наскоро, разказвайки за развитието на Интернет и онлайн медиите у нас студентите ми в НБУ изявиха желание да ги срещна с представител на някои от големите онлайн ресурси; сред спряганите имена бяха Dir.bg и Dnevnik.bg; така поканих Еленко, който любезно прие и днес ни гостува; той говори за блоговете

май не съм писала, че този ми курс са отново около 100 студента, като средно на лекции идват между 30 и 40; от тях 2-3 имат свой личен блог или поддържат блог; около половината четат понякога блогове; като цяло що е блог и има ли почва у нас бе нова и интересна тема за повечето от присъстващите днес

две неща:
– да си гост-лектор понякога ми се струва една идея по-забавно, от това да водиш цял курс;
– на въпрос от студентите: „какво не Ви харесва в бг блоговете“ Еленко отговори, че не му харесва това, че са прекалено лични и че по-често не навлизат в дълбочина, нямат високи критерии

на OpenFest в събота си бях заплюла да видя частта за web 2.0 в програмата

тази година имаше интересни чуждестранни лектори, браво за организаторите + като че ли повече хора и по-голям интерес като цяло

появих се относително когато трябваше; засякохме се с Петър на входа на Военния клуб, а после дойдоха и Виктор, Мирела и Светла; качихме се на втори етаж където трудно установихме къде е зала 3, залата за web 2.0 ; оказа се че е през терасата, стигнахме до нея, бе претъпкана (най-малката от трите зали, с най-голям интерес); вътре постоях няколко минути, едва се дишаше, а един човек говореше нещо не много интересно; имаше много млади хора, за които съм сигурна знаят за web 2.0 повече от лектора, но това е мое мнение; накрая си тръгнахме и отидохме да пием кафе

с Гори и Мишо преди няколко седмици правихме едни портокалени презентации, а после с Гори написахме и нещо повече за web 2.0, ето цитат и линк към пълния текст: Web 2.0 променя не само уеб, а и бизнес моделите и преосмисля в нова светлина традиционните маркетингови комуникации. Новият уеб слива в едно, като дава еднакъв приоритет на хора, технологии и процес. Той е предизвикателство за всеки в Интернет, като го кара да създава и споделя активно. Или както списание Time обяви – личност на 2006-та година си ти, да именно ти, човекът онлайн.

тъй като вече няма да има БГ Сайт (конкурс, който правих от 1999 г. насам) и БУА най-вероятно няма да се организира да има свое някакво уеб събитие тази година, стана ми забавно да видя този спам в една от пощите си:

Ten reasons why you should enter your website into the 2007 WebAwards

10) If you wait until after the May 31st deadline (next week), you’ll have to pay a late fee.

9) Your mom would be proud of you.

8) You will receive important benchmark data for your entire industry and where your site ranks in each of the seven judging criteria.

7) Think of the PR opportunities – industry publications, blogs, websites, by-lined articles, podcasts, press releases, interviews – the sky is the limit.

6) A best of industry plaque containing your award winning site will look great in your office.

5) The WebAward logo on your site is like receiving the „Good Housekeeping Seal of Approval“ for Web development.

4) Your clients and customers will be impressed at your industry recognition and so will your potential clients.

3) A link to webaward.org will help your site’s search engine rankings because you will be linked to an 11-year old .org authoritative site with a high Google PageRank.

2) A Best of Industry award means you’re the best and you can prove it!

1) If you don’t win, we won’t tell anyone – and you still get the feedback.

въпреки страшното нанагорно покрай утрешното „опаковане“ на Парламента и съботния детски купон за 5 години Az-deteto.com днес с Гори (тя вече сподели емоциите си преди мен) отделихме цял ден и присъствахме на задължителното за всеки от бранша събитие – Marketing information forum, събитие на Капитал

браво на Капитал – както можеше да се очаква – много добра организация, всичко в стил и по конец – напълниха залата 7-800 близо души (предполагам), очакване, чанти с подаръци, баджове – както си му е реда (лек пропуск – в чантите нямаше химикалки, добре че някои си носим по 2-3 да услужим на тези, дето нямаха :)), леко хапване в стил Red Devil с вкусотии и екзотики, опашки пред тоалетните в почивките – абе, както си му е реда 🙂
всичко чудесно – срещаш много познати и приятели, говорите, усмивки, приятно очакване (Лина, радвам се, че бяхме цял ден заедно!); залата на Народния е прекрасна, макар за няколко часа седнал – леко неудобна

Серджо Зийман (wow!) и Лари Хокман (wow!) – изкарват си с това хляба хората – говорят и го правят добре, убедително, забавно, смислено (общо 12-13 страници записки направих) – за жалост това (общо може би около 2 часа и малко) + срещите с колегите и приятелите в почивките бе единствения смисъл на тези 9-17 часове в театъра …

при цялото ми уважение към Капитал (единствените издания, които чета са техните – основно онлайн) не знам как бе направен подбора на българските „подгряващи“ „лектори“ (по-конкретно на втория и третия), но още в първите минути на „презентациите“ им (от около 30-40 минути всяка – явно имахме канско търпение или сме много възпитани или от уважение към канещата ни инстанция не напуснахме) залата бе потънала в смях, недуомение как е възможно това и разочарование … странен, много странен избор на хора, очевидно със самочувствие, но … не подготвени и не в отговор на нивото и нагласите в залата

второто разочарование бе от лекцията на Гай Кавазаки (моите лично очаквания бяха най-големи именно към него), но не защото имаше технически проблеми, а отново, защото не бе съобразена с аудиторията … да оставим настрана факта, че се бе разнесъл слуха, че няма да каже нищо по-различно от вече наличната из родни онлайн ресурси презентация …

ето така личните ми очаквания и целия работен ден заминаха леко встрани, но нищо, сигурна съм, че следващият път нещата ще са по-добре :)!

от там бързах пеша (за най-бързо) към лекциите, които аз имах да изнасям и още повече се накарах да говоря малко по-късно само и основно неща, които дават на тези, които са си платили да ме слушат

по пътя, натоварена с лаптопа, чантата от форума – все тежки неща, леко ръмеше, сюрреалистично; някои от плочките из улиците на столицата ни „джапаха“ и това ми създаваше дискомфорт; минавайки покрай Макдоналдс на Витошка и Алабин видях вътре един възрастен човек да придремва на масичка без нищо пред себе си и си припомних думите на Серджо Зийман, че основният им конкурент в Москва при навлизането на Кока Кола не е бил друг, а билетите за градския транспорт; после една дама на Алабин профуча с доста яката си обемиста сив металик кола покрай всички останали, ползвайки насрещното, говорейки по мобилния си и си помислих за презентацията на „лектора“ преди Гай Кавазаки и това, че „трябва да сме на магистралата“, докато моето виждане е, че ние трябва да правим магистралата …

ето няколко цитата от днес (не основното, което казаха, просто интересни мисли):

Лари
надеждата не е стратегия
за успех в бизнеса – не на носталгията, отрицанието и арогантността

Серджо
продаваш каквото имаш или продаваш каквото им трябва
хората не знаят защо купуват, не ги питай, гледай какво правят, за да купят

освен това от първия блок и г-жа Кристина Влахова научихме, че у нас има 2 200 000 потребители на Интернет, 25 000 блога, 10 корпоративни блога (ние после се сетихме само за нашия естествено, на ROI, на Орбител).

под това общо заглавие ми се ще да побера няколко цитата и линка, струпали ми се в последно време, ще ги оставя без коментар, то от такъв няма нужда 🙂

при търсене на медиа планиране в Гугъл попаднах на този пост, описващ доста позната родна картинка – браво на автора му Миро

* * *

наскоро получих поредния спам-маркетинг, този път роден, цитирам първите няколко реда:
„Бихме искали да ви информираме, че, съгласно Закона за електронната търговия, този e-mail е непоискано търговско съобщение.
ШАПКИ ШАПКИ ШАПКИ

Скъпи приятели!

Зарадвайте вашите клиенти с неустоимо предложение! “

* * *

много хора получиха (и без да знаят, че много други също са го получили – се зарадваха) мейл от г-н Петър Христов, с мейл в безплатна пощенска кутия, мейл, написан на latinitsa (ухх, че безвкусно!) … ето и самият мейл:

„Kazvam se Petar Hristov i predstavliavam niakolko web-sites za online services. Sushto taka v momenta razrabotvam oshte niakolko novi bg-sites za online shopping. Vidiah Vash site http://www.az-jenata.com
(otkudeto vzeh e-maila Vi) i sum zainteresuvan da sloja text links kum moite saitove na vashia site, ili napravo da zakupia niakoi Vash site, ako imate takuv, koito bihte prodali. Pitaneto mi e slednoto:

1. Moje li da kachite moi linkove (text link) na vash site? Kakvi sa Vi tarifite za podobna usluga i na koia stranica shte bude postaven link. Interesuvam se nai-veche ot postaviane na directen text link kum moi site, na Vashia home page.

2.Ako imate jelanie da prodadete saita, ili niakoi drug Vash site, molia kajete koi e toi, za da go razgledam, i kakva cena bihte iskali za nego - interesuvam se ot po-stari BG saitove (registrirani predi 3 godini ili poveche), koito moje da kupia i da polzvam?

3. Sushto taka, ako ima vuzmojnost da suzdam pod-stranica (subdomain) pod Vash goliam site? Ako e vuzmojno - imate li cena i za tova moe predlojenie?

Shte ochakvam otgovor ot Vas! Blagodaria!

S uvajenie:
Petar Hristov
Webtarget Design Ltd. „

попадам тук на един интересен линк, който освен за собствена употреба и за студентите ми преценявам, че може да се окаже полезен и на други и затова го слагам тук – темата е вече коментираната връзка на ПР дейността и блоговете
enjoy 🙂

не мога да се въздържа да си запиша тук още един важен линк, още повече самият пост ме насърчава: But blogs… you can easily post 100 times a day. казва с лекота Seth Godin.

и още … over time, as blogs reach the mass market, the number of new readers coming in is going to go down, and the percentage of loyal readers will increase. The loyal readers are going to matter more.

мдааа напредвам с блоговете и се надявам някой ден да наваксам закъснялото включване

замислям се за Мегафона на Капитал онлайн, а междувременно:

Technorati Profile

и чета отново нещата на Rohit Bhargava.

макар на уеб семинара леко да засегнахме темата за блоговете като маркетинг средство, като цяло темата бе неглижирана – такава беше аудиторията, все блогъри, на които не им е приятно да мислят, че блоговете им или блоговете по принцип могат да свършат работа на маркетолозите

ето един линк, който доказва, че блоговете служат идеално за маркетинг цели и няма нищо обидно в това: Marketing Sherpa дава 12 кампании, които могат да служат за пример и вдъхновение на нозина 🙂