за дупките и дупките

понеже често мрънкаме в колко окаяно състояние са пътищата ни, а Ганьо по-далече от собствената си паница трудно поглежда, реших, че непременно трябва да споделя поне една снимка от любопитният арт-проект на Juliana Santacruz Herreras

3900756387_557cb9c867

това е Париж, а артистката е решила да запълва дупките на френската столица с …. бонбони! пълната колекция запълнени дупки из Париж са тук

дупките не са това, което са. дупките са най-вече в мисленето / ни

хубавото на съвременното изкуство е, че е у всеки и че бяга от стандартните изразни средства и форми. така истинското  изкуството е наистина иновативно и няма граници, или живее на границите

не мога да не спомена в този ред на мисли Иван Мудов. за своите яки арт перформънси Иван разказа на форум Промяна на Горичка

Витошка, София vs Champs Elysee, Paris

двете най-големи прилики: просяците и кочината

просяците. винаги се възмущавам, когато по бул Витоша от НДК до Света Неделя срещна поне 2-3 просяка, това е стандартната бройка, която се оказва нормална и за най-прочутия Парижки булевард – там дори са повече; и нашите и техните (забележка: част от техните са наши) използват чашки картонени lavazza

p5170139

кочината. при нас за момента е една идея по-чисто като цяло, но сутрин, до обяд там е по-чисто от средното за при нас, поне по централния булевард на столицата, но вечер е истинска кочина

p5170134