любимото ми клипче от кампанията на ABSOLUT вече онлайн и в българския им блог 🙂

enjoy, както се казва, за любителите на тези неща тук

с един от гостуващите 4 voguers 🙂

вчера скинари ги заляли с бира момчетата-вогъри-англичани и сега ги било много страх
въпреки това се забавляваха много добре, а забавляваха и нас, там присъстващите
снимки от ревюто на Totally Erected утре в Kafene.bg

Живана е намерила това симпатично бяло коте вчера в района на Медицинска академия – прекрасно, чисто (явно домашно и изхвърлено или изгубено), полу-ангорско, женско

котето е добро и търси някой, който да се грижи за него и да го обича, на което отвръща със силно мъркане и котешки закачки
за заинтересованите: justine.toms в гмейл

/за жалост Живана не може да го задъжи, защото вече има три котки, моя милост – също/

Деси Бошнакова – смела ПР практичка и преподавателка и достатъчно популярна дама, която имам честа да ми е приятелка, се амбицира и събра на едно място 71 успели българи все набор 71 в „Родени 71“ с интервюта – отговори на 18 еднакви за всички въпроса, а тази вечер бе и представянето на книгата

сред най-успелите и известни набори са Иво Прокопиев, Иво Сиромахов, Мира Баджева, Йордан Ефтимов, Мисирков и Богданов, Димитър Коцев – Шошо, Камен Донев, Касиел Ноа Ашер, Мирослава Кацарова и така до бройката 71
някак забавно, а естествено и ласкателно да видиш името си сред тези – Деси, благодаря!

днес бе първият ни учебен ден, т.е. неучебен, тъй като и в нашето училище, както и във всички останали днес не се учеше.

хубава инициатива в нашето училище е, че предварително ни канят вместо цветя за учителите да купим книжки, с които да се попълни училищната библиотека, което на мен лично много ми допада – избрахме заедно с Томи от книжарницата вчера, днес взехме и по едно цвете – все пак е първи учебен ден. в коридора на училището имаше цяла празна библиотека и за нула време се запълни с книгите, донесени от всяко дете

получихме учебници и цяла вечер подрързвахме и надписвахме етикети с Томи, беше забавно

децата са сладки, вълнуват се, радваха се да се видят след ваканцията – пораснали, но и все същите – деца
очакваха да чуят името си и да бъдат извикани да влязат в клас. родителите също се вълнуваха. при първолаците присъстваха дори и баби и дядовци!

церемонията бе кратка, кулминацията – по традиция – първият звънец. тържествените речи мило бяха сведени до поздрав от всички по-големи ученици, прочтен от едно от децата. прекрасно.

трудното, доколкото е трудно започва тепърва. ще видим. успех ни. поздравления и пожелания за успех на всички първолаци и ученици. дано им е забавно да се учат. кураж на родителите им – поздравът е с A Hard Day’s Night!

по темата днес писа още Gregory – Глъч и суета – честито и на неговия първолак!

Wall.E е новият филм на Пиксар, вече под шапката на Дисни
историята е класическа – роботчето се влюбва и нова – планетата Земя е напусната от хората, които са прекалили със замърсяването
за живеещите у нас картините от филма не са непознати, а тайничко си мисля, че сценаристът е хапвал с нашия кмет и са си шушнели на ухо детайли от ежедневнието ни
боклуците са зарили света и хората са се изнеслу да живеят на огромна космическа станция. там са станали по 200 кила и само лежат и се хранят
растения няма, както и живот на Земяна. оцеляла е само една хлебарка. и нашият Wall.E (Waste Allocation Load Lifter – Earth class)

всичко много ми напомни за любимия от детството, вечната класика в този жанр E.T.  Извънземното – мисия и любопитство, търсенето на приятелство, завръщането у дома …

филмът е наистина симпатичен, въздействащ и на големи и на малки. засяга важни теми. препоръчвам.

ок, първо ще са поздравленията и те са за
Елисавета и Дима

и за Ива и Мишо

две сватбени тържества само в рамките на няколко дни!

защо сватбите днес правят впечатление – защото все по-малко хора се женят. замислих се колко от приятелите ни живеят на семейни начала, но не са женени официално и нямат подобни намерения

защо хората се женят все по-рядко? най-баналното е, защото струва скъпо, други смятат, че е излишно, трети намират цялата тази суета за прекалена и решават да си я спестят

най-чакащите този момент като че са родителите. те винаги плачат в този ден. едни – защото са дочакали и пречакали детето им да се реши на това, а други – защото детето им е прекалено младо и му е рано … но и да плачат и да не плачат – нещата си стават както им е писано да станат

любопитното в двете сватби от последните дни е, че си бяха истински хубави сватбени церемонии, нито досадни, нито смешни. за първи път присъствах на протестантска церемония, която по някакъв начин ме впечатли, може би най-вече със словото на свещеника

дадох си сметка освен това, че младоженците са хората, на които най-малко се дава думата на този ден – те имат да кажат по едно „да“ и да се целуват на „горчиво“, а свещеници, държавни служители в обредния дом, диджеи и кумове говорят през цялото време

ритуалът в обредния дом е ужасно банален, ако ще дамата, която го води да е с най-медния глас. при това не е мръднал грам от преди 10, 20 или дори 30 години. смятам трябва да има поне няколко сценария и „кратка“ и „разширена“ версии и двойката да си избира. крайно време е като в модерна държава да не е задължителен този начин на сключване на брак и само църковния да има същата тежест

при всички случаи от собствен опит знам, че независимо от обреди, церемонии, досадни дребни неща денят на сватбата е наистина прекрасен за всяка жена и трябва да си го изживее

е, младоженци, честито! много любов!

отдавна, много отдавна, чак в далечната 2001-ва един младеж ме трогна безкрайно, като написа забавна и важна за създателите на сайтове статия
Супермен срещу граф Д’Зайн
в която се говори за дизайн, достъпност и ползваемост на сайтовете, за комикси и изкуството да задържаш вниманието на хората
и я посвети на моя новороден тогава син – Томислав
този уникален човек се нарича Георги Варзоновцев и днес имам повод да му кажа – Честито!

на ГеоргиВар са две култови реплики за блоговете, които цитирам често по семинари и лекции:
„Корпоративният блог трябва да се списва от умен човек, от някой, който има какво да каже“ – от семинара след БГ Сайт 2006-та, когато имаше панелна дискусия за блоговете
„Благодарение на моя личен блог си намерих добре платена работа, която харесвам“ – май пак от тогава, но може и да греша

от предните няколко поста се вижда, че част от лятната ваканция споделихме с Родопите
когато бях малка баща ми ни водеще тук, в едни малки села, по-скоро временни села, в които помаците се изнасят да живеят през лятото високо в планината, за да пасат животните си – девствена природа, красота неземна, свежест изсипана из безкрайни поляни по хълмове и гори, къщички накацали тук-там, реки, работливи хора, с пъстри дрехи и потъмнели, обримчени от дълбоки резки лица, гостоприемни, чисти, вкусни гозби, бели къщи, градини пълни с цветя дори в най-закътаните махали – такива ги висях Родопите и днес или поне частта им около Смолян и на юг до границата.

навсякъде – българският трибагреник и знамето на ЕС – дори и в последната махала преди границата или високо в планината – получили са не малко подкрепа от там – пътищата са в много добро състояние, хората са обучени в еко туризъм и към естествената им гостоприемност е придадена още една доза по-добра организация, акцент върху иначе малки неща, които са интересни на туристите, брошури, надписи и табели, които улесняват и насочват. с една дума – успешен селски туризъм в действие

това се случва в последните 5-6 години, но хората усещат, че е правилната посока и продължават да работят, не спират – наистина са неуморни. денят тук започва призори с доенето на кравите и завършва късно вечерта, когато гостите, предимно от София, по-малко от Варна и други градове, понякога и чужденци – добре нахранени и напити се отправят за сън

въпреки че нещата изглеждат добре, хората са приветливи, усмихнато поздравяват и като цяло има живец тук, учениците в първи клас тази година в село Арда ще са само трима, събрани от околните села, а когато дойде редът им за втори клас ще пътуват до Смолян, на около 30 километра от домовете им

за радост тук няма хотели, а приемът става в селски същи, в които те гледат като при баба. всяка съща носи името на стопаните си. всяка къща има свой сайт и повечето предоставят безплатен безжичен Интернет (за разлика от големите хотели къде ли не)

радостно е всичко това. искрено браво на родопчани!