макар за последнтие си пътувания да не съм писала тук, Париж си е Париж и не мога да не го споделя 🙂
не бях ходила от няколко години и до преди Барселона Париж беше моят любим град

ето така изглеждат повечето от спирките на метрото в центъра на Париж от 1914 г., стил Art Nouveau, автор Hector Guimard

Париж, като доста от останалите големи европейски градове има прекрасно метро, което върши наистина много работа, автобуси и като цяло малко парижани имат коли, едно – защото са скъпи, две – защото няма къде да ги държат и три – защото си имат уреден транспорт
подобно на много други европейски градове в Париж вече има колела за колективно ползване – използват се доста, чакаме и кмет Борисов да го направи в София (хм)

в Париж има близо триста музея! които ме вълнуват вече съм посетила, но исках да видя любимите си отново – Орсе и къщата на Роден успях, музея на Пикасо не смогнах, макар много да исках … март не е сезон, но въпреки това пред всички големи музеи има не малки опашки …

кичът е навсякъде …

класика в жанра

по уличките на Монмартър

и пак там

вкратце –  малко съм натъжена, че не намерих Париж какъвто беше преди – сега е много по-мръсен, много по-шарен от към хора, леко овехтял, но и все така романтичен, примамлив и своенравен

рапорт даден

Every Resident has a right to live their Second Life.

темата за носталгията неминуемо ме отведе към Тарковски, бърза справка показва, че съм писала малко за него тук в блога си, отдавна и по някаква причина постът се е затрил, няма значение

припомних си Носталгия, Жертвоприношение, Огледалото, Сталкер, Соларис
дядото и внучето, които поливаха сухото дърво; водата, във всички негови филми неминуемо осезаема и чуваща се; калта; огънят; черно-бялото, потъващов сивото; филмите, като фотография, филмите, като животът, какъвто е и отвъд

малко филмче за великия Тарковски има тук

и се питам, дали днес хората са чували, гледали, харесват, плачат на филмите на Тарковски?

тези дни из блогосферата се леят спомени и на мен малко ми трябва да си намеря повод и да се върна много назад във времето; седмицата беше тежка и така й отговарям – със спомени

Ранобудно петленце – така се наричаше детското, кратката приказка по Програма Хоризонт на Националното радио (първото от общо две по това време, второто – Христо Ботев), някъде края на 70-те, началото на 80-те; разказваха кратка приказка или стихче, беше в 7 без 10, започваше с едно кукуригане на петленце; очаквах го и го слушах всяка суртин в ранното си детство – първите класове в училище, гледах вече да съм се измила, да закусвам, настанена до огромното радио в кухнята и да слушам …

България – Дела и документи бе другото нещо, което изплува от спомените ми днес; излъчваше се ако не ме лъже паметта след новините в 7 сутрин, в рамките на 3 до 5 минути, отново по Програма Хоризонт; започваше с патриотична песен, след което с патетичен глас се разказваше за случки или личности, свързани с конкретната дата; понякога ги слушах, след което тръгвах за училище за 7.25 в клас …

сещам се за още едно значение на пост, ама не успях на първо четене да го вкарам в заглавието <gring>

lyd и Тишо написаха по темата и казаха нещата, които исках да кажа:
love is all you need
и
романтично за празниците

в офиса сладко си направихме едно голяяямо сърце за всички нас си и за хората, които обичаме, тези, с които работим, а след това се черпихме с торта, бонбони и вино – тук пише + снимка

***
„обичам те“ не се изтърква от прекомерна употреба, не го пестете в ежедневието си, мисля си, че ако си го казваме по-често, а и ако наистина го чувстваме, светът ще е една идея по-добро място, а животът – една идея по-лек, а? 🙂

не знам някой помни ли Звезда (кака Звезда, както й казваха) – беше си по своемо луда, добра и всеотдайна. Звезда имаше мисия и тя бе – фотографията, правеше какво ли не, без самата да е фотограф, просто защото си беше наумила така, правеше в последните десет години Фотоваканциите лятото, а в последните 5-6 години правеше „Целувките на Славейков“ – зимата в най-студения ден – 14-ти февруари – изкарваше учениците от фотографската гимназия в София, договаряше с фото-ателиета и караше хората да се целуват на площада, а учениците запечатваха тези целувки и така „всичко се мултиплицира, защото фотографията умножава любовта“ (така именно казваше Звезда) – всичко с цел да размърда нещата в най-мъртвия за фотографията месец – февруари и както тя казваше – всичко хубаво започва с „ф“, а“ф“ е „магическа“ буква … е, Звезда вече не е сред нас, но знам, много хора подеха идеята за целувките на 14-ти …

ето и поканата за този 14-ти февруари, която за мен звучи като покана от Звезда:

„ТОЗИ 14-ти февруари няма да е като никой друг!
Този Св. Валентин ще бъде първият, на който хората с активна гражданска позиция ще могат да го докажат по най-красивия начин – целувайки се!

ЕЛА(те) ДА СЕ ЦЕЛУВАШ(те) с/сред хиляди хора , влюбени в природата и ИРАКЛИ! Покажи, че дори кичът си струва, когато е за най-смислената кауза – тази на бъдещето: чистата политика и околна среда!
Паралелни целувки за Иракли ще има и във Варна и Пловдив

Убедени, че все пак любовта е в основата на съществуването на всички ни, Гражданска група ДА Спасим Иракли кани всички, които :
обичат да се целуват
просто се обичат
обичат Иракли и българската природа
обичат живота
искат да покажат цялата си любов на българското правителство и община Несебър, инвеститорите и багерите, бетонобъркачките……
имат желание, но не са имали възможност да целунат всички онези представители на властта, които ще превърнат Иракли в прекрасен бетонен курорт, в който сигурни сме, ще има доста целувки от всякакаъв вид! Десетки Министри, общиснки съветници и инвеститори, елате да ви целунем!

Затова а и защото наистина си мислим, че всичко, което липсва в тази държава е любов, ви каним на 14ти февруари от 18.30 на най-масовата в историята на България целувка!
Нека, ако ще се целуваме и ще празнуваме то да бъде за Иракли и българската природа!

Да Спасим Иракли има амбция да превърне кича, характерен за този празник, а и изобщо за тази държава, в смислена енергия на хората, способни да обичат! Искаме просто да отпразнуваме любовта си към хората и природата! „

днес проведохме кръгла маса, посветена на безопасния интернет за децата, протече много добре, при голям медиен интерес

увод: работя по темата от няколко месеца, по покана на Наталия от Майкрософт България (Наталия е много готина и точна, слагам определението пич в най-позитивния му смисъл), а днес се запознах и с Лорен Масон, който е шеф на същата фирма за Европа и Азия по сигурността и той се оказа изключително интересен и земен човек, което ме кара да си мисля, че явно успяват да привлекат супер хора към екипа си

днес: това, което стана ясно е, че децата са много по-напред с материала от нас, просто защото за тях нашият виртуален свят е реален, това го каза Орлин Кузов, но в него има много истина
отговорност за децата в Интернет не бива да вменяваме на Държавата, каза мъдро г-н Кузов
учителите очевидно изостават и не могат да са отговорни за децата и Интернет, защото днешните деца са онлайн още от преди да тръгнат на училище и топката е изцяло у нас – родителите
за жалост ние родителите често не знаем как да предпазим децата си – знаем (ней-вече от медиите), че в Интернет могат и се случват (което не е много така) лоши неща, ако попитате например първата баба (има и много баби онлайн де) на улицата това както е Интернет ще разберете, че е лошо и страшно място
което чувам като опит от мои познати е, че крият захранване или мишка, но това спира детето за ден – два, след което то си купува захранване и решава проблема …
технологични начини за спиране на достъпа до нежелано съдържание онлайн има, но главното е по-скоро друго – доверието, подготовката на детето за онлайн средата, обяснението, заедното сърфиране
знам, че на теория е лесно, но на практика … моите деца са малки и още много неща не знам, но ще ми дойдат до главата, да видим как ще се справяме у дома тогава

а вие какво правите?

покана: и в този ред на мисли – ако имате деца именно в тази сензитивна възраст, когато правят първите си стъпки в нета или вече са по-напред от вас – вземете ги и заповядайте на премиерата на документално-образователният ни филм, който създадохме отново с Андрей, а също със специалното участие на Вики Керин и на децата от 22-ро училище – Сърфирам безопасно – 12-ти февруари 2008, вторник, 19.30, Дом на киното, София 🙂 трейлър 1 минута и инфо за филма има тук