различен-еднакъв или за черната и бялата овца

някои постове напоследък ме размислиха отново по темата
да се поддаваш на стадното чувство или да се бориш винаги да си черната, зелената, розовата овца; тъй като човек изпълнява различни роли в някои мисля чепредпочита да е различен, но в повечето ще не ще е еднакъв

та прибягнах до тетрадките със записки, изрових няколко цитата от Ерих Фром – „Изкуството да обичаш“

Ако съм като всеки друг, ако нямам чувства и мисли, които да ме правят различен от останалите, ако се приспособявам към общоприетите обичаи, облекло и идеи, аз съм спасен; спасен съм от страшното чувство на самота. За да наложат такъв конформизъм диктаторските режими прибягват до заплахи и терор, а демократичните – до внушение и пропаганда.“

Човек може да разбере колко страшно е да бъде различен, да бъде няколко крачки извън тълпата само ако е осъзнал остротата на потребността да не остане изолиран.“

„Всъщност обаче хората искат да се приспособяват в много по-голяма степен, отколкото са принудени да се приспособяват.“

„… всички да изпълняват едни и същи команди, всеки да е убеден, че действа по собствено желание …“

„От раждането до смъртта, от понеделник до понеделник, от сутрин до вечер всяка дейност е станала рутина, предварително определена от възприет стандарт. Как заплетеният в мрежата на рутината няма да забрави, че е човек, уникален като личност, на когото е даден само един единствен шанс за живот, с надежди и разочарования, със скърби и страхове, с копнеж за обич и с ужас от нищото и изолираността!“

и за десерт нещо от „Дневникът на един гений“ на Салвадор Дали

„От най-ранно детство имам порочната нагласа да се възприемам като различен от обикновените простосмъртни. И това вече ми се удава добре.“

/следва продължение/

коледните подаръци

с възрастта подаръците, които човек получава по Коледа са все по-малко, но затова пък все по-ценни и мили 🙂

ето класацията на тазгодишните подаръци, които получих (за музикален фон ми допада една песен, за която отдавна не бях се сещала „Ob-la-di Ob-la-da“):

най-симпатични подаръци:
– от екипа – коледното парти с екипа, защото бяхме всички и беше весело
– от Веско, че ме покани за Долна Баня
– Гори ми подари коледна метличка от Барселона (части от нея сложих във венеца), ръчно правен шоколад и най-вече – готина новина за спонсорство на един наш проект за догодина
– Анди – червена кутийка за визитки, персонализирана

най-алтернативен подарък: от val – снимка на кекс, направен от val, но не какъв да е, а кекс с усмивка – smiling 🙂

най-внушителен подарък: семейният ни – картината на Дидо „All that jazz“

мисля си, че е по-забавно да даваш, отколкото да получаваш, да намисляш, измисляш, премисляш, да приготвяш, да надписваш и опаковаш, да подаряваш подаръка …

ве ве ве – весели празници и още много подаръци за всички от сърце (и тук песничката завършва „за новата година да тропнем ний хорце!“)!

предколедно, семейно, Carl Sagan

не искам да имам друга Бъдни вечер и Коледа от тези, които имам – с цялото семейство заедно, с миризмите на печени фъстъци, питка и кисело зеле, с украсата, с подаръците около елхата и детските усмивки, с очакването на Дядо Коледа;

неизбежно това е и времето, когато имаме една идея повече време да сме сами със себе си, да направим равносметка на годината, да помечтаем за идната …

противя се на предколедната истерия, псувам задръстванията и лудницата по улиците и магазините, но не си давам уюта и топлината, които ми носят тези празници

не мисля, че Коледа е само напиване или преяждане (поне за нашето семейство не е), това е време да сме заедно с тези, които обичаме и ни обичат, това е време, в което да си поговорим, да си спомним, да благодарим …

… и да получаваме и подаряваме, а този подарък, който получих като линк от блога на Милена Фучеджиева нека е и моят малък подарък за който е онлайн сега – мъдростта на Carl Sagan – Pale Blue Dot

Веско и децата от дома в Долна баня

Веско

Това е Веско. Веско е на 9 години. Веско живее в Дом за деца лишени от родителски грижи в Долна Баня „Костанца Ляпчева“. В същия дом живее и баткото на Веско – Иво, на 11 г. В този дом живеят общо 25 деца на възраст 9 – 17 години. Веско е добро дете. Обича да играе. В училище има много 4-ки и 5-ци, няма шестица, има една двойка, която се надява да оправи скоро. Иска да стане шофьор.

3

Това са тризнаците, които живеят в същия дом – Исус, Мария и Цецка. Те са на 15. Исус помага по строежи и си е изкарал пари, с които си е купил втора ръка компютър, поставен в неговата стая в дома (която споделя с още 3 момчета). Исус има skype и мейл. Обича рап и никът му е Исус Рапара. Исус, Мария и Цецка имат двама живи родители, които не се интересуват от тях. Е, майка им се интересува доколкото работейки в Гърция веднъж годишно им изпраща по 50 лв.

От всички 25 деца в дома само едно е кръгъл сирак, 16 са с по двама живи родители.

Домът изглежда много прилично. Украсен е празнично с рисунки и неща, изработени от самите деца. Хората, които работат там наистина са съвестни и обичат децата. Стаите са спретнати, подредени. Децата са много възпитани. Интегрирани са – ходят на училище в едно от двете училища в Долна Баня. Домът получава помощи от различни места – един швейцарец дошъл преди време и им инсталирал парно, французи им купили маса за тенис, сърби завели част от децата на екскурзия във Велинград, друга част от децата ходили на море и в Италия пак с помощта на различни чужди спонсори.

децата

Точно до дома има новопостроено вилно селище, изсипани милиони. Казват, че е на Калчев, министър. По празници от там се чуват веселие и песни. Но никой не донася дори нещо дребно за децата в дома.

неподправено приятелство

От девет години домът се посещава от Веско Дафов, преподавател по философия в СУ и Цецилия Рангелова, психолог и учител в Техникума по текстил в София. Учениците от техникума имат доброволен отряд и редовно събират и изпращат на децата от дома дрехи, лакомства, други необходими неща. Днес им занесоха много чували с дрехи, обувки, а също и четки за зъби, пантофи, мандарини. Важното тук е не само да се занесат нещата, а да се видят с децата, да си поговорят с тях. Те са приятели. Не формално, а наистина. И децата от дома са щастливи, наистина, доколкото могат да бъдат такива, захвърлени от родителите си, но намерили подкрепа и обич от много други хора. Да, това не е коледна приказка. Блазе и на едните и на другите за това, което имат, а казват, най-ценното е невидимо за очите.

готин уикенд, облачен, работен и купонджийски

радвам ти се много Дачи – прекрасна книжка, предполагам много вълнуващ ден за теб! поздравления! препоръка за който още не е донакупил подаръци за децата наоколо – книжката за Облачето е много симпатичен и подходящ коледен и не само подарък!

от петъка снимахме с Андрей и Боби филма за безопасния интернет; вчера снимките бяха в 22-ро и беше много забавно; децата в 6-ти клас вече не се считат за деца, доста са отворени, но и много знаят и почти всички имат свой личен сайт!

имахме коледно парти с екипа снощи на Витоша и беше снежно и много весело; песни, смях, танци до зори! имаше и много подаръци и смешни перуки и фойерверки в полунощ и китарата на Мишо и разказите на Гори от Барселона и всичко както си му е реда, а за закуска към кафето – кекс от Христо!

блогъри оф и онлайн

офлайн.

минах за малко на блогърската среща, по-точно с Томи минахме; бях любопитна; получих неочакван feedback за блога си (надявам се да не съм повлияна в бъдещите си постове от факта, че на някой не му харесва да чете това, което пиша тук или от факта, че друг чете всичко); видях на живо хората, които чета всеки ден (или поне не малка част от тях); имаше хора, които исках да видя, но не видях; нямах очаквания и така си и мина. пас

онлайн.

случайно от блог на блог попаднах на сладък пост за награждаването в неделя и на блога на човек, когото не познавам, но който ми стана супер симпатичен, т.е. симпатична – RSFL