лични
лични
Followочаквайте БГ Сайт 2008
след година прекъсване отново ще има БГ Сайт – за девети път най-значимото уеб събитие у нас!
регистрацията ще започне на 1-ви юни, а подробности ще пиша скоро
за малко припомняне по темата:
Какво направи БГ Сайт
и отново възкресена категория БГ Сайт в този блог 🙂
Целувка за лека нощ – филмът е вече онлайн
точно преди една година започнахме работа по документалния филм „Целувка за лека нощ“, снимахме го с напълно безвъзмезден труд на целия екип, преди да гръмне „Могилино“ и големи и малки да заговорят за това
целта ни не бе традиционното събиране на средства и даряване, а една идея по-голяма – да се замислим защо има толкова много деца по домовете, защо броят им от година на година не намалява и да положим усилия да редуцираме явлението „деца в институции“
от известно време филмът е онлайн – ето линк
Feist – Honey Honey – Live in San Francisco
това ми се струва подходящо за съботната нощ сред море от почивни дни – приятно лениво и протяжно –
Feist – Honey Honey – Live in San Francisco
кредит: bogus
пост-великденски пост
това, за което пропуснах да пиша през изминалите дни не е нищо по-различно от това, което се е случило на повечето хора, а именно:
украсата на дома – тук малкият детайл е, че яйцата дето висят не са пластмасови, а са истински, които ние с майка ми рисуваме и правим такива едни, смея да кажа красиви или поне не конвейрни
после събота – садихме смърч на Витоша, в района на Момина скала, още инфо за тази екипна инициатива има тук, акцентът е, че бе студено, но пък удовлетворението от тези още 120-тина дръвчета повече е голямо
и последното са моята гордост – козунаците, които тази година станаха много добри
Велики Четвъртък, преди изгрев слънце
играчките на чичо ми
тези войничета на близо 100 години измъкна от тавана баща ми в неделя
били са на чичо ми. той се казваше Завен – беше пътен инженер, знаеше няколко чужди езика, беше силно репресиран по комунистическо време. имал бе труден живот като цяло, но с щастливо детство в годините преди 44-та, а тези войничета са именно от тогава и цяло чудо е, че при всичко преживяно все още са оцелели
правени са ръчно, всяко е уникално, вниманието към детайла е изумително, любопитно е, че знамето, което носят е именно българското
мартенска поезия
денят бе странен, мила моя
странен, колкото може да бъде един ден
ти беше през цялото време с мене,
мила моя,
в сълзите
размислите
усмивките
клавишите
и разговорите
за комформизъм и бунт
мартенски момичета
развели пък било то и къси коси
състояние на безтегловност
нов крем за лице
още сълзи
книги натрупани
хорски съдби
а времето безмилостно
(сега тук едно голямо клише)
лети (ли лети)
Интернет, блоговете и краят на демокрацията
днес участвах в изключително интересна полемика в ефира на Дарик радио по покана на Пролет Велкова
дебатирахме г-н Ивайло Дичев и моя милост на тема Интернет и обществото ни, на къде ни води Интернет, защо и как; добро или лошо нещо ли е Интернет, какво биха правили хората ако нямаше Интернет, дали не им вреди той и доколко; стана дума естествено за блогове, Facebook, SecondLife …
отдавна не бях срещала човек с толкова крайно противоположна на моята гледна точка конкретно по отношение на Интернет
г-н Дичев, съвместно с г-н Орлин Спасов от СУ двамата работят върху културологично-антропологично изследване „новите млади и новите медии“ и изследват задълбочено онлайн пространството
доколкото успях да установя от нашия разговор г-н Дичев смята, че Интернет води до фрагментиране на общественото пространство, до разпад на общото пространство, до капсулиране (благодаря за забележката rahenna), създаване на затворени общности и в крайна сметка – до край на демокрацията
Интернет демократизира професионализма и според г-н Дичев това е недопустимо, защото няма коректор, няма устои, например бидейки журналисти блогърите могат да представят всевъзможни гледни точки, докато журналистите от традиционните медии все пак стоят на някакви позиции, тяхната дума би следвало да тежи повече
възгледът, който и аз споделям за саморегулацията на мрежата (по подобие на мравуняка, например) бе квалифициран като неолиберален и крайно негативен за общото благо
хм, това за начало, после – още
не намирам аудио архив от това днешно предаване на сайта на Дарик, би било любопитно, наистина
предполагам г-н Дичев ще посетите блога ми, бих се традвала да продължим дискусията от днес, искрено
работно
съществуваше една мода да се показват работните места из блоговете и нищо че е закъсняла – ето и моята снимка
имам късмета да работя с много добри хора, които когато съм нервна ми сервират кафе и дори ми правят сладкиши от бисквита и сладко!
интимност привнасят синият кон, нарисуван от Томи, мишката-планета от bogus и картината с прането – любими
както се вижда хаосът ми е присъщ, но съм обещала на Бистра скоро до няколко месеца да го оправя това бюро 🙂