ДДС върху книгите в България и как е в ЕС

IMG_3568

Хей,
тази тема наистина ме вълнува. Вълнува ме, защото ми се струва, че би било добре хората да четат повече. Вероятно хората биха чели повече ако:
а/ в библиотеките има съвременни книги, т.е. има повече пари за книги в библиотеките
б/ книгите са по-достъпни, т.е. евтини

Затова се разтърсих и ето какво показват простите факти:
България:
ДДС общо – 20%
по-ниско ДДС има само за хотелите – 9%

Австрия:
ДДС общо – 20%
по-ниско ДДС върху книги, храна, лекарства, музеи – 10%

Белгия:
ДДС общо – 21%
ресторанти – 12%, а 6% за храна, книги, вода, музеи

Чехия:
ДДС общо – 21%
15% храна, лекарства, 10% книги, бебешки храни

Финландия:
ДДС общо – 24%
14% храна и ресторанти, 10% книги, лекарства

Германия:
ДДС общо – 19%
7% за книги, храни, музеи

Унгария:
ДДС общо – 27%
18% храна и хотели, 5% книги и лекарства

Италия:
ДДС общо – 22%
книги, е-книги, храна – 4%

Люксембург:
ДДС общо – 17%
книги, е-книги – 3%

Румъния:
ДДС общо – 24%
книги, лекарства, музеи – 9%

UK:
ДДС общо – 20%
ДДС за книги, храна, лекарства и детски дрехи – 0% (!)

Освен България и Полша и Испания нямат намалено ДДС за книги все още.
Източник за данните – тук.

Е? Кога?

Нашата кочина си е наша

IMG_3402

Живеем в една кооперация. Заедно. Всеки – в своята клетка. Имаме домоуправител, които избираме пак заедно. И касиер. И него избираме заедно.

Да, но никак не сме доволни какво се случва в кооперацията. Някой краде крушките в асансьора, друг драска стените между етажите. Единият съсед бие жена си. Другият изхвърля боклука през терасата си.

Ден след ден сме готови да подминаваме всичко това. Защото така ни е удобно, защото така ни е по-лесно. Всеки бърза към своите дела. Кооперацията – какво толкова, нали моят дом си е добре.

Е, да, все още смрадта от боклука пред входа не се е разнесла. Издрасканите стени в тъмното никой не ги вижда. Пък и който и да стане домоуправител – оправия няма в нашата кооперация. Та нека си кретаме както си е.

И в държавата ни така. Ама точно така. Докато не ни пука какво става около нас, докато и пръста си не мърдаме, за да променим нещо – ще си тънем в кочинката. А тя, в крайна сметка, си е нашата кочинка …

Новогодишно послание от моите студенти

IMG_0731

Честита 2015 година!

Нека и през новата 2015 година Нов Български Университет бъде олицетворение на просветата, свободата и подема!

Нека придобитите познания будят у нас жажда запромени, възход и устрем към едно по-добро бъдеще!

Нека и през 2015-та ние, студентите на НБУ, бъдем пример за подражание, пример за целеустременост  и увереност!

Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени! И помнете: Ne varietatem timeamus!

Наталия Войнова, студент НБУ, департамент Масови комуникации

каква искам да е България

Наскоро имах любопитна среща с директори на училища от цялата страна. Работихме с тях и по една от темите имахме да си представим каква искаме да е България.

Та ето каква искат да е България директорите на училища у нас:

  • Чиста
  • Модерна
  • Просперираща
  • Привлекателна
  • Мъдро управлявана
  • Да е държава
  • Единна
  • Добронамерена
  • Свободна
  • Моята родина.

Много исках да го споделя тук. И се надявам да си пропомняме по-често в каква страна искаме да живеем, за да я правим, създаваме ежедневно именно такава. Че понякога, напоследък сякаш по-честичко – не се справяме много много.

#продължавамеНапред

три малки неща от 2014-та в нашия град.

IMG_0758

има някои неща в нашия град, които ми харесват повече как се случват тази година. малки промени, някои по-видими, други не толкова. но се случват. затова и ми се ще да не ги подминем.

места за паркиране на велосипеди. има ги на все повече и дори понякога неочаквани места. значи и велосипедистите са повече. скоро вероятно дори и велоалеите ще са повече. чудесно!

по-пълни места за узкуство. театри, коцерти, клубове са все по-пълни, често много пълни. кипи живот. същинска европейска столица. ама наистина.

по-чисто. особено пътувалите наскоро в Париж или Рим вероятно ще се съгласят веднага – градът ни е доста чист. и това е приятно. за всички ни.

освен това няма как да пропусна готините проекти People of Sofia и Сподели София и още много великолепни онлайн и офлайн неща, които се случват тук и сега.

както много пъти съм казвала – обичам София!

2015-та цена на човек от консолидираната фискална програма на Република България

10438355_10152801447796072_177682892528377321_n

Ето каква е цената, която всеки от нас тук ще плати през идната година. Цифрите са повече от шокиращи!

Всеки от нас ще плати общо 4579 лева, от които:

  • за пенсии, социални помощи и обезщетения – 1577 лв или 35% от сумата
  • 410 лева за отбрана и сигурност
  • 244 лева за администрация
  • 122 лева лихви по стари дългове
  • 77 лева за култура и спорт
  • 26 лева за наука
  • 425 лева за образование

Не знам как е при вас, но мен тези цифри не ме оставят да стоя спокойна. Чудя се какво ли би било, ако давахме за администрация 77, а 244 за култура и спорт, или още по-смело, ако заменим сумата за наука – 26 лева и добавим тези 410 освободени за наука и образование …

Може да прозвучи жестоко, но 1577 лева за пенсии, социални помощи и най-вече за обезщетения … ако чрез наука, образование и култура се понижи безработицата сигурно обезщетенията поне биха били по-малко …

Не харесвам многоточията, но в случая бих могла да ги заменя само с много удивителни, което съвсем не ми е присъщо. Надявам се на всички ни е ясно, че е нужна промяна. И то веднага. И тя зависи само от нас – от теб и от мен.

Благодарности към Института за пазарна икономика за просветлението!

Иван Иванов, който прави „люто кафе“ във Варна, за да насърчава предприемаческия дух

IMG_0403

Ето с тази гляма усмивка ме посрещна във Варна Иван Иванов. Запознахме се по телефона, седмица по-рано, като обаждането му бе лично предизвикателство към него си – да се запознае и издири начин да се свърже с човек, с когото много иска да се запознае. Е, пътуването ми до Варна бе свързано с друго, но успяхме и с Иван да пием кафе. Не люто. Лютото кафе прави той всеки понеделник в 7 сутринта с хора, които стават все по-многобройни и са готови да излязат от зоната си на комфорт и да действат в преследване на своите идеи и мечти.

Разкажи как възникна идеята за лютото кафе?
Първо името му беше Световно кафене и беше създадено от две прекрасни дами Ралица Христова и Десислава Иванова. Това се случи в началото на това лято в бар „Мерси”, който се намира на плажната ивица във гр.Варна, с формат – да се обсъждат различни теми, които бяха предложени от присъстващите още на първия брой на кафенето. Впоследствие на моето второ появяване на кафето (мисля че беше след около месец, месец и половина не помня), предложих на организаторите и на всички присъстващи да се предизвикаме помежду си. Нещо слънцето май напичаше горещо и доста се бяхме поотпуснали. Спомням си първото ми предизвикателство беше към Рали и бях предизвикал нейният страх от тъмното и самотата – да отиде една нощ сама на палатка в местността Прибой (едно много чудесно местенце до кв. Галата). Рали въпреки всичките си терзания се справи Великолепно – показа воля и характер (въпреки че имаше и допълнение към нея, взимайки и кучето си – един много сладък лабрадор на име Кара). Към мен бе отправено предизвикателство от Деси да направя една коучинг сесия следващата седмица с нея. Впоследствие имаше и други желаещи. С какво ми беше на мен лично полезно това предизвикателство – научих се повече да слушам, отколкото да говоря. Така започнах да вниквам в по-голяма дълбочина, какво иска да ми каже човека отсреща. Открих че доста неща може би съм пропускал до сега.  На следващото кафе Деси и Рали ме поканиха да се присъединя към екипа на кафето и така се започна с предизвикателствата. Каква е идеята. Първо – човек се изправя срещу свои страхове и в рамките на една седмица вижда бариерите пред себе си, и си отговаря на въпроса готов ли е да ги преодолее. Второ – научава се да се мотивира и то в срок. Трето „проваляйки се” понякога, човек научава по-голям урок, отколкото това да се е справил със самото предизвикателството. И понеже подлютяваме първоначално с предизвикателство, а после изпитваме насладата от преодолените бариери споделяйки ги в групата, решихме да наречем формата Лютото кафе. И това всичкото го правим забавлявайки се. Ето така се роди идеята.

Какво е нужно, за да се развива човек и предприемаческият му дух?
Аз смятам че на първо място е желанието да се развиваш. Човек сам трябва да поиска да се развива в дадена посока, тогава и мотивацията му е на високо ниво. Второ, да му е интересно в посоката която иска да се развива и да е готов да действа. Някои хора природно са надарени с предприемачески дух, друга част го изграждат в себе си, трупайки във времето опит и развивайки в себе си определени качества. Част от които смятам че са: да вярваш в себе си; да успяваш да се само мотивираш; да предприемаш действия без да се страхуваш, че ще загубиш и да си готов да се учиш от „провалите си”; да се учиш от най – добрите. Аз смятам че няма успешен човек, който не се е провалил. И всичко това да го правиш забавлявайки се.

Ти самият как излизаш от зоната си на комфорт? 
Излизането от зоната си на комфорт за мен е движение и промяна. Когато усетя че нещо много се застоявам или вървя в една линия си измислям предизвикателства – стартирам нови проекти,опитвам се да правя неща, които досега не съм правил или както казва Ранди Гейдж „Когато промените действията (БЕЗдействията) си – ВСИЧКО ще се промени.“ Лютото кафе беше създадено именно с тази идея.

Къде ни е на нас българите финансовата култура? А предприемаческият дух?
За съжаление финансовата ни култура не е на високо ниво, но аз вярвам че който иска намира начин да я постигне. Особено при предприемачите финансовата култура трябва да е на много високо ниво, иначе трудно ще ти се получат нещата. А колкото до предприемаческия дух, в контекста на това че имаме много млада икономика (на 25 години без традиции в предприемачеството), мисля че все повече млади хора, под различни инициативи биват въвлечени в сферата на предприемаческия дух, което ми вдъхва доверие за случването на едно по-добро бъдеще.

За какво мечтаеш? 
Мечтая хората  да започнат да се усмихват  повече.

Какво пожелаваш на хората, които четат това интервю?
Пожелавам им в навечерието на коледните празници да си направят подарък под елхата, като си поставят смели цели и мечти, и да ДЕЙСТВАТ през новата година за тяхното осъществяване.

 

Майка ми гъската

Processed with Moldiv Толкова е хубаво, когато хората правят това, което могат да правят най-добре, с много сърце и душа. Получава се вълшебство. Така и Ивайло и чудният екип на Майка ми гъската – музикален спектакъл за деца по приказките на Шарл Перо и музиката на Морис Равел.

Пет приказки и пет духови музикални инструмента, минорно и мажорно, дует, квинтет, разкази за инструментите и музиката, за това как ни влияе тя и как говори, с ноти. Много настроение и деца със зяпнали усти и грейнали лица.

И да, искрено се радвам, че в България все още творците, поне част от тях, не са дали фронта и изпълняват задачата си – да ни водят напред, да ни помагат да намираме себе си и откриваме света наоколо.

Благодарност!

п.с. при следващи представления не изпускай да заведеш децата си, ако са между 2 и 10 ще им хареса много, а също на теб!

ДЕОС в първо лице: Борил.

10357438_10203646004743252_6378910738269542790_n

Какво те води в ДЕОС?

Желанието ми да действам, да определям аз посоката.
Дълги години търсих моето политическо представителство сред партиите в България. Гласувал съм на всички избори за кметове и общински съветници, народни представители и президент. Тези за които гласувах винаги бяха с някакъв приет от мен компромис, по-голям или по-малък. Веднъж, на втори тур на избор за президент, компромиса от моя страна беше изключително голям, наложи се да избирам между социализъм и национал-социализъм. Избор на по-малкото зло. От което съм все още изключително погнусен. В крайна сметка след изборите за 42 народно събрание останах без представителство в парламента, а новоизбраното правителство и парламент започнаха да приемат решения с които не можех да се примиря по никакъв начин.
Започнаха протестите, в които се включих активно. Там се запознах лично с много и все вдъхновяващи ме хора, които преди това познавах само задочно, от Интернет, чрез блоговете им, туитър и т.н. В течение на времето, ми стана ясно, че едни евентуални нови избори ще доведат отново на власт хора без ясни морални устои, без идеология, чиито възгледи за държавата ни и за ролята ѝ са коренно противоположни на моите. Тогава в началото на 2014 г. чух от новите ми познати за предстоящото учредяване на ДЕОС. Поинтересувах се и, както се казва, открих другите крастави магарета.

Каква искаш да е България за твоите деца?

Искам България да бъде една подредена страна, в която всеки с труда си да може да съществува достойно според вложените знания и умения. В която нуждаещите се от помощ не трябва да се унижават за да я получат.

Искам да оставя България, като страна в която знаещите и можещите да успяват изключително заради своите знания и умения, в която шуробаджанащината е неприемлива и подсъдна алтернатива за начин за успех.
Искам България, в която разделението на властите и равенство пред закона не е само на думи.
Искам България, в която администрацията не е бездушна и е в услуга на всички хора.
Искам България, в която думите чест, достойнство, лична отговорност, свобода на личността, неприкосновеност на собствеността, върховенство на закона не са голи думи, а принципи за мнозинството от гражданите.
Искам България, в която различните са приветствани, а не отхвърляни. Където всички сме хора, индивиди, а разделението и дискриминацията по пол, етническа, верска и расова или друга принадлежност е отхвърлено и изучавано в учебниците по история.

Как е възможна промяната?

Промяната започва от всеки от нас. От желанието ни да сме по-добри човеци. От приемането и осъзнаването на най-основната ценност – човешкият живот и достойнство са неприкосновенни. И изхождайки от нея да ползваме най-ценното ни – здравият разум за да работим и да правим необходимото тази ценност да се прилага навсякъде в отношенията ни към и с другите хора. Последното да е в основата на функциониране на държавата.

Какво казваш на скептиците?

Мрънкайте колкото си искате, мрънкайте за всичко от което сте недоволни, но прилагайте горния принцип. А лично ми се ще да оборя повечето от скептиците с резултата от това, което правим и ще правим в ДЕОС.

Кого каниш в ДЕОС?

Каня хората осъзнаващи и приемащи ценността за неприкосновеността на човешкия живот и достойнство, принципите на индивидуалната свобода и лична отговорност, неприкосновеността на частната собственост, свободна пазарна икономика, върховенството на закона и демокрацията. Каня хората, които желаят държавата да е само инструмент в ръцете на гражданите за осигуряване на спазване на тези ценности и принципи, а не инструмент за лично облагодетелстване.

Ела в ДЕОС и ти – www.deos.bg

Заслушай се. Адриана Първанова

IMG_0069Запознах се с Адриана Първанова около кампанията Заслушай се. И се радвам че можем да си говорим с нея на тази тема – как се разбираме / не се разбираме като хора и как заедно можем да променим това.

Успяваме ли ние, чуващите, да чуем и хората с нарушен слух?
Не! Много са нещата, но един е основен. Ние нечуващите, изучаваме майчиния език, както вие чуващите изучавате английски. /Кажете една дума на английски език на чуващ, който не знае английски и го накарайте да я напише. Със сигурност ще сгреши./ При нечуващите хора при изговаряне на звуците „Б” и „П” идва и звука „М”, защото е с едно долепване на устните, а ние отчитаме думите по устните. Затова грешим при писане. Случва се хората да си помислят, че съм чужденка или че чувам 
Нямам какво да крия, аз съм естествена и откровена към хората. Тези, които имат желание успяват лесно да ме разберат.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
Предизвикателствата са много. В работа най-важно е да изпитваме удоволствие от това, което правим, но също така и да ценят труда ни и да проявяват разбиране към нас. Много е важно да ни бъде даден шанс да покажем какво можем, а също и да покажем, че се учим и развиваме уменията си, както всички останали хора. По отношение на средата – естествено , важно е тя да ни мотивира и вдъхновява, да е позитивна спрямо хората с увреждания. Хората са най-важният фактор за мен. Има отрицателни и положителни хора. Какво им пречи да се обърнат към – единствения в колектива, който е нечуващ и да говорят спокойно, така че и аз да разбера?. Другите чуват и работят без да гледат устните на говорещия, но те не ни дават гръб и си говорят помежду си.

Както говорите на чуващи и така трябва да се обръщате и към глухите, ние сме еднакви хора. Има добри хора и са много внимателни към мен, но има и хора, които ми обръщат гръб и не говоря с мен в компания, не ми обясняват какво обсъждат останалите. Както изолирам този момент много обичам да съм сред чуващи хора, да научавам много нови неща, да се развивам и усъвършенствам. Посещавала съм многа държави и ми се иска социалната политика в България да е както в Естония, Испания, Русия, Франция, Канада и други. Пътувала съм като участник в групата за синхронно пеене „ЖестиМ” за хората с увреден слух и по проекти на АРДУС.

Други приятни предизвикателства за мен са свързани със спорта – обичам да карам ски, да плувам, да танцувам и пътувам.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Завършила съм ТУ – София, специалност „Инженерен дизайн” степен бакалавър. С много желание, труд и упоритост успях да се преборя за тази своя кауза. В момента съм последна година магистратура в НБУ специалност „Мултимедия, компютърна графика и анимация”. Същевременно работя като главен специалист в Национален военноисторическа музей, като основното ми задължение е изработване и поддържане на уеб страницата на музея и филиалите из страната.

Как могат още хора да се включат в кампанията Заслушай се?
Като научат за нея повече хора – от медиите и социалните мрежи например. Като бъде популяризирана в училищата или сред студентите. Като се потърсят партньори и се покаже примерът на успешно реализиращи се в обществото нечуващи хора.

Какво си пожелаваш в личен план?
Искам да се усъвършенствам в програмирането на уебсайтовете, и да работя сред колектив, които да не ме изолира, за това, че не чувам. Да комуникират с мен по всяко време, и така да научавам повече за света и да се чувствам пълноценна. Бих си пожелала също да живея в общество, в което нечуващите са активна част и работят заедно с чуващите в училища, банки, болници и т.н.