в последните 2 часа Япония дойде до мен 3 пъти!
първо – с Томи четем за „лека нощ“ приказки от различни краища на света и днес ни се падна японска – и двамата много не разбрахме от приказката, много бе странна
второ – в „моя вестник“ и основен източник на новини за мен – Блогосферата на Дневник Делян Делчев ми напомни за това, че днес се навършват 62 години от бомбандировките над Хирошима! най-обидното и непростимо деяние на човека – срам за всички нас! намирам тези бомбандировки на 6-ти и 8-ми за ужасното дело на човека!
трето – в „птицата с пружината“, която още не съм дочела стигнах именно до мястото, където се споменава следващата бомбандировка – над Нагасаки
Япония е загадка за мен, любопитна ми е; чувам много крайни и противоречиви мнения – който знае повече – да се чувства поканен, моля, да споделя
Follow
Пък аз намирам Хитлер, Сталин и Гоце „за ужасното дело на човека“
Ако лоби е думичка ключ за мериканците, то в Япония тя е начин на съществуване. Няма държава с толкова регулирани сектори, с толкова протекционизъм и упоритост да не се променя.
Народът спестява, но не консумира. Банките печатат пари като луди.
Япония пръска влияние чрез експорт на капиталите си н а в р е д. Пакс Нипоника, както е известен плана в икономическите читанки.
Превъзнасянето по японския модел започна през 80те. Нацията – творец, която върши нещо ужасно правилно..но какво ли ?!
Япония е страната на която всички дължат, но която не дължи никому.
Евтин долар, евтина йена (Рейган)..експорта цъфти. Така пет години. Компаниите изнасят, но не правят печалба. Стоките са с високо качество, произведени по принципите на кейцу (зависими поддоставчици, ишлемета или как се казва това на български)..после икономиката на големия мерикански брат се срива, Япония отговаря с нисколихвени кредити и така построява балона от 87-90, който ще стане причина за най-голямата им икономическа криза. Оттогава насам, разочарование след разочарование.
Най-големият страх на Китай днес се казва японско влияние в Азия.
Те НЕ ИСКАТ да се повтори ситуацията от 70-80, тойота и сони..Времена, в които индустрията на Япония се развива по-добре от тази на Америка и западна ЕВропа.
Но ти питаш вероятно за Втората световна война ?
Бомбата бе необходима. Точка.
Коя точно приказка сте си чели? Аз съм спец по японските приказки. Шегувам се, разбира се, но напоследък ми се наложи да попрочета нещичко по въпроса 🙂
http://www.youtube.com/watch?v=v4iCmGElFrM&mode=user&search=
Един линк, който може да ти хареса
Той е невероятен слововежец, по нещо равен на Увалиев, и историйката почти ме стигна, обаче
онази част от света, която си заслужава изследването за мен е
вземащия решение..това е всичко, което ме интересува около индивидуалния човешки акт. Не абсолютната му стойност – злина/добрина, не обстоятелствата, не влиянията, не целта.
И, тук някъде, се разминаваме с Гор Видал.
Бомбата бе реалност.
Въпросът не бе кой пръв.
Въпросът за Нилс Бор и Опенхаймер не бе дали и кой.
…
някъде в края се разказва малко за Япония в края на войната
бомбаНдировките?!
@onemanarmy,
при блоговете първо се публикува, после се редактира. А редактирането рядко е най-насъщното нещо 🙂
Неволните грешки не са проблем. На общия фон…
благодаря на всички!
illa, приказката бе „Хаширо Таро“ – за едно дете, което накрая става змия и владее езеро – кратка приказка, в сборник на Хермес, превод за жалост отново не директно от японски, този път от немски
да, има и други най-ужасни неща … еко катастрофата, комунизма, хитлер … е, извинявай, ама Гоце в тази редица просто бледнее, нищо не е направил чак толкоз – не са такива времената
относно правописните грешки съм си казала в уговорки – пиша по нощите, и аз си се дразня, по принцип се дразня, но както illa казва – благодаря! – първо се публикува, после се редактира
да, предполагам има различни ракурси и предполагам в някой от тях Хирошима и Нагасаки са необходимо (зло)
при всички случаи не мога да приема масовото убийство на стотици и хиляди невинни хора по каквато и да е причина и по какъвто и да е начин – нечовешко е. точка.
Точно тази приказка не съм я чела. Щом е превод от немски, мога да предположа, че е от оня сборник от края на ХІХ или началото на ХХ в. За съжаление, за самия сборник не знам повече – дали стремежът не е бил приказките да се адаптират към европейските разбирания?
По принцип, мога да предположа, че змията отпраща към Дракона, което от своя страна намеква за по-скоро будистко, отколкото шинтоистко тълкуване. Още повече, че дворецът на Дракона е под вода.
Особеното в японските приказки е, че персонажите рядко са еднозначно добри или лоши. Един и същи персонаж в някои приказки прави добро, в други – лошо. На всичкото отгоре може да пакости както защото нравът му е такъв, така и от желание просто да се позабавлява в момента, без да цели да причини зло.
Превръщането пак насочва към будистките представи за прераждане. То може да е награда за някое добро дело. По принцип, Драконът владее стихиите и е смятан за закрилник на реколтата. А рибарството, както се знае, е важен поминък за японците.
В такъв дух се разглежда японският фолклор, доколкото схванах от прочетеното. Както при всички приказки, важни са детайлите.
Не знам пък дали не става въпрос не за дракон, а за водния дух капа, който си е съвсем шинтоистки… В случай, че немският вариант е този, за който си мисля, обяснимо е, ако такива екзотични персонажи не са назовавани с оригиналните си имена.
Не знам дали имаше някаква полза от всичките приказки, които изприказвах 🙂
illa, благодаря за разясненията!
персонажът не беше нито добър, нито лош; мисля, че става дума за воден дух; по никакъв начин не установявам приказката да е адаптирана …
чете ли Хрониката на птицата с пружина? кладенецът митологичен елемент ли е?
Не съм чела тази приказка, трудно ми е да съдя. Мисля си, че е възможно да е адаптирана, защото обикновено преводачите не променят оригиналните названия на съответните духове – капа си е капа и най-много под линия да се обясни какво представлява. Просто капа прилича повече на костенурка, отколкото на змия. В митовете човек се преражда в змия, за да отмъсти за нещо, пък драконите са тези, които владеят нещо си…
Както и да е, само си разсъждавам, защото ми стана интересно 🙂
Същото мога да направя и по отношение на „Птицата“, понеже още не съм стигнала до нея, за съжаление. Кладенецът – да, митологичен елемент е. Даже си имат бог на кладенците, който „пуска“ водата в тях. Но, доколкото знам, кладенецът в много митологии (даже, май, нашата) има и значение на врата към нещо отвъдно, връзка с някакъв друг свят, напирмер, света на духовете на предците. Има популярна японска легенда за девойката Окику, която била несправедливо обвинена в кражба. Господарят й предложил да забрави за прегрешението, ако тя приеме любовта му, но девойката отказала и била убита. Според някои версии, призракът й всяка вечер излизал от кладенеца и тревожел съня на господаря.
Доколкото разбрах, кладенецът при Мураками е пресъхнал, което със сигурност е знак за нещо.
http://www.economist.com/business/displaystory.cfm?story_id=9660712&CFID=16289054&CFTOKEN=77301658