дупките и кучетата на София

родена съм тук и София си я харесвам

е, с изключение на някои подробности, но като експерт по пукането на гуми из столични улици и виден познавач на дупките навсякъде из града (трудно подминавам някоя, без да я удостоя с внимание) не мога да отмина факта, че пролетно време София направо цъфва и дупките й стават колосални, грандиозни, умопомрачителни! мисля, че столичните дупки са уникални и правят градът ни още по-уникален! кого да виним – майката природа или г-н Кмета или фирмите, дето се грижат за пътищата … от най-фрапатните случаи в последните дни е огромната зейнала яма на бул България, запълнена с огромен клон, цъфнал и отчупен и поставен някой да не се затрие …

кучетата, бездомните, са другият наболял въпрос и макар по мои наблюдения да намаляха леко в последните години – пак са много; днес на сайта на Столична община откривам, че е приета „Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2008-2011 г.“ – линк към pdf тук

новини около уеб бранша

да сте чували нещо напоследък от / за българската уеб асоциация /буа/? въпреки че до преди седмица й бяхме членове – ние почти не знаехме какво се случва с нашата асоциация … дори когато написах мейл до членовете й на общия мейл адрес, с обяснение защо вече не желаем Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън да членува там – нелепо, но мейлът се върна (?!), недоставен по техническа причина – служебният ми адрес не бе приет от сървъра на буа … погледнах на сайта на буа и тряс и потрес – асоциацията на уеб-а у нас освен, че не счита за нужно да информира членовете си за случващото се при нея не счита за нужно въобще да обновява сайта си, т.е. да комуникира със света! последната новина в английската версия е от 14 юни 2007, а в българската – от 14 септември 2007! толкова по темата, не си заслужава повече …

все пак има и добра новина от бранша и това е стартиралото днес списание .net – /develop/discover/design – изданието е познато, но ето, че благодарение на група смелчаци начело с Биляна, Ани и екип вече е факт и на български език! .net е за хората, които се занимават с уеб професионално или не толкова и при липсата на лице на бранша като негова асоциация може да играе именно такава роля и дано!

изглежда приятно, има диск с програмки, а светилата Георги Варзоновцев, Борил Караиванов и моя милост барабар с тях си имаме свои странички.

цената е 5 лв., а абонаментът за 12 броя – само 50 и става онлайн на сайта на списанието www.netmag-bg.com

успех .net!

сбогом на найлоновите пликчета

научихме продавачките около офиса, че не искаме да иползваме пластмасови чашки и пликчета – вече регулярно си говорим с тях на еко теми и досадата от пликчетата и те са толкова облъчени, че са наши агенти и за други клиенти на магазинчетата си

въпреки това пликчетата са повсеместни – преди седмица-две преди да нацъфти толкова София те цъфнаха първи от ветровете – ето снимка

пликчета по дърветата в центъра на София

и линк към свеж клип за сбогом на пликчетата – клик тук за клипа /кредит Андрей/

два сайта на прекрасни фотографи

първият е на Иван Пастухов, който от години живее във Франция, но си идва понякога насам и имах честта да се запознаем – невероятни портрети и снимки въобще – pastoukhov.com

вторият ми препрати Миряна, за което – благодаря! – Andrej Draganandrzejdragan.com
„I like to remember things my own way. How I remembered the, not necessarily the way they happened“
enjoy

зееееленооо – започва седмицата на гората!

седмицата на гората е винаги някъде в началото на април, а за тази година е обявена за 7-13-ти
уикендът е перфектна възможност за всички, които още не са засадили дръвче за тази година – да го направят; дръвчета се продават по пазарите на цена 10-15 лева бройката

благодарение на CO2 калкулатора на Горичка си сметнах отново емисиите годишно от автомобила ми – 1170 кг. = 1 дръвче, за пътуванията ми със самолет тази година ще трябват още няколко дръвчета, за тока и газта у дома и в офиса – още едно

намислихме една импровизация с част от хората от екипа и изпяхме песента „Хубава си моя горо“ в леко променен вариант с покана наши приятели и партньори и колеги също да засадят дървета, плюс малко подсказки за нашите еко елементи в офисното ежеднениеето линк към песента

Алис с перука на Верджи

на снимката – „зееееленооо!“ Али със зелената перука на Верджи.

Като няма хляб – пасти!

Тя седеше сама в спалнята си. Измъчваше се. Мъката й бе голяма. Страдаше. Неимоверно много страдаше. Защо именно на нея трябваше да се случи това, защо?! Да преяде, отново, за пореден път! Защо! Защо на тези официални вечери винаги има такива вкусотии – хайверче, пържолки, луканчици, мезенца, на които едвам се устоява … А после у дома я чакаха още от онези неустоими пастички – подарък от съпартийците любящи! Уж такива мънички пастички – петифурки, и само няколко хапна набързо, а то … И ето на, сега се въртеше в леглото си от час, с неистови болки. Беше й тежко. Накрая от зор стана, седна, пак стана …

Повдигна й се като си припомни за гнусното място, на което бе принудена да се появи по-рано през деня. Е да, ама нямаше как, трябваше да отиде. Побиха я тръпки само при мисълта за тези изродчета там, които се налагаше да пипне … погали по мръсните им напластени коси, уф … отново й се повдигна. Защо му е на един министър да се появява на такива места и какви са тези деца ужасни – мършави, клатещи се, мучащи … Мръсна работа е тази да си министър, мръсна! Налага се да ходиш къде ли не, да пипаш къде ли не! А, не, категорично не, категорично повече кракът й няма да стъпи там на това мизерно място! И най-сигурното нещо, за да не й се налага да ходи пак там – да го закрият, да го закрият това място и то веднага! Смрад! Божичко, заплатите на министрите са малки! Трябва да ги увеличат! Трябва да им се плащат и вредни! … От гняв коремът й отново натежа и пак й се повдигна …

Нямали това, нямали онова! Ами ето, директорката – има дори компютър в кабинета си! И децата – ами да, има вода, чист въздух – какво повече?! Хляб нямало … Ми като няма – да им дават пасти на тези деца, те децата сладко обичат – що да не ядат пасти, помисли си тя и посегна машинално към последната останала в чинията петифурка, лапна я на една хапка, облиза се, но в този миг нещата тръгнаха фатално на зле и всичко излезе отново на бял свят като неканената истина, ей така, изведнъж, след като дълго бе стояло скрито-покрито. Излезе звучно и с апломб. Разхвърча се. Наоколо замириса. Смрадта се разнесе за секунди. Парчета и парченца от всякакъв вид и състояние се разтекоха и разкапаха и развоняха наоколо, а тя остана още по-самотна и невъзможно оцеляваща насред собственото си творение.

И в този миг взе решение – ще си подаде оставката. Не може повече така – нетърпимите задължениястанаха прекалено много – да те мъкнат къде ли не през деня, а после – преяждане! И това – ежедневно! Е, то дори да си не-човек-а-желязо-не-комунист пак не можеш да издържиш!

blue

настрани от целия хаос в ежедневието ми с последните седмици ето каква информация ме залива дори от нета вече и как човек да не е down …

gbg.bg първа
22:12 11 загинаха при престрелка с полицията в Рио
22:01 Скандалният Веселин Георгиев усвоява 705 милиона евро
21:56 20 загинали при самолетна катастрофа в Суринам

darik.bg първа
Жена загина при катастрофа на „Хемус“, други две с опасност за живота

за фон – Gershwin – Rhapsody in Blue pt.1/2