Ура за Петя и уникалната мода от органични тъкани на Amploa atelier

DSC_6601_mir

Като в приказките – толкова е приказна Петя Станкова и проектът й Amploa atelier е красив, приказен! Красив за хората, защото Петя създава мода за дами, но красив и за природата, защото е с отношение и грижа!

Петя е смело момиче, предприемач от тези с голяма усмивка, много работа и последователност в мечтите! Много ме радва и често ме изкушава да си мисля за красивите й модели рокли и модните й предложения. Затова и си говорим с нея днес. Представям ви я.

Разкажи как се зароди идеята за Амплоа Ателие и какъв бе пътят до тук?
Както повечето идеи и моятa се зароди, покрай лична история и нужда.
Преди 3 години, когато все още работех в корпоративния свят, трябваше ежедневно да нося костюми. Облеклото ми се свеждаше, до множество вариации на полиестерни изделия – финни блузи, поли и панталони, както и сака, чиито хастари бяха също полиестерни.
Един ден получих алергична реакция по меките тъкани на ръцете и след две седмици лутане разбрах, че имам чувтвителност към синтетичните материи.
Наложи се, да подменя целия си гардероб. Подарих всичките си дрехи, които бяха от изкуствени материи. Замених ги с напълно естествени и такива, които бях създала аз, за да знам какво съм вложила като плат.
В този период, започнах да се интересувам повече по темата. Разбрах всъщност какъв „коктейл“ от химикали, се крие зад създването на един плат. Исках да разбера дали има еко дрехи, подобно на екологично чистите храни. Оказа се, че има и не само това, но и че всъщност органик облеклата, са доста популявни в много страни по света като Щатите, Англия, Австралия и Германия. Някой от фирмите, които проучих имаха вече 20годишна история, което определено ме впечатли. Бързо осъзнах, че това не е просто моя нужда, която искам да задоволя, а нещо с което искам да се занимавам и за в бъдеще, за да помогна на повече хора, които имат чувствителна кожа или страдат от алегрии.
Изискваше време да събера смелост, за да стартирам този проект, но аз вярвам, че всяко нещо, което трябва да се случи, идва в точното време и с лекота – така и стана. Една лятна неделя, като на шега реших да потърся помещение, където да разположа машини и да посрещам клиенти. Едва месец след това, всичко вече работеше – имах хората, намерих финансите, правната рамка беше уточнена и започнах. Много се вълнувах! Работните ми дни бяха дълги и уморителни, защото все още работех на основната си работа, но ми харесваше. Отне ми 8 месеца, за да се разделя със стабилността и спокойствието, което ми даваше тя, а в момента съм изцяло отдадена на това начинание.
И ето ме днес почти 2 години по – късно, където приключението наречено бизнес продължава, кара ме да гледам на живота по различен начин и да порасна за нови гледни точни. Всеки ден изпълнявам различна роля, за която никога не съм смятала, че ще съм готова. Наложи се например, да стана почти IT, за да мога да си създам и подържам online магазина.

Защо именно екологична мода?
Защото екологичната мода е загрижена не само за красотата на даден модел, но и за здравето на потребителя, опазването на околната среда и ресурсите на природата.
Смятам, че вече отминава времето на брандовете, зад които не седи нищо особено като идеология, а само красиви снимки и една единствена цел – голяма печалба. Разбира се, че всеки от нас, иска да може и да се издържа от това, което прави, но смятам, че трябва да има и една по – висша цел и тя е да правиш нещо, което всъщност има добавена стойност – тази стойност, която не може да ти я даде никаква цена.

Има ли разбиране у хората около теб, подкрепа за начинанието ти?
Повечето хора около мен винаги са забелязвали страстта ми, свързана със създането на дрехи. За много малко от тях беше изненада, новото – старо амплоа! В този ред на мисли, да определено срещнах много подкрепа около мен и то не само на думи, но и дела.
Трябва да отбележа, че се чуствам истиска късметлийска, защото съм заобиколена от невероятни хора, които са ми подкрепа и пример. Разбира се, много благодарна съм и на семейстово ми, защото са винаги до мен и ми вдъхват кураж.

Кауза ли е това или бизнес начинание?
И двете. Скоро бях на едно събитие, където се срещнах с много млади предприемачи като мен. За първи път ходех на подобно мероприятие и за мен беше любопитно са разбера, към какво са се устремили те и какво искат да развиват. Всеки от нас, трябваше да представи идеята си и да привлече вниманието на останалите. Когато дойде моят ред, се почувствах толкова горда от това, с което се занимавам, говорех с такава увереност, че хората замлъкнаха и впериха поглед в мен, слушайки едноминутната ми тирада. В последствие чух коментарите им, които много си приличаха: „ти май гориш, в това с което се занимаваш и наистина го вярваш“. Да така е!
Вярвам, че ако всеки направи един малко по – различен осъзнат избор днес, би могъл да промени много съдби, а не само своята. Вярвам, че именно това е новата ера на модата – с повече хуманност, екологичност, загриженост за околните.

Любимите ти модели?
Моделите, които обичам аз, се определят с две думи: многофункционалност и комфорт! Аз съм голям почитател на т.нат. „капсула“ гардероб и в този ред на мисли, харесвам дрехи, които можеш да съчетаеш по разнообразен начин и така, да ги преобразиш за различни места и мероприятия. Харесвам също така романтични модели рокли, особено що се касае за вечерни тоалети. Има нещо в тях, което сякаш ме кара да се чувствам повече жена.

DSC_6425_mir

Сайтът на Амплоа Ателие е тук, а най-малкото, което можете да направите е да дадете по един лайк във фб 🙂

#ДА16 за Елена на изборите на 26 март

Elena_Hadjigenova

Елена Хаджигенова е прекрасна майка на трима младежи с големи спортни постижения, но и активист за промяна, блогър, човек радеещ за по-смислено образование, шансове за всички деца, промяна, но истинска промяна в България. Смела е, защото се включи в надпреварата на тези избори като ДЕОС човек, в листите на Коалиция Да България – Зелените и ДЕОС. Можете да я подкрепите с гласа си на 26 март – номер 16!

Ако имаш вълшебна пръчка какво би било първото, което би променила в България?

Образованието, спорта и грижата за всяко дете!
Категорично бих дала простор на знанията и науката, бих въвела свободен режим на регистриране на различни учебни форми, бих дала възможност на всяко дете и родител да могат да изберат за себе си начина, който ще им даде максимум знания, по най-добрият за тях начин.
Мечтая всяка сутрин в училище децата да влизат с усмивки и на края на деня родителите им да прегръщат едни щастливи и изпълнени с радост мънички хора, озарени от общуването с науките, но и имали щастлив ден, пълен със смях и игри.
Бих направила заниманията със спорт и изкуство една съществена част от деня на всяко дете, в която то да доказва себе си, да се изгражда като личност и да бъде изпълнено с мечти и цели, осмислящи пътят му напред.

Какво казваш на хората при срещите на улицата, в парка, за да ги убедиш да гласуват с #ДА16

Опитвам се да бъда честна с тях, избягвам обещанията на едро – споделям с тях проблемите, които смятам, че са общи и важни за всички ни и се опитвам да ги увлека в разговор, в който заедно да стигнем до решението, така както те смятат, че е редно.
Разказвам им за нас – за новите лица, в политиката, за хората които не сме и не искаме да се превърнем в типичните български политици, ставащи от една маса, за да седнат на следващата, преминаващи от партия в партия, само за да се задържат по-дълго на хранилката на властта и нехаещи и доста често нямащи идея какви са истинските проблеми на нормалните хора.
Разказвам им и им давам примери какви хора има сред нас – лекари, учители, преподаватели, програмисти, юристи, хора на изкуството, дипломати …
Споделям с тях надеждата си, че можем да променим живота в България така, че да стане по-добър за всички ни. Улиците ни да са по-чисти, сградите по-цветни, децата по-усмихнати, самите ние вярващи, че от нас зависи живота ни, щастливи, уверени в себе си, със самочувствие, родителите ни уважавани и спокойни.

Защо, според теб, е нужно да се започне реформа, истинска, в образованието?

В момента образованието ни е буквално обезкървено, апатични деца се опитват да вникнат в безумно структуриран учебен материал, през който препускат обезверени и често немотивирани от нищо учители.
Бих искала българските деца да бъдат в челните редици, където им е мястото. Бих искала да бъдат учени да мислят, да търсят и намират сами нужната им информация, да могат да я анализират и да извличат от нея това, което им е нужно. Да изказват своето мнение, да се научат да се обосновават, да се изразяват и да показват максималното на което са способни. Да се научат да спорят, да излагат тези и антитези. Да защитават позициите си, да бъдат новатори, да бъдат творци, да бъдат оригинални.
Надарените деца трябва да получават възможности да надграждат талантите си, да имат възможности да се борят за международни признания, да бъдат подкрепяни от държавата.
Да им се осигуряват условия за максимално добра подготовка.
Следващата група, която е изключително важна са децата със СОП/специални образователни потребности/, за които също смятам, че е необходимо да се положи специална грижа. Трябва да бъдат създадени условия за максимална интеграция на тези деца сред връстниците им. Във всяко училище да има осигурени педагози, и специалисти, които да указват нужната подкрепа на всяко дете според нуждите му, докато то започне да се изравнява със съучениците си.

Важен елемент виждам и в превръщане на училищата в истински средища на науката с академична атмосфера и дух, иднивидуален подход към всяко дете, работа с децата по групи и поединично, за да бъде постигнато това ниво на уважение и дисциплина, които да гарантират приятното и полезно пребиваване на децата в училищата.
Наред с учебният материал децата да имат свободни занимания с изкуства, в групи по различни интереси, да се учат и на отборна работа, но и да имат шанс да се развиват като индивидуалности и да се изграждат като човеци.
Да се дава шанс на децата да бъдат деца – да проявяват благотворителност, да творят, да усмихват и да бъдат усмихвани.
Всичко това е възможно, нужна е много воля и много работа, но смятам, че има хора, които да поведат тази нелека битка, просто дано бъдат видяни, чути и дано им се гласува доверие.

Другата важна задача е приобщаването и интегрирането на всяко дете, независимо от неговият произход, социален статус на родителите му, раса, религиозна принадлежност.
Най-сигурният начин децата да не бъдат на улицата и буквално и преносно е да бъдат ангажирани и мотивирани да са в училище, в спортните зали, в музикалните салони, в ателиетата, в театралните кръжоци, в школите по математика или по програмиране …

Какво научи от тази кампания? За каква България мечтаеш?
Научих, че хората са много обезверени … невярващи на никого и в нищо.
На хората вече много им е омръзнало от безкрайното и безсмислено противопоставяне едни на други.
Хората са уплашени за себе си, за децата си, за близките си.
Хората в прав текст ми казваха – „Всички политици сте еднакви и се сещате за народа само като идват избори!“ …. опитвах се да им обясня, че ние не сме точно такива политици … но думите им докосваха … боляха, режеха с нож … защото бяха искрени и верни!

Научих макар и по трудният начин, че ако си решил да декларираш, че имаш смелост да опиташ да промениш нещо и да работиш за това всички да станем по-добре, трябва да си готов да си понесеш последиците!
Трябва да си готов да преглътнеш тежките думи и обиди по свой и този на съидейниците ти адрес, трябва да си готов да жертваш от времето си, трябва да си готов да понесеш упреци и незаслужена критика, та дори и откровена злоба.
Ако успееш, може и да стигнеш до своята борба, ако се предадеш и оставиш да те смачкат, то губят всички … дори и тези, които сега са готови да хвърлят камък върху теб или пък да сипят зад гърба ти ехидни забележки или откровени подикравки.
Научих, че малцина имат смелостта отрито да застанат с имената си, с опита и знанията си и че те са достойни за уважение.

За каква България мечтаеш?

Мечтая за НАШАТА БЪЛГАРИЯ – мечтая за една държава, в която всеки е уважаван, ценен и зачитан независимо от произхода, вярата, расата и етноса си.
Държава, в която човешките права и човешкото достойнство са на първо място.
Мечтая за държава, в която закона е над всички и над всичко и важи с еднаква сила за всички от президента и министър председателя до жителя на последното селце или паланка, от мениджъра на голяма международна компания, до последният служител, от богатия, до бедния, от известния до скромния.

Мечтая за държава, в която всички да можем да развиваме способностите си и да живеем щастливи – да има условия за развитие на бизнеса, да има условия за развитие на науката, да се радваме на изкуството и на спортните постижения на сънародниците си и на чужди гости.

Мечтая българското дете да бъде отглеждано с любов и уважение и да бъде превърнато в човек – ЧОВЕК с достойнство, със свое мнение, със знания и умения, със емпатия и нормално човешко зачитане на правата на всеки друг.

Мечтая родителите ни да се радват на достойни и спокойни старини, на уважение, на зачитане и грижа, които са заслужили и за които са работили години наред.

Мечтая най-накрая да се сетим колко велик народ сме и да застанем рамо до рамо, за да изградим наново и да възродим от пепелта прекрасната ни родина.

Подкрепете Елена с гласа си на 26 март – номер 16 в бюлетината – Коалиция Да България – Зелените, ДЕОС, за 24-ти МИР преференция 14! Само заедно ще успеем да направим промяната!

Ура за Мира, която търси да помогне на абитуриенти!

image1

В два реда за нея: казва се Любомира, на 23 години, дизайнер по образование, но фотограф по призвание, доброволец. Човек, търсещ добри каузи.  Човек, търсещ доброто в другите.

Мира иска да подаде ръка. Ето какво сподели и с това предизвика поканата ми за това интервю:
„С приближаването на баловете реших да направя подарък от мен на дете в неравностойно социално и финансово положение, от град София,което не може да си позволи фотограф на бала. Искам детето да се почувства като истинска принцеса или принц,защото всички деца го заслужават! За целта ще се радвам да чуя личните Ви истории и да избера човека, който да снимам.“

Разкажи ни за тази инициатива – как ти хрумна и как се случва?
Идеята се роди много спонтанно и в същото време роди много силно желание в мен да направя всичко възможно да се случи. От малка съм възпитавана да помагам и да давам от сърце, а в случая нищо не ми пречи да го направя, още повече, че усмивките, които мога да получа в замяна ме карат да се чувствам щастлива. Идеята ми първоначано беше да издиря чрез познати, познати на познатите и тн, абитуриент, което е в неравностойно финансово и социално състояние. Без значение момче или момиче, което наистина има нужда от повече усмивки в този ден. След това споделих на колегите си тази моя идея и двама от тях пожелаха да се включат в моята кауза. Така стават три пъти повече усмивки ❤ много бих се радвала ако с годините стане една традиция и има все повече зарадвани деца.

Каква помощ е нужна и кой може да се включи да помага?
На този етап ни е нужно споделяне, за да можем да открием нашите деца, както и фотографи, които биха искали да се присъединят към нас. Всеки, който би искал да се включи по някакъв начин към нас, може да се свърже с мен и да обсъдим идеята, за да я развием към нещо още по-добро.

Защо го правиш? Кое те мотивира?
Мотивира ме щастието на другите. Мотивира ме това, че мога да зарадвам някого с нещо, което правя от сърце. Мотивира ме това, че мога да покажа на всички,че нашето поколение си струва, че има талант и той може да се използва за нещо добро. Едно е сигурно – правя го от сърце ❤

Дайте по един лайк, споделете и помогнете!

Още свободно знание и още значими жени в българоезичната Уикипедия! Ура!

17097267_1337544462960255_6806413455674143978_o

Много се радвам, че този март се случиха две събития в подкрепа на свободното знание, жените и българщината – студентите от втори курс Журналистика в НБУ писаха в Уикипедия, а на 11 март в Гьоте институт се проведе и първият Уики редактон в България именно на тема бележити българки!

Ето линкове към създадените нови статии от студентите:

Мария-Луиза Досева-Георгиева – първата жена-архитект в България

Влада Карастоянова – журналист

Ралица Филипова – журналист

София Юрукова – преводач

Анна Крамер – художник

Илина Парпулова – художник

Теодора Петкова – архитект

Донка Константинова – художник

Отделно близо 30-те доброволеца в редактона създадоха още около 30 статии за значими жени от близкото ни минало.

Благодарна съм за това, че бях част от това събитие! Мили хора, редактирането в Уикипедия може да го опита поне всеки. Можете да се включите и вие!

17155728_10210287526798441_846310783283087732_n

Браво за екипа от БХК! Браво на Вася Атанасова и доброволците от българоезичната Уикипедианска общност! И на всички 30-тина доброволци плюс 10-тина студенти пак доброволци, включили се в инициативата!

Галина Лачева: смелост за съпротива и готовност да се учим от грешките си

12106790_10153648532957605_1398052315674980048_n

Най-смелите хора, които познавам, все са / предимно са жени! Не знам само на мен ли ми се случва или това си е правилото. Изумително е! И да, Галина Лачева е една от тях! Едновременно нежна, мила и добра, но и силна, безстрашна и отстояваща всяка своя битка – такава я познавам. Възхищава ме, вдъхновява ме Галя!
Реших да ви запозная и тук говорим за съпротивата, човешкото, битката за правата.

Кое те кара да се застъпваш силно за правата на хората?
Тласка ме усещането за дисбаланс по отношение на идеята, че всички сме родени свободни и равнопоставени по природа, и това трябва да се пази. Упражняването на насилие и неговата легитимация са от моя гледна точка единственият валиден критерий за дискриминация и съответно ограничаване на права. Ще ми се тоя възглед да беше по-популярен. За жалост ми се струва, че ксенофобските, раситските, сексистките, хомофобските и прочие основания са по-разпространени от търпимото.
Да не забравяме за правата и на останалите животни при това!

Защо (през 2017) е нужно да се говори за темата равенство и права на жените?
От една страна защото е нужно системно да се говори за равенството между хората като висша демократична ценност, особено в контекста на историческите й изкривявания – свеждане до уравновиловка, еднаквост и обезличаване, за разлика от равнопоставеност по отношение на участието в определянето на правилата, достъпа до ресурси за развитие на способностите и оптимална изява, недискриминация и т.н. От друга – заради световните статистики, според които човешките права на жените са много по-често нарушавани от тези на мъжете. Това има своите специфики и съответно заслужва особено внимание. Без търсене на обръщане на статистиките с обратен превес, разбира се, а в контекста на борбата за ефективно елиминиране нарушенията на правата въобще.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво им отговаряш?
Отговарям им, че по официални данни за страната, всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие, а над 35% от запитаните мъже смятат, че изнасилването е оправдано при определени обстоятелства. Обръщам им внимание на масово пренебрежителното отношение към жените, избрали да не раждат, агресията към избралите да отглеждат деца в гей двойка. Споменавам хомофобската заклейменост на трансполовите случаи на самоопределяне като жена и изборът да живееш като такава, в противоречие с биологичните си особености по рождение. Засягам темата за все още ограничения трудов достъп на българките до ръководни длъжности и до по-добре платени позиции в повечето сектори на икономиката. Сондирам дали въпросните ми събеседници са наясно с нестихващото явление „обективизация на жените“ и им давам примери от рекламни билборди, печатни издания, чалга сцената и пр. И прегръщам редовните ответни опити да се провокира надскачане на стремежа към опазване правата на жените, да се обърне внимание на правата на мъжете и децата. И използвам случая да напомня за правата и на животните извън контингента на хомо сапиенс, с проверка дали събеседниците ми ги включват в кръга на заслужаващите тяхната защита.

Кога ще си удовлетворена и ще знаеш, че мисията е изпълнена?
Перфекционист съм. Едва ли ще доживея края на страданията на живите същества. Личната ми мисия ще е изпълнила ако издъхна без да съм се отказала в стремежа към постигане на идеала.

Жените, които те вдъхновяват?
Едновременно грижовните и непримирими с несправедливостите, предразсъдъците и догмите – емпатичните бунтарки с всякаква окраска, възраст, сфери на изява, от всички кътчета на земята, от книгите и филмите…

За мен не е нужно да са обществено известни, да фигурират в учебници, улици да носят имената им. Всъщност повечето от вдъхновителките ми се явяват дръзки критици на онези, които контролират медиите и това кой да става известен чрез тях, на авторитарните власти, определящи какво и как да се учи в училищата, кой заслужава паметник, кой да получи награда за постиженията си, кой да участва в решенията от обществена важност въобще и т.н. Но така или иначе ме окриляват и „невидимите“ героини на собствената си съдба, които например успяват да осъзнаят ограниченията на свободата и потисничеството, на което са подложени в личен план, да се опълчат и измъкнат от клетките, давайки пример на децата и останалите около себе си…

Все пак е важно да се знаят и имена, да се изтъкват постижения – точно заради вдъхновението, което може да породи личният пример. Та си мислих покрай 8 март за стартиране на подобна страничка в социалната мрежа и на български: https://www.facebook.com/amightygirl/?fref=ts. Или хаштаг някакъв да огласим. После ми се прищя хаштагът да е по-обхватен и да не разграничава полово борците за права… Хайде да го доизмислим заедно!

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Да подлагат на здравословно съмнение всяка една дума в него и не само, да имат смелостта да се доверяват и съпротивляват, готовността да се учат от грешките си, и щастието да живеят в мир и обич.

Феминисти от всички страни! Събина Панайотова: Не си мълчете

unnamed (3)Тадаааа поредицата ми постове за феминизма ви среща с едно познато лице – Събина! Мда, Събина Панайотова не е от кротките и затова много я харесвам, силно й вярвам и е много яко, че я има! Блогър, активист по различни теми, силен човек, днес с нея си говорим за фееееминизъм!

Феминистка ли си и какво се крие зад това?
Горда такава и си нося последствията. 🙂 Хората обичат да спорят за вълни на феминизъм и да намират най-лошото в това движение. За мен то опира до нещо много просто – равна права не само за жените, а за всички. Феминистките се борят и за права на малцинства, LGBT хора, деца и мъже. Да, има групи феминистки, които имат различни мнение по този въпрос, за мен борбата на феминизма е борба за равни права за всички.

Кое най-много те фрустрира в отношението на хората, когато се заговори за равни права?
Идеята, че ако някой иска равни права, то той иска привилегии. Която идва от това, че всички сме устроени така че да не усещаме правата и привилегиите, на които ние сами се радваме, когато вече ги имаме и ги ползваме всеки ден. Равните права са точно това – равни. Без оглед на пол, раса, култура, религия.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво пък толкова има да им оправяме? Постоянно виждам свободни, образовани, умни жени, които имат свободата да работят, да правят аборти, да носят къси поли и дълки коси, да спят с други жени, да казват, как те не са феминистки и как това е излишно. Имам новина за вас, момичета: правата на жените никъде по света не са ОК. Също така равните права са едно крехко папие маше на нашето общество и обикновено отнема много малко да бъдат смачкани и хвърлени в кофата като мокър вестник.

Като феминистка ме дразни, че жените са по-големи сексисти от мъжете, често са по-критични към жените и са по-склонни да ги спъват и да им пречат. А по отношение на самите феминистки (не толкова у нас, колкото в световен мащаб), че алиенират мъжете от този дебат. Не съм съгласна, че задължително мъж да говори за феминизъм е покровителтване. Важно е как говори. Човекът, който ме запали мен самата по gender studies и човешки права като цяло е професор Дайнов, например. Много обичам писмото на Обама защо е феминист или обяснението на Азис Анзари.

Според мен трябва да индетифицираме мъжете феминисти и да им даваме думата по-често, защото мъжете не слушат жени. Съжалявам, но това е тъжната истина. За мъжете, а и за много жени, мъжете са по-голям авторитет и ако мъже им говорят за общите ползи от феминизма и равните права, ще има много по-голям ефект, от колкото ако им казваме: тихо там, това е женска тема. Не е, това е тема за цялото общество. Освен това мъжете феминисти леко ги е срам да се идентифицират като такива, затова е добре да ги насърчаваме.

От кого зависи нещата да се променят?
Много е банално, но зависи от всички нас и понякога е в малките неща, като например да не се смеем на тъпите вицове за блондинки и негри. Защото има и много смешни вицове, но в България нещо не ги умеем.

Жените, които те вдъхновяват?
Жената, която е имала и има най-голямо влияние над мен е майка ми. До ден днешен е най-добрата ми приятелка и можем да говорим с часове всеки ден. Винаги ме е подкрепяла каквато и глупост да измисля. Обаче човек трябва да стане на една определена възраст, за да оцени родители си и понякога си мисля, че не винаги съм била благодарно дете, но сега се старая, а тя продължава да казва, че никога в нищо не съм я разочаровала. Абе супер е.

Иначе в последно време Лийна Дънам е жената, която с всяко нещо, което прави не спира да ме изненадва какъв абсолютен гений е. Мисля, че е най-силният глас на своето поколение не само по отношение на жените, но и като продуцент и творец като цяло. Лавърн Кокс е страхотна. Абсолютно перфектна, мога да е гледам в захлас и истински искам да съм като нея,но нямам този финес, признавам. Мишел Обама, няма нужда дори да казвам защо мисля. Тези дни съм си взела отпуск, за да се отдам на творчестото на Марина Абрамович и колкото повече виждам, толкова повече смятам, че е гений. Много харесвам Ангела Меркел, силно се надявам да има сили да победи злото в световната политика, защото леко е последната ни надежда. Иронията, Германия да е надеждата за свободен свят, но така е – животът се обръща.

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Да не си мълчат. Аз имам славата на хейтър и дълбоко сърдит човек, защото се обаждам като видя каквото и да е изказване или проява, които ме дразнят, а честно казано живеем в свят, в който ужасно много неща не просто ме дразнят, а искрено ме потрисат. Вчера четох за убийството на Дандара дос Сантос и искрено исках да повърна, стана ми физически лошо. Още повече, че преди дни гледах филм на Стейси Дули (добавете я в горния списък) от BBC за сексът Турция, Бразилия и Русия, където този проблем беше засегнат. Гледайте го.

Не мисля че е ок да си мълчим, дори когато някой каже тъп сексистки виц. Просто не е ок, защото подминаването на всяко малко нещо, означава че сме ок със средата. А тя възпитава. Не си мълчете.

unnamed (2)

Феминисти от всички страни! Енея Вородецки и равните права

17198924_10154708204873451_1185846651_n

 

Енея Вородецки вероятно познавате като блогър и активист за човешки права. Енея е и от най-ревностните защитници на правата на жените. И защото съм подхваналла отново темата с това интервю стартирам серия интервюта за правата на жените, за жените днес, за равнопоставеността, за по-доброто общество, в което искаме да живеем.

Феминистка ли си и какво се крие зад това?
Да, феминист съм. За мен феминизъм означава икономическо, социално и политическо равноправие между половете.

Защо (през 2017) е нужно да се говори за темата равенство и права на жените?
През 2017та и през всяка друга година е необходимо да се говорят за социалните проблеми, които засягат както мъжете, така и жените, защото никога проблем не е изчезвал, когато е бил игнориран. Напротив, задълбочавал се е и накрая сте е стигало до ескалация, налагаща проблемът да се адреса, защото вече алтернатива няма. Проблемът с изчакването до ескалацията е, че рядко са положителни събития. Само за пример, домашното насилие е огромен проблем, който засяга както мъже, така и жени, засяга деца, които порастват в такава среда, които често на свой ред стават насилници. Един порочен кръг, който уж започва от „лични си работи, семейни, не е наша работа да се бъркаме“, който резултира в недобре функциониращо общество. Мъжете и жените не са самотни острови, които съществуват индивидуално, ние сме част от общество и си влияем, целта е баланс, а за да се постигне баланс, трябва да може да се говори за проблеми, но освен да се говори и да се решават.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво им отговаряш?
За много хора правата на жените са ок в България. Наистина, България е изключително забележителна в много отношения. За разлика от не-малка част от света, жените винаги са били част от обществения живот, по начин, който е бил невероятен дълго време. В сравнение с много други общности и култури, сме доста напред с материала. Само че, не са идеални. Все още имаме проблеми, които, когато свиваме рамене, че и сега нещата са ок, остават неадресирани и неразрешени. Много хора не се чувстват и не са лично засегнати от дадени проблеми, сътветно за тях няма проблем. Логиката е крива, това, че не си лично засегнат от даден проблем, да бъдеш безразличен към тези, които са засегнати, е изграждане на общество, което е неспособно да реагира и да разреши даден проблем, докато не се стигне до крайност. Което е недалновидна стратегия.

Кога ще си удовлетворена и ще знаеш, че мисията е изпълнена?
Мисията ще бъде изпълнена, когато станем открити за разговори за проблемите, откровено. В момента не го правим. В момента заговори ли се за социален проблем (домашно насилие, сексуално насилие, родителство, заплащания, майчински, бащински, работа, образование, реализация) става едно надвикване, част се чувстват лично критикувани, другата половина отказват да приема, че има даден социален проблем, който може да ги засегне тях или околните лично.

Жените, които те вдъхновяват?
Жените, които ме вдъхновяват са ужасно много. Като се започне от семейството ми (баба ми беше учител, научи ме да чета на около 4, 5, възпита в мен огромна любов към знанията, към точните науки, към художествената литература и към света като цяло), леля ми, която е полиглот, заради която осъзнах, че най-краткия начин да разбереш нечия култура, е да научиш езика й, за да разбереш емоциите, целите, страховете и мечтите, които движат хората там, майка ми, която е инжинер по образование, която ме научи, че освен да се развълнувам колко невероятен е света, е важно да се опитам да разбера как работи, да го човъркам, разглеждам и да съм готова да се уча, развивам и да награждам каквото знам. Без да си давам сметка, порастнах с научния процес, като част от семейната ми среда, заради което крайния ефект е, че никога не съм се вписвала в класическия двоизъм „мъжки интереси/женски интереси“… физиката ми е адски интересна (нямам търпение да разбера какво се случва с ЕмДрайв и дали наистина са счупили разбиранията ни по физика), но и литературата (лингвистика, култура…).
Извън семейството ми, жени в историята като Лизе Мейтнер, Джули Дабини, Грей Хопър, Мери Шели, Малала Юсуф, абсолютната им непоколебимост и пълната липса на каквото и да е желание да се съобразяват с чуждите представи те какви трябва да са и какво може да ги вълнува, е вдъхновяващо.

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Надявам се да проявят интерес към жените, които изброих, ако не са ги чували. И да се замислят колко са важни ролевите модели, независимо дали мъже или жени, как реално нашата цел е не само да оцелеем, но и да достигнем звездите, а за да стане това, трябва да се обединим с обща цел, не да се изолираме и цепим, недоверчиви и предубедени към това, което не е точно като нас и което ни вади от зоната ни на комфорт.

Честита баба Марта на всички, много здраве и късмет ви пожелавам.

 

#ДА16 за Кати във Варна на изборите на 26 март

Billboard_Katiusha_Tuneva_4x3m

Кати Тунева е от тези смели и силни жени, които съм супер щастлива да познавам и да са в моя приятелски кръг! Кати обича децата, България и е оптимист! Тя е нашия ДЕОС човек в листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

Какво най-много обичаш от България?
Сигурно няма да е изненада, че обичам най- много киселото мляко, защото единият ми дядо беше овчар. Плътното, овче кисело мляко със захар и ягоди от градината. Обичам и българското вино. Сомелиер съм и е изумително на тази малка площ/говоря за територията на България/ колко сортове грозде растат. Обичам и Родопите, Сакар, Дунав, Марица. Малко е като от учебник, но е истина. В Средна гора например, има села, в които освен, че времето си е тръгнало е и „замръзнало“.

Вярваш ли в хората и в силата на отделния човек да променя света?
Безусловно! Всеки е роден с мисия на този свят и е добре да я „употребява“ правилно.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за спокойна България. За България, в която децата ще се разхождат, без да ги мислим. За България, в която всяко дете ще знае, че не е само, през каквото и да преминава. Нагледах се на „изгубени деца“ и на инфантилни възрастни. Искам България да е рай за децата. Да има кой да ги учи как да живеят с и в природата, как да ценят и разпознават растенията, билките, доброто. Да знаят, че не е срамно да помагаш и да си човечен.Мечтая за България с уверени, открити и усмихнати деца.

Пожеланието ти към хората, които ще излязат да гласуват на 26-ти март?
Гласувайте! Рефренът „нищо не зависи от нас“ е грешен.

Кати Тунева е част от листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

#ДА16 за Емо Георгиев на изборите на 26 март

Billboard_Emil_4x3m_02

Емо А. Георгиев освен адвокат, отскоро преподавател, граждански активист, баща, човек действащ за промяната в България вече години наред, сред основателите и силните двигатели на ДЕОС е и мой приятел и няма как да не го подкрепя и дори да ви поговоря малко за Емо, за това, че всеки може да го подкрепи, като гласува с номер 16 на 26 март, а за живеещите в 24-ти МИР в София – Емо е с преференция 2. Ето малък разговор по темата избори:

Какво казваш на хората на улицата – всеки ден си сред тях, за да агитираш да гласуват за теб в 24-ти МИР с 16 / 2?

Представям на първо място себе си като кандидат. Емил Георгиев, на 43, адвокат, баща на едно дете, собственик на куче, скиор, но най-вече гражданин с активна позиция. Разказвам за конкретните мерки, които в коалиция „Да, България!“ ще предложим за постигане на целите си. В края на всеки разговор хората се съгласяват, че макар да не се яде и пие, правосъдието решава съдби – моята тяхната, на всички нас. И че ни трябва добро правосъдие, ако искаме престъпниците да бъдат в затвора, където всъщност им е мястото.

Мястото на предприемачеството в икономиката и развитието на страната, според теб?

Предприемачеството и добре работещият бизнес са най-добрата социална политика. Защото създават работни места, добавена стойност и са гарант за икономическото ни благополучие. Но за да работи добре, бизнесът се нуждае от прости и ясни за следване и изпълнение правила. Реформираното правосъдие отново е в основата на всичко, защото то създава доверие както у предприемачите, така и у служителите, че трудът им няма да бъде откраднат или другояче да отиде нахалост. Личната ми кауза в тази връзка е повече иновативност, която да създаде конкурентни предимства за нашите предприемачи. Като народен представител ще работя за по-лесен и преди всичко електронен достъп до бази данни с изобретения и полезни модели, по-прозрачни процедури при заявка и регистрация, многоезичност на администрацията в тази област, както и на бързи механизми за защитата на нашия интелектуален капитал. Така ще бъдем в състояние по-лесно и удобно да популяризираме българските изобретения, полезни модели, промишлени дизайни и търговски марки извън страната, за да създадем по-добри предпоставки за привличане на още чуждестранни инвеститори и повече свеж капитал в България.

Какво си пожелаваш, на себе си, на ДЕОС, на Коалиция Да България и на следващия Парламент?

Вярвам, че коалицията ще получи доверието на хората, така че да бъде представена в следващото Народно събрание. Ще дам всичко от себе си там да има представители и на ДЕОС, в мое лице, както и на другите ни кандидати. Знам, че като народни представители ще развалим досегашния удобен рахатлък на депутатите на статуквото и ще поставим началото на важни за страната и обществото ни реформи.

Можете да подкрепите Емо с гласа си на 26 март 2017 като гласувате в 24 МИР с преференция 2 под номер 16 Коалиция Да България – Зелените и ДЕОС! Ако сте от друг МИР – заложете на #ДА16 – номер 16 в бюлетината!

Три пъти Ура за Таня, Йоана и Иванина от Зелена работилница!

15910254_10210433865715556_1652304340_n

Наскоро получих поредното трогателно съобщение и го споделям с вълнение: „Ти беше първото вдъхновение на един бизнес екип, който се роди на едно от събитията на Първи стъпки в бизнеса в гр. Пловдив. Благодаря ти, че ни показа, че не бива да се страхуваме от това дали ще успеем и ни увери, че няма нищо по-хубаво от това да обичаш работата си. Твоята лекция беше първата крачка, а днес една идея се превръща в бизнес, които много хора отценяват по по-положителен начин, отколкото сме си представяли. Надяваме се един ден и ние да бъдем дори и на половина толкова вдъхновяващи, колкото си ти!“

Иванина, Йоана и Таня са три смели млади дами, които отскоро стартираха своя бизнес в Пловдив – Зелена работилница. Занимават се с производството на храни изцяло с безглутенов произход по авторски рецепти, а също са лектори в събития, свързани със здравословното хранене.

Защото са истинско вдъхновение с това, което правят, поканих ги да си поговорим. Споделям.

Как дойде идеята за Зелена работилница?
Всяка от нас на различен етап от своя живот е открила необходимостта от балансиран и здравословен начин на живот, в това число и консумирането на качествена храна. Така, че приготвянето на “чисти” храни беше част от нашето ежедневие. Като първоизточник на идеята ни е един проект, който трябваше да правим в университета. За да покажем на аудиторията, че здравословните храни могат да бъдат и вкусни, ние приготвихме един продукт за дегустация. След изключително позитивния отзвук, ние решихме, че това може не само да бъде наше хоби, но и професионално поприще, в което ще можем да съчетаем всички области, в които сме добри!

Кои се захванахте и колко време ви отне, за да стартирате?
Мечтателите, които се крият зад стартиращата фирма “Зелена работилница”, това са Таня Григорова, Йоана Желева и Иванина Черкезова. Ние сме млади маркетинг ентусиасти по професия, мастър шефове в кухнята и перфекционисти в ежедневието си! Подготовката за стартиране ни отне приблизително една година, през която активно работихме върху проекта и надграждахме първоначалната идея, за да бъде днес това, което е. Самият процес все още не е приключил в някои от аспектите си, но за 2017 ние сме си поставили много цели с изпълнението, на които ще направим една голяма крачка напред, чрез която нашите продукти ще могат да достигат до по-голям кръг потребители.

15910091_10210433865755557_972155999_n

Кои бяха основните предизвикателства?
Първоначално се сблъскахме с трудности относно самото изготвяне и усъвършенстване на продуктите. Причината е в самата консистенция на смесите – липсата на глутен прави направата в пъти по-трудна от обичайната, придаването на привлекателен външен вид също невинаги е постижимо. Други трудности, с които непрекъснато се сблъскваме са всевъзможните/ понякога абсурдни/ изисквания от институциите, регламентиращи реда в хранително-вкусовата индустрия.
Въпреки всичко ние приехме всички трудности като предизвикателство за самите нас и решихме да докажем на себе си и на всички останали, че няма невъзможното просто изисква повече време!

Знаят ли хората вече за ползите и нуждата от здравословно хранене?
Ние от “Зелена работилница” не искаме просто да продаваме дадени продукти и да реализираме печалба – ние сме социално ориентирана фирма и нашите ценности са много по-висши. Затова сме си поставили за цел каузата да образоваме колкото се може повече хора за ползите и нуждите от здравословното хранене и смеем да твърдим,че работим силно в тази насока. Живеем във време на информационно пренасищане и е все по-трудно човек да “пресее” информацията, която е актуална, незаблуждаваща и полезна за самия него, особено в хранителната индустрия. Ние целим да подпомогнем хората точно в този аспект. Дали ще решат да отворят очите си за истината е въпрос на личен избор!

Мисия ли е това или бизнес?
Един стартъп винаги е мисия за основателите му. Всеки предприемач изпитва голяма страст към това, с което се захваща, за да предприеме голямата крачка към създаване на бизнес, което далеч не е лесна работа. За нас е мисия не просто да създаваме нови продукти, а да убедим повече хора, че качеството на нашия живот е силно зависимо от това, което консумираме.

Какво бихте посъветвали хора, които сега започват свой бизнес?
Не се отказвайте, колкото и трудно да. Заслужава си, всяка безсънна нощ си заслужава, всяко ставане сутрин с нова идея се отплаща и всеки похарчен лев ти носи печалба, защото самия опит и грешките, които допускаш са един вид печалба на знания и умения. Не се протеснявайте от провала, той е нещо нормално и понякога е изключително ценен. Ако наистина създавате бизнес свързан с нещо, което обичате да правите и което е важно за вас, не спирайте да се борите. Ако не успеете от първия път, то винаги има втори шанс!

Какво си пожелавате за 2017-та?
Пожелаваме си здраве, за всичко останало ще се трудим и ще постигнем. Ние вярваме, че позитивните мисли водят до позитивни резултати. Вярваме в щастливия край и се надяваме предстоящата година да ни доведе до една крайна точка, където да отворим своето мечтано местенце за здравословни безглутенови храни, което от своя страна да бъде нашето ново начало.

Дайте по един лайк, най-малкото, за Зелена работилница!
А от мен – искрено пожелание за успех, момичета!