ако дарим книги, а не просто ги заварим в библиотеката:

– ще имаме винаги благо чувство, когато я посещаваме, ще знаем, че нещо добро и наше е там и радва, помага на другите;

– ще сме по-внимателни към книгите, заети от библиотеката;

– ще имаме повод да се връщаме към библиотеката;

– вероятно има още 🙂

благодаря на Деси, Миряна, Светла, които вече писаха в блоговете си в подкрепа на инициативата!

за който не е разбрал – събираме средства за закупуването на нови книги за Детски отдел на Столична библиотека, до Коледа, кутията за дарения вече е там – пл. Славейков, входът откъм поликлиниката

още инфо тук – дари ни книга

много би отивало да започна този пост с „няма по-голяма магия от магията на театъра, в частност кукления театър за деца“

ясно е, че има много подобни магии – книгите, музиката, филмите … но все пак театърът като място на синергия и чисто изкуство в реално време с жив контакт между създател и потребител е нещо уникално

не го спестявайте на децата си. имаме прекрасни куклени театри, с много талантливи хора, работещи там и невероятни постановки

заедно преживяваме, заедно след това коментираме, възпроизвеждаме, радваме се. сме заедно.

вкратце – водете децата си на театър. не им го спестявайте.

след като гледахме Златка Златното момиче, в Централния куклен театър, на ул. Гурко, децата у дома се вълнуваха няколко дена. рисуваха, пяха, играха постановката, четохме отново и отново приказката от книжка. а това значи, че сме правили нещо смислено и истинско. заедно.

и така всеки път, след всяко следващо посещение в театъра.

–

рисунки: Али и Стефи

писах още за театър 313

една от много забавните и любими игри при нас е да готвим заедно – да месим хляб, да режем зеленчуци за салата, да разбиваме мляко за таратор, да белим чушки или дори да си правим палачинки – заедно 🙂

да, съгласна съм, в кухнята всичко става в брашно, мляко или парченца краставици, но пък имаме и доста ползи:

– във време, в което в други занимания един би бил готвещ в кухнята сам, а друг играещ другаде из дома сме заедно, в обща дейност,

– децата поне 30-60 минути не са пред телевизора или компютъра,

– научаваме ги как се готви и от къде идва храната (а не от кутии от магазина),

– децата обичат да месят, да режат, да бъркат, да подават продукти, да отмерват – така те броят, развиват фина моторика, научават нови думи,

– децата много обичат да ядат това, което сами са сготвили и естествено – то им е по-вкусно и шансовете да хапнат се увеличават многократно,

– обядът или вечерята са готови за всички и детето се гордее с приноса си за цялото семейство.

понякога дори да имаме деца на гости ги въвличаме в забавата да готвим заедно. и става още по-вкусно и добре. и не, не говорим за деца на 8-10 и нагоре, говорим за малки – 2-3 – 5-6 годишните. от рано. опитай 🙂

тази игра е забавна и лесна, но ти трябва кутийка от кибрит, което не се намира много лесно. трябват и лист, лепило и нещо за рисуване, например моливи 🙂

сложихме листче отвътре, залепихме и едно отгоре и нарисувахме куклата. а за крачета й служат кибритените клечки. получи ни се добре 🙂

благодарим за идеята на Зори

писах и за играта на паметници – тук

онзи ден Слав ни беше на гости и намислихме игра на паметници. споделям я тук, защото ни се получи забавна и можем да я повторим

Али, Лео и Слав намисляха паметници – героични и смешни. и заставаха за по няколко секунди неподвижни, едва сдържащи смеха си. аз ги снимах. после разгледахме всички снимки и единодушно избрахме най-добрия паметник. намисляхме му име, а след това го и нарисувахме.

това е творба на младата българска авторка Деси Денева, виртуална част от изложбата противоположни заедно – една инициатива на УниКредит Студио, галерия Индустриална, 3 – 26 май 2012