Много обичам София. София е моят град. Родена съм тук и всичко важно ми се е случило тук.

Обичам София заради хората й – забързани, небрежни, свободни, делови, активни, различни, пъстри, допускащи, работещи, четящи, критични – повечето космополитни хора.

Обичам София заради Витоша – устой на всички ни, дищаща, винаги там, даваща.

Обичам София заради духа й – из уличките, скритите дворчета, трамвайния звън, великолепните стари къщи, жълтите павета, старите дървета, шареното.

Моята София е тази, която виждаме всеки ден в кадрите на People of Sofia, в акциите на Трансформатори, Спаси София, Група Град. Моята София бе на площада на 14-ти юни 2013-та. Моята

Малко, наистина малко воля е нужна, и от страна на управниците й и от страна на хората София да заприлича на един наистина достоен европейски град с многовековна история. Да се спре с напиращият напоследък кич и бутафория. Да няма хомофобски и расистки надписи на всяка трета сграда, оставяни волно от общинските служби по почистване и хората с месеци. Да се престане с поголовното, силно болезнено за столичани рушене на архитектурни паметници и величествени от време оно къщи и кооперации. Да се поработи за невидимото – възхуха, който дишаме. Защото е безумно с наличието на Витоша и паркове да сме най-замърсената с фини прахови частици столица в ЕС. Да има повече алтернативи – и за транспорта, и за образованието, и за културата. Да има и транспорт и условия за образование и култура дори в крайните квартали, че сега няма. Да са по-малко крайни крайните квартали. Да е по-чисто, по-уютно, по-свободно!

Подробностите са в програмата на ДЕОС за София – на deos.bg

Мечтаната София за мен е тази с повече възможности. Тази София, обгрижвана с повече мисъл и любов. Тази София, която ще накара всеки да се влюби в нея.

Възможна е. Знам го.

моята София,
която мнозина намират за грозна, не харесват, не обичат, не се грижат за нея,
и все пак моята София,
е уютна и в шепа побираща се – от НДК до Операта за има-няма 20-тина минути пеша
е артистична и леко разпиляна, почти съвсем като жена в началото на златната си възраст
е тайнствена и често в задните дворове или пък по мансардите на старите кооперации кипи живот
е като лабиринт от улички, в които е романтично да се позагубиш
е на градинките и парковете със смеещи се деца и старци, играещи табла
е на старите дървета навсякъде, които дават толкова достолепност на града
е на шумните кафенета и барове, в които винаги е пълно с приятели
е на хората, които все повече се научават да се усмихват
е на младежа със странната прическа, на другия с чудната шапка или на момичето с ярките чорапи и червило
е на забързаните пъстри пешеходци
е на свежите велосипедисти
е на лъвовете на Лъвов мост и на орлите на Орловия
е на държащите се за ръка влюбени на спирката
е на странниците, които не бързат за никъде
е на четящите в трамвая и тролея
е на протестиращите на жълтите павета
е на променящите се квартали, дори и по малко, но променящи се, всеки ден

моята София е хората в София
не я отричай, обичай я, нали си част от нея 🙂

има някои неща в нашия град, които ми харесват повече как се случват тази година. малки промени, някои по-видими, други не толкова. но се случват. затова и ми се ще да не ги подминем.

места за паркиране на велосипеди. има ги на все повече и дори понякога неочаквани места. значи и велосипедистите са повече. скоро вероятно дори и велоалеите ще са повече. чудесно!

по-пълни места за узкуство. театри, коцерти, клубове са все по-пълни, често много пълни. кипи живот. същинска европейска столица. ама наистина.

по-чисто. особено пътувалите наскоро в Париж или Рим вероятно ще се съгласят веднага – градът ни е доста чист. и това е приятно. за всички ни.

освен това няма как да пропусна готините проекти People of Sofia и Сподели София и още много великолепни онлайн и офлайн неща, които се случват тук и сега.

както много пъти съм казвала – обичам София!

в един свят, в който „Сълзите са на свършване“

а училището е „Държавно мълчилище“ и обществото не иска да се говори

пенсията се взима, а не се дава

свят на кръстопът, в който е важно да сме еднакви и никой да не е първи

свят, в който лъжата е като „въздуха и слънцето за всяко живо същество“

„Какво е ОСТАВКА? Доброволно оттегляне от властта поради гузна съвест“

„Земевзелски съюз.
Със земята се започва, после ще им вземем любовта, надеждата и прочие“

свят, в който „хората трябва да бъдат обърквани, а после побърквани“

свят, в който живяхме до скоро или дори може би още живеем в него …

искрени комплименти за актьорите. а Теди Москов е ВЕЛИК.

задължително.

а да, и ОСТАВКА

Шекспир. напразните усилия на любовта. един класически текст, един великолепен превод, поставен по възможно най-нетрадиционния и разкрепостен начин на сцената на театър София. режисура, актьори, декори, костюми, музика – изпълнени с невероятна динамика, ритъм, единно звучене, в пресъздаване на пиеса, писана преди столетия. вероятно интерпретацията за някои ще е прекалено скандална. но за мен бе вдъхновяваща.

„Тъй славата, която ние всички
преследваме до сетния си дъх,
записана на бронза ни надгробен,
ще ни спаси от истинската смърт;
дорде живеем, да извършим подвиг,
пред който всепоглъщащото Време
нащърбило косата си, да трябва
да ни даде в наследство вечността!“

извън основния текст имаше няколко любопитни вметки, които допълниха приятно контекста. едната, която бе съвсем в края ми се ще да споделя, за тези, които няма да отидат да изгледат постановката. люлка, ние всички сме на една люлка. и винаги ще има едни, много, които са долу, за да вдигат и държат горе онези, малкото. и дори да се залюлее люлката и нещата да се променят някак за някои, отново многото ще са долу и малцината ще са горе.

поздравления за екипа на постановката и за театър София за свободата, която дават на творците.

село Скравена е близо до Ботевград. вместо са се оплакват и чакат на кметска милост хората в началото на лятото поели готина инициатива – да направят игрище за децата

един дал земята си (не я подарил на общината, за да не бъде продадена след това …), друг дал железата, трети купил мрежите, четвърти боядисвал, останалите копали и работили. така голяма сговорна дружина създала нещо чудно за всички – място за спорт и игра, което се радва на детски смях през целия ден

дори изрисували пешеходни пътеки из тихите улици наоколо и купили дружно и монтирали спящ полицай, че да не се лети именно около игрището и да е по-спокойно на всички

аплодисменти, хора. така се прави!