Браво на ‪Кирил и #‎Here2Help‬

 

535325_149955388729285_7895941461734834751_n

След като миналата година студентски проект премина във великолепна национална кампания – Куче от станиол – събирахме станиол, връщахме и дарявахме средства за обучение на кучета водачи за незрящи – Фондация Очи на четири лапи, тази година друг проект на мои студенти набира сила и каня всички за подкрепа на Кирил и #Here2Help

„Първата ни кауза, която искаме да се реализира е да подпомогнем изграждането на „Зеленчукова биоградина“ в дома за деца лишени от родителска грижа „Мария-Луиза“ гр. Пловдив. Там децата ще имат възможността да се научат на един по-природосъобразен начин на живот като се запознаят с различните култури и тяхното отглеждане. Смятаме набирането на средства за реализирането на кампанията да става чрез събирането на пластмасови капачки и рециклирането им. За реализирането на този проект са ни необходими 2 тона пластмасови капачки.

За нас всяка капачка е от значение.

12919726_1295889623760466_5813345770506266943_n

Проектът #Here2Help във фб е тук – освен лайкове са нужни и реални действия – събирайте капачки хора и носете към Пловдив!

Вярвам в тази кауза!

Куче от станиол. От студентска задача до национална кампания

IMG_2937

Харесвам хората, които действат с мащаб и успяват да излязат от собственото си малко битие, за да помогнат и направят нещо за другите. Вярно е, че няма много подобни хора. Но имам късмета да срещам такива. И винаги ме завихрят.

В случая говоря за Мария. Мария Василева е учител, родител, студент, активен човек. В курса ни по онлайн комуникации в НБУ тази година реших да обвържа проектите за оценка със социални кампании по избор на всеки. Докато други студенти се оглеждаха какво да подхванат, Мария започна една идея, в която въвлече толкова много съмишленици, че вместо нещо проформа само за оценка в един от курсовете си, превърна задачата в национална кампания!

Говорим за Куче от станиол. Учениците от 44-то училище, учениците от НПМГ София, студентите от НБУ и много организации се включиха в помощ на Фондация Очи на четири лапи и канят всеки да се присъедини. Целта е да съберем за две години 15 000 лв. нужни за отглеждане и обучение на едно куче-водач на незрящ човек. Кучето е Макси (бебето на снимката) и  е прекрасно. Целта е ясна, а средствата са още по-благородни – да събираме цветни метали битови, да ги предаваме за вторична преработка и събраните средства да даряваме. Звучи като не трудна задача, да видим ще се справим ли.

В подкрепа на кампанията при старта на Куче от станиол дойдоха много незрящи, вече разполагащи с кучета. На снимката виждаме Жан, горд водач на Панчо. На снимката са и Албена, човекът в основата на Фондация Очи на четири лапи, както и треньорите, обучаващи кучетата.

Хайде, ако искате – включвайте се!

Най-малкото с лайк тук.

три пъти ура за Олес, който харесва много България, помага на бежанците от Военна рампа и доброволства цяла година тук

IMG_9755

Oles Gardzhuk е млад човек от Украйна. журналист, работил в телевизия. от една година е в България и доброволства. помага на Фондация 42. почти всеки ден в последните месеци в сред бежанците на Военна рампа. заедно е с други доброволци като него млади хора от Холандия, Испания и Германия.

Олес е влюбен в българската природа. казва, че Мелник и региона са най-прескасното място на света. харесва сирене, кисело мляко, гюведжета. харесва и хората тук.

реших, че ще е симпатично да си поговорим публично с него и споделям разговорът ни:

How do you like Bulgaria? Tell us some odd or unusual story for your stay here.

It is a precious time for me here. I have met so many nice people. And then I got a thought: why am I always meeting my soul mates during the trips abroad and rarely at my Motherland?! Bulgaria is an amazingly interesting country with a very rich culture and nature – only the delicious food can put a bright smile on someone’s face – but, in my opinion, many people do not really realize and cherish what they have. As about my experience, it has been very different within 10 months I am here. That is why the most freaking story which happened to me in the beginning (when I was a volunteer of another organization) is surviving a week on 26 stotinki. I managed! And now I remember it with a smile, because life is an adventure every day… At the moment my service in Sofia is bright, busy and very interesting. I feel being useful – and this is the most important for me.

How about the Voenna rampa work and the people you met there?
We are going to Voenna rampa due to Red Cross, which we are also volunteering for. Every week there is a group of young people who are going to play with refugee kids. I’ve heard from the colleagues, on the beginnings their parents were afraid of “people in red” and they would take a child away, whenever the volunteers came to play. But now the same parents are bringing a child holding his or her hand because we are putting the smile on the kids’ faces. Usually it is very hard to speak with children because of the language barrier, so we try to show them with the gestures what to do and how to play, try to make them following us. But we never do competitions, because equality is very important in their situation. Less touching games… Some of the children are afraid of touching. But in the end kids are always staying as kids, and even if some of them had been cold in the beginning, in the end their hearts melted. They are smiling and hugging us, running to meet us whenever we are coming to the camp, jumping in our car, not willing to let us go when we are ready to leave the camp. But there is one boy, I want to tell you about. I won’t mention his name, but he is the only teenager (around 15 years old) which is coming to spend time with us. When we are doing really childish things, he is staying on the side and waiting for the games with a ball, for drawing. He has very kind eyes but full of fear and awareness. This guy is always helping us in calming kids down, translating to them what we are trying to say. And for me this help matters so much! Because sometimes you just do not know what to do, when you have children from 2 years up to 12 years old. Everyone should be treated differently. Now many of these children can smile and you would never notice what they have gone through, but in the eyes of this boy I see a lot of sorrow, and I feel sorry for not being able to change it.

Do you feel Bulgarians somehow close to Ukrainians or we have more differences?

We are close! In deed! We are Slavic nations with similar languages, level of hospitality, even with reactions in some situations. Our Ukrainian government is also irresponsible like yours here… But I would like to give a friendly advice for Bulgarians about being a little bit more punctual, faster and organized. If you want me to be honest, these were 3 things which sharpen my eyes on the very beginning of my service.

Which is your favorite place in Bulgaria?

The most impressive trip was to 7 Rila Lakes. This place is just magic. I usually cannot sleep on my back, but there is a huge circle made with stones up on the hill. And I was laying exactly in the center of it, under the sun. I have never had warmer sleep than that one! But my favorite place is Melnik and the villages close by… Over there it happened to me to get the strongest feeling of calmness and willing to stay, out of all the trips I made in Bulgaria.

When you leave Bulgaria you’ll miss …

People.. I am leaving soon actually. Only one month left and I am counting the days backwards already. My mind is playing different scenarios of farewell. But until now I haven’t imagined myself being in the airport, sitting in the plain, etc. This is the biggest challenge for me in the voluntary service program, basically in any exchange program. You meet amazing people which are very close to you in their mindset. You finish your contract. You go. But anyway I am grateful to my fate for bringing these people and an adventure called “Bulgaria” in my life.

IMG_9726

на снимките Олес разказва за доброволчеството и красотите на България на учениците от 8-ми клас във 2-ро СОУ София и за журналистическата професия и доброволчеството на студентите 2-ри курс Журналистика в НБУ

три пъти ура от всички ни за Олес!

п.с. с това започвам поредица интервюта с чужденци, избрали да живеят временно или постоянно в България

три пъти ура за Дани и Люпчо и SOS Балкански велосипеден тур

10152679_614506048641755_309279697_n

Дани и Люпчо са отраснали в SOS Детски селища. Дани в Дрен, а Люпчо в този до Скопие. запознават се на футболен турнир, организиран за децата от SOS Детски селища от различните балкански държави, организиран от Балъков в Албена. стават приятели. споделят страстта към велосипедите.

Дани и Люпчо решават да направят балканска обиколка на SOS Детски селища в няколко държави, за да се срещнат с децата там, да ги окуражат, да им вдъхнат от своя оптимизъм, позитивно отношение към живота. искат да им помогнат да вярват повече в себе си и да се научат да следват мечтите си до край. звучи шаблонно, но когато идва от сърцето и душата на младежи, отраснали в SOS Детски селища не е. търсят, разбира се, и внимание от страна на обществото към каузата SOS Детски селища.

в семейството, в което е отраснал Дани до момента са минали вече 16 деца. той се чувства като късметлия с цели 15 братя и сестри! макар да е вече извън семейството и да се издържа сам, работейки в София, на 8-ми март Дани се връща в своя дом и носи голям букет за майка си. и дори поема да гледа децата, за да може тя да може да излезе в тази вечер. ето такъв човек е – сърдечен, усмихнат, оптимист!

успех, Дани и Люпчо! и респект!

скоро ще пиша още за SOS Детски селища.

а междувременно: още за инициативата на SOS Детски селища България Балкански велосипеден тур 2014 има тук

подарете семейство за 8-ми март

banner(4)

от години отказвам да получавам цветя като цяло и в частност за 8-ми март. причините са много. и не е защото не обичам цветя, дори напротив. но наистина предпочитат парите да отидат за каузи, за благотворителност, за помощ.

виждам пробуждане и това ме радва. знам, че не само аз ще откажа цветята в събота.

заедно можем. а вече и искаме.

още дами споделят защо се отказват от букети и как да дарите има на сайта на за нашите деца

50 неща, които искам да направя #‎bgbucketlist

Ади ме покани и защото не мога да й откажа – ей ме на с моя списък. никога не съм мислила, че ще го направя 🙂

50 неща, които искам да направя

1. да се науча да свиря на китара
2. да приготвя вегански таратор и хляб без печене
3. да отгледам в градината си патладжан, зеле и спанак
4. да се храня в рамките на поне три месеца с храна, която сама съм отгледала
5. да играя на сцена в истински театър
6. да участвам в маратон
7. да прочета възможно повече от книгите, които ме очакват
8. редовно да дарявам по много книги на детски библиотеки
9. редовно да чета приказки на непознати деца в библиотека
10. редовно да обучавам деца в творчество и бизнес
11. да напиша книга за децата и предприемачеството
12. да напиша още много книги
13. да боядисам с приятели детското отделение на Пирогов, за да е по-приветливо
14. да доброволствам повече
15. всяка година да засаждам поне по едно дърво
16. да имам време да се виждам редовно с приятелите си
17. да помогна с всичко възможно тук да е едно по-добро място за живеене
18. да започна кулинарен блог
19. да подготвя голяма изненада поне по веднъж за всеки мой приятел
20. да вдъхновявам повече хората около мен
21. да се усмихвам още и още
22. да пътешествам още и още
23. да живея известно време в Индия
24. да изкачвам всяка година поне по един връх
25. да ходя по-често на работа с колело
26. да се науча да карам кънки
27. да помогна с каквото мога децата в България да получават по-качествено образование
28. да участвам в free hugs
29. да виждам успешна реализация на моите студенти
30. да науча немски
31. да науча турски
32. да правя всеки ден нещо неочаквано
33. да играя повече
34. да не се ядосвам за глупости
35. да погаля делфин
36. да намирам лесно съмишленици за своите каузи
37. да правя кукли от парцали с деца на площада
38. да намислям мега готини проекти и помагам за реализацията им
39. да бъда поне веднъж на ден със себе си
40. да се радвам повече на тишината
41. да не забравям да казвам „благодаря“
42. да слушам повече себе си
43. да събера 10 000 сърца в love-is-all-around
44. да създам библиотека
45. да поговоря с Харуки Мураками
46. да помогна за добри каузи и хора да се чува повече
47. да не преча на никого
48. да ревизирам този списък всяка година
49. да мисля и правя още много неща извън този списък
50. да имам сили да изпълня най-малко половината от този списък

#‎bgbucketlist

по покана на Ади

моят неизнесен #TEDxMladostWomen talk

tedxmladost

на 7 декември, ще се проведе вторият TEDxMladostWomen, a тази година темата е Invented Here.

и защото няма да съм лектор, а темата и събитието са вдъхновяващи – реших да се включа в това блог-предизвикателство.

ще ми се да говоря за детското четене, децата, книгите и библиотеките. в детските отдели на библиотеките в България работят предимно, да не кажа и само жени. тихи, усърдни. доколкото има все още четящи деца у нас – и на тях го дължим. и моят специален поздрав е за един невероятен човек – Спаска Тарандова от Столична библиотека, която прави всичко възможно в рамките и извън рамките на библиотеката хората да четат повече, да обичат книгите, децата да достигат по-лесно до тях

„израсна поколение – между 25 и 30-годишните, които вече имат деца – което прекъсна връзката с книгата и четенето. Защото трябва да повтаряме непрекъснато, че от библиотеките могат да се взимат книги за четене и така ще спрем да се оправдаваме, че сме в черния списък на най-малко купуващите книги – 1.5 или 2 книги годишно. Има други форми, които могат да запълнят тази празнота и за това са създадени обществените библиотеки. Макар и малко, държавата и общините отделят средства, за да може библиотеките да осигуряват възможността за четене. Трябва да работим с тези родители, които по една или друга причина са забравили, че библиотеката е нещо, което всяко семейство трябва да има вкъщи. Навсякъде по света текат подобни кампании – родителите да четат повече книги на децата си, а не да ги оставят да използват само таблета и компютъра.“

пък Събина би говорила за обикновените-необикновени жени. а Динка – за чушкопека.

търся 2000 лв. за ремонт на читална в Детски отдел на Столична библиотека

1това е читалнята към Детски отдел на Столична библиотека. помещението има нужда от ремонт – такъв не е правен отдавна, подът е под всякаква критика, стените са потъмнели от времето, книгите се нуждаят от по-уютен дом, а децата – от по-приветлива обстановка

освен, че няма пари за нови книги (което само по себе си е скандално), Столична библиотека няма пари и за ремонт. за смяната на пода са нужни 2000 лв, а след това ще се съберем доброволци и ще боядисаме за един уикенд стените и тавана на помещението. но, всяко нещо по реда си

има и други опции, но ми се иска да проверя доколко блог може да помогне за подобна кауза. ако някой може да помогне, моля нека ми пише или коментира под тази статия.

2съседното помещение – заемната, е ремонтирана преди година и е чудесна, слънчева и светла, уютна и приветлива, добра и за книгите и за децата. крайната цел е и читалнята да стане такава. скоро. с помощта на дарения, защото друг начин няма.

предварително благодаря на всички, които ще вземат присърце каузата и ще помогнат някак.

при всички случаи Детски отдел има много нужда и от книги. за който не може да помогне за ремонта, а може да дари нова детска книга (отпред е площад Славейков, новите детски книги струват между 3 и 30 лв) – купете една и качете в Детски отдел, ще ви се зарадват и искрено ще ви благодарят!

ясно е, че Държавата, Общината не могат да се грижат за всичко. за Градската си библиотека да се погрижим малко и ние. който иска, доброволно. може и да се получи.

защо предприемачите не са разбрани

IMG_6447

има много недоразбрани хора на този свят. едни от тях са артистите, други – учените, трети – предприемачите

за да е истински един предприемач трябва да има уникално добра идея за конкретното място и време, в което се намира, както и сили да докара идеята си до реализация

и от тук идва проблемът. защото уникалната идея, която ще проработи е тази, която е поне две крачки пред другите. така за околните често тази идея е или пълна глупост, или стнанна приумица, или просто проява на ексцентризъм. околните, т.е. хората около предприемача, с които той я споделя трудно могат да споделят тази идея, защото нямат неговите въждания и хъс. затова и не го подкрепят

ако имате добра идея и знаете, че това е именно вашето нещо, на което ще се отдадете с цялото си същество, за да го реализирате и то ще донесе реални бизнес ползи за вас самия, за хората наолоко и за всички – действайте. действайте още сега.

писах още: предприемачеството значи решителност, за да започнеш бизнес ти трябва страст, за да си добър предприемач ти трябва кауза

10 начина да направим света по-добър

днес с Деси (boshnakova.com), Руми (getlocal.com) и Апостол (зелените рицари) влязохме неволно в разговор за това как да направим света по-добър, всъщност по-добро място за живеене. излязоха няколко различни начина и по класическото клише, което хората много обичат – ето ме с обобщение за 10-те начина да направим света по-добър:

  1. да обичаме ближния (не само семейство, близки, но и съседите, хората по принцип); обичаме тук включва грижа и уважение;
  2. да образоваме по-добре децата си – да настояваме за смяна в образователната система;
  3. да не изоставяме децата си в домове, да няма деца за осиновяване, да се грижим за децата си;
  4. да черпим повече мъдрост от възрастните хора и да ги уважаваме, а не да ги оставяме на произвола на съдбата;
  5. да сме с грижа към природата и устойчивото развитие, зелените идеи, което включва и това да имаме по един поне кошер с пчели във всеки двор, например или да се движим повече с колела, вместо коли;
  6. да възпитаваме у себе си и децата си повече вяра в собствените сили и увереност, че може всеки един от нас да допринесе нещата да са по-добре;
  7. да не разчитаме държавата / общината / другите да свършат всичко – да почистят, да посадят дървета, да се погрижат за улиците и парковете, да се захванем и свършим нещо и ние, още сега;
  8. да не изхвърляме болкуците си където и да било и да изказваме недоволство, категорично недоволство, когато ставаме свидетели на това други да го правят;
  9. да не се оправдаваме с бездействието на другите, а да правим нещата така, както искаме самите ние да са – по-добре;
  10. да се усмихваме – защото една усмивка сутрин може да обърне и най-киселия човек в не толкова кисел и поне малко по-добър.