зеленчукова градина в София. есен.

IMG_0669

лятото се изтъркули бързо. не писах много, защото протестирах. но градината бе добра към нас и след пролетните дейности, за които писах ни даряваше щедро със зеленчуци ден след ден

есента е тук и преди първите студени дни, в които сутрин става около 0 обрах последните зелени доматчета, оставащите няколко краставички, обрахме царевицата за пуканки, наронихме я и оставихме да съхне. сланата попари зелените части на зеленчуковите насаждения и отведнъж те се натъжиха и улиняха. и това някак звучи тъжно, но е началото на следващия цикъл

всички зелени листа, стъбла събрахме и разбира се – в компоста. пръстта отново е мека и рохкава, както напролет. отгоре оставяме пласт листа от дърветата, това е като тор. останаха и невена и латинката, за да красят и за да помагат на почвата да се възстанови

в малък участък ще опитаме с есенен спанак. казват, излизал за 20-тина дни. после ще споделя.

IMG_0673

писах още за тиквичките, борбата с белите мушици, битката с охлювите в градината.

здравей, приятелю и събуди се

IMG_0088

хей, здрасти.

знам, че си объркан точно колкото мен. нищо, че не го казваш и показваш. чудиш се защо се получи така. чудиш се до къде ще отведе. признаваш, пред себе си, че е лудост. следиш случващото се, нищо, че даваш вид, че не ти пука.

знам, че ти пука. защото си тук и нямаш път. защото и ти, като мен, си в кочината затънал и няма излизане. и дори да вдигаш рамене и да казваш, че нищо не можеш да промениш, че нищо не зависи от теб, дълбоко в себе си знаеш, че не е така.

чувстваш се като това дръвче – появил си се на неправилното място. нямаш шансове да оцелееш. но си тук. ти си тук и сега. и живееш, тук и сега. знаеш ли – има неща, които зависят от теб.

например това да гласуваш. мда, на онзи 12-ти май някак много те домързя да минеш до изборната секция. нямаше за кого да гласуваш. или пък гласува както винаги – за сигурното, макар да не ги харесваш тези. абе всички са маскари.

а сега – доволен ли си от резултата? харесва ли ти г-н Пеевски като депутат? а като шеф на ДАНС? не, нали?!нищо, че не го признаваш – ние с теб мислим еднакво.

скрил си дипломата за инженер дълбоко в чекмеджето. караш такси или зареждаш търговски обекти с минерална вода. а пееше Бийтълс, в училище, тайно. днес пиеш горчиво кафе и хвърляш фас след фас, докато събираш пари да изпратиш дъщерята да следва навън. и се надяваш никога да не се върне в родината-мащеха.

иска ми се пак да изгледаме заедно Коса или Обществото на мъртвите поети. иска ми се да възвърнеш смисъла, който поизгубихме из пътя. иска ми се дори да не излезеш днес на площада да отидеш да гласуваш на следващите избори. и ама наистина да не играеш да жмичка, а да помислиш сериозно.и може би някак ще отлепим. някак ще променим заедно нещата. няма да е лесно. но може би някъде след като завърши, дъщеря ти сама ще пожелае да се завърне. и тогава ще разбереш, че е имало смисъл. и тогава ще поплача с теб от радост. обещавам ти.

само заедно ще успеем. събуди се.

катастрофа! едва 11% от българите вярват в този парламент

gefaelle-11-prozentтова са официалните данни от проучването на Алфа рисърч от края на септември

  • Доверието към парламента ерозира до 11%, а към председателя му Михаил Миков остава в рамките на 20%. За последните пет парламента няма друг случай на толкова нисък начален старт и толкова слабо сцепление между политически елит и граждани.
  • Одобрението за съд, следствие, прокуратура е в минимални стойности между 14% и 16%.
  • Оценките за кадровата политика, борбата с корупцията и монополите са в рамките на критичните 12 на сто подкрепа, здравеопазването и еврофондовете – 15 на сто. Липсата на обществено доверие прави много трудни действията на
    правителството, тъй като поставя под въпрос водените политики, дори и в тях да има разумно стъпки.
  • Едва 23% смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76% – че е нужен предсрочен вот.
  • Три месеца след излъчването на правителството мнозинството от членовете на
    кабинета са неразпознаваеми за хората, а тези, които са способни да дадат мнение ги оценяват критично. Всеки втори жител на страната не е в състояние да посочи нито едно име на министър, който се справя успешно с работата си. В резултат, позитивни асоциации с правителството носят основно двамата силови министри – вътрешният
    В дъното на таблицата са министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов (отрицателен индекс от минус 3.9), финансовият Петър Чобанов (-4.4) и здравният Таня Андреева (-7.2).

всички данни – на сайта на Алфа рисърч

#оставка

има крокодили в морето

13743прочетох я преди няколко месеца, но още е у мен историята на малкият Енаятолах Акбари, който изминава дълъг път от родното си афганистанско село до свободния живот в Европа. животът и жаждата за свобода като водачи. възможностите, които дебнат отвсякъде. суровите обстоятелства и силата на човешкия дух.

присетих се, че не съм писала тук за „Има крокодили в морето“ на Фабио Джеда, размишлявайки за съдбата на сирийците, които търсят своя път, прогонени далеч от родината.

макар да не е мой, а на моите предци, нося спомен от бягството от родината. гоненията и геноцида над арменците на няколко пъти. прогонени из целия свят, немили, недраги. и за Яворовото „Арменци“ се присетих. за емпатията, състраданието, гостоприемството, човещината.

и се питам къде останаха? какво се промени тук в годините, че изгубихме човещината си?

***

малкият Енаятолах е на около 10, когато майка му го отвежда в Пакистан и го оставя на съдбата. за да го спаси. пътят му минава през Иран, Турция, Гърция до Италия. чудото се случва.

„Всички (включително и аз), обичаме живота, нали? И за да живеем, сме готови да вършим и неща, които не са ни приятни.“

„Възпитанието на един е благо за всички.“

„Никога не ме е страх. И винаги ме е страх. Вече не умея да различавам едното от другото.“

и една сладка случка, много показателна. мисля си я и за бг вариант. по пътя някъде Енаят среща двама младежи. единият казва, че е французин и основното, което Енаят знае за Франция и казва е „Зидан“, другият е от Бразилия – „Роналдиньо“. Енаят казва за себе си, че е от Афганистан и двамата чуждоземци го сочат и казват всичко, което знаят за тази страна – „Талибан! Талибан!“ …

ако не си я чел, макар и тежка – препоръчвам ти я

още за книгата има в Kafene.bg

напразните усилия на любовта

BIG_PHOTO_BIG_4883

Шекспир. напразните усилия на любовта. един класически текст, един великолепен превод, поставен по възможно най-нетрадиционния и разкрепостен начин на сцената на театър София. режисура, актьори, декори, костюми, музика – изпълнени с невероятна динамика, ритъм, единно звучене, в пресъздаване на пиеса, писана преди столетия. вероятно интерпретацията за някои ще е прекалено скандална. но за мен бе вдъхновяваща.

„Тъй славата, която ние всички
преследваме до сетния си дъх,
записана на бронза ни надгробен,
ще ни спаси от истинската смърт;
дорде живеем, да извършим подвиг,
пред който всепоглъщащото Време
нащърбило косата си, да трябва
да ни даде в наследство вечността!“

извън основния текст имаше няколко любопитни вметки, които допълниха приятно контекста. едната, която бе съвсем в края ми се ще да споделя, за тези, които няма да отидат да изгледат постановката. люлка, ние всички сме на една люлка. и винаги ще има едни, много, които са долу, за да вдигат и държат горе онези, малкото. и дори да се залюлее люлката и нещата да се променят някак за някои, отново многото ще са долу и малцината ще са горе.

поздравления за екипа на постановката и за театър София за свободата, която дават на творците.