лични
лични
Кученцата на Карта
В навечерието на 2008-ма Карта се сдоби с 11 малки кутрета 🙂
различен-еднакъв или за черната и бялата овца
някои постове напоследък ме размислиха отново по темата
да се поддаваш на стадното чувство или да се бориш винаги да си черната, зелената, розовата овца; тъй като човек изпълнява различни роли в някои мисля чепредпочита да е различен, но в повечето ще не ще е еднакъв
та прибягнах до тетрадките със записки, изрових няколко цитата от Ерих Фром – „Изкуството да обичаш“
„Ако съм като всеки друг, ако нямам чувства и мисли, които да ме правят различен от останалите, ако се приспособявам към общоприетите обичаи, облекло и идеи, аз съм спасен; спасен съм от страшното чувство на самота. За да наложат такъв конформизъм диктаторските режими прибягват до заплахи и терор, а демократичните – до внушение и пропаганда.“
„Човек може да разбере колко страшно е да бъде различен, да бъде няколко крачки извън тълпата само ако е осъзнал остротата на потребността да не остане изолиран.“
„Всъщност обаче хората искат да се приспособяват в много по-голяма степен, отколкото са принудени да се приспособяват.“
„… всички да изпълняват едни и същи команди, всеки да е убеден, че действа по собствено желание …“
„От раждането до смъртта, от понеделник до понеделник, от сутрин до вечер всяка дейност е станала рутина, предварително определена от възприет стандарт. Как заплетеният в мрежата на рутината няма да забрави, че е човек, уникален като личност, на когото е даден само един единствен шанс за живот, с надежди и разочарования, със скърби и страхове, с копнеж за обич и с ужас от нищото и изолираността!“
и за десерт нещо от „Дневникът на един гений“ на Салвадор Дали
„От най-ранно детство имам порочната нагласа да се възприемам като различен от обикновените простосмъртни. И това вече ми се удава добре.“
/следва продължение/
коледните подаръци
с възрастта подаръците, които човек получава по Коледа са все по-малко, но затова пък все по-ценни и мили 🙂
ето класацията на тазгодишните подаръци, които получих (за музикален фон ми допада една песен, за която отдавна не бях се сещала „Ob-la-di Ob-la-da“):
най-симпатични подаръци:
– от екипа – коледното парти с екипа, защото бяхме всички и беше весело
– от Веско, че ме покани за Долна Баня
– Гори ми подари коледна метличка от Барселона (части от нея сложих във венеца), ръчно правен шоколад и най-вече – готина новина за спонсорство на един наш проект за догодина
– Анди – червена кутийка за визитки, персонализирана
най-алтернативен подарък: от val – снимка на кекс, направен от val, но не какъв да е, а кекс с усмивка – smiling 🙂
най-внушителен подарък: семейният ни – картината на Дидо „All that jazz“
мисля си, че е по-забавно да даваш, отколкото да получаваш, да намисляш, измисляш, премисляш, да приготвяш, да надписваш и опаковаш, да подаряваш подаръка …
ве ве ве – весели празници и още много подаръци за всички от сърце (и тук песничката завършва „за новата година да тропнем ний хорце!“)!
Честито Рождество!
предколедно, семейно, Carl Sagan
не искам да имам друга Бъдни вечер и Коледа от тези, които имам – с цялото семейство заедно, с миризмите на печени фъстъци, питка и кисело зеле, с украсата, с подаръците около елхата и детските усмивки, с очакването на Дядо Коледа;
неизбежно това е и времето, когато имаме една идея повече време да сме сами със себе си, да направим равносметка на годината, да помечтаем за идната …
противя се на предколедната истерия, псувам задръстванията и лудницата по улиците и магазините, но не си давам уюта и топлината, които ми носят тези празници
не мисля, че Коледа е само напиване или преяждане (поне за нашето семейство не е), това е време да сме заедно с тези, които обичаме и ни обичат, това е време, в което да си поговорим, да си спомним, да благодарим …
… и да получаваме и подаряваме, а този подарък, който получих като линк от блога на Милена Фучеджиева нека е и моят малък подарък за който е онлайн сега – мъдростта на Carl Sagan – Pale Blue Dot
Веско и децата от дома в Долна баня
Това е Веско. Веско е на 9 години. Веско живее в Дом за деца лишени от родителски грижи в Долна Баня „Костанца Ляпчева“. В същия дом живее и баткото на Веско – Иво, на 11 г. В този дом живеят общо 25 деца на възраст 9 – 17 години. Веско е добро дете. Обича да играе. В училище има много 4-ки и 5-ци, няма шестица, има една двойка, която се надява да оправи скоро. Иска да стане шофьор.
Това са тризнаците, които живеят в същия дом – Исус, Мария и Цецка. Те са на 15. Исус помага по строежи и си е изкарал пари, с които си е купил втора ръка компютър, поставен в неговата стая в дома (която споделя с още 3 момчета). Исус има skype и мейл. Обича рап и никът му е Исус Рапара. Исус, Мария и Цецка имат двама живи родители, които не се интересуват от тях. Е, майка им се интересува доколкото работейки в Гърция веднъж годишно им изпраща по 50 лв.
От всички 25 деца в дома само едно е кръгъл сирак, 16 са с по двама живи родители.
Домът изглежда много прилично. Украсен е празнично с рисунки и неща, изработени от самите деца. Хората, които работат там наистина са съвестни и обичат децата. Стаите са спретнати, подредени. Децата са много възпитани. Интегрирани са – ходят на училище в едно от двете училища в Долна Баня. Домът получава помощи от различни места – един швейцарец дошъл преди време и им инсталирал парно, французи им купили маса за тенис, сърби завели част от децата на екскурзия във Велинград, друга част от децата ходили на море и в Италия пак с помощта на различни чужди спонсори.
Точно до дома има новопостроено вилно селище, изсипани милиони. Казват, че е на Калчев, министър. По празници от там се чуват веселие и песни. Но никой не донася дори нещо дребно за децата в дома.
От девет години домът се посещава от Веско Дафов, преподавател по философия в СУ и Цецилия Рангелова, психолог и учител в Техникума по текстил в София. Учениците от техникума имат доброволен отряд и редовно събират и изпращат на децата от дома дрехи, лакомства, други необходими неща. Днес им занесоха много чували с дрехи, обувки, а също и четки за зъби, пантофи, мандарини. Важното тук е не само да се занесат нещата, а да се видят с децата, да си поговорят с тях. Те са приятели. Не формално, а наистина. И децата от дома са щастливи, наистина, доколкото могат да бъдат такива, захвърлени от родителите си, но намерили подкрепа и обич от много други хора. Да, това не е коледна приказка. Блазе и на едните и на другите за това, което имат, а казват, най-ценното е невидимо за очите.
готин уикенд, облачен, работен и купонджийски
радвам ти се много Дачи – прекрасна книжка, предполагам много вълнуващ ден за теб! поздравления! препоръка за който още не е донакупил подаръци за децата наоколо – книжката за Облачето е много симпатичен и подходящ коледен и не само подарък!
от петъка снимахме с Андрей и Боби филма за безопасния интернет; вчера снимките бяха в 22-ро и беше много забавно; децата в 6-ти клас вече не се считат за деца, доста са отворени, но и много знаят и почти всички имат свой личен сайт!
имахме коледно парти с екипа снощи на Витоша и беше снежно и много весело; песни, смях, танци до зори! имаше и много подаръци и смешни перуки и фойерверки в полунощ и китарата на Мишо и разказите на Гори от Барселона и всичко както си му е реда, а за закуска към кафето – кекс от Христо!
блогъри оф и онлайн
офлайн.
минах за малко на блогърската среща, по-точно с Томи минахме; бях любопитна; получих неочакван feedback за блога си (надявам се да не съм повлияна в бъдещите си постове от факта, че на някой не му харесва да чете това, което пиша тук или от факта, че друг чете всичко); видях на живо хората, които чета всеки ден (или поне не малка част от тях); имаше хора, които исках да видя, но не видях; нямах очаквания и така си и мина. пас
онлайн.
случайно от блог на блог попаднах на сладък пост за награждаването в неделя и на блога на човек, когото не познавам, но който ми стана супер симпатичен, т.е. симпатична – RSFL
благодарност за наградата
тази вечер неочаквано за мен получих награда – за нея скоро, след като я осмисля
благодаря на Илона, Гори, екипа ми пак за подкрепата във всичко!