само снегът да се поразтопи

и де що има живинка се показва

е, нека пролетта заповяда сега!

слънцето, синьото небе, поляните с маргаритки и първият цъфнал ирис на двора ми казаха – май е, вече наистина  е май

за настроение днес си направихме тази свежа мартенска снимка в офиса и я използвам за поздрав първомартенски

и защото е март и идва пролетта някак сякаш ни е по-леко и опитвам да гледам по-оптимистично
именно затова недоумявам негативизма на хората, като цяло, желанието им да отричат всяко ново нещо, да го съсипят, да го сринат, да го стъпчат, да не му позволят да порасте, да се развие
но, добрата новина е, че въпреки студа и снега кокичетата пробиват, разтварят се и радват онези, които са способни да им се радват, същото след това и с тревичките и с птичките – животът продължава. понякога – напук.