата наоколо – аха аха да цъфнат! Е, очите на всички залепват в тях – отминаващия старец примлясква звучно, пощальонът изпуска писмата в захлас, младежът, бързащ към Ректората се изчервява, строителите от обекта отсреща свиркат дружно, войничетата от минаващия камион издават всевъзможни звуци в мечтание, бизнесменът с мобилния телефон насреща ми забравя темата на разговора и зяпва – ето, това е триумф! Вдигам гордо глава и отминавам – гот ми е. Чувствам се секси, супер и много, ама много желана! Обичам май!

Male

Топлото нахлу внезапно в живота ми, през леко отворения прозорец, в започващия нов ден. След толкова студ и зъзнене първата блага сутрин звучи нереално. Тя разкъсва безцеремонно, на малки парченца благоприличните мисли на мен, обикновения човек. Внася раздор в монотонността на ежедневието ми между закуската с много кафе, нежеланието за блъсканицата в автобуса и замяната й с жълто такси, свадата с шефа и клюките на колежките, бакшиша за фастфуда в обедната, невърнатото ресто от бакалията привечер и бирата към спорта във нощния блок на новините.

Излизам на улицата в този ден и веднага в очите ми върхлитат женските гърди, палаво помръдващи нагоре надолу в такт с ту забързаната ту не толкоз походка на собственичките им. А те – такива красавици – руси, червенокоси, чернокоси, високи и не толкоз, кльощави и възпълнички – всичките толкова хубави днес! Слънцето огрява лицата им, прави грима още по-ярък, устните още по-сочни. Парфюмите им се смесват с омайния мирис на пролет. Косите им се веят от лекия прохладен ветрец. Освен тях той невинно повдига късите копринени полички и човек ще не ще се поддава на гледката и забива очи, в търсене на нещо топло и желано. Потничетата доминират още от сега, макар да не е чак толкова топло, разкриват прелестни рамене, нецелувани цяла зима. Гледката ме грабва и съпровожда от улицата в офиса, и в ресторанта и след това, не ме оставя. Не мога да мисля, само чувствам и искам.

Готин съм и секси – изтупан, с новия си костюм, ярката вратовръзка, гладко избръснат, прилично загладил коса. Летя. Всичко предизвиква желания. Мобилният телефон играе в ръцете ми, буди асоциации. Докосването до повърхността на бюрото в офиса също възбужда. Въображението заиграва още повече с приплъзването на мишката – облата й форма, твърда и гладка, напомня за женска гръд… От всичко това ми става супер. Опрощавам на всички греховете им. Опрощавам греховете си. Готов съм за подвизи! Обичам май!

We

Магията трае само днес. Отдаваме й се. Днес всички сме обзети неизбежно и напълно от нея. Желанието пропива телата ни до болка. Сякаш сме влюбени – усмихваме се неадекватно, намигваме си, подмятаме си думи и случаен допир, в невъзможност да скрием емоциите, обзели ни напълно.

Става ни дискомфортно хубаво. Клоните на дърветата, пощръклели – напъпват като зърна на девичи гърди при първа милувка. Не се свенят дълго и изскочат като внезапно събудени от цял век сън куп цветя и треви по неподозирани, редни (паркове, градини) и нередни (булеварди и тротоари) според мерната единица на градския жител местенца. Улиците понесят прахта на зимата, вдигнат я в облаците, все по-бели на фона на яркостта наоколо и все по-синьото небе и запреглъщат с мисъл за майските дъждове. Птици, кучета, деца и други се разпищяват без капка хармония, в знак на безкрайна еуфория от промените, след свиването, сумрака и безслънцието още при появата на първите лъчи, обляли в цвят сивотата наоколо. Целуват се всички и навсякъде – по спирки, пейки, фонтани, светофари, без свян, неуморно, сладострастно. Пощръклял народът изпада в масова глупост, зяпа романтично и щъка нагоре-надолу, напред-назад, безспир.

Магията трае само днес, защото е май. Отдаваме й се.

айде и аз като типичните женички, да постна свое писание, от октомври 1999-та година е; имам си го като едно от най-добрите ми

позволи на желанието да те погълне
освободи сетивата и дишай
усещането за проникване е дълбоко
тялото губи очертанията си
топла наслада пронизва нагоре
бавно пълзи и забързва
темпото на страстта се отдава
стремително
конвулсивно
се свиват зениците
стонове политат незадържани
времето се стопява в капчици
и изтича в пустинята
вечност

ИСКАМ ТЕ