на края на България – добри хора и нет

красиви цветя в село Арда

тези дни откриваме едно скътано далече далече от София. място, почти на края на картата на България, в централни Родопи – село Арда
няма да съм патетична, само няколко щриха – мястото е прекрасно – божествена природа, хората – гостоприемни и добри, по разни програми са получени средства за еко туризъм и „опазване на биологичното, човешко, културно“ и всякакво разнообразие, пътищата – все едно не родни, храната – превъзходна, а на всичкото отгоре – в селската къща за гости има Интернет – безжичен и безплатен!

за лова, мечките, политиците, бригадите и Омон Ра

следва един миш-маш провокиран от няколко различни събития със сходен контекст насъбрали се в последните дни

. едно
миналата седмица в блога на Богомил се заформи дискусия около (легалното) убийството на една бяла мечка в Канада от българин (представител на позната фирма) – общото становище – както е гръмнал мечка, така ще гръмне и човек и прошка няма

. две
в събота нашият виден Георги Първанов, познат и като ловец (особено в пикови моменти) открива 11-ти национален ловен събор (!) – ето подробности

. три
също в събота попадам в хотел, някъде на края на света (централна България), съвсем обикновен, общински, я има я няма 2 звезди, макс 3 и ето гледката от лобито; превъзходно животно; дори да е убито легално, с платени данъци и такси и каквото там се полага – пак е грехота да се убие. препариран елен, огромен, красив

. четири
Светла разказва случка: идва Чаушеско на посещение при Тодор Живков и нашия решава да го води на лов. Но в гората няма мечки. Взимат мечката от цирка и я карат в гората. Но леснчея си бил захвърлил колелото, та мечката като го видяла и го подкарала. Чаушеско се смаял, казал, че те такива мечки, каращи колела в техните гори нямали и се отказал от лова.

. пет
последната студентска бригада, на която бях (намаше повече, че дойде демокрацията) бе малко преди събитията, през есента на 1989-та; бяхме с доста известния сега Милен Цветков заедно на бригада – две седмици в Кричим; бивше на царя, по онова време – резиренция на Тодор Живков; беряхме ябълки и ги подреждахме в три категории – за Тодор Живков и сие – най-най-доброто, за мечките на Тодор Живков, които отглеждаха в Кричим – средните и дреболяка – за народа, ако остане.

. шест
присетих се за Виктор Пелевин и Омон Ра. препоръчително четиво.

so 60’s so 70’s

понякога съм толкова в 60-те
с коса до колене
в бяла рокля до глезен
бера маргаритки
сред безкрайни поля
пея за мира по света
и любовта между хората
после се целувам с всички
докато слънцето грее
след падналия летен дъждец
и многоцветната дъга

рисунка - момиче с дълга коса

When I was young, it seemed that life was so wonderful,
A miracle, oh it was beautiful, magical.
And all the birds in the trees, well theyd be singing so happily,
Joyfully, playfully watching me.
But then they send me away to teach me how to be sensible,
Logical, responsible, practical.
And they showed me a world where I could be so dependable,
Clinical, intellectual, cynical.
<Supertramp – The Logical Song>

<Beatles – Black Bird>

<John Lennon – Free as a Bird>

<Hair – Let the Sunshine>

Солженицин за мен

натъжих се – Солженицин е починал.

в последните класове на гимназията и цялото студентство четях много. всякакви книги. много – на руски (тогава нямаше почти никакъв достъп до нови книги на други езици)

„Архипелаг Гулаг“ излизаше в едно месечно списание, всеки месец – по малко.  плачех, когато го четях – по цели нощи. разменяхме си броеве с моите приятели. после дълго го обсъждахме. бях потресена. и жадна да науча още. има нещо мазохистично в това да четеш за човешката мъка и човежшата жестокост.

хиляди човешки съдби. Сибир. пустош, зима, релси, глад, смърт. една друга история, съвсем различна от тази в учебниците. истинска история, от която боли.

по-късно дойдоха Пастернак, Булгаков. после и Тарковски.

не знам дали днес тази история има нужда да бъде прочетена отново. може би за днешните младежи времето на Хитлер и времето на Сталин грубо казано ще се припокриват, ще остава само привкуса от насилие над огромни маси от хора. дали пък не забравихме твърде бързо всичко? че Бъзлуджа събира толкова „младежи“ … а каменната кариера в Скравена, на която са оставили живота си не малко български жени и то в съвсем близката ни история – се вижда от далеч, но не навява спомени.

да кърмиш детето си е върховно благо

няма по-голямо благо от кърменето
майчинството е благословия
поне така мисля аз

в подкрепа на кърмещата майка в началото на световната седмица на кърменето (1-7 август) Бу и приятелки създадоха един невероятно нежен клип
а аз реших да сложа снимки от този много личен момент, да споделя емоциите си и да кажа – майки, кърмете децата си, не си / им отнемайте тези съкровени моменти!

това е моят син, на снимката на около два месеца, годината е 2001-ва, кърмих го до 7-мия месец

Томи суче мляко

това сме с моята дъщеря, с нея вече не ми пукаше и я кърмех къде ли не и това се отразяваше прекрасно и на двете ни – на снимката е на около 4 месеца, май 2006-та, на разходка с корабче около Барселона

Али и мама

Аз създавам българския уеб

към групата Аз създавам българския уеб във FaceBook качих преди малко около 30-тина снимки от БГ Сайт: БГСайт 2000, БГ сайт 2001, БГ Сайт 2002, БГ Сайт 2003, БГ Сайт 2004, БГ Сайт 2005 и БГ Сайт 2006 – усмивки от старите ленти! 🙂

ето две от 2000-та:

тук сме с Dzver на терасата на НДК след награждаването БГ Сайт 2000

Дзвер и аз

а тук сме с Мартин Митов – Словото, с неговата награда, Цвети Александрова от Орбител и Емил Марков, тогава от К+К реклама

много след БГ Сайт 2000 г. НДК

скоро ще кача още малко

регистрацията за БГ Сайт 2008 продължава тук

абсолютно хубаво е да се помечтае

моят абсолютен свят – с тази тема започна блог-щафетата на 8-ми юни, въртя се, въртя и пак на 27-ми юни се появи тук

до момента има над 100 поста за абсолютните мечти, включиха се много блогъри, споделените абсолютни мечтания са толкова различни и вдъхновяващи! към повечето от тях има линкове тук

в някои блогове се намериха, съвсем естествено, и критики, например тук в коментарите

но RuMeN е пич и си позволявам да го цитирам:

„Че е рекламна кампания е ясно, но идеята е хубава, темата е интересна и е хубаво човек поне малко да се замисли, поне малко да помечтае. Различните хора имат различни мечти, пишат различни неща, като се прочетат постовете им, по-лесно е да ги опознае човек, да види как мислят, за какво мечтаят.. има си доста силни страни тази кампания.

Отностно водката, реално едва ли ще накара много хора да почнат да пият нея вместо конкурентна марка просто заради това, но все пак ако аз лично съм изправен пред избор, да си поръчам водка, чиято рекламна кампания се изразява в печатането на почти порнографски билбордове с разни цицорести манекенки и закачливи намеци или тази, в която никъде не се споменава “пиите тази водка”, а просто потиква хората да се поразмечтаят малко, ами бих избрал тази. “

Ще използвам случая да предам горещата топка по темата моят абсолютен свят на още хора, чието мнение ми е любопитно – Майк Рам (с когото наскоро сме чели една и съща книга май),  Никола Наус (който напоследък не е писал), Петя – за да чуем и абсолютните мечти на една openly feminist, и Еличка (която може би ще ни отведе в света на киното и театъра, където пък абсолютните неща се случват още по-лесно). Пропускам ли някого?! Сигурно, но моля да си каже. Да видим 🙂

ретро-смях

отдавна се каня да постна тези няколко линка към фейлетоните на моя баща – Томс Хрант
писал ги е преди мнооого години, но все още са актуални, макар и на моменти да звучат леко ретро
ето откъс:
„Движението “БУМ – ТРЯС” е съюз на две поддвижения: поддвижение “БУМ” – България утре модерна и поддвижение “ТРЯС” – труд, работа, ядене и спокойствие. Поддвижението БУМ се движи от Шуролин Пържолков, с прякор – Шуро, а поддвижението ТРЯС – от Винко Баджанашки с прякор Баджо. Така всенародното движение се задвижва от Шуро и Баджо.

Преди да задвижим движението, ние изучихме досегашните движения. Едно от тях се движи бая отколе и задвижва права и свободи. Задвижващите го твърдят, че то е възниклано спонтанно. Движението не се вижда, но задвижващите имат бая права и свободи до слободия.“

още за всенародно движение Бум Тряс тук

за това как всеки е човек на някой у нас тук

за това, че всеки е някой тук

и писмата на Баба Гуца в Интернет тук

FB колелото на моите приятели

много хитро да наречеш всеки – от познатия до големия приятел просто „приятел“ във Facebook
тук някои български вариации на социални мрежи питаха – ама какъв приятел ти е – реален или виртуален, ама бизнес или личен, ама много или малко познат
във FB мъдро има само „add as a friend“ и толкова

ето кълбото на свързаност на всичките ми към момента 202 приятеля във FB – Friend Wheel – Justine’s wheel has 202 nodes and 1319 links!
красиво, забавно, любопитно

моето кълбо приятели във Facebook

тук цък за в цял размерgoliama

Ван Гог. Амстердам.

Ван Гог (Van Gogh, на холандски се произнася нещо като фан хох) е сред най-любимите ми (звучи плоско …) художници; много съм чела за него, гледала съм негови картини из разни места по света и въпреки това бях поразена от музея на Ван Гог в Амстердам

да плача и да не мога да се откъсна от картина в музей ми се е случвало само няколко пъти – в музея Орсе в Париж, в къщата-музей на Пикасо, пред картините на Климт в Белведере, Виена и сега – в музея на Ван Гог в Амстердам

жита и гарги

тази картина Ван Гог е нарисувал малко, преди да се застреля, а няколко дена по-късно умира … в края на юли 1890-та, неразбран, неудовлетворен от себе си, не е искал да е в тежест на брат си Тео … гениален, гениални картини, много продуктивен, някои картини е рисувал десетки пъти. „на живо“ въздействието им е неописуемо. вижда се размаха, с който са наслагвани боите, бързината, страстта, лудостта.

ето за Ван Гог в Wikipedia
ето и онлайн галерия