както вече писах – лятото работих освен останалото по една тема – децата в домове и като част от този проект с Андрей върху документален филм за детството по принцип, за детството на тези деца, щастието, отговорността да имаш дете и т.н. – тежка тема, но с добър екип и мисля, че стана добър филм – Целувка за лека нощ

филмът е 22 минути, в него играе Али, за детството говорят Дмитрий Варзоновцев, бате Енчо, Криси Баксанова, Дечко озвучи, Чочо снима, децата от Дом Надежда (София, Младост) и тяхната директорка г-жа Афузова, музиката на Георги Стрезов, Андрей бе режисьор и работи с екипа си по филма – всички доброволно работиха и стана добре

елате на премиера идния четвъртък, 20-ти септември, 19 ч в Дома на киното, София

трейлър – тук

това лято за мен:
– загубих много близък приятел – Звезда
– довършихме с Гори книгата и сега минава редакция
– работихме активно и довършихме документалния ни филм с Андрей, скоро ще пиша за премиерата му
– имах хубави музикални изживявания, например Бебел
– имах най-дългата си ваканция от детството насам – 18 + 4 дена; изцяло и само със семейството – прекрасно
– обиколихме цяла България, вкл. по морето от най-на север до най-на юг – най-красиво наистина за мен бе на Иракли – нежен, девствен плаж, но това беше само сутринта, после нахлуха хора; навсякъде по крайбрежието е мръсно – по пясъка – фасове и боклуци, във водата – пликчета и какво ли не; бяла България е мръсна
– открих още, че цяла България освен, че е мръсна се и продава – навсякъде колчета с табелки – „продава се“
– открих, че навсякъде силно се е застроило, но на места това все още е поносимо, а другаде – не; например на Велинград, Троян все още е ОК, докато на Слънчев бряг е ужасно, ама много ужасно
– из страната има китни, живи и красиви малки селца, автентични, истински и е окуражаващо, че ги има, че не са западнали толкова, колкото бяха преди години
– хареса ми също, че почти цялата земя, покрай която минахме бе обработена, лозя опънати в редици, с провиснало грозде, ябълкови дървета, превили красиви снаги с червените си плодове, жита, разорана земя
– из страната на много места има освен радио Хоризонт и радиостанции на турски език, също и телевизии – доста добре се хващат; едно от радиата на турски пускаше редовно класическа музика
– на нос Емине – изключително спокойно и красиво място, до което се стига по път, отнесен от дъждовете, село Емона български мобилен оператор се хваща трудно, но турският е на линия и получаваш съобщение „Мтел Ви желае приятен престой в Турция“
– говорих с интересни хора: двама свинари до Иракли, които бяха против строителството там, пък после се оплакаха, че техните земи били в Натура, а на някои други там им изкарали земите от Натура 2000; един охранител на магазин в Слънчев брях, една художничка в Созопол, една баба-плетачка, която продаваше чорапи и плетени котета на входа на крепостта Калиакра и каза, че нямала като нас пари да обикаля, а с мизерната пенсия, та затова продавала
– открих за себе си великолепието на текстовете на Орхан Памук и след Истанбул, която четох на английски и ми пасна точно на ваканционното настроение сега съм на Сняг, но за това ще пиша по-подробно скоро
– разбрах, че за да поствам в блога си не трябва да чета преди това в блогосферата
– ползвах за първи път доста активно Интернет през мобилен телефон
– хрумнаха ми миляда идеи
– видях се за малко с приятели, които обичам
– заредена, гледам напред – много нови неща очакват всички ни /Ray of light/

Уикендът бе прекрасен, както ни се полагаше на всички, които взехме участие в него.

Сутринта в колата чух тази песничка и я заплюх за тазвечершния ми пост – ето 🙂
Des’ree Life

Life indeed can be fun,
if you really want to.

Sometimes living out your dreams,
Ain’t as easy as it seems.

Няколко факта от уикенда: Рилски манастир бе много посетен – наистина много хора, по равно българи и чужденци, комерсиализирал се е добре – вход на няколкото места, които могат да се разгледат – по 5 лв.; затова пък има безплатна тоалента, която е ужасно ужасно смръдлива (отдавна не бях попадала на такава); в околността са се спретнали няколко ресторантчета, всичко беше пълно; природата – уникална.

Мишо отдавна се кани, ама ето че му дойде времето – Дами и Господа, да поздравим новия ни блогър 🙂 – Фрагментите на еМ – Светът в кратки изречения!

в последните 2 часа Япония дойде до мен 3 пъти!

първо – с Томи четем за „лека нощ“ приказки от различни краища на света и днес ни се падна японска – и двамата много не разбрахме от приказката, много бе странна

второ – в „моя вестник“ и основен източник на новини за мен – Блогосферата на Дневник Делян Делчев ми напомни за това, че днес се навършват 62 години от бомбандировките над Хирошима! най-обидното и непростимо деяние на човека – срам за всички нас! намирам тези бомбандировки на 6-ти и 8-ми за ужасното дело на човека!

трето – в „птицата с пружината“, която още не съм дочела стигнах именно до мястото, където се споменава следващата бомбандировка – над Нагасаки

Япония е загадка за мен, любопитна ми е; чувам много крайни и противоречиви мнения – който знае повече – да се чувства поканен, моля, да споделя

повече харесвам Джон от Пол, но тази песен е на Пол и е добра (може би не в конкретното изпълнение, но не намерих друго) – The fool on the hill

както каза Яна – „тя пак ме изненада“ и също „бързала е да отиде там, където всички ще отидем“; Вальо ми говори за любовта и прошката и за фокуса върху моите си неща; Виктор също ме успокои много с мейла си

и за да премина към други теми, мои си теми, не толкова ноктюрни теми ще продължа с малко музика от Beatles:

Here comes the sun – много нежна, типична Beatles песен

Strawberry Fields Forever – също

и малко само Джон – „Woman“ и „Imagine“

може би тук е мястото да си призная, че имах доста дълъг хипарски период когато ми се полагаше – в последните класове в училище и първите курсове в университета
боже, колко отдавна беше всичко това …
и сега ми се струва леко смешно, леко нереално и много, много, мило

вече не е сред нас …

Звезда … !!! :(((((((((((

на нощното си шкафче имам поне 3-4 книги, които чета в момента, но днес бе странен ден и се спасих частично от ниското небе в Писмена; за около 60-70 лева се сдобих с няколко заглавия, за кото ще пиша скоро 🙂
обичам мириса на нови книги и да се ровя в книжарниците, но го правя рядко 2-3 пъти в годината, защото нямам време
по принцип от години пазарувам книги онлайн – основно от books.bg (но напоследък се дънят нещо), няколко пъти от slon.bg, от почти всички онлайн книжарници съм поръчвала за опит, за съжаление никоя не е „моята“ онлайн книжарница в момента … търся си, ако имаш своя – препоръчай ми я моля

та днес се издразних на книжарницата, защото не мога лесно (само с няколко клика) да разбера дали дадена книга, която търся я има или няма; има много книги, но търсенето сред тях е не лека задача и при положение, че разполагам с ограничено (30-тина) минути време, в което искам да намеря няколко заглавия

другото са продавачите в книжарниците – първо гледат едно странно (може би да не свие човек нещо, но е гадно да те следят през цялото време); второ – все или често са новаци и пащането на касата отнема повече от нормалното за това време, което е изнервящо

да си пазаруваш книги онлайн е прекрасно, само липсва мириса, но спестява време, можеш да си разглеждаш на спокойствие и да избираш 2 часа ако искаш без някой да те гледа притеснително, да си лежиш вечер в леглото докато поръчваш, а след 2 дена да ти донесат книгите в офиса …

и отново – търся си онлайн книжарница, ако си ОК с някоя – препоръчай ми я моля

p.s. тук мислих да сложа линк към Wild thing на Джими Хендрикс, яко друсан в Монтрей 67-ма, но заменям с изпълнение на същото място и време на Саймън и Гарфънкъл Feelin’ Groovy

да доразкажа за вчера – съборът, а който без да щем се отзовахме беше в Дорково – няколко любопитни факта, които си припомням от снимките: там се провеждаше „Международен фестивал за автентичен фолклор“ – не съм специалист, но предполагам „неавтентичен фолклор“=чалга?! при всички случаи в Дорково и съседните села цареше голяма възбуда, имаше много хора, ама наистина много и бяха доволни; жените половината бяха с къси поли, предимно дъкнови, на токчета и добре направени, а другата половина – със забрадки – това не пречеше нито на едните, нито на другите

в Дорково в центъра има розова сграда, добре изглеждаща, на която пише „Кооп. Метоха“ – не знам какво значи, но ми звучи много любопитно

днес, на връщане минахме през Юндола където момичета на 10-14 години продаваха малини и боровинки, мед и сладко от горски плодове – също половината бяха със забрадки; продаваха и си седяха и си говореха; боровинките бяха на 8 лв/кг, колкото на пазарите в София, но пък поне парите отиват директно у тези, които са ги брали

малко преди Белмекен на едни хълмове и открити ливади отново се отзовахме във вихъра на купона – беше по обяд и имаше празник – хора, хора, предимно възрастни; имаше жива музика – музикантите бяха закътани под една шатра да не ги пече, а пред шатрата имаше няколко знамена – две червени, едно на ЕС и българското; както си му е редът при подобни мероприятия имаше сергии и яко скара; около пътя и по поляните бяха насядали хора, възрастни – държаха чадъри или вестници в ръце да се крият от слънцето; други играеха хоро право на пътя; попитахме за какво е празника и един дядо ни обясни „тук е убит навремето един партизанин от Костенец, за това се празнува“ … брей значи

на Белмекен на няколко места крави бяха намерили утеха от жегата нагазвайки до шия във водата; не малко семейства също бяха насядали около водата тук-там; по стария път надолу е неописуемо красиво

не писах за предните пътувания, но това ме вдъхнови, най-малкото защото в хотела имаме Интернет! както става ясно от заглавието – пиша от Велинград

не сме идвали от около две години и околията просто се е променила и то в добра посока – като че хората са по-щастливи, като цяло спокойни и усмихнати; къщите са стегнати, улиците – чисти, има нови хотели, но умерено; много хора са дошли на почивка тук – по-възрастни, българи, живеещи в чужбина основно май, има и руснаци и турци

преди имаше един, а вече има няколко Интернет клуба; видяхме единия се казва „Хакер 2“, предполагам има и „Хакер 1“ 🙂

в хотел Рич има безжичен в лоби бара, а в стаите – по кабел, но е доста приличен – браво! зад хотела има прекрасен детски кът с много игрушки – също похвално!

на входа за Велинград има нещо като паметник – звезда и на него от високо през цялото време следят трафика два щъркела и мъдро тракат с клюнове

земята наоколо е обработена и радва окото

в околните села, където се поразходихме, хората бяха също усмихнати и ведри; стари баби седяха пред домовете си и гледаха в нищото; много деца, някои боси тичаха по улиците, мегданите, поляните – щастливи; жени със забрадки говореха събрани на групички, а на други групички – мъже с покафенели от слънцето лица; в едно от селата имаше събор и страшно много хора – много живо, много истинско, пъстро, многолюдно, дишащо и красиво беше

в самия Велинград – Клептузата, която дълго бе занемарена сега е постегната, малко соц звучи, но все пак има вода и класическите водни колела и едър чичко по панталонки само обут ги отдава за 6 лева за 30 минути, а една баба зад него записва кой кога – гледка; в парка наоколо деца продават от тенджера царевица за по 80 стотинки варена (днес е говореше за детския труд), един дядо продава „цвъркалки“- самоделки за 1.50 и казва, че с всеки час цената им се вдига; колички и пейки отрупани с китайски боклуци и дървени дребни играчки правени на ръка от тези, дето не знам кой ги купува; но паркът – занемарен, а заведенията наоколо с надписи „народни цени“ – пълни

да, в ресторант Омар (на бул. Съединение 500) в менюто има нещо, което често не се среща, но е само при редварителна заявка – „жива плодова салата“ с цена 200 лв., което от снимката става ясно е гола девойка, полегнала по гръб на количка за сервиване, отрупана с плодове и сметана … уговорката в менюто е, че салатата се консумира без ръце!

ето такъв ни посрещна Велинград тези дни – пъстър, щастлив, пълен с музика, мирис на скара, минерални басейни и хора, както и не малко неща, навяващи тъга или да си го кажем – кич; и все пак картинката е позитивна!