баба ми ми казваше, когато бях малка

вярвай в себе си, за да ти вярват другите

вярвай в хората, за да ти вярват на теб

Follow

хубавите мигове са за това – да са мигове. идват и хоп – си отиват. остават спомените за тях. а снимките пазят спомените по-дълго.

затова фотоапаратът ми е винаги с мен 🙂

този пост е по покана на fotoprint.bg

Follow

малък детайл от софийските стари квартали

чудя се колко ли са хората, които се спъват в тях, псуват и не знаят за какво са … и дали някой все още ги използва?

Follow

Калин Терзийски, който след Алкохол написа Лудост (за това ще пиша скоро), от тези ексцентричните хора (из нет-а го наричат „ъндърграунд писател“), които обаче успешно успяват да са себе си въпреки силния натиск на другите, днес ми каза някакви много интересни думи

думи за гения. гения (аз дописвам – истинския човек), който е като  голяма река и следва да върви по пътя си, не да се съобразява с малките лодки, които плуват по нея (сиреч модата в писането, критиката, угодничеството)

и ми припомни отнова време, в късните 80 как слушахме неспирно Бийтълс и Дорс и Ролинг Стоунс и пак и пак и беше хубаво време, нищо че беше и мътно време

и ми сподели, че иска да вижда по улиците на София и навсякъде в България, не заспали непукиси, добродушно-равнодушни, незаинтересовани от нищо хора, а иска да среща крещящи, различни, ентусиазирани, променящи света хора. и тук.

мисля, че нещата са ок. малко след като си поговорихме с Калин сутринта срещнах из софийските улици такива хора. не един. не двама. да, нещата са ОК.

Follow

миналата седмица в София се състоя конференция „Диалог за бъдещето“ – хора, ангажирани родители, учители, свързани лица мислят по посока крайно необходимата реформа в образователната система

днес пък Лидия ме провокира с един откровен пост, който ме върна назад във времето и затвърди – училището основно ни даваше (и дава) факти, не мислене.

това ок. реформа също е необходима. но искам да припомня неща, които ни даваше, а мисля все още дава училището:

приятели – добри приятелства, които често остават за цял живот (мисля, че това е основното, което липсва на децата, които остават да се обучават у дома и не ходят на училище)

учител-магьосник – все се намира поне един, при по-голям късмет дори двама, които всички деца обожават и слушат, човек, който повлиява много всяко дете поотделно, авторитет, уважаван, обичан, който остава в мислите ти до старини, може да се причисли и в първата група на приятелите (и това им липсва май на децата, които си остават у дома)

приключения – междучасията, часовете и подхвърлените бележки, колективното бягане от час, ходенето на купони, лагерите, първите влюбвания, рок-бандата на класа и ритането на топка след часовете, попълването на лексикони, размяната на топчета, гурмити, колички, карти, книги, забранени списания, идеи и още и още (и това най-вече им липсва на децата, които си учат у дома с мама)

ок, знам, че всяко от тези готини неща си има достойна опозиция – гадните от класа, които те осмиват, злият учител, който те навиква и прави на две стотинки, неприятните моменти, защото и такива има, но ако имаше само добри страни, то щеше да има нещо сбъркано в училището, пък и никак нямаше помага порастването. просто вероятно е късмет или пък постижимо с усилията на повече зрели хора да го направим една идея повече в полза на готините неща там, а?

Follow

Със съкращения от в-к „Работническо дело“, брой 268, понеделник, 24 септември 1956 г., цена 20 ст.

„Целите, които преследват статистическите преброявания в условията на социалистическия строй, са пряко противоположни от преброяванията, извършвани в капиталистическите държави.“

„В предизборната кампания преброителят е централна фигура. Затова към подбора на преброителите народните съвети и партийните организации е нужно да се отнесат с най-голямо внимание. Преброителят трябва не амо да разбира политиката на Партията, но да умее и да я разяснява.“

целият текст е в ЛудиМлади тук. кредит: Ивет

Follow

знам, знам, знам, не харесваш София, знам.

но аз я харесвам. какво харесвам в София ли? много неща. София е моят град.

• на София най-ценното й е Витоша – няколко минути и си там, силна, спокойна, винаги там, пази;
• хората, поне част от тях, естествено – моите приятели;
• харесвам улиците на София в неделя сутрин през декември или през август, например Царя или Шишман; харесвам улиците на София по обед в работен ден забързани, например Графа; харесвам ги и привечер, например когато вали около Александър Невски;
• харесвам някои кафенета, от онези с умерена претенция, интернет и добра музика, в които можеш да си отстоиш цял следобед на мира; там, където с тебе пием кафе и си бъбрим за нашите си работи;
• обичам жълтите павета на този град, нищо че на мокро се хлъзгат;
• малките паркове около църквите, самите църкви, най-вече отвън – Света Неделя, Свети Седмочисленици, Свети Георги …;
• звъна на трамваите и ритъма, който дават на града и мръсното им жълто, когато не са брендирани;
• орлите на Орлов мост, зеленото около Синьото, от двете страни на Канала; Ректората; играещите на шах пред Народния;
• пейката на Славейковите, книгите по улиците, библиотеката едната и другата, галериите и галерийките изскачащи неочаквани с картини на Рошпака;
• калканите и къщите и сградите със стари лица, мързеливите любопитни котки по прозорците, саксиите тук-там, пранетата опнати между два прозореца във вътрешните дворове, витите стълбища и мириса на старо докато се качваш нагоре и после светлината, която те шляпва в лицето като излезеш навън.

мда. има и много неща, които не харесвам в София, но за тях друг път.

този пост дойде от поста на Денис София мой малък Лондон

Follow