#ВървиНародеВъзродени

#ВървиНародеВдъхновени

IMG_4728

24 май 2017. Пешеходната пътека пред Софийския Университет осъмна така пременена.

Наистина е вдъхновяващо. И великолепно, че се случва. Тук и сега.

Още! Още!

И благодаря на който го е намислил и който го е реализирал!

Лъв: Стъпки към дома

Lion poster

Лъв: Стъпки към дома.

Пътят назад е единственият, който води напред. Трогателната история на Сару, който успява да намери своя дом и майка си след повече от 25 години. Истинска. Искрена. Дълбока.

Филмът е австралийски. По истинска история. И е задължителен.

За мен бе като пътуване към детството, своето детство, моето си детство. С онези незабравими моменти, които са с нас завинаги. Търсене на себе си през детството, през бягството, през завръщането, през майчината любов, през любовта, отдадеността. Едно търсене, което продължава завинаги.

Един чист филм. Пречистващ. Отрезвяваш.

Задължителен.

2b7475bf-1cb6-4514-bf7f-b69357c37a94

 

 

Тесният път към далечния север. Ричард Фланаган

photo-2

Ако ме питате кой роман, от изчетеното през 2016-та, ще запомня за дълго, то това е без съмнение Тесният път към далечния север на Ричард Фланаган.

Препоръча ми непременно да го прочета Светльо Желев. А щом Светльо казва няма как да го подмина. И съм истински благодарна.

Не, това не е роман за всеки и за всяко време. Тежък, тъжен, облян в потрес, сълзи, тегоба, непосилност, но и истински човешки, триумфиращо човешки.

Това е книга за свободата да останеш себе си, изборът да запазиш човека в себе си, въпреки обстоятелствата, въпреки непосилния натиск да

Тази книга ми помогна много в пътя към себе си. Тесен, тегав, лъкатушещ, кален, драпащ, разкриващ още и още пластове на хуманното. Със сигурност Тесният път към далечния север искам да е от книгите, които държа децата ми да прочетат. И силно се надявам повече хора да я прочетат. Нищо, че не е лесна.

Втората Световна война такава, каквато не само не сме си представяли, но и едва ли мнозина от нас са познавали в тези й измерения. През погледа на Дориго Еванс, лекар, пропътуваме из войната в нейната периферия. Но именно в периферията се устоява най-трудно. И битката за съхраняване на човешкото е най-безмилостна. Дориго попада в японски трудов лагер. Военнопленниците строят железен път между Сиам и Бирма. Оцелелите са малко, макар да не са на фронта.

„Накрая останаха само жегата и дъждовните облаци, насекомите, птиците, животните и растенията, които не помнеха и не се интересуваха. Хората са само част от множеството на всички онези неща, които копнеят да живеят, а най-висшата форма на живота е свободата: човекът да бъде човек, облакът да бъде облак, бамбукът да е бамбук.“

„Оцелели през тежки, трудни десетилетия, те разполагат единствено с минимума, от който нищо не може да бъде отнето: вярата един в друг, вярата, че пред лицето на смъртта ще се държат още по-здраво един за друг. Защото ако живите изоставят мъртвите, животът им вече няма смисъл. За да оцелеят, трябва да са едно, сега и завинаги.“

„Доброто си е добро и също като страданието е необяснимо, неизменно, неразбираемо.“

„Защото смелостта, оцеляването, любовта не съществуваха във всеки човек поотделно. Те съществуваха – или загиваха – във всички тях и заедно с тях умираше и човекът; бяха стигнали до извода, че да изоставят някого е равносилно да изоставят себе си.“

„Светът управлява делата си така, че цивилизацията всеки ден извършва престъпления, за които отделният човек би лежал в затвора до живот. А хората го приемат, затварят очите си и го наричат „международно положение“ или политика, или война, или пък си създават свое пространство, напълно отделно от цивилизацията, което назовават личен живот. И колкото повече се откъсват от цивилизацията в този личен живот, колкото повече той се превръща в таен живот, толкова по-свободни се чувстват. Но не е така. Никога не си свободен от света, да споделяш живота е да споделяш вината.“

Не слагам българската корица, защото я намирам за наистина неадекватна. Но за избора и за превода – комплиментите са за Колибри!

Театърът. Начин на употреба.

img_0368

Както вероятно става ясно от публикациите в този блог – обичам театъра, за моя радост и семейството ми обича театъра и често ходим на театър. Извън претенцията и снобизма. Заради удоволствието да откриваме, споделяме, любопитството към нови срещи, прочити, идеи, вдъхновение.

Преди седмица бяхме с децата на постановка с добре познат, голям столичен театър. Постановката бе великолепна. Но публиката, публиката … Дори Али (10) сподели „По-невъзпитана публика не съм виждала“.

Залата бе пълна, като повече от половината посетители бяха ученици от вероятно 9-12 клас. Очевидно добре облечени, изглеждащи умни деца. Но … шумни, доста повече от предела на възпитаното. Разбира се, младостта носи силния смях, неръздържаността, но поне в театъра това следва да е в граници.

И за да не се окаже, че само учениците така, нека сме наясно – театърите напоследък са все по-пълни. С хора, които отдавна не са били на театър. И са забравили или не са знаели – има някои правила, дори неписани, които е добре да се спазват. Припомням.

1/ Макар в повечето театри да се напомня изрично за изключване звъненето на телефоните все има минимум по един, който не го е направил. А в по-неловките случаи този един, след като му звънне насред представлението телефона дори решава да говори по него, което е брутално недопустимо.

Не си ровете из фейсбука по време на представление, не си пишете съобщения – светлината от екраните пречи и на тези около вас, но и на актьорите.

На същото представление, за което споменавам по-горе, на което Али се възмути от публиката, в края на пиесата актьорите излязоха и казаха, че ще изпеят бонус песен, защото нито един телефон не звъннал по време на представлението. И изпяха. Ама представяте ли си до къде сме я докарали …

2/ В театъра не се яде и пие. Това не е кино и няма как в салона да се ядат пуканки, солети, банани или да се пие, пък било то и вода. Недопустимо е.

Ако два часа без вода / солети / друго за ядене или пиене не можете да издържите – по-добре не ходете на театър.

3/ В театъра обикновено има гардероб и палта, якета се оставят там, за да е комфортно на всички наоколо и да могат да се разположат удобно.

4/ В театъра / на концерт не се ръкопляска преди да е завършило представлението. Както шума от телефони, както мляскането, така и аплодисменти по никое време биха попречили от една страна на публиката (но това е по-малката беля), но и на актьорите / музикантите, а това е наистина недопустимо. Прекъсва, пречи.

5/ В театъра, а и на концерти, напоследък публиката има странния навик да скача на крака и да аплодира така. Но това е също неприемливо … Аплодисменти, бурни аплодисменти – това е достатъчно. Ако сте подготвени – цвете също е чудесен вариант да изкажете възхитата от актьорската игра и представлението.

Вероятно списъкът може да се продължи и ще очаквам коментари с предложения.

Снимката е от новата постановка в Театър София „Малката морска сирена“.

Магията на кукления театър: Неродена мома

img_0532

В любимият ни театър – Ателие 313 в Красна поляна продължават да се случват вълшебства за малки и големи! Днес с радост се запознахме с Херодена Мома – една великолепна драматизация по българската народна приказка, дело на Арте Вива и ДКТ Стара Загора.

Искрените ни комплименти са за драматизацията на Симона Нанова, сценографията на Десислава Петкова, куклите на Емилия Ковачева (с костюми, възстановени от исторически български национални костюми), под режисурата на Христина Арсенова. Неродена Мома е моноспектакъл на Симона Нанова, съчетаващ народната приказка, с магическо разказване, превъзходни кукли, сцена, музика и танц.

Радвам се да науча, че постановката е получила награди:
. За сценична идея и реализация на 14-тия Международен фестивал „Вълшебната завеса“ 2013, Търговище
. Награда за съхранение традициите на българската народна приказка на 21-вия Международния фестивал „Двама са малко, трима са много“, Пловдив 2014

Благодаря Симона Нанова! Благодаря Ателие 313!

Дори да нямате малки деца – позволявайте се, въвличайте се, ходете от време на време на куклен театър. Той е магия, която прави живота ни по-красив.

img_0529

Писах още за Мокра приказка, Златка Златното момиче, Ателие 313

Малката морска сирена в Театър София – вълшебен танц на емоции

dsc_8487

Изумителни костюми, сценография, грим и прически! Великолепна игра, музика, танци! Вълшебството на Андерсеновата приказка в нов, прекрасен сценичен прочит на сцената на Театър София, с режисьор Василена Радева, сценограф Свила Величкова, композитор Петя Недева и хореограф Марина Попова.

dsc_8246

Още със самото влизане в залата с Али и двете се споглеждаме изумени – сцената ни изненадва с присъствието на дама във висока червена рокля, с висока червена шапка, неподвижно застнала в любопитна поза. С отворени усти сме и до края на представлението. Вълните по сцената, оригиналните решения (знаем, че в театър София винаги ни очаква нещо ново и чудно като костюми и сцена), преливането от сцена в сцена, цветовете. Очите ни се насълзяват, защото приказката завършва тъжно. И все пак сме усмихнати! Аплодисменти! Аплодисменти! Аплодисменти!

Магията на театъра се случва само когато всички въвлечени в създаването й са напълно отдадени. А в Малката морска сирена магията е голяма!

dsc_5256

Искрени комплименти и за целия актьорски състав! Успех на премиерата утре!

За всички малки и големи любители на театъра – два пъти през декември и два пъти през януари, театър София. Сигурна съм, че ще сте очаровани! И малки, и големи.

Писах още за магията на театъра: Роня дъщерята на разбойника, Питър Пан, любимото ми Ателие 313

Три пъти Ура! за Ивет Лолова – Рицар на книгата с Kafene.bg

13238965_10201844597434295_3092205889793655442_n

Ивет Лолова – една от най-колоритните и същевременно скромни, любопитни, ведри, усмихнати личности, които познавам! Работим заедно от дълги години и няма да крия – Ивет е от хората, които искрено ме вдъхновяват и мотивират. Един от важните моменти в общуването ни е размяната на книги и държа на мнението й, следвам препоръките й из царството на буквите.

Та, за изненада и голяма радост, това, което Ивет прави със сайта ни Kafene.bg и за книгите като цяло не е останало незабелязано и този месец май АБК избраха Ивет и й връчиха звание „Рицар на книгата“!

Реших, че е важно да поговорим тук, в блога, с Ивет за книгите и за наградите. Макар и с голямо закъснение – споделям с усмивка и благодарност!

Честита награда! След като вече си „Рицар на книгата“, би ли споделила какво е за теб това признание?

Благодаря, чувството е много приятно. След това идва осъзнаването за отговорността да продължиш да бъдеш „Рицар на книгата”. Хубавото е, че като всеки рицар и аз имам оръженосци, които ми помагат – целият екип на Kafene.bg – наградата е също и за него.
Кои са най-важните литературни събития, които отрази в kafene.bg през изминалата година?
Много са, следим гостуванията на чужди писатели и поети и премиерите и литературни форуми. Ще спомена някои: първият кино-литературен фестивал „CineLibri”, Софийският литературен фестивал, София Поетики, Хайку конференцията 2015, Коледния базар на книгата в НДК и др. „Абонирани сме” за литературния клуб „Перото” в НДК и следим програмата му. Гордеем се и с любомото ни дете – инициативата „Поетично кафене”, която се провежда от самото създаване на Kafene.bg, както и с литературния ни конкурс за къс разказ „Смелостта е начало на победата”. С удоволствие участваме като медийни партьнори и във „Донеси книга – вземи книга” – иницатива на Кафе-клуб „Влайкова”.

Наблюдава ли се възраждане на интереса на българина към четенето?
Смятам, че книгата никога не е изпадала в немилост. Това са само митове. Винаги е имало хора, които не четат. Увеличаването на броя на литерурните събития в големите и в по-малките градове със сигурност допринася за популяризирането на четенето.

Все повече млади хора се занимават с изкуство. Как медиите им подават ръка, за да ги подпомогнат?
Не знам дали медиите са длъжници на младите хора, които се занимават с литература и писане. Наистина ще бъде полезно за младежите да бъдат поканени за участие в повече формати за тяхната възраст – конкурси, състезания, четения – така че да бъдат забелязани. Нека младите автори сами да направят така, че да привлекат медийното внимание – с интересна и ярка инициатива или с доброволчество. Медиите търсят сензация – дайте им я. Освен това – за да те забележат е нужно много работа и усъвършенстване.

Според теб кои са най-добрите съвременни книги в родната и световната литература?
Няма да изреждам имена, защото литературният вкус е много субективен. Ще кажа два ориентира – седмичните/месечни класации на българските издателства и витрините на книжарниците – хитовите книги са там. Помагат и литературните фейсбук групи. Но ще намериш чудесни четива и извън класациите за топ книги. Много харесвам думите на Милена Ташева – PR специалист на издателство „Софтпрес”: „Бъдете смели в литературните избори. Прочетете поне една книга през 2016, към която никога не бихте посегнали – може да се изненадате от себе си.”

Разкажи за „Поетично кафене“, на което Kafene.bg e организатор.
„Поетично кафене” започна през 2007 г. и продължава и сега. Събираме се в началото веднъж месечно, а сега по-рядко – няколко пъти в годината – и четем свои стихове по предварително зададена тема. С годините се събра група от автори, които го следят и се включват най-често. Други идват по-рядко, но пък се срещаме онлайн. Целта й е да даде сцена на поети или хора, които дори не искат да се нарекат така, които да излязат пред публика и да прочетат свои стихове. Най-младият ни участник беше на 11 години, а най-възрастният – на 70 години. След рециталите обичаме да си говорим за литература, всеки е поканен да сподели свои впечатления за празник или актуална новина. Приятно е и много зареждащо да споделиш час-час и половина с хора като теб, които обичат поезията.

Kafene.bg е партньор на много събития. Запланирано ли е нещо в близко бъдеще?
Разработваме проект, който ще насърчава четенето на книги сред тийнейджърите от 8-12 клас, който се роди след провелата се тази пролет кръгла маса „Книгите за тийнейждъри излизат от зоната на здрача”. За него разчитаме на четящите младежи да увлекат по-малко четящите си връстници, на издателства, библиотекари и учители да измислим нови начини за привлечем тийнейджърското внимание към книгите.

Тъй като вече си рицар, няма как да не попитам: има ли рицарство в наши дни и в както се състои то?
Има много рицари, макар че не носят железни доспехи и нямат награди. Ако се съберат, стават цяла армия. Това са съвременните будители – като еколозите, които повече от десетилетие алармират за реалната и все по-наближаваща екологична катастрофа на земята; радетелите за антиконсуматорското поведение; и всички хора на изкуството и кулутурата, които разширяват хоризонтите ни, припомнят ни забравени ценности и ни правят по-добри хора. Вярвам и в социалната промяна – и в образованието, и в културата, и в здравеопазването, и в икономиката, която ще се осъществи рано или късно в България и то не заради труда на омагьосаните от власт и пари политици в Народното събрание, а заради усилието на здравомислещите, които следят изкъсо техните грешки и ги изговарят на висок глас. Бутаме стената бавно и накрая тя ще падне.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Позволете на книгите да променят живота ви към по-добро.

Ивет, благодаря ти за всичко!

Кронос. Тоя нещастник!

IMG_5410

 

Кронос. Тоя нещастник! е тийн роман. Само че не е само тийн.

Кронос е математически гений и наркоман. Живее с виртуалния си приятел и също математически гений Галоа. Смята, че всички го използват. И че носи само беди. Едновременно с това Кронос готви добре и в свободното си време чете книги и списания с математически задачи. Харесва Тина. И е съвсем като всеки тийнейджър днес.

Юлка поема темата със замах. Води ни из дебрите на разпилените мисли на самотния Кронос. Не ни спестява нищо. Нищо. Абсолютно нищо. И добре прави. И умело го прави. И смазващо го прави.

Семейството, училището, приятелството, отношенията между нас, човешкото, мракът, борбата, пътят… Макар Гошката да умира от свръхдоза в романа, макар Маринчи да пострадва също, а Кронос да е на ръба да го отнесе и него Рангел Миалко, книгата е оптимистична. И истинска. Плътна. Жива.

Кронос. Тоя нещастник! трябва да се изчете и от родители на тийнейджъри и от учители на тийнейджъри. А Юлия Спиридонова – Юлка, авторката на романа (автор и на цяла поредица тийн романи – Тина и половина, Графиня Батори) – уауауа Юлка е изключително смела да приеме тази тема, невероятно умеятелна да я опише толкова увлекателно, с лежерен тийн език, без да е назидателно или дидактично! Както Блажев казва: „Юлка е национално съкровище и нейната смелост да броди из детските животи по деликатен и съчувстващ начин заслужава адмирации.“

Плаках. На няколко пъти плаках, докато четях историята на Кронос. И се смях де, но по-малко. И се питах въпроси. И много обичам Юлка!

В допълнение – вече знаем, или поне се досещаме де, че поредицата ще продължи с Аксел. Но ще ви оставя сами да откриете това в края на романа.

Книгата е на Кръгозор. Струва 10 лв. Първо не харесах корицата. Но сега, след като я изчетох – харесва ми повече.

Да, Юлия Спиридонова – Юлка, както много пъти съм казвала, е такова щастие за съвременния млад читател! Толкова е хубаво, че я имаме – родната ни J.K. Rowling. Дано повече деца, младежи, родители и учители знаят и четат книгите й!

Хей, Бебе ще е в София, Пловдив и Варна през юни!

Днес вали често и от време на време изгрява слънцето
Преди това беше така моето сърце
Сега закусвам с препечени филийки и твоята любов
И с малките ѝ краченца, танцуващи из стаята

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Изхвърлих половината си къща в един контейнер
Запазих си няколко диска и обувки с високи токчета
Сега усмивката ми пристига много преди мен
Навсякъде, където отиде сърцето ми

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Аз сложих в ред, всичко което беше с главата надолу
Искам да науча всичко онова, което вече забравих
Сега съм готова да се видя всичко в цвят
И храната, която готвя, е напълно заредена с любов

С много по-малко неща, всичко по-добро се побира
Аз нямам вече място, на миналото казвам сбогом
Сега в тази къща се е настанила мечтата
Музиката, целувките ти и гласът ѝ, който ни пее

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Когато вече не очакваш нищо, всичко те среща
И свежият вятър прекосява бедрата ти
Ако не рискуваш, не печелиш и умираш в очакване
Изплюй парчето ябълка, което те накарало да заспиш
Животът е за теб …

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Текст: Bebe
Музика: Bebe, Carlos Jean
Превод: Галя Тодорова

Още нейни песни – тук.

Хей, Бебе ще е в София, Пловдив и Варна през юни!

BEBE_POSTER_2016_Bgmaps_blog

Роня, дъщерята на разбойника в Театър София – за малки и големи

r-1024-768-teatyr (1)

Роня, дъщерята на разбойника е нова постановка на Театър София, която силно препоръчвам, не само за деца, но и за всеки. Смела постановка, точно колкото смела е и любимата Роня. Може би не си спомняте – наред с Пипи – дръзкото, свободолюбиво момиче, родено от въображението на Астрид Линдгрен.

Богата и по традиция за театър София – великолепна сценография, магическа и наситена музика, чудно сценично присъствие и отдадена игра на силен актьорски състав, макар и доста млад в голямата си част. Комплименти за целия екип, осъществил Роня!

r-1024-768-teatyr

п.с. Позволявам си бегъл коментар – хубаво би било децата да се водят на театър от по-малки, за да не ги е страх, а напротив, да очакват с нетърпение залата да се затъмни и да започне представлението! Така още от малки ще знаят кога се ръкопляска и кога е желателно да не се вдига шум, как да уважаваме актьорската игра,а също и останалите хора в публиката. Повече от лесно е да се каже на децата, че час и половина могат без вода и храна и е уважение към театъра като изкуство да не консумираме в залата. Дребни на вид неща, но вероятно трудни за мнозина.

писах още за: Питър Пан, пак в театър София, кукления театър като магия, slow down