Бухтичка бе в списъка ми тийн книги за това лято и попадна в него най-вече заради препоръките на Милена Ташева и Ивет Лолова. Е, чудно лятно тийн четиво! Бухтичка – красотата си тежи на мястото.

Бухтичка е пълничка 16-годишна девойка, която е в търсене на себе си. Сполитат я всички класически несгоди – конфликти с майка й, скарване с най-добрата приятелка, влюбване, трепети, страхове, преодоляване.

И по американска класика – Бухтичка решава да участва в конкурса за красота в малкото си градче, като с това повежда революционно и други момичета извън мейнстрийма. Разбира се – не спечелва, но успява да пребори себе си и стереотипите, което е трогателно.

Книгата е забавна. Наистина.

В допълнение ми харесва това, че на 16 там можеш да работиш (и всички работят), както и да караш кола. Шаблоните в книгата идват само да подчертаят абсурда на обществото ни, но по симпатичен начин.

Прекрасна корица – комплименти за Радослав Донев!

Препоръчвам.

---

ИК Софтпрес, 2016, превод Виктория Иванова, корица Радослав Донев

Ако Юнас Юнасон те е очаровал мнооого със Стогодишния старец, който … и след това пак доста с Неграмотното момиче, то очакванията ти, както и при мен към третата му книга, преведена на български Убиеца Андерш и неговите приятели (и някои и друг неприятел) вероятно са голееееми.

Да ама не. Историята на Андерш всъщност може и да звучи любопитно, ако не си чел друго от Юнасон и необичайните, забавни до абсурд случки ти допадат.

Убиецът Андерш всъщност е основно поръчков побойник. В компанията на находчивите и предприемчиви Рецепционист и Свещеничката Андерш се оказва в центъра на печеливш бизнес, макар и силно неморален и още повече незаконен.

Във вихъра на историята Андерш се оказва привлечен от вярата и става поклонник на Исус, който иска да помага. Това веднага предизвиква бягството на тримата и още куп забавни случки покрай това.

На мен лично ми липсваше паралелната историческа нишка, задълбочените разсъждения и като цяло купонът от Стогодишния старец. Насилието в началото, макар и с дозата сатира на автора, ми бе в повече. Никъде нищо не ме спря да ме замисли или провокира.

Корицата (пак) никак не е адекватна. Убиецът Андерш не е убиец, не използва пистолет, няма атлетическо тяло, по-скоро е смешно пиянде и никъде няма и намек за Коледа.

(Май много рядко си позволявам да пиша за книга, която не ме е очаровала, по-скоро за тези книги не пиша. Но тук ми се струва, че трябваше. Осъзнавам колко е трудно след шедьовър да създадеш още един и още един все на висота. А всички очакват от теб …)

Левиатан на Пол Остър е тук. Не го слагам с българската му корица, защото пак леко ме разочарова корицата. Но изданието е добро, преводът също, а книгата – една от най-знаковите на Остър, според мен е доста шокираща и представя една наистина не толкова приказна Америка на 70-те и 80-те.

Ако си падаш по криминалета – тази история е доста оплетена и динамична.

Ако си падаш по любовните истории – романът е доооста изпъстрен и с това.

Многопластова, интригуваща, замисляща, разтърсваща – историята за двама приятели писатели – Бен Сакс и Питър Арън те завърта и не дава да я изоставиш, докато не разнищиш живота им до край. Темите за отчуждението, големият град, оцеляването, битката за съхранение на човешкото и на човечеството са плътно представени.

Влюбвания, приятелски разговори, размисли за демокрацията, свободата, Статуята на Свободата, Фантомът на свободата, анархистични мотиви, може ли човек да промени хода на историята – всичко това и още много, което се изчита на един дъх.

„Независимо колко налудничави ни се струват нашите измислици, те изобщо не могат да се сравняват с непредсказуемостта на онова, което реалният свят постоянно ни поднася.“

„Статуята на свободата е символ, който не предизвиква противоречия… Тя въплащава по-скоро надеждата, отколкото реалността, по-скоро вярата, отколкото фактите и трудно ще се намери човек, който да заклейми нещата, които тя олицетворява: демокрация, свобода и разнопоставеност пред закона.“

„Ние съществуваме в настоящето, но само доколкото успяваме да вярваме в бъдещето.“

„Щом веднъж се обърнеш срещу себе си, лесно е да повярваш, че всички останали са срещу теб.“

„Книгите се раждат в неведение, а животът им след тяхното написване зависи само от степента, до която не могат да бъдат разбрани.“

---

ИК Колибри 2016
Превод: Иглика Василева
Корица: Стефан Касъров

 

Кронос. Тоя нещастник! е тийн роман. Само че не е само тийн.

Кронос е математически гений и наркоман. Живее с виртуалния си приятел и също математически гений Галоа. Смята, че всички го използват. И че носи само беди. Едновременно с това Кронос готви добре и в свободното си време чете книги и списания с математически задачи. Харесва Тина. И е съвсем като всеки тийнейджър днес.

Юлка поема темата със замах. Води ни из дебрите на разпилените мисли на самотния Кронос. Не ни спестява нищо. Нищо. Абсолютно нищо. И добре прави. И умело го прави. И смазващо го прави.

Семейството, училището, приятелството, отношенията между нас, човешкото, мракът, борбата, пътят… Макар Гошката да умира от свръхдоза в романа, макар Маринчи да пострадва също, а Кронос да е на ръба да го отнесе и него Рангел Миалко, книгата е оптимистична. И истинска. Плътна. Жива.

Кронос. Тоя нещастник! трябва да се изчете и от родители на тийнейджъри и от учители на тийнейджъри. А Юлия Спиридонова – Юлка, авторката на романа (автор и на цяла поредица тийн романи – Тина и половина, Графиня Батори) – уауауа Юлка е изключително смела да приеме тази тема, невероятно умеятелна да я опише толкова увлекателно, с лежерен тийн език, без да е назидателно или дидактично! Както Блажев казва: „Юлка е национално съкровище и нейната смелост да броди из детските животи по деликатен и съчувстващ начин заслужава адмирации.“

Плаках. На няколко пъти плаках, докато четях историята на Кронос. И се смях де, но по-малко. И се питах въпроси. И много обичам Юлка!

В допълнение – вече знаем, или поне се досещаме де, че поредицата ще продължи с Аксел. Но ще ви оставя сами да откриете това в края на романа.

Книгата е на Кръгозор. Струва 10 лв. Първо не харесах корицата. Но сега, след като я изчетох – харесва ми повече.

Да, Юлия Спиридонова – Юлка, както много пъти съм казвала, е такова щастие за съвременния млад читател! Толкова е хубаво, че я имаме – родната ни J.K. Rowling. Дано повече деца, младежи, родители и учители знаят и четат книгите й!

На 21 април 2016 в Американския център на Столична библиотека проведохме кръгла маса, посветена на книгите за тийнейджъри. Присъстваха и четящи тийнейджъри, и библиотекари, учители, издатели, автори, преводачи, заинтересовани от темата хора. Получи се чудесна дискусия и сложихме началото на нещо силно и смислено.

Ето част от важните и мъдри мисли, споделени по темата:

Вал Стоева от Детски книги
Нека даваме свобода и избор на децата си какво да четат.

Мариана Мелнишка, преводач
Повече места за четене, публичност на четенето и да по-често да говорим за книгите пред децата – в това е бъдещето на книгата.

Велизара Добрева от Егмонт
Знае ли нашето общество за негативните последици от малкото четене на книги и готово ли е да ги понесе?
Четенето е рутина, която се планира както ходенето на семейна почивка. Родителите трябва да планират четенето.“

Милена Ташева от Софтпрес
Родителите трябва да бъдат ограмотени и да им се забрани да казват на децата какво да четат.

Дамян Дамянов, художник-илюстратор
Изискванията към книгите сега са много по-високи, благодарение на глобалното село, в което живеем. Дори тийнейджъри, които казват, че не четат, те попиват от интернет визуални образи. Днешните читатели са много взискателни към оформлението и кориците на книгите.

Михаил Митев, 10 кл., ЧК „Между редовете“, Враца
Първата книга, която ме запали по българската литература беше „18% сиво“ на Захари Карабашлиев.

Виктория Тодорова, 10 кл. 32 ОСУ, София
Четенето много ми помогна да добия самочувствие и увереност в себе си, да не бъда толкова срамежлива.

Юлия Спиридонова – Юлка: „Радвам се и благодаря на издателствата, че има толкова голямо море от тийн книги в различни жанрове. Болката за тийн литературата е, че в тази многотия книгите не стигат до повече тийн читатели. Веригата се къса – често пъти родителите карат децата си да учат, но не им дават да четат книги.

Темата е с продължение.

 

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова – Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Започвам с великолепната ни детска писателка и неспирен борец – Юлия Спиридонова – Юлка.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Моите родители не ме съветваха, но някак научих от тях много неща. От майка си – да отстоявам индивидуалността си, да не вървя с тълпата, да бъда себе си, да бъда „мъжко момиче“. От баща си – да работя много, без да се щадя, защото така се работи и точка. Да не си слагам рамки, ограничения, да търся нови неща, нови начини да изразя това, което чувствам и искам да разкажа.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на …“Мисия Мама“?
На безусловна любов. Като че ли това е най-важното, което можем да дадем. Идеални родители няма, така или иначе (това е за утеха).

На какво искаш да научиш децата си?
Честно, струва ми се, че пълня с малка, пукната пластмасова лопатка бездънна яма. Греба и хвърлям, греба и хвърлям, греба и хвърлям… Пък да видим. Дано поникне цвете там някъде, а не трън. И пак продължавам. Греба и хвърлям. Важното е да не се спира, защото спреш ли за миг, започваш да се отчайваш. Така че, греби и хвърляй, Сизиф такъв.

Работиш активно по инициативи, свързани с детското четене и четенето на децата в домовете. Помага ли четенето на родителите? И какво са всъщност книгите за децата?
Да четем на децата си се оказа най-мъдрото ни родителско решение. Превърна се в семеен ритуал да си четем преди лягане, без значение, че децата пораснаха. Всяка вечер таткото чете на малкия ни син (в момента на осем), а аз чета на големия (той е на тринайсет). Често си сменяме ролите и вместо ние на децата, те четат на нас. Прочели сме десетки книги, които вероятно синовете ни не биха чели сами. Например „Под игото“, много старо издание, в което турските и руски думи не са обяснени под линия. Това време е безценно, защото тогава децата споделят и важни за тях случки, произшествия, страхове, премълчани неща.
Шегуваме се, че един ден, когато синовете ни вече ще бъдат големи мъже, ще ни идват на гости и ще продължаваме да си четем. Надявам се също, че един ден тази традиция ще премине и в техните семейства.

Цялото интервю с Юлка и още много – в книгата Мисия Мама 🙂

Живот след живот на Кейт Аткинсън е един доста сериозен роман. Разказва за смъртта. И за войната, за безумието на войната, за съхраняването на човека във войната, под отломките, сред смъртта.

Романът е интересно заплетен. Урсула живее и умира много пъти. По различен начин. През различните версии на нейния живот разкриваме една уютна Европа от началото на миналия век, една объркана Европа на 20-те и 30-те, една опустушена Европа на 40-те, една възстановяваща се Европа след това.

Не, това не е женски роман, както може да ви подведе корицата на българското издание (умишлено не я слагам тук). Не, това не е забавен роман, както могат да ви подведат цитираните чужди селебритита, неизвестни никому тук. Не е и окултен, нищо, че Урсула живее много пъти живота си на страниците на книгата.

Това е болезнен роман за живота, семейството, отстояването на свободата. Живот след живот е дълбок размисъл за хода на историята и мястото на отделната личност в него.

В началото, до към първата четвърт си мислех, че тази книга не е за мен. Но после ме срази. Остави ме безмълвна. Да, темата за Втората световна война ме вълнува дълбоко. Да, всичко което се случва днес в света е сякаш още не сме си взели важните уроци от онова време.

Има една нежна нишка с лисиците в родния дом на Урсула. Много омайна. Има и много важни теми обиграни от различен ъгъл през различните й животи – майка-дъщеря, братя и сестри, баща и дъщеря, мъже, съпрузи, любовници, брак, секс.

Радвам се и благодаря на Колибри, че изчетох и мога да пиша този пост днес – 11-ти февруари  – деня, в който Урсула се ражда, много много пъти в Живот след живот.

Комплименти за Колибри за избора на това заглавие!

„Колко бързо цивилизацията може да се разпадне на своите по-груби основни части. Германците, най-ерудираните и най-възпитаните хора на света, а ето … Аушвиц, Треблинка, Берген-Белзен.“

„Жената пред нея беше изумително елегантна с разкошно самурено палто до земята, сребристосиво, но и тя стоеше там, чакаше търпеливо с кофите в хапещия студ.“

Пригответе се за труден път и я прочетете.

Ефектът моментум – истинско вдъхновение, без значение на кой стадий от развитието на бизнеса си сте – от идеята, до уседнал вече бизнес.

В първата част от книгата има много примери за фирми, уловили моментума и възхода им. Втората част дава много добри идеи и насоки за продажбени техники и търговци. В този смисъл книгата е и за предприемачи и за всеки, който е в активната верига на бизнеса.

Къде е неограниченият потенциал? Как се създава стойност? Завладяващи прозрения. Какво е силно предложение? Какво привлича клиентите? Защо степента на удовлетворение има значение? Съвети за амбициозни лидери. Това са част от въпросите, чиито отговори се крият в книгата. Поднесени забавно и с лекота.

Моментум си остава магия, нюх, възможност, но ако развием усещането за него – имаме реален шанс да го използваме максимално.
Ефектът моментум – Как да постигнем изключителен растеж е книга на Жан-Клод Лареш, издадена от Рой Комюнишейшъл.