Цанка Миланова е един от много силните и важни за всички нас герои на нашето време. Вероятно не сте я виждали и не я познавате, но това е защото е скромна. Тя е човек-войн. Ръководи важната за цялото общество и единствена у нас (наистина е изумтелно това!) – Българска хранителна банка. Вероято си мислите „ние сме бедна страна, за какво иде реч въобще“ и доста грешите. И у нас се изхвърля много храна, годна все пак за употреба. И Цанка и екипът й помагат вместо да се изхвърли да достигне до хора в нужда. Екологичен, хуманен и икономически смислен процес. Хайде да ви разкажем повече за това.

Разкажи ни как се ръководи Хранителна банка?

Хранителна банка се ръководи с много професионализъм и отдаденост, с креативност и силен фокус. Може би това е валидно за всеки иновативен бизнес и всяка непозната за хората обществена услуга, които в началото са приемани с известна доза съмнение от гледна точка на полза и необходимост.

След 8 години на упорита работа хранителното банкиране вече е истинска професия, с определни стандарти на работа, изградени системи и процеси. За екипа на Българска хранителна банка това е работа, в чието добро изпълнение вярваме и планираме нейното развитие като част от живота си. За нас приключението „хранителна банка“, което започнахме преди повече от осем години, вече се е превърнало в ежедневно занятие и професионално поприще, в което сме научили много, усъвършенствали сме професията и сме готови да предадем това знание на нови хора, за които спасяването на излишната храна е въпрос на здрав разум и непримиримост към плащането от цялото общество на твърде висока социална, икономическа и екологична цена, до което води унищожаването на налична и годна храна. А такава има навсякъде около нас и има смисъл с добре координираната и високо ефективна система на хранително банкиране тя да бъде оползотворявана навреме в помощ на хора в нужда.

Съвсем накратко – как се случва това да има в България Хранителна банка, вероятно много хора не знаят?

България не е страна-изключение. Както навсякъде по света и у нас се произвежда повече храна отколокото е необходимо да бъде потребена за продовлствените нужди на населението. В глобален мащаб се унищожава една трета от произведената храна просто защото е в повече. Същевременно почти 1 милиард души на планетата страдат от недохранване или дори гладуват. У нас над 1,5 милиона българи живеят в недоимък и сме убедени, че това, от което най-често се лишават е питателна и достатъчна храна.

Знаейки това и познавайки опита на много други държави по света, в които хранителното банкиране е работещ механизъм с дългогодишни традиции, през 2012 г. група от 9 бизнес и неправителствени организации създадоха Българска хранителна банка – първата по рода си организация, която предлага смислено, дългосрочно и много ефективно решение на двата проблема – загубата на храна и справяне с бедността.

За изминалите 8 години Българска хранителна банка е обслужила над 2 000 тона дарени храни на стойност над 5 000 000 лв. С помощта на над 60 организации-партньори храната е достигнала като допълнително хранително подпомагане до над 20 000 човека на годишна база.

Днес хранителната банка от една малка организация се е превърнала в професионална бизнес единица, която е сериозен партньор на индустрията за храна в превръщането на излишната храна в ресурс за подпомагане на хора, които най-много се нуждаят от храна.

Защо е още по-важно днес да имаме и в обществото и у бизнеса разбиране за всичко, което правите? 

Отначало хранителната банка беше възприемана като малка фондация, поредната благотворителна организация, която моли за помощ за някакви хора с някакви нужди. Отне време и бизнесът, и публичните институции, и обществото като цяло да осмислят нашия модел на работа. Самите ние се развихме и пораснахме от организация, движена от много ентусиазъм и доброволчески усилия до професионален и надежден партньор на хранителната индустрия с висок капацитет и логистична готовност да приемем, съхраним и разпределим правилно, бързо и навреме до 4,5 тона дарена храна на ден при спазване на всички изисквания за безопасност на храните.

Днес ние сме на своето правилно място като част от хранителната индустрия – последната стъпка на веригата за доставка на храна, която вместо да бъде унищожена, бива дарявана на организации, обгрижващи нуждаещи се хора. БХБ предлага на хранителната индустрия средство да сподели годна и качествена храна, която иначе би била унищожена, като посреща партньорството с компаниите от индустрията с равностоен за тях капацитет, висока ефективност, работещи бизнес процеси и хигиенни правила, които фирмите от индустрията разпознават и прилагат. В партньорство с компании от хранителната индустрия хранителната банка осигурява възможност излишната храна да бъде превръщана в смислени и дългосрочни социални програми. Така бизнесът спестява разходи за унищожаване на храна и с даряването на храната, която не може да реализира в търговска мрежа дава значим принос в решаване на наболели социални въпроси и реализира на практика истински социален ангажимент. От оперативна гледна точка ние сме част от логистичната верига за осигуряване на достъп до храна в свят, в който има много налична храна, която лесно и бързо може да бъде преразпределяна до нуждаещите се от храна.

Поставена в социален контекст, работата на хранителната банка допринася значима полза във функционирането на социалните системи на държавата, като допълва винаги ограничените ресурси за удовлетворяване на всички нужди на множество уязвими групи. За социалния сектор хранителната банка е и най-големия нетен дарител в натура в помощ на организации, носещи грижа за хора в нужда. Храната, която те получават безвъзмездно, за тях не струва нищо, но спестява значим финансов ресурс, който биха похарчили за закупуване на хранителни продукти. Веднъж спестен, те могат да използват теди средства по разумен начин за повече и по-добри услуги в подкрепа на уязвимите хора.

Не на последно място даряваната храна не се превръща в отпадък и не нанася щети на околната среда, гниейки на сметището и отделяйки парникови газове. И нещо повече – не се допуска ценни и ограничени природни ресурси (вода, енергия и др.) да бъдат погубени заедно с изхвърлянето на храната.

В този смисъл хранителното банкиране има тройна добавена стойност – икономическа, социална и екологична. Именно за това тя е подходящия бизнес партньор за всяка компания: за управление на излишната храна; за реализиране на фирмената програма за намаляване на екологичния отпечатък или за осъществяване на инвестиции в обществото като мащабен и с дългосрочен ефект проект в политиката за сациална отговорност на всяка компания.

Не на последно място е важно разбирането и осъзнаването на нашата роля от отделния човек и обществото като цяло. А тя се основава на убеждението, че храната трябва да остава храна до края, да бъде запазвана качествена годна и безопасна до нейния краен получател. Свидетели сме на това, че не рядко предоставянето на храна на хора в нужда е само спорадично и еднократно намерение с мотивацията да бъдем добри по празници, в ограничени във времето кризисни ситуации или в отговор на моментен импулс.

Солидарността и съпричастността към хората в затруднение, които ние с помощта на организации-партньори подкрепяме ежедневно са базирани на първо място на грижата към храната, на опазването и по правилен и отговорен начин, защото хората в нужда изпитват недостиг на храна 365 дни в годината и имат правото да я получат и консумират годна и безопасна като всички нас, които си я купуваме в магазин.

Какво е нужно, за да работи Хранителната банка успешно за целите си в днешния контекст?

Хранителната банка е организация, която функционира изключително благодарение на дарени финансови и материални ресурси.

Компаниите от хранителната индустрия доверяват на нас излишната храна, защото имаме капацитет да се погрижим за нея, да я опазим и обслужим до хора в истинска нужда. В този смисъл, за да разширява обхвата и мащаба си на работа, хранителната банка има нужда от доверието и подкрепата на повече дарители от бизнес средите както за даряване на излишна храна, така и за даряване на финансови средства. Хранителното банкиране не е евтина операция. Обслужването на дарена храна, която макар и предоставена безвъзмездно, трябва да бъде съхранена, складирана, транспортирана правилно, а това носи своите разходи, свързани с работа на хладилни съоръжения, наличие на място за съхранение, транспортни разходи за гориво, поддръжка на автомобили, ползване на опаковки, средства за хигиена и т.н.
При все това, тази операция е с висока ефективност, защото всеки разход на стойност 1 лев позволява да бъде спасена храна на 4 пъти по-висока стойност. Изборът на хранителната банка като място за инвестиция на наличен ресурс за социални програми винаги е печеливша, с висока добавена стойност във вид на спасена и обслужена храна и не на последно място – с изключително социално въздействие за стотици хора в нужда.

Надяваме се, че все повече компании от хранителната индустрия, а и компании извън този бранш с развити програми за корпоративна социална отговорност, ще припознаят и оценят Българска хранителна банка като подходящ и надежден партньор за постигане на социална промяна.

Отделният човек може да ни подкрепи със свои специфични умения и експертиза особено в области като юридически услуги, PR, реклама и комуникации, транспортни услуги и доброволчески труд за сортиране на хранителни продукти.
Всеки може да дари 1 лев или направи абонамент с кратко съобщение DMS HRANA на номер 17777, защото ние ще спазим своето обещание срещу един лев да осигурим храна за поне 4 лева.

Вярваме, че повече хора и организации ще последват нашия призив „Подай ръка на храната!“, защото с грижата към храната ще развива все повече и истинската си грижа към хората в нужда.

Не на последно място е ролята на държавата и публичните институции, които са призвани да разработват и прилагат подходящи политики и законодателни инициативи в подкрепа на разумни решения с полза за всички в обществото.
Това е особено важно днес, в условията на безпрецедентна здравна криза, последиците от която вече засягат най-силно именно най-уязвимите групи в обществото. Защото здравната криза води до несигурност в доставката на храна и до нарастваща бедност.

Сега е моментът да станем свидетели на смислена, организирана и координирана цялостна подкрепа на най-уязвимите общности по време и за преодоляване на кризата както с намесата на държавата, така и с припознаването, координацията и подкрепата от нейна страна за онези бизнеси и организации, чиято роля е решаваща за осигуряване на нуждаещите се на качествена и питателна храна.

И накрая е важно да подчертая още веднъж, че хранителната банка разчита на подкрепа от всеки според възможностите. Ние ясно съзнаваме, че хранителната банка ще бъде толкова голяма колкото голямо и зряло е българското общество.

–-

Възхищавам се и благодаря на Цанка за всичко, което прави! А ние можем да сме поне малко от полза в цялото. Защото сме хора.

Посетете сайта на Българска хранителна банка, за да разберете как може да помогнете. Вярвам има смисъл, дълбок смисъл, за всички нас.

Фолософско консултиране – нещо, което за мнозина вероятно звучи забавно, смешно, абсурдно или непонятно, но нещо, в което лично аз вярвам. Както и в хората на снимката. Това са колегите-философи Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева, Камен Киров, Цветелина Калъчева и Цена Стоева. В условията на социална изолация, обърканост на всеки от нас поради обърканост в света тези прекрасни хора предлагат безплатни философски консултации и занимания Философия с деца.

Интервюто е с двама от тях – Даниел и Камен.

Разкажете как всеки от вас се захвана, свърза с философията?
Камен: С философията се „захванахме взаимно“ може би от по-рано, но академично – от 2009 г., когато все още бях студент в УНСС, но започнах да посещавам различни лекции в Софийския университет. Две години по-късно вече учех в СУ, воден от желанието да правя нещата и света около себе си по-добри, по-смислени и по-стойностни.
Даниел: В това да обичам философията ме посвети някогашната ми учителка по философия от гимназията, Мирела Костадинова. Благодарение на нея се ориентирах с какво искам да се занимавам и кандидатствах в СУ „Св. Климент Охридски“. Това беше преди 8 години. Като бакалавър се запознах отблизо с практическите и приложните начини за правене на философия. Специализацията „Философия с деца“ се провеждаше вече от много години, но през летния семестър на 2015 г. се състоя първият университетски курс в България по „Философско консултиране“ с водещ проф. Веселин Дафов. Помня, че за участниците в него това беше отваряне на един изцяло нов хоризонт, поглеждане по нов начин на това, което не просто учим, а както за някои от нас се оказа – на което сме се посветили. В последствие се присъединих към екипа на „ОнтоИдея“, което ми даде възможността да работя и да се развивам именно като философ. За нас теорията и практиката винаги е била тясно свързана – не просто да мислим за философията, а да бъдем и да създаваме ситуации, в които да философстваме, заедно с други. В този смисъл и академично в момента съм докторант, а темата на дисертацията ми е за разумността, която е способна и се грижи за това да консултира.

Какво е Философско консултиране и за кого може да е полезно?
Даниел: Представяме „Философското консултиране“ като услуга и то има достойнство именно в това – че сме открили и създали начин да влизаме в пазарни отношения и да предлагаме това, което знаем и можем като философи. То може да е както индивидуално или групово, така и консултиране на фирми и организации.

При философското консултиране човек получава професионална помощ за това как да се справи с конкретна ситуация, в която изпитва противоречие или затруднение да предприема действия, как да се отнесе към и да осмисли възможно най-разумно даден въпрос или проблем или как да се грижи за смисъла в живота си и да обмисля отношенията си с другите. Разбира се, човек и сам е способен да взема решения, да мисли и да действа, според ситуацията си. При философското консултиране обаче съветването е едновременно и мислене заедно, и грижа за човешката разумност върху дадена тема, която е както конкретна, така и отнесена към човешкия живот изобщо – че заедно с философа-консултант човек открива и създава начини за справяне с даден проблем, от които биха могли да се възползват и други. В този смисъл съветът не толкова се дава, колкото се изработва с грижа, подкрепа и пълно зачитане на личността.

По този начин философското консултиране може да е полезно както за хора, които искат да си изяснят философската страна на проблема, с който опитват да се справят, така и за тези, които искат да получат помощ в справянето с трудни ситуации, за които търсят нови решения.

Как се случва Философско консултиране в условия на извънредна ситуация?
Даниел: В сегашното положение в Българи и по света екипът ни взе решение да предостави безплатно и безвъзмездно услугите си онлайн. Готови сме да консултираме всеки нуждаещ се, независимо с какъв въпрос се обръща към нас. Предвид социалното положение, такива въпроси могат да бъдат свързани със зачестилите случаи на социална изолация (различна от физическата такава), застрашеното социално единство и сплотеност на обществото, изпадания в противоречие и невъзможност за предприемане на разумни действия.

А заниманията по Философия с деца?
Камен: Образованието, като сфера, е част от пътя към едно по-добро бъдеще. Занимавах се с дейности в Университета, които считах за полезни за студентската общност, а „Философията с деца“ ме привлече именно с ценността за развиване на самостоятелно мислене. И именно развиването на мисленето, а не заучаването. Изследването, а не преподаването. Чуденето и търсенето. Това си е магия.
Даниел: В същото време се впуснахме и в провеждане на онлайн занятия по „Философия с деца“. По принцип работим на територията на гр. София, но в случая поканени са всички – малки и големи деца в предучилищна и училищна възраст (заедно с родителите им) – да мислят, изследват и споделят чудните за тях теми заедно с други деца. „Философия с деца“ е дейност, която „ОнтоИдея“ развива и предлага от над 10 години, а самият аз практикувам от 4-5. В занятията се стараем да създадем и да си грижим за една изследователска общност от деца, която подкрепяме по пътя на мисленето – в това сами да изработват и споделят смисъл и идеи, да мислим заедно върху това, което ги учудва най-много.

Засега онлайн занятията за мен не представляват по-трудно предизвикателство, отколкото провеждането им на живо. Откривам децата готови да предлагат и изследват теми в същото добро и любопитно настроение, въпреки извънредното положение. И ако при тях не си личи тревогата, то е защото наистина вярват, че възрастните ще се справят. Както сподели едно 6-годишно дете наскоро: „Учените са тези, които са много учили, но и не само – те експериментират. Те ще създадат ваксина за вируса. И нямам търпение!“

Къде да ви открият хората, които проявят интерес?
Камен: Хората могат да ни открият на публично обявените координати – на сайта ни, страницата, имейла на ОнтоИдея. Аз лично съм в гр. Добрич и могат да ме открият в училище (или в момента – в Zoom и Hangouts), във Фейсбук или на имейла ми. Всеки от нас е ангажиран с една или друга (или няколко) от дейностите, които предлагаме в „ОнтоИдея“, и води занятия или провежда консултации и клубове на различни места.
Даниел: Всеки може да се свърже с нас, както и да открие повече информация, на нашите Фейсбук страници:
ОнтоИдея: https://www.facebook.com/OntoIdeaBG
Философия с деца: https://www.facebook.com/ChildrenWithPhilosophy

Пожеланието ви към всички, които ще прочетат това интервю?
Камен: Пожеланието ми към всеки е за нестихващо любопитство и движение – да не приемаме нищо за дадено и ясно, а да продължаваме да търсим, да се очароваме, да се изненадваме и да творим, да се обновяваме и обогатяваме постоянно!
Даниел: Пожелавам на всеки един човек по света да не губи надежда и да не спира да търси начини как да се справя с противоречията в живота си. Този, който прави ситуацията своя и се развива, може да се вглежда и допринася към това, което ни обединява, а не разделя.

Маргарита Доровска е директор на музея Дом на хумора и сатирата в Габрово. Наскоро музеят имаше рожден ден – 48 години и го отбеляза, поради ситуацията – онлайн! Отделно и онлайн и офлайн на това място (особено в последните години) се случват наистина много силни, интересни и нетрадиционни за страната ни събития. В ArtCast имахме интервю с Маргарита за инициативите Нонумент (това е уау проект!), Бианалето, което провеждат традиционно и много други изложби и събития. Възхищавам се на Марги за увереността, задълбочения и модерен подход, който прилага към управлението на Дома на хумора, всичките й усилия да модернизира и популяризира работата му. Мисля, че е човек за пример.

Е, ясно е, много са мотивите ми да поканя Маргарита за това интервю. Но, няма как да скрия, една от тях е, че в това специфично време хуморът онлайн е спасение за много от нас, а тя намира начин да помага и в тази посока 🙂

Как работят / могат да работят музеите и галериите във времена като тези?

Онлайн и в диалог в добрия случай. В света на изкуството КОВИД направи глобална технологична трансформация, която надменно протакахме с години. Някои реагираха мигновено и бяха по-подготвени. Отваря се огромна съкровищница от изображения и разкази за тях. Обаче това пасивно двуизмерно, линеарно възприемане на изкуство ще стане изморително в един момент. Някои музеи успяват да въвлекат публиката, да влязат в диалог, да ангажират по креативен начин. Така се появявят чудесни инициативи като тази на Музеят Гети в Лос Анжелис, който покани публиката си да пресъздаде любими платна с материали, които могат да намерят вкъщи.

У нас случаят е по-различен за съжаление. България няма активна политика за развитие на музеите, те са в ничията земя между общини и държава. В последните седмици чухме много за театрите, за свободните артисти. Някой политик да се е ангажирал с темата за музеите и галериите? Ситуацията с българските музеи и галерии е драматична и ни е по-лесно да не говорим за нея. Кой български музей извади качествено онлайн съдържание? Колекциите не са дигитализирани, няма нито опит, нито съзнание, че трябва да се публикува в интернет. Последно миналата година спорих с колеги музейни директори, които твърдяха, че или не им е нужно изобщо, или не им е приоритет. Това безвремие в момент, в който не правим нови изложби, е идеално да се започне най-накрая работа по дигитализация, но пък нямаме средства. А те дори не са някаква непосилна сума!

В Музея на хумора и сатирата започнахме да публикуваме изложби онлайн още преди да затворим за публика – в момента, в който бяха обявени първите случаи на коронавирус и то именно в Габрово и почти никой не стъпи в Музея цяла седмица. Публикуваме изложбите си във фейсбук страницата на Музея и поддържаме супер активна фейсбук група, която събира най-пресните шеги и дигитални колажи и набра огромна популярност. Всеки с чувство за хумор е добре дошъл да се присъедини там. Тази година ни беше за старт на дигитализацията и създаване на нов сайт – сега поради липсата на приходи това остава неясно, търсим варианти. Фейсбук и инстаграм са чудесна възможност, но е абсурдно да нямаш собствено място, където структурирано да управляваш онлайн съдържанието си.

Доколко хуморът днес е наше спасение?

Хуморът ни свързва във време, в което сме изолирани. Шегите са, за да се споделят, препращаме ги, отговаряме на шегата с шега. Това е начин да общуваме. Отделно, способността да се надсмеем над ситуацията ни дава усещане за контрол над битието ни. Сега, когато толкова малко сякаш зависи от нас, това си е подвиг. Смеем се, защото ако не го правим, би трябвало да плачем.

Какви тенденции проследяваш в хумора покрай тази напрегната в целия свят обстановка? Какво ново излезе?

Хуморът никога не е бил толкова глобален, преводим и вирален. Той като цяло е базиран на културни специфики, а сега за пръв път всички ние, по цял свят, сме в абсолютно еднаква ситуация. Като добавим към това и повечето свободно време, факта, че сме много повече онлайн от преди, имаме перфектните условия за виралност. Имаме миймове, които се заиграват с коронавируса и това как живеем под карантината, но имаме и един интересен жанр на креативност, породена от скуката, която не адресира пандемията и самоизолацията като тема, а просто е неин продукт. Такива са хрумката с кентавъра, пресъздаденият с желирани мечета концерт на Адел, тоалетните чинии като унесени в мислите си пушачи или масичката за пикник на катерици.

Как ние днес, всички, сътворяваме хумор? Доколко Интернет насърчава и влияе на тези процеси?

С видео, изображение, с текст или дори просто като коментар на чужда публикация – имаме цялата палитра от възможности и не са нужни огромни екипи, човек може сам да направи мийм. Хуморът е станал много по-визуален. Интернет дава много суров материал от изображения, които могат да се ползват и служи като среда за разпространение. Мигновената реакция в емотикони и коментари пък е много стимулираща. Не е като да публикуваш смешна история или карикатура във вестника и да чакаш читателски писма до редакцията или някой да ти каже на улицата, колко много му е харесала. Отделно, имаш шанс за изява без да си професионален автор на хумор – карикатурист или комик. Интернет дава възможност на всеки да е автор или поне куратор на съдържание. Ако има някакъв негатив, това е, че бързината на възприемане в интернет убива по-дългите форми. Те си остават за театъра или за музея – когато можем да се върнем там.

Има нещо, за което трябва да внимаваме, обаче. Хуморът използва клишета и респективно много лесно се възползва от различията. КОВИД стана повод за силен антиазиатски расизъм и хуморът участва в утвърждаването на такива нагласи. У нас в момента се вихрят отново с бясна сила ужасно гнусни шеги спрямо ромите и хигиенните мерки срещу вируса. Социалните медии са чудесен развъдник на такива настроения включително, защото поддържат паралелни реалности. Има фесйбук групи, от които може да ти настръхне косата.

За теб самата кое е най-любопитното в този аспект?

Динамиката на процеса е интересна и тенденциите в хумора. Първо, лесните сюжети се изчерпиха,а няма нищо по-досадно от стар виц. Започват да се появяват по-остроумни и находчиви шеги и вниманието ще е към автори с наистина изведено чувство за хумор. Второ, на много места пикът на заразата предстои. Когато случващото се спре да е отдалечена статистика, хуморът няма да изчезне, но за някои може да стане нетърпим. Очаквам, че ще започне да се появява по-емпатичен хумор и хумор, който ни позволява да избягаме от реалността в по-добри, имагинерни светове, както това се случва във филми като Джоджо Заека или Животът е прекрасен.

Ако искаш сподели някои от любимите ти миймове или смешки от последните дни?

Бих препоръчала албумите със селекции от хумор по време на самоизолация в страницата на Музея на хумора и сатирата. Засега са том първи и том втори, но следете страницата, ще продължим с нови.

Пожеланието ти към всички автори на смях в днешния ден?

Креативността ни държи заети и това не е малко, а когато дава добро настроение на останалите това вече е социално благо. Можете да излезете от кризата с повече приятели, съмишленици или с ново гадже. Дерзайте!

Петя Геджева е от тези вдъхновяващи млади хора, които дават голяма надежда и знам, че с каквото се захване – ще се справи! Защото освен чаровна, тя е и работлива, старателна, търсеща!

Петя е студент в СУ – учи ПР. От около година е част от екипа ни  в ABC Design and Communication. А отделно – тя е треньор по Дансело! Говори френски и английски. Не спира да иска да се развива. Тя ме свърза с Мари-Леа, за която ви разказах наскоро. Да, ясно е, че причините да искам да ви представя Петя не са една и две. Ето и интервюто конкретно за нея като треньор 🙂

Как се случи така, че стана треньор?
Тренирах Зумба две годни, а след това Дансело още една в Пловдив, където учех. Много се забавлявах, харесваше ми емоцията от класовете, сприятелих се с треньорите и им се възхищавах колко много енергия раздаваха на хората.
След това реших аз самата да започна да преподавам групови класове. Отидох на обучение за инструктор, а след преминатия тест получих и лиценза си. Започнах да водя във Велинград, моя роден град, и ефектът беше поразителен – хората се събираха още от първите класове, танцувахме, разрастнахме се, станахме едно малко семейство. Харесва ми да заразявам хората с енергия, да ги стимулирам да се движат и спортуват. А най-любимо ми е когато виждам позитивен резултат у тях.
След това се наложи да се преместя в София и нямах възможност да водя класовете си там. Ето защо намерих алтернатива и в столицата.

Кого и какво трениращ? Къде и кога? (в нормални дни, сега е ясно, че не)
Водя няколко типа класове. Единият е Burn fitness workout – кракта функционална тренировка за цяло тяло, на музика. Много симпатичен клас- тренираш, потиш се и не усещаш колко бързо минават 30 минутки.
Водя и Dancelo dance fitness- комбинация от фитнес и танц под съпровода на най-различни ритми- меренге, R&B, bachata, латино… забавна и ефективна тренировка.
Класовете ми се посещават предимно от дами, но имам и господа, които се чувстват доста комфортно в женска компания. Харесва ми, че си помагат взаимно, показват си упражненията, репетират ги. Да видиш, че хората живо се интересуват от това, което искаш да им покажеш, е най-ценният подарък за един инструктор.
Мястото на провеждането им е в Атлетик фитнес , Студентски град, а периодичността е през един ден – понеделник, сряда и петък вечерта. Удобно е, а и една вечерна тренировка винаги тонизира!

Какво ти носи това занимание?
Контактът с хора е безценен учител. Особено когато споделяте обща страст. Харесва ми да ги стимулирам, да получавам и да давам енергия. Това е доста голямо психическо разтоварване за мен, особено след тежък ден. Предполагам и хората се чувстват по същия начин.

От каква мотивация имат нужда хората, според теб, за да тренират?
Разбира се, че най-основният стимул хората да посещават класовете, е да отслабнат или да се стегнат. Но има и нещо повече – груповите класове внасят добро настроение и преповдигат тонуса. Ето защо мисля, че мотивацията се крие и в чувството, живнината и приятния гъдел, който усещаме след тренировка. Да си горд от себе си и от това, което си постигнал.

Най-забавни ситуации или мили за теб, свързани с тренировките?
Повреме на един от класовете ми спря токът на целия фитнес. Музиката, светлината, всичко изгасна изведнъж. Повечето хора биха излезли моментално от залата, но не и ние- пуснахме си музика от телефона, няколко фенерчета и продължихме. Само внимавахме да не настъпим някого случайно.

Какво си пожелаваш?
Да има здраве!

А един от начините човек да бъде здрав, е като не спира да се движи. Особено в тези епидемични времена е хубаво да държим на благосъстоянието си. Усмивки за всички!

 

 

Познавам Ангелина от НБУ. Бе моя студентка и със сигурност нямаше как да остане незабелязана сред голямата си група колеги, защото бе сред активните, с адекватни и креативни включвания по всяка задача.

Занимавала се е с женски футбол, пътувала и живяла къде ли не, днес учи в НБУ и … прави бизнес!

Ангелина, заедно с брат си, разработва нов бранд Кукер и различни видове чай, които успешно продават из Европа. Усмихната, прекрасна – нямаше как да не поканя това смело и прекрасно момиче за това интервю 🙂

Къде си / сте с бизнеса ти днес?

Най-общо казано сме в международното търговско пространство. Преди месец пуснахме четири нови продукта под нашата марка Кукер, които вече се продават в Англия, Германия и предстои до няколко дни да се появят във Франция, Италия и Испания.

В по-дълъг отговор ще кажа, че се занимаваме с билки и био продукти, които предлагаме на международния пазар през платформите на Амазон. Занимавам се с това от близо 5г. След няколко години грешни управленски решения, аз и брат ми, с който работя вече, успяхме да оптимизираме бизнеса дотолкова, че да е стабилен и прогресивен. Ще използвам възможността силно да се разгранича от всеизвестните „дропшипъри“, защото в последно време, когато някой чуе Амазон в България, това е първата асоциация.

Не, никога не съм била дропшипър и не усещам никаква подбуда да бъда. Нашият бизнес е данъчно, счетоводно, маркетингово оптимизиран в рамките на този етап от развитието си. Планираме постоянен растеж, но с предпазливи и добре обмислени управленски решения.

Много хора смятат, че духовното развитие няма място в бизнеса. Всъщност, едва когато започнах да израствам духовно, започна да ми върви.

Предприемаческият дух – кое му помага и кое го спира, според теб?

Имахме въпрос в една лекциите: „Човек става или се ражда предприемач?“ Преди си мислех, че всеки може да стане предприемач, ако има достатъчно опит и знания. И след това преживях два фалита и отнякъде дойде силата да се изправя и да продължа. И тогава разбрах, че не е само до опит и знания.

Има една невероятна CGI сцена от Спайдърмен, която се казва „Раждането на Пясъчния човек“ (The Birth of Sandman). Кадърът показва движението на хиляди песъчинки, от които се издига фигура на човек, неоформен се опитва да стане, чупи се и пада. След това отново започва да придобива по-добра форма, започва да оглежда себе си, да се опознава, да разбира новата си форма. Вижда медальона на любимото си същество и се протяга да го вземе, но новата му форма не позволява това, още не е готов. Протяга се отново, този път с формирани ръка и пръсти, и успява да вземе медальона, поглежда го и бавно, и трудно се изправя. Вече стои на два крака. Силата, която го изправя, е любовта, която носи в себе си. Той вече върви напред, в нова форма, с ново знание, усетил силата на волята си. Ето това за мен изобразява пътя на предприемача.

Предприемаческият дух за мен идва от вътрешната ти истинска любов към онова, което само ти виждаш. Как разбираш, че това е твоето призвание? От усещането, че източникът на енергия в теб е неизчерпаем, това усещане дава плътност на действията ти и правилна посока. И тази енергия се проявява навсякъде, не само в бизнеса, тя излиза пред света под формата на идеи и находчивост, улавяне на мига и предприемане на действия.

За мен предприемачеството е много повече от бизнес, то е начин на живот и разбиране за живота в цялост. Нищо не му помага, нито го спира, защото то просто е, вътре в мен, абсолютната даденост, любовта. Както художника изпитва нужда да изживява рисунките си, танцьорът движенията си, певецът мелодията си, нищо не може да спре тези пориви, защото те излизат без да питат. Да, ходиш на уроци по рисуване, танци, пеене, но това само шлифова диаманта, истинската стойност просто е в него. Реката тече, да, има устие, което я формира, камъни и скали, които насочват движението й, но тя извира и тече, без да има сила, която да спре водата. Така е според мен и с предприемаческия дух, така го усещам аз.

В България преживях много повече трудности откъм работа с хора, измами, административни спънки, липса на съмишленици, партньорски грешки, счупване на звено бизнес веригата, но въпреки всичко като Sandman продължаваш напред и нагоре. Защото изворът си ти.

Удовлетворението в работата ти от къде идва?

От осъзнаването на вътрешната ми сила. От осъзнатите избори, които се шлифовах да правя. От осъзнатото насочване на енергията и правилното разбиране на ситуациите. Не всяка идея е писано да се реализира, затова човек трябва да се научи да е достатъчно осъзнат и гъвкав, и умее да пуска и да насочва усилията си другаде. Това за мен бе много трудно в началото, тъй като егото ми се вкопчваше във всяка нова идея, създаваше си илюзии, че тази идея ще я пребъде и понякога целеустремено вървях в грешната посока. Но за нас хората идват първо изпитите, след това уроците, така и аз сега разбирам, че в живота няма грешки. Или успяваш, или се учиш.

Удовлетворена съм от избора си на продукти. И от това, че те помагат на хората.

Удовлетворена съм от изборите си последната година и половина в цялост, защото ме направиха много по-спокойна. Удовлетворена съм, че се научих да деля и да давам – времето си, идеите си, парите си, бизнеса си.

Най-важните три неща, които би казала на всяко момиче, което сега си мисли да стартира бизнес, а все още не е уверено, че ще се справи?

На първо място да разбира механизма на Вселената – първо трябва да дадеш и след това ще получиш в изобилие. Щедростта е основният компонент на живота. Тук не говоря само за пари, говоря за цялостно възприятие в съзнанието на всеки човек към всичко – отношения, идеи. Ако ние хората се вглеждахме по-дълбоко в природата, щяхме да видим, че всичко в което сме и което сме, работи по този начин – посаждаме семена (било то финансови, любовни, предприемачески, гневни, завистливи и т.н.) и след това „жънем“ плодовете им.

Бизнесът ми потръгна, когато станах щедра.

Вторият съвет към всяко момиче, решило да стартира бизнес, е да има доверие себе си и събитията. Всичко се случва така, както ние сме го направили да се случва. И тук не говоря за „псевдо-гуру“ философиите – „Ти можеш всичко, казвай си го всяка сутрин и ще успееш“. Не, тук говоря за пълната отговорност и осъзнаване на действия ни. Ако нещо не върви в бизнеса, поглеждаме първо себе си – какви бяха намеренията ми, подходих ли със страх и неувереност към ситуацията, излъгах ли някого. Всичко в живота ни е в резултат на решения, които сме взели и природата на живота (както в природата) е да реагира на вибрациите, които излъчваме.

Това чувство за доверие и лична отговорност премахва всяко колебание и открива чувството за увереност в самите нас.

На трето място като съвет ще сложа липса на привързаност и умение да пускаме ситуациите. При нас момичетата има вродено майчино чувство, което много лесно може да се прояви и в бизнеса. Грижата, любовта, времето и цялата отдаденост, която даваме на идеите си и бизнеса си, ни привързва към него, и тогава спираме да бъдем добри „родители“. Тогава смятаме, че знаем по-добре посоката и се вкопчваме в него. Това важи както за идеите, управленските решения, така и за бизнеса като цяло. Всеки бизнес си има технологично време, за което да стартира, да порасне и след това да се слее или измени, в зависимост от това дали ще фалира, дали ще получи инвестиции, дали ще бъде продаден.

Важно е, като предприемачи, да умеем да усещаме и разбираме кога привързаностите ни започват да пречат и вредят.

Пожеланието ти за новите продукти и към теб самата?

Пожелавам си спокоен сън.

Това обхваща всичко.

---

Успех, от мен!

А вие може да проверите и да дадете по един лайк във фб 🙂

Бъдете здрави! Всичко ще бъде наред.

Мари-Леа е френска студентка, която бе на обучение в София. И докато така и така бе тук реши и нарисува една от стените в Химикотехнологичен и металургичен университет в София!

Мари-Леа Хупин е на 20 години и учи инженерна механика в Université Technologique de Compiègne, северна Франция. От 5 години в свободното си време се занимава и с улично изкуство. Страстта й са рисунките, а и танцуването. В София танцува с Петя (за която ще ви разкажа скоро и която ми сподели тази история.

Стената, която Мари-Леа реши да нарисува е в ХМУ София  @uctmsofia в instagram

Рисунката е по мотиви на Малкия принц на Екзюпери. Нарисувала е самолета в 3D със специален софтуер, след което го е пренесла на стената. Първо получава разрешение от университета, след като дава предложение, след което представя проекти. Общо 25 часа работа й отнема, с маска на лицето, за да осъществи рисунката на стената.

Радва се, че колегите и преподавателите й приемат идеята, подкрепят я и след това се радват, разбира се, на резултата. Видно е и от снимките.

От всички тях и от престоя си в София Мари-Леа отнася много свежи спомени и приятелства обратно във Фанция.
Специалните й благодарности са за ръководителя на курса й Димитър Дончев и на преподавателката й от френска страна – Валери Мабил. Също е благодарна за възможността да посещава курсове в университета на френски и английски език. Партньорството между университетите е по програмата на Европейската комисия Erasmus+

Ето и страницата на Мари-Леа във фейсбук – https://www.facebook.com/alinate.art/ – може да дадете по един лайк 🙂

Браво на Мари-Леа! Благодаря и на Петя, която ми разказа за нея и осъществи връзката ни.

А на всички ни пожелавам повече мечти, повече проактивност – да променяме средата около нас. И най-вече – здраве!

Ирина бе студентка в SoftUni Digital миналата година и сред над 1000 студента нямаше как да остане незабелязана, такъв човек е – с чаровна усмивка, любознателност и чар. После пак й бях учител, защото дойде в обучения по предприемачество на фондация Бикоуз. След това участва в конкурс на Rinkers и ето, че спечели и вече, след около година подготовка, упорит, къртовски труд, вече стартира своята бизнес идея и PixiPhotoBooks е онлайн! Измина дълъг път Ирина, но пък проектът й е красив и носи радост. Затова и я поканих и с радост ви я представям!

Защо Pixi и защо Photo Books?

Пикси е емоционален проект. Чрез него ще се осмелявам да напомням за най-съкровените човешки моменти! И това са моментите, които ни правят истински щастливи!

Като малка исках да стана художник, съзнанието ми запечатва картини – така и всеки кадър разказва история!

В нашето дигитално съвремие, с напредването на смарт фотографията, снимките са се превърнали в ежедневен начин на комуникация. Има някои от тях, обаче, които заслужават да бъдат съхранени за по-дълго, отпечатани и споделяни отново и отново!   А иначе потъват в телефона или в клауда и дори не знам дали ще ги имам и когато остарея! Но, когато стане дума за печат, нещата стават сложни!

Pixi Photobooks са лесни фото книги, които стават онлайн за 5 минути – за хората, които нямат време да изрязват, да лепят ръчно фото албуми. Можеш да ги подредиш и от мобилния си телефон, а ние ги отпечатваме и ги доставяме директно до твоята врата!

Можеш да достъпиш снимки директно от мобилния си телефон, само да ги селектираш и те да се подредят автоматично.

Така ще имаш повече време да прекарваш със семейството и да създаваш хубави моменти!

Ирина като предприемач – на какво се учиш?

Непрекъснато се уча, но на дневен ред се опитвам да се осмелявам повече, да си вярвам, да мечтая смело – предизвиквам се! (Повтарям си, че всеки проблем има решение и че моята преценка е правилната.) Бягам от перфекционизма – защо не! Оказа се, че понякога дребен компромис със себе си може да ме освободи и даже да ме ощастливи! Търся лекота. Търся съмишленици. Въпреки приказката, че и сам воинът е воин, по пътя откривам как не съм сама, и това е най-хубавото!

Кои са най-големите предизвикателства до момента?

Техническата част по изграждането на платформата в началото ме изкара „извън релси“. Скочих без да имам опит в някои неща.., но нали никога не си напълно подготвен… С времето, с подкрепата на хора и с пренагласа се убедих, че нищо не е толкова сложно, колкото на мен ми изглежда!  Действам си стъпка по стъпка…кротко и упорито.

Все още понякога срещам скептицизма при среща с жена предприемач, но скоро след това наблюдавам как първоначалното впечатление се обръща.

Иначе най-голямото предизвикателство е да продължавам да вярвам, че ще има хора, които ще припознаят идеята!

Кой може да поръчва фото книги от Pixi и за кои моменти са подходящи?

Фото книгите са начин да оставиш „писана“ история, независимо дали е от кратък миг, като усмивка в парка, или от специален момент, като сватбения обет, например! Пожелавам ги най-вече на родителите с малки деца, защото връщането към тях предизвиква уникални емоции! Аз лично, за 15 години, не можех да отпечатам любимите снимки с моите деца. Знам колко изтощително може да бъде родителското ежедневие, а колко много сладки сълзи ще им донесат след време, така, както моята баба вечно чака снимки.. да си ги сложи на видно място!

А и някой ден децата ще са им благодарни за детските си снимки!

Възможността за добавянето на текст дава възможност да оставиш всякакво послание: смешен коментар, пожелание, цитат! За по-креативните има много допълнителни възможности за колажи, декорации, рамки, стикери, може да се твори с фантазия!

Надявам се крайният продукт да накара някого да се почувства обичан – това е прекрасен личен подарък с отношение, за любим човек, или за самия теб!

Какво си пожелаваш ти самата?

Иска ми се, чрез този проект, да срещам повече позитивни хора, търсят се поводи за повече усмивки, за да има смисъл в това, което правя. Малките моменти често правят големите спомени, вярвам, че връщането към тях може да ни вдигне..!

Хора сме и вярвам, че технологиите не трябва да ни затормозяват.

Pixi Photobooks е дигитален проект с желанието технологиите да ни помагат и с надеждата да останем ч о в е ч н и!

 

Присъединете се към нашите щастливи клиенти на pixiphotobooks.com!

---

Успех, Ирина!
Каня всички да дадете по един лайк поне, а защо не и да си поръчате албум 🙂

Срещнах Цвети-Слава на награждаването на жени-предприемачи на B4B Hub. Тя е шармантна, прекрасна, усмихната и предприемчива. Стартира свое социално начинание, за което ми се искаше и ето – споделям и с вас чудната й история 🙂

Как започна всичко с твоето социално предприятие?

Всичко започна след няколко вдъхновяващи проекта „Еразъм“, благодарение на които успях да се запозная със социални предприемачи от чужбина, които споделиха опита си. Видях отражението на социалните предприятия върху обществото и икономиката, дадох си сметка, че това е нещо в пъти по-ползотворно от еднократни действия, насочени към подкрепа на уязвимите групи, това е наистина приобщаващо и има полза за всички от доставчикът на суровини до крайния потребител. При прибирането си в България след няколко месеца черпене на опит знаех, че искам да развия нещо свое, което да ме подтиква да израствам всеки ден и се зачудих какъв може да е моят продукт, трябваше ми нещо полезно, красиво и ново, но и изпълнимо в България. Така се стигна до ръчноплетени изделия от рециклиран памук. Когато идеята се оформи като Бизнес план, което стана първо доста набързо, колкото да добия представа в каква посока да мисля, имах възможност да започна дейност в чужбина, но виждайки нуждата от нещо такова тук, предпочетох да остана. Именно социалната отговорност на бизнеса беше водеща при създаването на „Бримки“ и ще остане такава.

Какво плетете и кои са за теб любимите ти неща, които произвеждате?

Плетем предимно детски играчки и панери, но и подложки за чаши, чанти и ключодържатели. Стараем се да отговаряме на търсенето и експериментираме, за което страшно ми помагат дамите, които се занимават със самата изработка- опита им в занаята им дава друг поглед, имат страхотен усет и всеки продукт е изпипан. Често се случва да преправяме нещо докато не стигнем момента, в който ни харесва и сме уверени да го предложим на клиентите си. Плетем и доста неща по поръчка, в цвят избран от клиентите, а при желание- персонализираме с бродерия. Всичките ни продукти са хипоалергични, перат се в пералня и са страхотни за гушкане и мачкане, без опасност нещо да бъде погълнато или опасно по друг начин, затова много се радвам и се старая да оправдая доверието на родителите, които избират „Бримки“ да изработи първата играчка на детето им. Може би любими са ми различните пингвинчета, които плетем в бонбонени цветове, някои от тях имат малки шапчици и шалове и са наистина очарователни. Много мила ми е и една кукла-Зайка в сиво с розова рокличка и обувки, които се свалят, защото съм виждала супер въодушевени реакции на момиченца, когато я видят.

През декември започнахме да правим и сапуни, които също са без алергени и са на глицеринова основа, като идеята им е, че позволяват включването на повече дами в работата, тъй като не изисква толкова време и търпение за направа, колкото плетенето. При сапуните е много креативен процес, имаме сапунени бонбони и мъфини, сапунени звездички. Последния ни експеримент със глицеринова основа, аромат на карамел и мляно кафе за ексфолиант, се превърна в мъфинче, украсено с парченца сушен банан и кокос и е същински сладкиш, който почиства нежно кожата без да я изсушава, а кафето е доказан ексфолиант. Имаме и сапунени пеперуди с овесени ядки, джинджифилови сапуни с парченца сушен джинджифил и био джинджифил на прах.

Многократните тампони за почистване на лице са алтернатива на еднократните такива, от които имаме ежедневна потребност. Много лесни са за употреба, перат се в пералня, хипоалергични са и много нежно почистват кожата, като плетката създава едно приятно усещане за лека ексфолиация и масаж. Предимствата им са в това, че за цената от два лева на тампон потребителя получава неограничен брой употреби и вместо почиствайки козметиката си да създаваме още боклук, използваме преработени текстилни отпадъци, вместо специално отгледан и обработен памук на голяма фирма, подкрепа получават дами, които ги правят чрез един традиционен занаят и социалното им включване.

Основните предизвикателства в ежедневието ти на предприемач?

Основно предизвикателство за мен е времето, защото освен „Бримки“ имам постоянна работа с 12-часови дневни смени, за която ставам в три сутринта и се прибирам в десет вечерта и завършвам гимназия в самостоятелна форма, като ми предстоят матури и финално обмисляне на опциите за университет. С „Бримки“ съм доста в движение, защото плетенето е надомна работа и вземам материалите, доставям ги и се уточняваме с плетачките, след това вземам готовите продукти, връщам обратна връзка, ходя по базари и събития. Старая се да има постоянно онлайн присъствие, да държа клиентите в течение за поръчките им, да съм насреща при въпроси и ситуации при производствения процес и да търся нови възможности. Опитвам се да съчетавам работата, бизнеса и ученето и с хобито ми да чета и да се занимавам с езици, да пътувам и всички нормални битовизми, достатъчно движение и разходки на чист въздух и слънце. За щастие все по-рядко ми се налага да се справям и с негативното отношение и недоверието, което понякога се поражда от възрастта ми, но това също се появява от време на време.

Как може да помогне някой, който иска, вдъхновен от това интервю? И къде да ви открием?

Единственото по-добро от едно мече, е едно мече с кауза, така че всеки, които иска да ни помогне може да ни подкрепи като закупи продукт на „Бримки“. Това може да стане през Фейсбук страницата ни Brimkie, уеб сайта ни или на място в гр. София ул. Юрий Венелин 20 или в салон „Хера“ гр.Враца (срещу Здравната Каса). Последването в социалните мрежи и препоръките на приятели също много ни помагат да намерим топъл дом на любимите ми пингвинчета и дадем работа на дами в неравностойно положение.

–-

Дайте по един лайк тук https://www.facebook.com/brimkie/ 🙂

А от мен – Успех, момичета!

 

Софи от Foodie Boulevard е една прекрасна млада дама, която е вдъхновение! За първи път Софи организира след седмица нещо много любопитно – Щастлива храна за щастливи хора и реших, че ще е симпатично да си поговорим за това пред вас 🙂

Как Софи и храната като творческо-професионален път се намериха?
Краткият отговор е: от зор. Никога не съм искала храната да бъде в ядрото на моята професионална дейност, нито някога съм имала афинитет към готвенето. Образованието и професионалните ми квалификации са в тотално различни сфери – завършила съм журналистика и бизнес и съм работила в ИТ средите, но храната беше основна тема в живота ми още от детството. Прекарах повече от десетилетие в тихи, засрамени и неуспешни опити да се справя с хранително разстройство, което контролираше социалния ми живот и дефинираше самооценката и идентичността ми.
В крайна сметка ми писна да бъда роб на една зависимост към нещо, което за повечето хора е източник на приятни емоции и прекрасни преживявания. В поредния си отчаян опит да обезоръжа най-големия си враг, напълно неочаквано аз го превърнах в най-добрия си приятел. С времето осъзнах, че храната може да ти даде достъп до една необятна вселена, която няма нищо общо с яденето и готвенето.
Освен партньор в грижите за здравето, храната може да бъде пространство за творчество, инструмент за самопознание и механизъм за култивиране на креативност и абстрактно мислене. Винаги съм намирала тези неща за безкрайно интересни, а храната се оказа неочакваният катализатор, който ми позволи да съчетая всичките си страсти, интереси, желания, любопитства и ценности в един общ контекст.

Разкажи ни за началото на Foodie Boulevard? А къде си днес?
Foodie Boulevard се роди като кулинарен блог за здравословни вдъхновения през есента на 2015 година, малко след като едната ми баба почина неочаквано от рак. Блогът беше моят начин да се разсея от мъката и именно той ми помогна да опозная потенциала на храната отвъд храненето.
За по-малко от 5 години, Foodie Boulevard еволюира от безцелно хоби и опит за автотерапия в разрастващ се бизнес, който разработва продукти и услуги в контекста на храната, за да помага на деца и възрастни да развиват своята креативност и абстрактно мислене, а като приятен страничен ефект – да се грижат за здравето си с удоволствие.

Вдъхновението в ежедневието – къде го откриваш за себе си?
Постоянно и навсякъде – в подкастите, които слушам, в книгите, които чета, в комуникацията си с всякакви шарени хора от различни сфери на дейност и експертиза, в посещения на нови места.
За повечето хора е странно, че дейността на Foodie Boulevard е в контекста на храната, а аз ни най-малко не се вълнувам от кулинарни предавания, не чета готварски книги и не следвам професионални готвачи. Но за мен храната е просто един от езиците, на които комуникирам. Тя не е моят основен фокус.
Посланията, които споделям през нея, всъщност имат съвсем малко общо с готвенето и яденето и много повече с начина, по който човек възприема, интерпретира и използва заобикалящия го свят. Начинът, по който се отнасям към храната, е напълно сходен с фундаменталната ми философия за живота – винаги избирам любопитството пред предразсъдъците, куража пред играта на сигурно и креативността отвъд конвенционалните рамки.

Ако би могла да синтезираш всичко и дадеш 3 най-важни съвета за здравословно хранене днес кои биха били?
1. Никоя крайност не е здравословна, нито съществува понятие като универсално здравословно хранене. Човек трябва да търси баланса на всеки етап от живота си. Като във всяка друга сфера, в храненето балансът също е динамично състояние и изисква адаптиране според нуждите на организма и според възможностите, които обстоятелствата ни позволяват.
2. Единственият начин да създадем трайни навици за пълноценно хранене е да си го направим максимално лесно. Колкото повече усилия ни коства нещо, толкова по-голям е шансът много бързо да се върнем към старите си поведения.
3. Дори да съществуваше най-здравословен начин на хранене, ако поддържането му ни причинява хроничен стрес и тревожност, в крайна сметка организмът ни губи повече, отколкото печели.
Какво да очакваме от курса Практично готвене за заети хора и кой е поканен да се включи?
По време на курса участниците ще се научат да приготвят салата, предястие, основно ястие, десерт и закуска за общо 60 минути. Събитието е насочено към хора с много задачи за вършене, малко време за говене и напълно аматьорски умения в кухнята.
Поканен е всеки, който има динамично ежедневие и иска да приготвя вкусна и пълноценна храна бързо, лесно и бюджетно. Без значение дали човек е месояден, вегетарианец или веган, практичното готвене ще улесни живота му и ще му помогне да пести десетки часове от готвене и стотици левове от храна месечно.

И какво си пожелаваш?
Обичам да казвам, че докато печелиш чужди битки, винаги ще бъдеш губещ. Пожелавам си никога да не губя куража да се движа по собственото си трасе, за да продължавам да се състезавам в игрите, които сама създавам, колкото и неразбираеми да изглеждат те за околния свят, защото там се чувствам най-щастлива, осмислена и себе си.

––

Успех, Софи!

Това е Ом. Тя е прекрасна дама, която живее в Катманду и работи към www.volunteersinitiativenepal.org за насърчаване на женското предприемачество.

VIN са разработили изключително устойчива и широка мрежа от малки общности в различни части на Непал, в които жени (които по традиция в Непал не работят и са в силно неравнопоставено положение) изработват различни стоки, имат взаимоспомагателна каса и са като цяло създали прекрасен клъстер, с което дават сили и увереност и средства на над 500 жени. И Ом координира тези дейности.

Доброволци от различни места по света идват и обучават жените, помагат им в организацията и реализацията на идеите им.

Овластяването на жените (Women Empowerment) чрез обучение в правата им, разговори и образование на тема женско здраве (в това относително силно консервативно общество – не лека задача, писах тук за Сънджу), усвояване на различни умения, защита, изграждане на кооперативи, насърчаване на предприемачеството сред женските общности, превенция на трафика на жени – това са относително нови теми, които са изключително важни за жените в Непал.

Затова и се радвам на Ом, отдадена напълно на тази не лека задача и на организацията на VIN. Голямо Браво! за тях! Истинско вдъхновение са!

p.s. Скоро ще разкажа за друг техен конкретен проект.