имаме силата да създаваме щастие и свобода #дансwithme

Бих искал да помогна на всички … евреи, езичници, черни и бели. … Ние всички искаме да живеем в щастие, не в бедност. Не искаме да се мразим и презираме. На този свят има място за всеки. Земята е добра и богата, дава за всички. Животът може да е свободен и красив, но изгубихме пътя …

Алчността обсеби човешката душа, издигна барикади от омраза, доведе до бедност и кръвопролития.
Мислим прекалено много и чувстваме прекалено малко. … имаме нужда от хуманност и доброта.

Чуйте ме – не се отчайвайте. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат и силата, която са взели от хората ще се върне обратно у хората.

Не мразете! Само който не е обичан мрази!

Силата е с вас! Вие, хората имате силата! Силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие имате силата да направите този живот свободен и красив, да направите този живот като чудно приключение.

В името на демокрацията – нека използваме тази сила, нека я използваме заедно. Нека се борим за нов свят – свят, който ще даде възможност човек да работи, който ще даде на младите бъдеще, а на старите сигурност. Позволихме да ни лъжат! Но не изпълниха обещанията си. И никога няма да го направят!

Диктаторите освобождават себе си, но поробват хората!

Да се преборим с алчността, омразата и нетолерантността! Да се борим за свят със смисъл, свят, в който науката и прогресът ще отведат всички ни към щастие!

цялата реч на Великият Чаплин от Великият диктатор на английски тук

#дансwithme
#оставка

почему? Bulharsko se omlouva България се извинява 45 години по-късно #дансwithme

BulharskoSeOmlouva-500x332

21 август, 1.55 ч. – Държавното радио съобщава за нахлуването на армиите на Съветския съюз, Полската народна република, Германската демократична република, Унгарската народна република и Народна република България, извършено без знанието на чехословашките власти и призовава да не се оказва съпротива, тъй като защитата на границите е невъзможна. Военният министър заповядва на армията да остане в казармите и да не оказва съпротива.

21 август, 3 ч. – Съветски десантчици арестуват първия секретар Дубчек, министър-председателя Черник, председателя на парламента Смърковски, ръководителя на Националния фронт Франтишек Кригел и Йозеф Шпачек.

21 август, 4.05 ч. – 12-и МСП преминава държавната граница на ЧССР в колона с 398 ТП и 327 МСП на съветската 128-а гвардейска мотострелкова дивизия и пристига в Кошице в 10,30. В Кошице колоната се натъква на барикади и на съпротивата на гражданите, които се опитват да смъкнат нападателите от машините, чупят стъклата и вратите на колите и антените на радиостанциите. Окупаторите стрелят по гражданите. Убити са: 16-годишния Михал Хамрак, 19-годишния Ян Хатала, 21-годишния Бартоломей Хорват, 35-годишния Йозеф Колесар, 53-годишния Ян Ласло, 24-годишния Ладислав Мартоник, 27-годишния Иван Шмйед. 35 души са ранени тежко, а 28 – леко.

21 август, 8 ч. – Сблъсък на граждани и съветски войски на Староместкия и Вацлавския площади. Танкове стрелят по сградите и по Националния музей.

21 август, 11.05 ч. – Първата група от българския 22-и МСП е стоварена на летищата Рузине и Водоходи и в 15 ч. поема от съветската 7-а въздушнодесантна дивизия обектите за охрана и отбрана. Втората група пристига в 19,30 ч.

21 август – Цялата територия на Чехословакия е под контрола на силите на Варшавския договор. Населението оказва масова пасивна съпротива. Правителството, Националното събрание, президиума на ЦК на компартията и други организации осъждат окупацията.

В центъра на София са разпространени листовки: Хора, спите ли, хора, събудете се. Днес вашите деца убиват свободата, утре ще убиват хора, недейте позволява.

днес България се извинява. 45 години по-късно. неофициално.

респект за авторите и реализаторите на проекта. довечера който желае може да е в розово на протеста. шествието ще се отправи към Чехско посолство, където смирено ще приведем глава.

подробности за Чехословакия 68-ма тук

документалният филм на Найо Тицин тук

по темата още
Стефан Иванов
Пейо Попов
Асен Генов

снимката е от интернет

#BulharskoSeOmlouva
#дансwithme
#оставка

българското знаме в подкрепа на протеста #дансwithme

IMG_5991

един лесен и много видим начин да покажеш подкрепата си за протеста е без значение къде живееш да поставиш българското знаме на прозореца или балкона си.

снимката е от Цариградско от преди около месец, а домовете със знамена из цяла България стават все повече и повече.

хайде и ти.

IMG_6003#дансwithme
#оставка

опасностите, които крие гражданското общество #дансwithme

IMG_4272

няма съмнение, случващото се в последните два месеца безвъзвратно събуди родното общество и дори да имаше наченки на гражданско съзнание преди 14-ти юни, то след тази дата вече се формира едно стабилно движение, което ще кара хората винаги в бъдеще да са неспокойни, да знаят правата си, да четат законите и да търсят справедливост

опасността, която крие това пробудено съзнание е голяма. „покорна глава меч не я сече“ и тихи, примирени, сплашени, неграмотни, невярващи в себе си хора се управляват лесно. за разлика от начетени, отворени, знаещи до къде се протстират правата им хора. хора, решени да защитават свободата си.

хора, които плащат данъци, но и имат правото и искат да знаят как са изхарчени тези пари,
хора, които избират народни представители, но и искат тези народни представители наистина да ги представляват,
хора, които са готови да дадат от времето си, от средствата си, но да защитят правата си.

на срещата с ЕК Вивиан Рединг преди месец тя се обърна към нашия президент Росен Плевнелиев и му каза „Уверете се, че децата още в начално училище изучават правата си, четат Конституцията и знаят!“. добре е всеки да знае, че с бързо търсене онлайн ще може да прочете всеки закон и да търси правата си. разбира се, успоредно с това е редно да знае и задълженията си.

не е далеч времето, в което гражданите, хората ще имат все по-решаващ глас при създаването, обсъждането и гласуването на законите. в някои северни държави това вече е факт. и България с добро темпо, в последните месеци, върви в тази посока, макар текущото управление да се прави, че не чува и не признава случващото се.

да, господа управници, знам, че това не ви допада. искате бедни, уплашени и с това подчинени хора, а не осъзнати граждани. но времената са такива. а процесите са необратими. спазвайте правилата, както го правим ние.

#дансwithme

IMG_4557

съединението прави силата #дансwithme

IMG_7029

в последните дни доста се каза, изписа за Протестна мрежа.

ще се включа в това говорене с моята гледна точка. и ще започна с това – коя е основната сила на този протест? кое е новото в този протест? кое е това, което прави този протест жив вече 58 дена в цяла България и по целия свят?

първо: спонтанност. всеки излиза на площада сам. не воден от партийни или нечии интереси, а воден от своите разбирания за морал и дълг и чест.

второ: хоризонталност. в протеста няма йерархия. няма лидери, няма лица. всички сме лица на този протест. всички сме лидери.

спонтанността и хоризонталността правят този протест витален, различен, нов и успешен.

чуждестранните анализатори и медии вече ни сочат с възхита и се радват на този уникален феномен – протестът в България.

да, за хората, свикнали да мислят в схеми, да смятат всичко в пари и да не правят нищо без заплащане им е трудно да повярват, че е възможно хиляди хора да излизат спонтанно на улицата, без заплащане, дни и още дни. за хората, които са в матрицата нещо извън нея им се вижда чуждо и непонятно и затова го отричат всякак. искат да го „натопят“, изопачат, сведат то техния малък свят.

но исктината е, че този протест е отвъд класическите модели, познати до момента. и именно това е силата му!

58 дена по площадите ние вървим и говорим. формираме неформални групи – приятели, хора с еднакви мисли. макар да сме различни. макар сред протестиращите да има и леви и десни, ние сме различни, но искаме едно #оставка и нови избори. а като цяло – повече морал в политиката.

едни събаряха Берлинската стена, други пускаха фенери, трети рисуваха на Орлов мост, четвърти целуваха полицаи, а пети караха бял автобус насред протеста, шести окупираха Евксиновград. акциите бяха много и различни, организирани спонтанно, но даваха тази допълнителна живинка на протеста. и да, правеха го забавен, забележим.

е, всички тези различни групи, съвсем естествено е да се опитат да се коодинират помежду си. защото чух от поне три места за три различни проекта за „Берлинската стена“, например. именно това е и Протестната мрежа. тя не е партия, защото обединява хората от протеста, за които казахме, че са с различни политически пристрастия. Протестна мрежа е само координационното звено, съединението, което ще ни направи още по-силни.

#дансwithme

вестник Протест брой 1 #дансwithme

Screenshot-174

истина. звучи ужасно демоде в 2013-та да се прави вестник. но предвид обстоятелствата се оказа, че е важно. в момента пред завършек е брой две, но пропуснах да кажа за брой едно.

вестникът включва текстове от блогове и снимки от социалните мрежи. авторите са дали съгласието си материалите им да бъдат публикувани. няма хонорари. всичко се прави с доброволен труд. и се получава.

вероятно ако четеш това имаш принтер. моля, изпринтирай поне едно копие и занеси на човек, който не използва Интернет и се чуди защо и как протестират хората. предваритело ти благодаря!

страницата на вестик Протест във фб е тук, ако решиш – харесай я
ако искаш да принтираш брой 1 – най-лесно е от тук

и готин текст в НЕ!новините за вестника

#оставка

#дансwithme

оставка в бутилка или #дансwithme навсякъде

message-in-bottle1

кой не е мечтал поне веднъж в живота си да пусне писмо в морето, писмо, запечатано в бутилка.

е, ето една сладурска идея, подсказана от Апостол Дянков – да изпратим на нашите любими политици посланието ни, ясно кое – ОСТАВКА – запечатано в бутилка, поднесено по море!

важно е да се използва стъклена бутилка и коркова тапа, а не пластмасови такива (нека щадим природата!)

кой е навит?!

още идеи как да изразите протеста си където и да сте през ваканцията има в блога на Йовко

#дансwithme

спомени от барикадите #дансwithme

времето е онова мътното време на 89-та, 90-та, 91-ва

за това как дойде 10-ти ноември при мен съм разказвала, а ето и за след това

в университета сме, първи-втори курс. има стачка. помня я бледо някак, а някак много ярко. отмениха ни сесията. остана за есента. топло е. ние сме в Ректората. отпред има нещо като барикада. да, като по филмите за Френската революция. ама наистина. ние сме еднакво млади и ентусиазирани. някои преподаватели са с нас. хората, неучастващи, са уплашени. промяната е голяма. толкова голяма, колкото младите днес не могат да си представят. времето е гладно. по-гладно от соц-а, когато имаше малко. въпреки нямането на барикадите от време на време се появяват хора, различни, носят сандвичи, вода. приемаме всичко, делим си. говорим. говорим. говорим.

после нещата са някак ок. за малко.

зима 96-та, 97-ма. повече позната като виденовата зима. зимата на още по-голямата немотия. пак барикади и пак отменена сесия, но този път е зима. студ. национална стачка. два дена София е без градски транспорт. ходим пеша. пак до Ректората. на третия ден се случват събитията при Парламента. протестиращите нахлуват. в тази зима моята заплата в Софийски университет стига колосалната сума 4 долара за 1 месец, за месец февруари … вероятно непреживелите го не могат да си представят, на фона на днешното охолие в магазините – влизаш в магазина за хранителни стоки и рафтовете са празни, празни. тук-там само изостанала консерва домати или пакет обикновени бисквити.

за всеки, който не е минал през тези две изпитания днес вероятно звучат като истории, останали отдавна в миналото. като човек, преживял на два пъти всичко това виждам, че твърдо сме поели пътя към нов подобен сценарий. и да – това е сериозно и да, това е реално. свидетели сме на 50 дена умела работа на упралвяващите ни именно в тази посока.

photo

как попаднахме отново в 90-те

#дансwithme

протестът в първо лице #дансwithme

IMG_7372

Тошка Иванова

45 дена протести, умориха ли се протестиращите? Виждаш ли светлина в тунела?
Физически – вероятно да. Като позиция и мнение – не. Хората не ходят всяка вечер пред Министерски съвет и Народно събрание, защото им се разхожда или няма какво друго да правят. Гражданската позиция няма как да се умори.
цялото интервю

Гео Калев

Опитаха се да квалифицират протестите, наричайки ги протест на работещата средна класа. Ти как би ги определил, кои хора излязоха на площадите?
Свободните хора, на площада излязоха хората, които в момента не са представени в парламента. Това са хората, които повече не искат да си затварят очите пред несправедливостта и не са съгласни с начина, по които политиците управляват България. Тези хора търсят справедливост, търсят морал и бъдеще за децата си.
цялото интервю

Георги Ямалиев

А сега на къде след близо 50 дена протести? Какви са възможните изходи?
Този въпрос е може би реторичен. Истината е, че няма връщане назад. След всичките тези дни на протести, в които всеки е вложил сили, енергия, лично време и емоции, е немислимо да се смята, че хората биха се отказали и прибрали, защото залогът е твърде голям. Този път не става въпрос за недоволство свързано с битови проблеми, като цената на тока, а за запазване на достойнството ни, на моралните ни ценности, за възможността да дадем на бъдещите поколения един по-различен старт, за да останат младите и образовани хора тук, за нормалното функциониране на държавата и нейните институции, за прозрачността в комуникацията и много други причини. Хората, които вече почти два месеца неотлъчно изпълват площадите и улиците, ясно осъзнават, че това е битка, която трябва да спечелим, защото, ако загубим или се откажем, ако позволим протеста да се дискредитира и опорочи, от тук нататък политическата върхушка няма да има и грам респект от гражданското общество, ще се въоръжи с още по-голяма наглост и политическа арогантност. Никой не си въобразява, че ще е лесно разбира се.
цялото интервю

Райчо Ангелов

В 7 милионна България, само на няколко хиляди ли им пука за бъдещето? Превърна ли се безхаберието в неделима част от характера на хората?
Абсолютно. Само че и няколко хиляди „събудени” е голяма крачка напред. Освен това… Когато повечето от нас заявяват, че са на протеста по морални причини, тъжното е, че на повечето хора това им звучи абстрактно и недостатъчно като причина.
цялото интервю

на снимката Ивайло Захариев и полицията, охраняваща Парламента, ден 48

#дансwithme

#оставка

позитивен. това е силата на този протест. #ДАНСwithMe

IMG_7030

силата на този протест е позитивният му заряд. колкото и да искат да го клепат, да ни клепат – безсилни са пред силата на градивното и доброто. да, знам, звучи наивно. но е факт.

хората, вярващи в бъдещето на България срещу тези, които искат да я продадат до последно

хората, които искат честност и прозрачност в управлението срещу тези, които подменят закони, за да легализират мафията

и все пак

„Любовта и истината ще победят лъжите и омразата“ – може би мнозина си спомнят тази крилата фраза, казана отново от Вацлав Хавел на Вацлавске намести на 17 ноември 1989 година. И ако България нямаше шанса да има морален стожер на прехода като Хавел, днес едно цяло поколение застава на мястото на липсващите политически лидери и им припомня това. Струва ми се, затова протестите не излъчват лидери, пазят се от тях. Една колективна сила иска да ни припомни това, което сме забравили и изтрили от паметта си, което всъщност още не сме преживели – че можем заедно.

целият текст – в Дневник

Протестите са едни от последни демократичните средства за натиск, когато според нас гражданите, институциите не функционират нормално.

целият текст на Люба в блога й

И всеки може да разбере – ако поиска, разбира се – че вече става дума не за ляво и дясно, не за политически капризи, а за оцеляването на националната ни идентичност – за независимостта на България.

целият текст на Едвин е тук

Отново ще цитирам Вивиан Рединг – където има истинска демокрация, няма олигархия, а където има олигархия, няма и няма как да има истинска демокрация. А протестите възпитават именно мислещи и свободни хора. И нещо повече – възпитават хора със самочувствието, че могат да променят света и да свалят крадливите и лакоми политици. Това вероятно дори Първанов е подценил като размер и ефект. А то е, което променя обществото.

целият текст на Григор е тук

Тези граждани знаят, че политическото не е равнозначно на партийното. Затова нямат нужда „да се регистрират като партия” – те имат силата (и вече го правят) да наложат на всички партии, сегашни и бъдещи, стандартите на елементарната почтеност и да върнат на политиката присъщото ѝ съдържание.

целият текст Най-ценното на протеста тук

снимката е от 45-тия ден на протеста

#дансwithme