в последните седмици реших да си представям и споделям в статуси какъв би бил един по-добър и възможен свят за всички нас. свят, който е резултат от нашите съзнателни избори ежедневно. малка колекция запазвам тук. колкото повече хора си го представяме така, толкова по-възможно е да се случи наистина.

В един по-добър свят мнозинството ще заспива с книга, а не с дистанционното в ръка

В един по-добър свят щяхме да виждаме всеки малък повод за усмивка и щастие, навред в живота, който носим и създаваме, а нямаше да сме вечно намръщени и нещастни, винейки другите за това.

В един по-добър свят хората щяха да имат повече време за приятелите си, отколкото за електронните си устройства.

В един по-добър свят хората, които викат щяха да са по-малко, за сметка на хората които пеят, разказват вицове или просто мълчат.

В един по-добър свят по-лесно щяхме да виждаме това, което ни обединява, отколкото това, което ни разединява.

В един по-добър свят „моля“ щеше да е по-често казвано от „искам“ и „благодаря!“ – по-масово от „идиот!“

В един по-добър свят хората щяха да си мерят не п**е, не колите, не парите, не телефоните, не влиянието, а знанията, идеите, дареното, стореното за другите.

В един по-добър свят Коледните елхи не биха били от отрязани живи дръвчета. Хората биха се събирали да си говорят за отминаващата година и за бъдещата с любов и надежда, а не с гняв и отчаяние.

В един по-добър свят медиите биха бързали да отразят първи добрите новини, а не скандалните. Имената на истинските им собственици биха били изписани, а не негласно подмятани в обществото.

В един по-добър свят депутатите просто нямаше да имат нужда да имат депутатски имунитет. Нямаше да има нужда и да купуват гласове, защото биха били силни, обаятелни личности, които вдъхват доверие и респект.

В един по-добър свят политиците щяха да чуват хората и щяха да говорят с тях, вместо да бягат винаги от задния вход.

В един по-добър свят образованието щеше да е преди подслушването като приоритет на държавата, а здравеопазването преди гласуването на ваканции и бюджет за нов автомобилен парк.

кредит илюстрация: Али

#избори #за1 #България #човешко

Мария е едно от децата на протеста, изкарало най-дълго по жълтите павета. вероятно броят на дните от тези 200 до момента, които е била с родителите си на площада е равен на тези на малкия Филип, за който ще пиша скоро.

Мария е едва на 4, но обича да е на протест. помага всеки понеделник при раздаването на в-к Протест на площада. вика добре „оставка“ и има много приятели сред нас.

Мария за мен е герой. тя е смисъла на това да сме на площада. тя е бъдещето. и няма как да не вярвам в нея.

още от моите герои на протеста: Мишо, Апостол, Иво, Христо

1. Ново правителство, без комунисти.

2. Лустрация.

3. Търсене на варианти за максимална независимост от Русия.

4. Артистично и ново по вид управление.

5. Проевропейско и проамериканско ориентиране на политиката.

6. Наливане на пари в образованието като приоритет и истински, а не плакатни реформи там.

7. Даване шанс на всеки да си развие бизнеса, без да се страхува от мафията.

8. Просташки шоута, вестници, чалги, сериали, насочени към преднамерено опростачване на населението, да се изтикат назад от първите редици.

9. Да се гледа на природата като на ЖИВО богатство, включително Национална програма за справяне с бездомните животни. Зоополиция. Хуманно отношение.

още гледни точки от Светла, Елена, Михаил.

това е Христо. студент. ранобуден. но на протеста от ден едно. скромен и тих. помага за издаването и разпространението на в-к Протест. превежда статии на немски. ходи на площада винаги, когато може, но най-вече в дъждовни и студени дни, когато на улицата ще са излезли по-малко хора. помага с каквото може. усмихнат е винаги.

снимката е от 22 ноември. Христо събира в чувалче фасовете между жълтите павета. въвлече още доброволци и за 30 минути централната част пред Парламента бе изчистена изцяло.

Христо е един от моите големи герои на простеста. дава ми вяра.

писах и за други герои на протеста: Апостол и за Иво

da capo /Започни отначало/ на Александрина Пендачанска е нежна, лека, романтична история, която върви прекрасно с мързелив следобед и чаша горещ шоколад

този откъс, който си избрах да споделя, не е никак представителен за книгата, дори напротив, но е актуален в дните на хората тук в момента:

Въпросите за истинската идентичност на комунизма, за хората, които го бяха познали и живели, останаха незададени, отваряйки място на едно голямо, мастодонтско НЕ, което се срещаше на всяка крачка в това не-осмислено време на не-изповядани грехове, не-разследвани престъпления, не-произнесени присъди, не-опростени вини, не-признати грешки, не-осмислени провали, не-разказани животи, не-написани книги, не-заснети филми и т.н. Катарзисът остана не-случаен. На негово място се случи друго: нихилистично – неовъзмездено – неудовлетворено – нескончаемо невремие, което се живееше никак си от едни никакви хора.

Райна, благодаря ти!

продължавам темата за това какво очакваме след оставката – Светла Енчева

1. Истинско гражданско общество.

2. Обществено разбиране на важността на човешките права и непрекъсната борба за отстояването им.

3. Институции, които функционират за гражданите, а не заради собственото си възпроизводство.

4. Граждани, които са осъзнали, че е важно да гласуваш.

5. Масов отпор на неонацизма във всичките му проявления – ксенофобия, расизъм, хомофобия и т.н.

6. Адекватно третиране проповядването на омраза, дискриминацията и престъпленията от омраза.

7. Край на полицейщината – полиция, която защитава гражданите, а не се бори с тях.

8. Партии, които защитават интересите на обществени групи, а не на собственото си ръководство, банкери, мутри и т.н.

9. Истинска либерална партия.

10. Истинска лява партия.

мненията и на Мишо, Елена

#оставка

10 Коледните пожелания на Елена Хамбарджиева:

1. Справедливи избори
2. Гражданско образование
3. Скъсване на връзките между олигархияата и политиката ( Мрал в политиката)
4. Пълнценно работеща правова държава
5. Лустрация в политиката и образованието
6. Законодателско предложение от гражданите
7. Граждански съвет към партии
8. Електронно гласуване
9. Относно Медиите: Свободни медии. Открито и прозрачно финансиране на медиите ( Европейска практика на финансиране на медиите).
10. Образователна реформа

рубриката започна с пожеланията на Михаил.

#оставка #протестнамрежа #дансwithme

един от най-често срещаните въпроси, основно от страна на непротестиращите, вероятно прокаран от „опорните точки“ е именно този: „и след оставката – какво?“ най-честият отговор пък е „същото“. да, ама не, както казваше г-н Бочаров.

попитах няколко души, активно протестиращи. в поредица постове ще публикувам мненията им, защото е важно да се чуят и да се знае, че протестиращите имат достатъчно идеи, мисъл, визия за това какво ще дойде след #оставка

ето мнението на Михаил-Ернесто Михайлов

Десет неща след оставка:
1. Нова избирателна система (не само изборен кодекс)
2. Законови мерки за прозрачност на публичните разходи
3. Стратегически приоритет и изграждане на капацитет за ефективно и смислено усвояване на средства от ЕС (включително мостови механизми)
4. Изработване на 30 годишна стратегическа рамка за развитие на България
5. Либерализация на образователната система с Фокус към социално включване, усвояване на умения и компетенции, създаване на специални програми за идентификация и обучение на надарени деца, и програми за професионално образование.
6. Създаване на система за измерване на щастието на населението като един от критериите за развитие на страната и мерки за увеличаването му.
7. Реинженеринг на публичните услуги с оглед на повишаване на ефективността, прозрачността и качеството им, с поставяне на opengovernment/opendata като основна парадигма на изграждането на публични услуги
8. Прозрачност и оптимизация на състава и разходите за полицията
9. Независима и работеща съдебна система с пряк избор на съдии и прокурори
10. Фокус върху развитието на науката и технологиите

#оставка #протестнамрежа