чакам го от известно време да се появи този първи декември поради няколко причини

и аз като Никола Наус не съм най-върлият фен на зимата, но пък си има хубавите страни, особено декември – след края на лудницата декември идват много почивни дни със семейството, което е много добре

чаках първи декември, за да споделя една музика, която преди години ми подари Боби – December на George Winston

тези дни моят загубен из дебрите на музиката и софтуерния код в Централна Европа приятел намери мой стар стих, посветен на един друг човек, когото много обичам, ама това съм го писала наистина много отдавна и наистина много си го харесвам, благодаря ти Flower 🙂

Издадоха те
разюзданите кичури
и
пожълтелите от цигари пръсти
те ми казаха
тайната
и аз им отвърнах
със същото

обичам те

както Гори вече съобщи, а и разпратихме не малко мейли на всички приятели – поканата е за представяне на новата ни книга този четвъртък, 22-ри, от 18.30 в Грамофон

първата ни съвместна работа с Гори бе една статия през 2000-та година – ретроспекция на навлизането на Интернет у нас; след като статията се получи доста добре решихме да я доразработим в малка книжка, а после се оказа сериозна книга и така стана „Първите в българския Интернет“. Книгата си има сайт Parvite.com издадоха я Сиела през 2003-та ако се не лъжа. Ценното бе самата работа по текстовете, любопитно ни бе и на двете ровенето в историята, погледът към нея през близо 100-те интервюта, които направихме. Нашият приятел Здравко Здравков прие нелеката задача да оформи добре книжното тяло, а Дани направи проекта за корицата. Резултатът ни радва и до днес. Книгата вече е почти изчерпана.

точно преди около година бяха първите ни разговори с Гори за новата ни книга. Този път е на тема онлайн маркетинг, продължение, надграждане над предната ми Онлайн реклама – мисията възможна от 2005-та. Като си гледам файловете – първите неща започнахме реално да пишем март-април. Имахме амбиции да успеем за юни, но както често става в живота – не успяхме. И както се казва – по-добре късно, отколкото никога – ето, че книгата вече е в печатницата и топла-топла я очакваме в четвъртък, когато ще е нейната премиера.

как мина това писане – много интересно, да. Колкото повече се задълбавахме в нещата, толкова по-интересно ставаше и все пак защото хартиената книга не е като онлайн нещата в даден момент трябваше да спрем и да финализираме текста. Надяваме се да е четим, полезен и интересен, но за това ще ни съдят читателите, скоро. Миряна много се постара с графиките. Отново Виктория Лазова бе така добра да ни е редактор, отново Любомила ръководи от страна на Сиела.

преди няколко години няколко години поред организирах едни редовни срещи на уеб бранша в Грамофон. Отдавна не сме се събирали, не мислите ли?! Е, който иска, моля, чувствайте се поканени 🙂

Susana Baca изнесе тази вечер (втори) невероятен концерт в зала България!

въпреки че е над 60 тази жена е грациозна и нежна, има уникален глас и направи с музикантите си (китара, контрабас, двама перкусии) супер концерт, танцува, пя, пя и танцува, разтърси и развълнува всички ни. Прекрасно! Благодарности на Деси, приятелите от Дюкян Меломан и всички от Джаzz +

Мишел вече е писал за снощи и е сложил за фон Una Copla Me Ha Cantado, а от мен – бисът днес бе сходен на това.

с концертите, кой от кой по-добри, в последните години много ми харесва. Оказва се, че хората, които слушат хубава музика съвсем не са малко и въпреки че чалга-културата завладява като чума народа, има надежда.

наистина не мога да повярвам, че има планове Зала България да бъде превърната в mall!!! Смятам, че това е зверство, безчинство и ако бъде допуснато настоящият г-н кмет и всички, от които това зависи ще носят голям грях. Петиция срещу това безумие – тук.

идва ред и на втората част от заглавието на поста: Уикендът бе като цяло много позитивен. Започна още петък, когато придружена от феята Елиза се сдобих с няколко много добри музикални диска. После в компанията на няколко младежа бях за първи път от много години в Студентски град, в култовото заведение Строежа. Вчера пък изневиделица се сдобихме с нов обилен сняг и на двора отново правихме снежен човек, а това е много забавно.

днес Али (1 г 10 м) направи своето първо посещение на театър. Много й хареса! И на мен – и постановката и това, че Али бе впечатлена толкова. В кукления гледахме Лунната стая по Валери Петров, която е поставена много добре и не е само за деца, а освен това е с много музика и то „на живо“.

накрая цитирам Първо Правило на Джамбо за блоговете: не чети пост по-дълъг от един екран и моята интерпретация – не пиши такъв. Затова спирам до тук 🙂

чрез татъра (онзи случай със снимането на една пиеса в Младежкия, което пак ми се случи чрез блог – на Димитър Цонев) и блога ми се запознах (за сега само виртуално) с един изключително интересен човек – Елица Матеева

тя наскоро пътешества и веднага  щом си дойде бе така добра да отговори на няколко мои въпроса и ето едно любопитно интервю, което направих с нея за Kafene.bg

днес ми бе медиен ден

първо рано сутринта тв Здраве, които са в новото си студио вече и нещата изглеждат доста по-добре, традиционно ми сложиха богат грим и около 30 минути в ефир разговаряхме с водещата Деси за моята скромна персона, Интенет и жените, децата и онлайн, книгите и т.н.

веднага след това при Миглена Ангелова bTV говорихме на тема незрящите, в студиото имаше пет такива; запознах се с Орхан Мурат, който се оказа симпатичен и възпитан човек; говорих за Петър и Виктор, които са ми приятели и с които и работим в последните години; цялото предаване за незрящите и за тяхната трудова и социална реализация – на 19-ти ноември

денят завърши с нещо, върху което с екипа ми и най-вече Мишо работим отдавна – представянето на Horo.bg и Първият български самоучител по народни танци – проект на моят приятел Борислав Славов; за това събитие вече подсказа Дачи, а и по съвпадение или не Радослав Владимиров писа днес; получи се един страхотен празник на хорото, събраха се много хора в Голямата зала на Военния клуб и виха кръшни и сложни хора цяла вечер; много ентусиазъм, много емоции, а също много професионализъм и български дух – мотивиращо и окуражаващо, браво на целия екип на Борислав!

когато качим онлайн снимки и видео ще дам и линк, скоро

с това седмицата с три събития на екипа ми завършва; предвкусвам уикенд с гостуване в Пловдив и много работа по висящи неизпълнени задачки от седмицата

още една невероятна песен
и във втора вълшебна версия
Elis Regina & Tom Jobim- Waters of March

A stick, a stone,
It’s the end of the road,
It’s the rest of a stump,
It’s a little alone.

колко невероятно нежна, секси и жизнерадостна е Елис тук
починала е на 36 …

Звезда, тази песен е за теб
много ми липсваш и не мога да повярвам, че са минали три месеца, откакто не си с нас
някой някъде беше казал, че човек не умира докато има някой да си спомня за него, да мисли за него, да го обича …

навън са около 2 сантиметра и е много коледно, макар да е само 20-ти октомври
но покрай коледните неща, които пиша напоследък ми е точно
за фон Snow на любимите ми Red Hot Chili Peppers

от вчера съм във facebook, след като не си намерих подобна любима бг услуга
и като сме на тази тема да допълним и с By the way