едва е светнало жълто, а човекът зад мен вече нетърпеливо ми бибитка два пъти и дава зор да подкарам
с това иска да покаже колко е важен, могъщ, значим, да доминира, да е само той, а останалите са мижитурки, които само му се пречкат на пътя
ужасно. а подобни хора на пътя не са малко. и сякаш от ден на ден стават повече. или си внушавам?!
в продължение на предния пост, понякога си мисля, че мълчанието показва по-силен дух и е по-въздействащо като форма на самоизява от скандала
скандал или мълчание?
или зрелият човек преглъща всичко и минава напред?
защо някои хора обичат да вдигат скандал, да викат или дори и с тих глас да ти извадят душата – било то у дома или в офиса? странна форма на самоизява, нали? начин да покажат доминанта, превъзходство или просто своята комплексираност и малодушие. може би за някои скандалът е отдушник. за други – дрога. сърденето е ли нещо подобно? а обиждането на човека срещу теб?
въпрос на личностна зрялост. или?
гледам на празника със смесени чувства, малко ми е ретро или по-скоро архаично, навява ми времена от близкото минало, които не намирам за славни
спомням си 8-ми март в ранните 90, когато работех в Софийски Университет, там имаше домакин(ка) и на 8-ми март на всички дами бе поднесен от домакинката от името на ръководството по един (супер лукс, хит за онова време) сапун Dove. оставям без коментар
по-преди знам, че предприятията водеха целия си състав на банкет по повод празника. банкет в столовата на предприятието.
затова ми е малко странно когато и днес дамите се поздравяват, но пък още един повод за усмивки, цветя и подаръци – защо не 🙂
Денис разсъждава по темата за смисъла на 8-ми март (тук) и напомня за реалните ни проблеми, които, естествено, в този ден, а и по принцип за по-лесно прикриваме зад празнични усмивки – трафика на жени, домашното насилие, половата дискриминация. без да искам да звуча като крайна феминистка го подкрепям напълно.
възхищавам се на последователността и позитивизма, с които Боян Юруков подкрепя българското
специално заради него на 3-ти март оглеждах старателно блокове, сгради, улици, за да видя колко българи ценят и по някакъв начин отбелязват Националния ни празник
истината е, че бяха малко знамената, на блок я имаше я нямаше по едно знаме, но като че в центъра бяха повече отколкото из няколкото квартала, из които минах
в детството ми в нашата къща имахме знаме, което се изнасяше на терасата на всеки подобен празник, след което се изпираше и се прибираше до следващия, помня, че и съседите имаха и слагаха знамена. на този 3-ти март никой в квартала не сложи
и защото ден по-рано бях в друга европейска столица не мога да не направя сравнение и да отбележа за пореден път, че там знамената са навсякъде и винаги, не само по празник, постоянно ти се напомня, че си именно там, така е на много места по света
мисля си, дали от ниското ни самочувствие е това, от прекалената ни готовност да се откажем от българското в името на големия брат, без значение дали е съветски или американски или друг, дали е от друго … без да искам да съм прекален патриот мисля, че малко повече знамена на родния ни трикольор ще се отразят добре на всички ни.
двете най-големи прилики: просяците и кочината
просяците. винаги се възмущавам, когато по бул Витоша от НДК до Света Неделя срещна поне 2-3 просяка, това е стандартната бройка, която се оказва нормална и за най-прочутия Парижки булевард – там дори са повече; и нашите и техните (забележка: част от техните са наши) използват чашки картонени lavazza
кочината. при нас за момента е една идея по-чисто като цяло, но сутрин, до обяд там е по-чисто от средното за при нас, поне по централния булевард на столицата, но вечер е истинска кочина
дарик: „Испанският министър на правосъдието Мариано Фернандес Бернехо днес подаде оставка след критиките на опозицията за участието му в лов на дивеч“
знам, че темата не е нова, но днес се убедих на практика колко добре се вижда от камерата нарушението, колата, номера и колко бързичко камерата се намества и на номера на следващия нарушител – сериозна работа
за всички, които още не им е дошло на главата – явно камерите, дето ги виждаме – работят и те ни виждат, после докладват и шофьорите в изцепка ги привикват
конкретно тези, за които разбрах със сигурност, че ги има са около стадиона В. Левски и около Орлов мост. внимавайте.
е, след дъжд – качулка, и аз ще внимавам повече.
Follow