тези дни говорих с различни деца и младежи от елитни столични училища. бях при тях да ги каня лично да се включат в конкурса 20-20-2 за млади хора до 20 години, които правят сайтове, програмират, работят с графични програми или се занимават с оптимизация

търсенето на млади уеб таланти, въпреки моя оптимизъм, се оказа трудна работа. или поне поканването им да се покажат в училищната среда. чух неща като

„ама ние програмиране за уеб ще започнем да учим догодина“,

„ама никой не ни е учил на това“,

„а, някой ви е излъгал, че сме талантливи“,

„изпуснати сме, ние сме вече едни глупави и мързеливи“ …

и това ученици от много добро столично училище. естествено отчитам фактора „пубертет“, но някак си не ми се иска да са толкова безразлични, неамбициозни, очакващи знанията да им бъдат наляти,  с фуния, отгоре, без грам самочувствие

истинските таланти не чакат да навършат определена възраст, за да се покажат. истинските дарования имат порив да се изявят. ако музиката, програмирането, рисуването, писането са ти страст започваш рано и й се отдаваш напълно. и знаеш, че така ще промениш света и наистина го правиш

не, не обвинявам училището и учителите. родителите сме първи, които най-често смазваме самочувствието и поривите на децата си, след нас и всички други институции, а накрая и улицата го правят и така

ако все пак познаваш талантливо дете, което по цял ден цъка и прави сайтове, рисува на компютъра, анимира и какво ли още не – кажи му за състезанията 20-20-2, ще приемаме регистрации до 3-ти ноември, а на 4-ти ще обявим задачите. наградите са яки, но не това е важното, а възмжността наистина да издирим нови уеб-таланти. вярвам ще успеем.

от популярните родни храни доста са изключително (простете за грубия израз) гнусни. ето ги набързо. не, не мислете, че съм големия критикар, ултра крайна или перфектната домакиня, която по традиция готви всичко сама у дома, а не разчита на нищо купешко и готово, напротив, но има неща (други биха ги нарекли храни), които наистина е желателно (трябва) да се избягват:

– снежанката – най-вече мялкото в нея не е мляко, отделно Е-тата не са малко (оцветители, овкусители, стабилизатори, антиоксиданти, консерванти …), супер подозрителна храна за готова в кутийка, а е лесно и бързичко да се спретне една у дома;

– руската салата и всички други производни в кутийка – майонезата в нея, саламите, консерватни, оцветители и всякакви други Е-та и отново – лесни (относително) за домашно приготвяне с по-малко вредности;

– бозата – както наскоро се писа – трябва да я погребем, реално няма истинска боза, а нещо изкуствено подсладено, напъхано с минимум 5 Е-та;

– луканката – ой …

– шпековия, телешкия и сие – и пак ой, ой … дори да е по новите стандарти – далеч е от това, което е било преди, без Е-та, соев лецитин, много сол, странни мазнини, месо от подозрителен произход и т.н. …

– кремвиршите – мда, и те като предното …

– майонезата – леле, не мислете че има и грам общо с онази, която баба ви е разбивала сама;

– сладоледа – хидрогенирано масло, изкуствени подсладители и подобни;

– шоколада и шоколадовите бонбони – соев лецитин, хидрогенирано масло, изкуствени подсладители и подобни;

– безалкохолните – аспартам и всякакви Е-та;

– дъвките – аспартам и всякакви Е-та;

– бисквитите, сладки, вафли, соленки пакетирани, солети, зрънчовци – вижте в колко от тях (почти 100%) има хидрогенирано масло, изкуствени подсладители, оцветители, Е-та и подобни;

– киселото мляко – в по-малка степен, особено след „затягането на коланите“ преди време; и все пак кисело от 5 стотинки, хора … няма нищо общо с киселото мляко по принцип.

аз ще си продължа темата, а ако те вълнува – Горичка правят форум Храна на 27-ми ноември 🙂

след като се поразрових още малко в ежедневието ни измъкнах цяла доза дoбре установени клишета, които не намериха място в топ класацията, публикувана в първата част –
1. училището е мъка
2. работата е мъка
3. работното време е от 9 до 6
4. бракът е мъка
5. децата са мъка

ето ги:

6. свекървите са мъка – досадни, мъмрещи, мразещи снахите си, все знаещи, налагащи се и т.н. хайде да си признаем, че ако погледнем обективно това са майките на нашите мъже, тези, дето са ги родили и отгледали и дори да не помагат, или помагайки да пречат – не са чак такова зло, каквото ги описват клишетата, вицовете и тъпото ни групово онаследено мислене;

7. тъщите са мъка – същото като горното;

8. блондинките са тъпи. любиииимо клише. добре е, че напоследък се боядисвам в кафяво 🙂

9. полицаите са тъпи. мда …

10. съседите са тъпи. бла …

11. днешната младеж е тъпа, ние какви бяхме, като бяхме млади (удивителна). пфу …

12. другите са тъпи (тъпаци). брей …

още?

когато онлайн се прави без знание за онлайн няма мяра

и на едно се съвместяват болница, минерална вода, туристическа агенция, Овъргаз на два пъти, онлайн магазин за компютри, гледачки и Маг Сибила.

вероизповедание. задължително в училище?! хм.

не искам моето дете да учи вероизповедание в училище. защо ли? защото е сложно. защото има една баба православна българка и една баба православна арменка (до тук – празнуваме на два пъти Коледа), един дядо католик (от арабски произход) и един дядо атеист. сложно, нали?!

не искам моето дете да учи вероизповедание в училище, защото считам, че какво е добро и лошо ако не е научило през първите 7 няма как да научи след това. а традициите и празниците, ако у дома не се честват някак на кухо ще бият да идват само от часовете по вероизповедание.

някои деца днес учат „благонравие“, което, простете, но ми звучи като „голяма боза“ и най-вече като „смирени и послушни“. е, днес най-малкото, от което имаме нужда, за да вървим напред като нация е от смирени и послушни млади хора. имаме нужда от активни, любопитни, дори пакостливи в добрия смисъл на думата деца. а и те повечето са такива. нека им дадем шанс, а?

и защото всеки трябва да има право на избор – нека има свободноизбираеми часове или неделни училища, където да се учат подобни неща за тези, които искат. предполагам не й е лесно на Църквата да си удържи устоите, къде духовни, къде доста материални, но не искам да си го изкарва на детето ми. отделно, предполагам с напредването на възрастта хората стават по-религиозни, но докарани с автобуси накуп и изсипани насред София някак ми идват в повече.

всеки от нас има различен спомен от училище. моите са предимно позитивни. да, помня и класният, който кашляше лошо и обичаше да говори на висок глас, но някак спомените ми се въртят повече около приятното време със съучениците, разни случки и въобще – повече са положителни.

струва ми се, обаче, че доста хора имат негативни спомени от онова си време. и лошото е, че предават своето неприятно усещане за училище на децата си.

струва ми се едно от големите клишета на нас възрастните, което успешно слагаме масово на децата си „училището е досада“, „да се ходи на училище е гадно“, „да имаш домашни е супер досадно“ и т.н. … налагането на това клише пречи и на детето и на учителите, уважението към тях и нататък покварява изцяло учебния процес, който се превръща в досада, вместо да е забава, в бреме, вместо да е дар.

ако гледаме по-позитивно, махнем глупавите си спомени и оставим децата сами да си изградят свое усещане за училището, мисля, че ще видим място, на което децата не ходят по задължение, а защото им е приятно, защото там имат много приятели, научават цял куп нови неща, има междучасия и си е истинско приключение, което не може да се замени и с цял ден пред телевизора или компютъра (нещо wow! от детска гледна точка, предполагам) (това за децата и компютрите е друга тема, по която ще говоря и на Форум Родителство на Горичка в събота, но за това ще пиша още скоро).

така че, хора, оставете спомените си за себе си, не товарете децата си с тях. какво мислите?