Колко хубава филмова серия по кината тези дни! След невероятно добре разказаната история на великия математик Алан Тюринг, ето и тази на великия Стивън Хокинг – Теория за всичко!

За разлика от Алан Тюринг, за когото светът научи наскоро, особено частта от живота му, свързана с разбиването на Енигма и промяната хода на Втората световна война, за Стивън Хокинг като че знаем повече. Поне за теорията му за черните дупки и Големия взрив. И все пак – изключително любопитно е да се проследи животът на толкова необикновен човек, учен, гений като Хокинг. За силата на мисълта, която надмогва предизвикателствата на физическото състояние на тялото. За силата на духа и живота.

„Докато има живот, ще има надежда.“

Силно препоръчвам да се гледа.

Follow

Признавам си – този филм истински ме съблазни. С историята си – необикновено необикновена, глобално значима, истинска, чиста, мащабна. Да, необикновено необикновена история, разказана по изключително необикновен начин.

Математиците може да звучат като скучни хора и вероятно понякога са наистина такива. И Алън Тюринг е именно такъв. Но геният не може да остане мирен, незабелязан, без въздействие върху хода на историята и върху всички нас.

И защото забравяме историята си. И защото не си взимаме поука от нея. И защото истината, дори дълго да чака, винаги рано или късно изплува. А великите хора остават велики дълго, дълго след като са напуснали материалния свят.

Задължителен.

Follow

моята София,
която мнозина намират за грозна, не харесват, не обичат, не се грижат за нея,
и все пак моята София,
е уютна и в шепа побираща се – от НДК до Операта за има-няма 20-тина минути пеша
е артистична и леко разпиляна, почти съвсем като жена в началото на златната си възраст
е тайнствена и често в задните дворове или пък по мансардите на старите кооперации кипи живот
е като лабиринт от улички, в които е романтично да се позагубиш
е на градинките и парковете със смеещи се деца и старци, играещи табла
е на старите дървета навсякъде, които дават толкова достолепност на града
е на шумните кафенета и барове, в които винаги е пълно с приятели
е на хората, които все повече се научават да се усмихват
е на младежа със странната прическа, на другия с чудната шапка или на момичето с ярките чорапи и червило
е на забързаните пъстри пешеходци
е на свежите велосипедисти
е на лъвовете на Лъвов мост и на орлите на Орловия
е на държащите се за ръка влюбени на спирката
е на странниците, които не бързат за никъде
е на четящите в трамвая и тролея
е на протестиращите на жълтите павета
е на променящите се квартали, дори и по малко, но променящи се, всеки ден

моята София е хората в София
не я отричай, обичай я, нали си част от нея 🙂

Follow

независимото изкуство – в него има толкова много заряд и вдъхновение!
ATOM theatre е независима танцова формация, която поставя P.S. по мотиви от стиховете на Яворов

един спектакъл изпълнен превъзходно, синхрон, страдание, музика, емпатия, движение, докосване, лекота, тегоба, душа, чистота

едно различно преживяване във всеки смисъл. препоръчвам

Follow

Кутия за храна е от земните истории на всеки ден, в която има много нежност между редовете, малко думи, самота и мълчание. Един истински красив филм за обикновения ден на обикновените хора. Филм с мирис на вкусна храна и претъпкани автобуси. Филм, който не завършва като холивудските, носи сълзи и оставя надежда.

Follow

автор: Самуил, 12 г., Добрич

автори: децата от клуб „Батик“, Младежки дом, Търговище

автор: Виктория, 8 г., Търговище

автор: Даниела, 14 г., Трявна – понедител 2014

отново бях в журито и отново бях изумена от креативността и способностите на децата от цяла България!

и рисунките от рецептите на баба 2013 тук

Follow

за какво служи изкуството? за да ни развлича ли? вероятно да. но изкуството има и други много, много по-важни мисии.

Машината на Ян Бибиян е един невероятно добър нов прочит на класическата история на Елин Пелин. Ян Бибиян бяга от себе си и стига до себе си. история, в която абстракцията ни води из лабиринта си.

машината на злото е могъща, отнася ни, смила ни, отнема ни. машината на злото е шумна, черна, огромна, безмилостна, мазно-примамлива. но ние имаме волята да устоим. и можем. и го правим.

„Прости ми, майчице добра,
Оставам тук за вечни времена.
Сълзи на разкаяние проливам.
Потъвам в Долната земя. „

комплименти за Петър Пашов – Младши и творческият екип на Ателие 313

Елица има страхотен пост за Професия Лъжец, в който пита същото: за какво служи театърът? „Вероятно и за това служи театърът – да помага на истината, когато реалността отрича съществуването й.„

Follow