Диета. Дигитална диета. Моята дигитална диета.

18199436_10155293713158988_1707234569387704121_n

Диета?! Дигитална диета! Виждам лицата ви, като се заговори на подобна тема. Ето като това по-горе 🙂

Как може съвременният човек без дигитални устройства, без Интернет. Още повече ако човекът е Жюстин и работата й е да е онлайн. Ами може! Ето ще поразкажа как и защо.

Преди две години имах своята първа и то доста сериозна дигитална диета. Изкарах август месец 2015-та без устройство. В този пост съм разказала по-подробно за този мой експеримент.

А тук разказвам за моите първи 7 дена без мобилен телефон.

Е, това бе преди две години. Мислех си ежегодно да го правя, но явно съм прескочила 2016-та 🙂 Затова пък сега преди Великден 2017-та изкарах едни 10 дена със силно редуциран достъп до социални мрежи и Интернет. Имах максимум по 15 минути на ден онлайн (все пак в работно време) и използвах най-вече служебната си поща и банкиране. Е, отрази ми се чудесно. Пък и Томи ме научи как да следя на мобилния си телефон колко време съм отделила дневно и седмично за twitter, instagram и facebook.

Като цяло не беше трудно да намаля времето в този период.Основната трудност идваше от това, че много, наистина много хора, непознати и познати, ми пишат по всевъзможни теми и е някак невъзпитано и не добре, според мен, като не им отговарям на хората.

Самата аз, макар наистина работата ми да е свързана с Интернет и комуникациите, силно се дразня, когато виждам хората да пренебрегват живото общуване за сметка на взиране в устройството си. Не ми е симпатично да има на съседна маса в заведение родители и деца, които цъкат, наместо да си говорят. Безумно е да срещам малки деца, които за да се хранят трябва да са пред таблет и да гледат анимации, защото иначе не ядат. Пристрастяването към социалните мрежи е мнооого досадна работа. Трябва да полагаме съзнателни усилия да не го правим, като човечество говоря, не конкретно за някого.

Може би тук е ред да споделя наблюдение за себе си, че доста по-малко време давам на facebook. Става скучен и монотонен, особено на моменти. Вероятно защото вече е мейнстрийм.

Какво правя с освободеното време ли? Е, не гледам телевизия 🙂 Забавлявам се с моите хобита – с градското земеделие, което е моя голяма страст в последните години, повече време за рисуване и за четене, пък и за приятели! 🙂

Та това е анонс. Пак ще съм на дигитална диета. Затова и сега пиша. Предстоят ми 10 дена с още по-силно лимитиран достъп до Интернет. Моля, мили хора, знайте го. Пишете ми след това и не се сърдете ако не отговарям веднага.

какво виждат децата ни онлайн?

keeping-kids-safe-online

не, не виждат страхотии в randome търсене или ей така случайно

НО, децата ни виждат неща, за които дори не сме се замислили, а в голяма степен именно ние им „ги сервираме“:

  • какво пишем ние на стените си във фб (защото твърде вероятно са ни приятели там);
  • какво пишат и качват нашите приятели по стените си (а ние сме лайкнали, коментирали);
  • какво пишат и коментират учителите им и техните приятели (защото и те са им приятели);
  • виждат всеки банер, който им обещава, че печелят безплатно iPhone или таблет или всякакви джаджи (да, над 80% от децата, които срещах по време на кампанията Сърфирам безопасно бяха виждали и доста над 50% бяха кликали на този банер);
  • и да – децата вярват, че ще получат iPad или някаква чудна джунджурия безплатно, ако си оставят личните данни …;
  • да, децата ни могат свободно да поръчват онлайн и го правят, дори без да разберем …

т.е. социалните мрежи многократно увеличават шума и за децата ни и скъсяват всяка дистанция между тяхното общество и това на големите. това за децата между 1 и 5-6 клас. след това повечето се научават и имат два (или повече) фб профила – един за родители, учители, общество и един за приятели, съученици, нови запознанства.

децата ни живеят в истинска дигитална джунгла. оправят се добре в нея. тези, които не се оправят добре сме ние, родителите. а училище за това няма.

добри, но не безкритични

днес с Марин Бодаков си говорихме между останалото и за липсата на критика, в частност литературна критика във вида й от преди. днес сякаш всичко, което се пише е или позитивно до хвалебствено или нищо. рядко някоя книга, автор, преводач биват критикувани.

размишлявайки по темата стигам до всевластният фейсбук и до факта, че той е една доста позитивна среда. няма „не харесвам“ има „харесвам“. фб върна на хората имената им, за да им върне истинските приятели, ценността на снимките, статусите и коментарите. но с това отряза и критиката. забелязваш ли колко рядко някой изразява негативно мнение за някой друг, освен ако не хейтва открито (което също е рядко), често за да направи впечатление на останалите.

живеем в едно време на всемирна фб доброта и харесване. има и добрите си страни. но малко като безвкусна манджа, а?

след деня на безопасния Интернет

детят бе тази година на 8-ми февруари, а на 10-ти организирахме в БТА Кръгла маса на тема социалните медии и децата. присъстваха доста деца от столични училища (6 и 7 клас) и към написаното тук като официално обобщение мода да добавя още няколко лични наблюдения:

  • децата са онлайн вече от малки, ясно е;
  • около втори клас първите, най-отворените, обикновено с каки и батковци влизат в социалните мрежи (разбирай фб);
  • вече в 6-ти клас около 90% от тях са в социалните мрежи, които не са доброволно не искат да са, не че нямат възможност да са;
  • децата откровено признаха, че прекарват повече време пред телевизора, отколкото пред компютъра;
  • децата се чувстват достатъчно уверени онлайн и смятат, че знаят грозящите ги там опасности;
  • ако им се случи нещо кофти онлайн (и офлайн) споделят с приятели, а не с родителите, за да не попаднат в ситуация родителите нещо да не доразберат и да ги лишат от Интернет (или излизане) за известно време;
  • знаят, че не бива да качват хм снимки в нежелано оскъдно облекло или по бански, да дават името си на непознат и подобни, въпреки това понякога го правят;
  • повечето деца не искат да са приятели с родителите си в социалните мрежи, за да не могат родителите им да гледат какво правят, вероятно, искат автономност; поне 30% от децата казват, че родителите им нямат профил във фб;
  • повечето деца считат, че не трябва родителите им да знаят паролите им, въпрос на чест и достойнство;
  • повечето деца не мислят, че прекаляват със стоенето пред компютъра и предпочитат срещите f2f и навън, отколкото онлайн;
  • повечето деца от 6 клас вече са били онлайн през мобилен (мобилния си) телефон.

като цяло – оптимистично. кампанията Сърфирам безопасно продължава.