снимка Васил Гарнизов
година по-късно не съм същата.
да, Филип – бебето на Мирянка беше в количката, сега вече бяга устойчиво и прави бели
не само децата – всички пораснахме. всички.
България порасна.
година по-късно, вероятно най-динамичната година в моя живот, вероятно най-ключовата година в „прехода“ ни като цяло
съм много по-толерантна към различното
и много по-малко толерантна към преднамереното зло
много по-малко приемаща алчността, лукавството, лицемерието, сервилниченето, неистината, лъжата
много по-търпелива съм
но и много по-гневна при всяка поредна порция безсмислие и неглижиране на хората
и съм още по-добра
още на 14 юни 2013 разбрах, с радост, че не съм само аз, че сме много
година по-късно се вълнувам много повече от това, което се случва в Парламента и МС
и започвам да разбирам, че партия и политика не са мръсни думи, просто голяма част от хората, занимаващи се с партии и политика у нас са нечисти хора
това е година, в която всеки ден бе свързан с протеста
това е годината, в която приятелите, истинските, придобиха още повече смисъл„ а другите си тръгнаха с лекота от мен
това е годината, в която бе някак по-лесно да разгранича смелите от страхливите,
борбените от нерешителните
мрънкачите от действените,
фейсбукарите от пълнокръвните,
скатавчиците от тези, които реално правят промяната
в тази година положих, както вероятно и много други, изключително много време в доброволен труд – обикаляне по паветата и викане
да, в тази година разбрах, че може и да си на 40 и да викаш с пълно гърло на площада
следих активно новините
общувах изключително много с нови и нови приятели
участвах в намислянето и случването на редица протестни акции – артистични и не само
един от най-ключовите бе създаването на вестник Протест през август
участвах в създаването на уникалното явление за родния политически пейзаж Протестна мрежа, през миналото лято и в създаването на либералния политически проект ДЕОС през тази пролет
говорих си с непознаните на площада и ставахме приятели
говорих си с непознати в много места от страната – за ситуацията, за нуждата от промяна, за това защо искаме оставка и какво ще се случи след това
водих децата си на протест, редовно и взимахме заедно важни уроци по гражданственост
дадох много интервюта за международни и родни медии на тема протест
минахме и през караници и през откровения, през заплахи и през заливане с помия из парцаливи медии, биха ни полицаи, после ние ги целувахме, после пак ни биха, някои ги привикваха да дават показания, други ги сплашваха по телефона
научих се да чакам
научих се да търся
научих се да не се отказвам
разбрах, че алчността няма край
с изумнение се уверих, че и в днешно време има хора, готови да предадат род и Родина
с погнуса научих, че пошлостта, продажността и непукизма при някои са безгранични
губех надежда, възвръщах си я, отивайки обратно на площада, говорейки с хората
да, върнах си надеждата в хората
в нашата сила заедно
в способността ни да местим планини
днес, година по-късно, аз съм различна. ти също. и всеки от нас. България е различна. и промяната е дълбока и необратима.
#дансwithme бе голям учител. за мен. за всички нас.
от днес #дансwithme е #дансnomore
време е за ОСТАВКА
Follow
